Р Е Ш Е Н И Е
№ 260951/07.07.2021
год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 8241 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на П.И.М.
- М. против „Елит-БГ“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да й заплати
сумата от 10000 лв. - частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 50000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в емоционални страдания от изчезването на 16.03.2015 год. и обявената смърт на
баща й И.Н.М., ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от
16.03.2015 год. до окончателното й изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства, претендира разноските по делото.
От страна на ответното дружество е депозиран отговор извън срока на чл.131 от ГПК - препис от исковата молба е връчен на управителя на 05.01.2021 год., а отговорът е постъпил в деловодството на съда на 10.02.2021 год. Пълномощникът на същото оспорва исковете, също ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди наличните по делото писмени и гласни доказателства, както и изявленията на страните, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
Страните не спорят по фактите, а именно - че ищцата е дъщеря на И.Н.М., че на 11.03.2015 год., между последния и ответното „Елит-БГ“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на социална услуга - социална, медицинска и битова, посредством настаняване в Дом за стари хора ****, срещу месечно възнаграждение от 650 лв., както и че той е изчезнал безвестно от дома на 16.03.2015 год., поради което, с решение на БРС по гр.д. № ****/2020 год., е обявена неговата смърт.
Впрочем, това се установява и от представените с исковата молба удостоверение за наследници и договор, както и от служебно известното на съда решение по горепосоченото дело.
Към датата на настаняването на бащата на ищцата, той е бил с поставена диагноза ****.****.****. Заболяването му е протичало със *****и *****.
При постъпване в дома, за домуващия не са били предоставени документ за самоличност, личен амбулаторен картон, решение на лекарска комисия, удостоверение от личен лекар и медицинска характеристика за психичното му състояние.
По повод изчезването на баща й от дома, ищцата е сезирала Агенция за социално подпомагане с жалба, на която е отговорено, че е извършена проверка, констатирала дерегистрацията на „Елит - БГ“ ЕООД като доставчик на социална услуга „дом за стари хора“, считано от 28.10.2014 год., а също и груби нарушения и неспазване на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги, регламентирани в ППЗСП.
Регистрацията на „Елит - БГ“ ЕООД е подновена на 21.05.2015 год., за което е издадено и съответно удостоверение.
В периода от 15.10.2014 год. до 05.05.2015 год. са извършвани периодични проверки от РЗИ - гр.Бургас в Дом за стари хора ****, организиран от „Елит - БГ“ ЕООД, които не са констатирали нарушения.
Изслушани са св.С. и К.
Според първия - семеен приятел на ищцата, бащата на П. се разболял и не можел да се грижи за себе си, поради което е бил настанен в дома, но изчезнал оттам. След изчезването му, се променила и психически не била човека, който свидетелят познавал - звъняла рано сутрин да обикалят и търсят баща й, към когото била привързана, организирала и други хора за търсенето, не ходела на работа повече от месец.
Втората свидетелка приела бащата на ищцата при постъпване в дома, по искане на близките му, на които предварително обяснила какви са изискванията и необходимите документи, без да е договаряна лична медицинска помощ. Понеже те бързали да го настанят, не представили епикризи и документ за общо здравословно състояние, но обещали да сторят това в следващите дни. Представили заболяването му като лека деменция, но че може сам да се обслужва. По тяхно настояване го настанили в по-малка стая, само с един съжител, но още първата вечер той започнал да се кара с другия човек, да уринира в стаята и да отваря камината, докато гори, искал да си ходи на село. Затова свидетелката се свързала с близките му - и с двете му дъщери, за да си го приберат и да прекратят договора, защото можело да се случи нещо лошо, но те отказали. Вечерта, в която избягал, отново се обадили на близките му, като предположили, че е избягал по скеле, находящо се зад сградата, тъй като през целия ден е искал да прескочи оградата и санитарките са го връщали и прибирали.
При така установените факти, съдът намира предявеният главен иск - по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за частично основателен.
Според чл.36, ал.3, т.3 от ППЗСП, домовете за стари хора са специализирани институции за предоставяне на социални услуги, които подлежат на вписване в регистър, воден от Агенцията за социално подпомагане - чл.42 от ППЗСП и са длъжни ежегодно, до 31 май да представят в АСП отчет за дейността си, като неизпълнението на това им задължение води до служебна дерегистрация.
Чл.40г, ал.1 и ал.2 от ППЗСП (ДВ, бп.55/2014 год.) вменява в задължение на доставчика на социални услуги да изготви индивидуален план, базиран на оценка за нуждите на всеки потребител, в т.ч. здравните, за задоволяването на които следва да се изготви писмен план за здравни грижи от лице с подходящо медицинско образование - ал.4 от същата разпоредба. Планът включва медицинска история, необходими превантивни мерки, наличие на алергии, потребности от зъболечение, потребности от лечение или оздравителни програми, имунизации и наблюдение, хранене и диети, рехабилитация, лична хигиена.
Такова задължение е поел ответният доставчик и със сключения с бащата на ищцата договор - да изготви индивидуален план, съответен на потребностите и здравословното му състояние, който да съдържа и дейностите, необходими за задоволяване на здравните му потребности.
Следователно, документалното установяване на здравословното състояние на домуващия потребител е било задължение на ответния доставчик на социални услуги, който едва след това би могъл да изготви съответен на нуждите индивидуален план.
И понеже това не е сторено от служителите на „Елит-БГ“ ЕООД, в нарушение на нормативно възложени задължения, а и поетите с договора такива, като доставчик на социални услуги, здравните потребности на М. - баща на ищцата, са останали неизяснени. Тъкмо в това се изразява незаконосъобразното поведение на служителите на ответното дружество (бездействие), за което то носи гаранционната отговорност по чл.49 от ЗЗД. В противен случай доставчикът, с оглед невъзможността да осигури грижи и надзор, адекватни на установеното здравословно състояние, би следвало да откаже настаняването, респ. да осигури завишен надзор, за какъвто очевидно не е разполагал с ресурс.
В резултат на незаконосъобразното поведение на служителите на ответното дружество, за чиито действия/бездействия, както се каза, то отговаря, М. е претърпяла неимуществени вреди - страдания от безвестното отсъствие и обявената смърт на нейния баща, които подлежат на репариране.
Критерий за тяхната пълна обезвреда е справедливостта - чл.52 от ЗЗД, като се държи сметка за всички установени по делото обстоятелства. Имайки предвид интензитета на негативните психически изживявания, произтичащи от загубата на близък, към когото ищцата е била привързана, с оглед родствената им връзка, както и че смъртта му е следствие от събития с необичаен характер, лишили я от възможността да отдаде последна почит на своя баща, съдът приема за справедливо обезщетение в размер 5000 лв., до който предявеният главен иск да се уважи. Следва да се каже още, че в какъвто и размер да е паричното обезщетение, то не би могло да запълни празнотата от загубата на близък човек, но в така определения размер би донесло морално за ищцата и оправдаващо обществените очаквания удовлетворение от възмездяване незаконосъобразното поведение на ответника, без същевременно да послужи за неоснователното й обогатяване.
Възражението за погасителна давност, като преклудирано - релевирано в подаден извън срока по чл.131 от ГПК отговор и поддържано в съдебно заседание, не следва да се обсъжда.
Основателен,
при това положение, е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на
лихва за забава върху основателния размер на обезщетението, начиная от датата
на деликта - 16.03.2015 год. до окончателното му изплащане.
Ето защо, следва да се постанови решение в горния смисъл, като на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на П.М. - М. се присъдят разноски в размер на 450 лв., от които 200 лв. държавна такса и 250 лв. - адвокатски хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Елит - БГ“ ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Б.Я., да заплати,
на основание чл.49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на П.И.М. - М.
от *****, ЕГН-**********, сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални страдания от изчезването на 16.03.2015 год. и обявената смърт на
баща й И.Н.М. в резултат на некачествена социална услуга, предоставяна от
ответното дружество в Дом за стари хора ****, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, за
периода от 16.03.2015 год. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над уважения до пълния предявен размер от 10000 лв. -
частичен от 50 000 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния
размер на главницата.
ОСЪЖДА „Елит - БГ“ ЕООД да
заплати на П.И.М. - М. деловодни разноски в размер на 450 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Вярно с оригинала: СТ Съдия: (П)