№ 2817
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110203408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 342880/2018 от 12.09.2018
година на заместник кмет на Столична община, с което на АНН. В. Р. ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на осн.
чл.49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община, за нарушение по чл. 18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
В жалбата се посочва, че жалбоподателката е безработна с ТЕЛК и НЕЛК с 40%
неработоспособност, поради което тя няма доходи да си закупи билети за градски
транспорт. Съпругът е пенсионер с ТЕЛК с малка пенсия. Жалбоподателката моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Владимирова, която моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Смята, че от събраните доказателства се установява
безспорно извършване на нарушението. Посочва, че НРУПОГТТСО дава възможност
на хората с увреждания да се снабдят с превозни документи на преференциални цени, а
именно 6 /шест/ лв. месечно. Моли съда да отхвърли исканията на жалбоподателя и да
1
потвърди НП в цялост. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.08.2018г., в 08.30 часа в гр.София, жалбоподателката АНН. В. Р., пътувала в
трамвай с инв. №4106, обслужващ редовна линия от масовия градски транспорт с №
20, в посока СК ЦСКА район Дружба. След спирка „Проф. Лазаров“ контрольори по
редовността на пътниците към „Център за градска мобилност” ЕАД, включително
свидетелката Е. Г., извършили проверка на пътуващите в трамвая. В хода на
проверката било установено, че жалбоподателката пътува в трамвая без редовен
превозен документ.
След като пътничката отказала да заплати карта, продавана от контролата на
стойност 30 /тридесет/ лева, за извършеното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бланков номер 0342880 от страна на Н.
И. Д., контрольор по редовността на пътниците, с който срещу Р. било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че на 23.08.2018г., в гр.София, в
трамвай по линия № 20 на обществения градски транспорт пътувала без редовен
превозен документ, като отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, квалифицирано като нарушение на чл. 18,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същата, която не е
отразила възражения при съставянето му, нито такива са депозирани в рамките на
тридневния срок.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 342880/2018 от 12.09.2018 година на заместник кмет на
Столична община, с което на АНН. В. Р. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.49 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община, за нарушение по чл. 18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка
с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
2
показанията на свидетеля Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и на база
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН; наказателно
постановление, експертно решение №429/07.02.2020 г., епикриза, експертно решение
№63/14.01.2021 г., писмо от столична община, възлагателно писмо за събиране на
публични вземания, справка от ЧСИ Ангел Петров, Покана за доброволно изпълнение,
разписка, Заповед № СОА18-РД09-455/10.05.2018г. на кмета на столична община- за
компетентност на актосъставителя и Заповед СОА16-РД09-1060/04.08.2016г. за
компетентност на административно-наказващия орган, както и другите писмени
документи, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., като
същите са логични и последователни, и кореспондират с приобщените по делото
писмени доказателства по отношение на основните обстоятелства от предмета на
доказване. Представените по делото писмени доказателства, приобщени на основание
чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок,
срещу подлежащ на обжалване акт с оглед, на което се явява допустима, а разгледана
по същество и в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН,
налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Съдът намери жалбата за редовна и допустима доколкото не може да приеме, че е
налице лично или фингирано връчване, което да е в съответствие с разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. В самата разписка съдържанието на пратката не е посочено,
съответно не може съдът да приеме, че това е именно процесното НП. Напротив,
сверявайки изходящите номера, посочени на писмото и на разписката за връчване,
става ясно, че Р. е поканена за връчване на НП, като дори не е посочено кое
наказателно постановление, а категорично се установява, че опит НП да бъде връчено
изобщо не е правен. Отделно от това разписката, приложена по делото, която би
следвало да удостоверява, че наказателното постановление е връчено на лицето, не е
попълнена и подписана въобще. Ето защо не е изпълнена процедурата за връчване на
НП и лицето не е било запознато с неговото съдържание преди връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Съответно съдът счита за дата на връчване именно
10.02.2021г., когато е връчена поканата за доброволно изпълнение, ведно със самото
НП. Жалбата е подадена, видно от отбелязването, в срок от тази дата и съдът я намира
3
за допустима.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя
е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган- контрольор по редовността на пътниците,
оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по
НРУПОГТТСО, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, видно от приложената Заповед № СОА18-РД09-455/10.05.2018г. на кмета
на столична община- за компетентност на актосъставителя.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, видно от Заповед СОА16-РД09-1060/04.08.2016г. за компетентност
на административно-наказващия орган.
Безспорно по делото се установява, че от обективна страна жалбоподателката е
пътувала без редовен превозен документ в трамвай № 20, обслужващ редовна линия на
масовия градски транспорт, съответно от субективна страна деянието е извършено при
форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е целял.
Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуални нарушения, които опорочават производството по налагане на
административното наказание.
В АУАН, а от там и в НП е посочено, че нарушението се състои в пътуване "без
редовен превозен документ". Нито в акта, нито в наказателното постановление е
посочено в какво конкретно се състои нарушението – какво реално е извършила или не
е извършила нарушителката. За съда не става ясно какво съдържание е вложено в
термина "без редовен превозен документ" – дали, че А.Р. изобщо не е имала билет
(карта); дали е имала, но не го е таксувала /т.е. не го е направила редовен/; дали е
имала превозен документ, който не важи за Столична община /и за това е нередовен/;
дали е имала билет, който вече е бил ползван при предходно пътуване /което има
значение също за редовността на документа/ или нещо друго. Посочването на
конкретните факти е важно, за да се прецени дали тези обстоятелства попадат под
фактическия състав на нарушението по чл. 18, ал.1 , т.1, т.2 и 3 във връзка с чл. 46, ал.
1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО и доколкото в случая такива факти липсват в АУАН
и в НП, съдът приема, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, а само е възпроизведен текстът от Наредбата. Поради това
следва да се приеме, че в случая е нарушен чл. 42, т.4, респ. чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН не отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН и по-специално на изискванията на чл.42, т.5 за
4
посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Процесният акт е
съставен чрез попълване на предварително изготвена бланка от кочан с пореден №
0342880, при което конкретните правни норми, които се твърди, че са нарушение е
следвало да бъдат посочени чрез подчертаване на една или няколко измежду
предварително отпечатаните в образеца възможности. При съставяне на АУАН,
актосъставителят подчертал текста „нарушил чл.18, ал.1 , т.1, т.2 и т. 3 във връзка с чл.
46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община;” от което не става ясно,
нарушение на кое от трите правила за поведение, регламентирани в чл.18, ал.1 , т.1, т.2
и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, е вменено на
жалбоподателката с процесния АУАН. При това нарушенията по чл. 18 точка 1 и
точка 2 логически могат да съществуват само в алтернативност, като пътникът или не
разполага с редовен превозен документ, или не предоставя същия на контрольора, но
не и двете едновременно. Отразяването на нарушените законови разпоредби е
извършено по начин, който не дава възможност да се разбере какво точно е вмененото
с АУАН нарушение.
Недостатъците в съдържанието на акта, поставил началото на
административнонаказателното производство, не само не са били отстранени в
издаденото от заместник- кмета на Столична община, Наказателно постановление, но и
са били преповторени дословно, с което е нарушен чл.57, т.6 от ЗАНН, като
административнонаказващия орган също не конкретизира, кое от трите задължения по
чл.18, ал.1 , т.1 Наредбата не е изпълнил жалбоподателят.
Допуснатите при съставянето на двата основни процесуални документа
нарушения водят до тяхното опорочаване до степен да обуславят пълна отмяна на
наказателното постановление. Чрез недостатъчното конкретизиране на вмененото
нарушение, жалбоподателката е била лишена от правото си на ефективна защита, тъй
като при неясна правна рамка на административнонаказателното обвинение,
жалбоподателката е била изправена пред ситуация, да не знае срещу какво точно
нарушение се защитава. На следващо място съдебната практика по отменената
Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община (отм.), която е действала до приемането на новата
Наредба (приета с Решение № 178 по Протокол № 51 от 5.04.2018 г., в сила от деня на
разгласяването й чрез обявяване на сайта на Столичния общински съвет, доп. -
Решение № 490 по Протокол № 22 от 22.10.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., изм. и доп. -
Решение № 76 по Протокол № 28 от 11.02.2021 г., в сила от 1.05.2021 г., изм. и доп. -
Решение № 132 по Протокол № 30 от 18.03.2021 г., в сила от 26.03.2021 г., изм. и доп. -
Решение № 400 по Протокол № 36 от 22.07.2021 г., в сила от 30.07.2021 г.) приема, че
когато в акта за установяване на административното нарушение и в НП са посочени и
трите букви на съответния член от Наредбата (отм.)(текстът на които напълно
5
съответства на чл. 18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от новата наредба), е налице препятстване
правото на защита на наказаното лице да разбере вмененото му за осъществено
нарушение - Решение № 3314 от 16.05.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 2819/2019
г.
Според чл. 46, ал. 1 НРУПОГТТСО при констатиран от контролните органи по
редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ или
нарушаване на реда в превозното средство, пътникът закупува карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците: в превозното
средство картата се валидира от контрольора и дава право на пътника да продължи
пътуването си със същото превозно средство; при слизане на нередовния пътник, той
заплаща стойността на картата за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците на спирката. Тоест, пътуването без редовен превозен
документ има съгласно чл. 46, ал. 1 НРУПОГТТСО за последица възникване на това
задължение за пътника да закупи карта за еднократно пътуване от съответния
контрольор, но самото деяние не е обявено за административно нарушение, което да е
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред съгласно
чл. 6 ЗАНН. Обратното, с чл. 47, ал. 1 НРУПОГТТСО; отказът на пътник да закупи
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, е
обявено за административно нарушение, което съгласно чл. 48, ал. 2 НРУПОГТТСО;
подлежи на установяване и наказване по реда на ЗАНН, доколкото в наредбата не е
предвидено друго. В този случай нередовният пътник е длъжен да слезе на следващата
спирка по маршрута на превозното средство, за да бъде съставен АУАН. С оглед на
тази правна уредба, описанието на нарушението по АУАН и НП е ненадлежно, тъй
като го установява като състоящо се от пътуването без редовен превозен документ,
отказът за закупуване на карта за еднократно пътуване и неизпълнението на
задължението при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слезе
от превозното средство на следващата спирка и да предостави на контролните органи
лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, макар това да са три отделни деяния, от които първото и третото изобщо не
са определени съгласно чл. 2, ал. 1 ЗАНН за административно нарушение, а второто е
самостоятелно обявено за такова с чл. 47, ал. 1 НРУПОГТТСО. АУАН недопустимо ги
е комбинирал, установявайки съставено от трите деяния нарушение, каквото
нормативно не е предвидено и предвид принципа на законоустановеност по чл. 2, ал. 1
ЗАНН юридически не съществува и не подлежи на установяване по чл. 36, ал. 1 ЗАНН
вр. чл. 47, ал. 1 НРУПОГТТСО. Вследствие на тези недостатъци във формата нито при
образуване на административнонаказателното производство с АУАН, нито при
завършването му с НП основанието за привличане към административнонаказателна
отговорност не е надлежно определено от фактическа страна в нарушение на
6
изискванията на чл. 42, т. 4, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Ето защо, с оглед констатираните нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Право на разноски има жалбоподателката, която не претендира такива, съответно
съдът не следва да й присъжда суми.
Водим от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 342880/2018 от 12.09.2018 година на
заместник кмет на Столична община, с което на АНН. В. Р. ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн.
чл.48 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община, за нарушение по чл. 18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда
на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7