Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                             Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Евдокия-Мария Панайотова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 540 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

           

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на Е.П.В. срещу М.НА О.на Р.Б.и О.Х. за солидарното заплащане на следните суми:

1. 56 454,24 лева обезщетение за претърпени загуби от наводнението от 06.02.2012 г. от язовир И. в село Б., О.Х.;

2. 67 900,24 лева обезщетение за пропуснати ползи вследствие на наводнението от 06.02.2012 г. от язовир И. в село Б., О.Х.. Е.В. е със съдебен адрес – адвокат Н.Д.,*** 2, 4-ти полуетаж, офис 4. М.НА О.е с адрес в гр. София, ул. *********. О.Х. е с адрес в гр. Х., ул. „*********.

 

[2] ОСЪЖДА Е.П. да заплати:

1. на М.НА О.на Р.Б.200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

2. на О.Х. 250,00 лева разноски по делото и 4 017,09 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

[4] Ако Е.П.В. обжалва решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС 400,00 лева държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

[5]  Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] Е.В. заявява в искова молба от 08.02.2017 г., че е имала овощна градина от праскови. Тази овощна градина е била увредена от наводнението в село Б., предизвикано от язовир И. на 06.02.2012 г. Ищцата твърди, че 2/3 от язовира заедно с цялата язовирна стена са били предоставени за ползване от ответника М.НА О.(М.). Другата 1/3 от водния басейн е била собственост на О.Х. (Общината), като те като ползвател и собственик на язовира е следвало да осигурят безопасното му ползване. Тъй като те не са направили това, е настъпило наводнението.

 

[7] От увреждането на овощната градина Е.В. е претърпяла загуби за 56 454,24 лева и е пропуснала ползи за 67 900,24 лева. Ответниците не са заплатили обезщетението на ищцата. Затова тя моли съда да ги осъди да ѝ заплатят солидарно посочените суми, както и законна лихва върху тях от датата на увреждането (искова молба, л. 2-16).

 

2. На ответниците

 

2.1. Писмения отговор на М.

 

[8] Ответникът М. е оспорил предявените искове. То заявява, че:

1.  не е собственик на язовир И., а такива са трети лица;

2.  язовирът не му е предоставян за управление и ползване, не е изграждало язовира и не го е ползвало;

3.  ищцата не е претърпяла вреди от наводнението;

4. искането за законна лихва е погасено по давност. Затова М. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 81-88).

 

2.2. Писмения отговор на Общината

 

[9] Ответникът Общината е оспорила предявените искове. Тя твърди, че:

1.              не е собственик и ползвател на язовир И., но въпреки това е предприела необходимото за предотвратяване на наводнението;

2.              ищцата не е претърпяла твърдените вреди. Затова Общината моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 154-157).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] От разглеждането на гр. д. 3 167/2015 г. на съда е служебно известно, че на 21.07.1961 г. Министерски съвет (МС) е издал Постановление 148 (секретно). С него той не е предоставил на М. имоти, между които не е бил язовир И..

 

[11] През 1970 г. инженер И. е изготвил информация за изпълнение на мероприятията за провеждане на високите води и борба с наводненията в Хасковски окръг. За язовир И. е отговарял М.М.(информацията, л. 114-115). Язовирът е бил включен в списъците на язовирите в Хасковски окръг, като собственост на АПК ЮГ, част от което е било ТКЗС И., в чието землище е бил язовирът (списъците, л. 118-120). Не се спори, че язовирът е бил изграден от ТКЗС И. на земя, внесена в ТКСЗ И. от член-кооператорите му (ответниците са възразили, че язовирът е бил собственост на ТКСЗ И.; ищците не са оспорили тези възражения и доказателствата, които са ги подкрепяли).

 

[12] На 01.01.1975 г. е бил изготвен списък на помпените станции, собственост на ТКЗС-та в Хасковски окръг. В него ТКЗС И. е било вписано като собственик на помпени станции 1 и 2. Първата се е захранвала с вода от язовир И., а втората е била на контрол от първата (списъка, л. 303-305).

 

[13] Не се спори, че от АПК ЮГ е била образувана А.«Х.». На 01.07.1991 г. А.«Х.» и ТКЗС И. са подписали разделителен протокол. Той е бил създаден в изпълнение на решение на Окръжен съд Хасково за отделянето на ТКЗС И. от А.«Х.». С разделителния протокол недвижимата собственост на А.«Х.» на територията на ТКЗС И. е преминала към ТКЗС И. (протокола, л. 122-127; баланса, л. 128-138).

 

[14] На 21.12.1992 г. екип на Е.Ф. „Н.К.“ е изготвил експертно заключение за извършена експертна оценка на имуществото на ТКЗС И. на основание чл. 49, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделска земя (ППЗСПЗЗ). В него са били оценени: язовир, въведен в експлоатация през 1962 г.; помпена станция към него, въведена в експлоатация през 1963 г.; втора помпена станция, въведена в експлоатация през 1964 г.; напоително поле и главен напоителен канал с напорен (изравнителен) тръбопровод, въведени в експлоатация през 1963 г. (експертното заключение и справките, л. 139-142).

 

[15] На 01.09.1994 г. ликвидационният съвет към Земеделска кооперация „Трети март“ село И. е обединила в един обект, подлежащ на продажба чрез търг, следните обекти: язовир И.; двете помпени станции; напоително поле; главния напоителен канал с напорен (изравнителен) тръбопровод. Първоначалната цена за обединените обекти е била 1 867 338,00 лева (протокола, л. 143; списъка, л. 146).

 

[16] Три дни по-късно, на 04.09.1994 г. търгът е бил проведен. В него са участвали три лица. Търгът е бил спечелен от Д.С., действащ като правоимащ и пълномощник на правоимащи от село И., който е предложил цена от 1 885 338,00 лева (протокола, л. 144-145). На 03.10.1994 г. председателят на Ликвидационния съвет на ЗК „Трети март“ село И. е сключил с Д.С. и П.Г.договор за продажбата на язовира и другите вещи, обединени за продажба с него. Д.С. и П.Г.са действали като представители на правоимащите от земеделските кооперации „Земя“ и „Тракия-Прима“, село И. (договора, л. 151-152; обяснението, л. 153). Не се спори, че двете кооперации са заплатили цената по договора и, че впоследствие цената не е била върната на двете кооперации купувачи.

 

[17] Язовир И. попада в имоти с № 527, № 526 и № 2 по КВС на село И.. На 28.03.2000 г. е бил издаден акт за публична общинска собственост (АПОС) за имот 000527, представляващ язовир „Ешмеджика“, с площ 28,621 дка в землището на село И. (АПОС, л. 28; удостоверение, л. 186).  Три месеца по-късно, на 03.07.2000 г. е бил издаден и акт за публична общинска собственост за имот 000526 от 3,459 дка в землището на село И., от които 2,1 дка са попадали в язовир „Ешмеджика“ (АПОС, л. 180; заключението на вещото лице П., л. 363). Като основание за издаването на двата акта е било вписано „Писмо 90-04-14/16.10.1997 г. на МРРБ и параграф 7, т. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗМСМА[1]“ (актовете, л. 28 и л. 180).

 

[18] Не се спори, че язовир „Ешмеджика“ е идентичен с язовир И..  Липсват твърдения в землището на село И. да има втори язовир. Затова съдът приема, че в землището на село И. има само един язовир – процесният.

 

[19] На 23.04.2003 г. е бил издаден акт за публична държавна собственост № 0567 (АПДС) за имот 000002. Той е бил описан като част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот с площ от 2 610 573,00 кв. метра (или 2 610,573 дка), от тях 277,60 дка са попадали в язовир И. (АПДС, л. 25).  В акта е било посочено като правно основание за издаването му чл. 70, ал. 2 от ЗДС[2], а като основание за предоставяне на управлението на язовира на ответника М. – Постановление 148/21.07.1961 г. (секретно) (т. 2, т. 7 и т. 9 от акта, л. 25-26). Стената на язовир И. попада в имот пл. № 21 и № 2 по КВС на землище с. И. (заключение на вещото лице П., л. 363).

 

[20] Началникът на Главния щаб на сухопътни войски, генерал-лейтенант З.С., е изпратил становище до Началника на Генералния щаб на Българската армия, генерал Н.К. на 01.06.2004 г. То е било дадено, за да се изготви отговор на молба от кметския наместник на село Остър камък и подписка на жителите на селото с искане за преместване на линията на полигон „Корен“. В него генерал-лейтенант З.С. е заявил: „язовир „И.“ се използва от подразделенията за обучение и подводно кормуване и десантиране, а останалите два язовира се ползват при провеждане на тактически учения. Независимо, че язовирите се намират в очертанията на полигона, водите им се ползват от местното население“. Затова той е предложил да се отговори, че „с водните запаси на посочените в молбата водоеми се разпорежда О.Х. и М. на отбраната няма отношение към въпроса“ (становището, л. 29-30).

 

[21] На 08.01.2009 г. Областният управител на Област Хасково (Областният управител) е изпратил писмо до М.НА О.(М.), Кмета на О.Х. (Кмета) и Директора на ТД „Гражданска защита“ – Хасково. С него той ги е уведомил, че в областна администрация е било постъпило писмо от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което Областният управител е бил уведомен за установен силен теч от стената на язовир И.. Затова Областният управител е поискал да бъде писмено уведомен относно това дали язовирът е собственост на М. и включен ли е в баланса на армейски полигон „Корен“, тъй като попада в него. Областният управител също е поискал от Кмета да го уведоми каква процедура ще е необходимо да се предприеме в случай, че язовирът не е бил собственост на М. и застрашава сериозно няколко населени места. Областният управител е поискал от ТД „Гражданска защита“ да го уведоми какво отношение е взела в аварийните планове за защита на населението (писмото, л. 32).

 

[22] Нa 19.01.2009 г. Кметът е отговорил на Областния управител, че част от язовира попада в имот, актуван като публична общинска собственост, но язовирът се ползва от армията за обучения по подводно кормуване и десантиране, като е цитирал становището на генерал-лейтенант З.С. (писмото, л. 241). На 26.01.2009 г. М. също е отговорил на Областния управител. Той е заявил, че за имот 000002 е бил съставен АПДС, но на М. не е предоставян за управление язовир И., то не е изграждало язовира и той не е заведен в баланса му. В АПДС като граници на имот 000002 са били записани имоти 000526 и 000527 – язовир със собственик О.Х.. Затова М. е поискал отстраняване на грешка в картата на възстановената собственост (КВС) (писмото, л. 35).

 

[23] Малко по-късно, на 06.02.2009 г., Областният управител е уведомил Кмета за отговора на М. (писмото, л. 34). На 06.04.2009 г. Кметът е поискал от Общинска служба „Земеделие и гори“ (ОСЗГ) да отстрани явна фактическа грешка в КВС (писмото, л. 36). На 23.04.2009 г. ОСЗГ е отговорила на Кмета, че координатите на терена на корпусен военен полигон „Корен“ в частта, попадаща в землищата на О.Х., са били съгласувани с М.. Затова не е налице грешка в КВС (писмото, л. 37).

 

[24] В следващите почти три години е последвала кореспонденция между Областния управител, Кмета и М. относно лошото състояние на язовирната стена на язовир И. и необходимостта от предприемането на действия (писмата на: л. 27; л. 41; л.59; л. 164; л. 166; л. 167; л. 187-196; л. 197; л. 199). Междувременно, на 19.02.2009 г. служител на М. на извънредните ситуации, на 12.11.2010 г. комисия от О.Х. и на 21.04.2011 г. инспектор от Гражданска защита са установили каверни в язовирната стена на язовир И. (л. 163; л. 165 и л. 233). Не се спори, че тези констатации са били известни на М. и Общината (вж. и писмото, л. 201; списъците, л. 202-206; доклад от инж. П., л. 211-213; авариен план, л. 214-216; становище, л. 245; писмото, л. 249-254; писмото, л. 260).

 

[25] Преди и към 06.02.2012 г. от язовирната стена на язовир И. е имало силен теч при язовирния изпускател. Също така са съществували следните повреди: 1. неработещ спирателен кран на основния изпускател; 2. незначително, но видимо понижение в средната част на короната в надлъжна посока; 3. напречна деформация на короната на стената – слягане на ръба откъм сухия откос; 4. рязко пропадане към каменния насип във вид на яма с ширима 2 м. и дълбочина 1 м. на височина 5 м. от короната на стената по сухия откос. Тези деформации, пропадания и слягания са се дължали на изнасяне на материал от тялото на стената и разуплътняването на определени зони. Повърхността на преливника е била груба, което е възпрепятствало провеждане на преливното количество вода. Това е било и предпоставка  за запушването му със скални късове, лед, дънери на дървета и други предмети. В началото на преливника са били изградени няколко бетонни блокчета, които също са създавали условия за запушване на съоръжението (отговор на 2-ра задача от заключението на вещото лице И., л. 349-362).

 

[26] На 04.02.2012 г. в района на язовир И. е започнал снеговалеж, който е преминал в силен дъжд. Денонощният валеж за района на гр. Х. към 06.02.2012 г. е надвишавал три пъти денонощния максимум за месец февруари. От силния дъжд, зимните и теренни  условия се е формирал голям повърхностен отток, който се е стекъл директно в язовир И.. Предвид площта на язовира и големия повърхностен отток се е формирала висока вълна от 7,93 метра.

 

[27] Язовир И. е имал техническата възможност да поеме тази висока вълна. Това не е станало поради три причини. Първо, изградените бетонни блокове по преливника са възпрепятсвали преминаването на ледените късове, което е довело до преливане на вода през преливника. Второ, няколко дни по-рано не е започнало контролирано изпускане на водата от язовира през основния изпускател. Трето, през есенно-зимния сезон язовирът не е бил изпразнен, за да няма такава повърхност на заледяване, както и, за да може да поеме висока вълна. Затова водата е преминала през преливника и е разрушила язовирната стена (заключението на вещото лице И., л. 349-362). Към датата на аварията, язовирът е бил изцяло безстопанствен и неподдържан (пак там). Всичко това е довело до скъсване на язовирната стена (пак там).

 

[28] От скъсването на язоворната стена е било наводнено село Б.. Във времето след скъсването на стената наводнението на село Б. не е било предотвратимо (заключението на вещото лице И., л. 349-362).

 

[29] Е.В. е била собственик на земеделска земя, находяща се в землището на село Б., ЕКАТТЕ 04128, О.Х. област Х..  Тя е представляваща нива от 25,001 дка, IV категория, местност „Д.“, парцел № 11 от масив 048, съставляващ имот № 048115 по плана за земеразделяне на землището (нотариален акт за собственост, л. 62). В нея тя е била засадила нектаринови дръвчета (показанията на свидетеля В., л. 380).

 

[30] Вследствие на наводнението овощната градина е била унищожена. Нектариновите дървета са били изкоренени и унищожени. Бетонните колове за прикрепване на водопровода за капково напояване, оградата на градината и цялата наземна оросителна система против слана са били унищожени. Гомяма част от плодородния почвен слой е била изнесена.

 

[31] Крайната цена за възстановяване на градината и съоръженията от създаване на пълно плододаване е възлизала на 45 832,14 лева. Пропуснатите ползи от нереализираната продуция са били за 97 240 лева за четири години, а чистата печалба за същия период би била 51 407,86 лева (заключението на вещото лице И., л. 365-369; показанията на свидетеля В., л. 380).

 

[32] Е.В. е заплатила: 500,00 лева депозит за вещи лица (л. 371-372); 800,00 лева държавна такса (л. 76). Тя е била представлявана безплатно от адвокат. Общината е заплатила 250,00 лева за вещо лице и 5 749,20 лева с ДДС за адвокатат (л. 376). М. не е направило разноски, но е било представлявано от юрисконсулт.

             

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[33]  Е.В. е предявила иск по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

1. По исковете по чл. 49 от ЗЗД

 

[34] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[35] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

 1. ответниците да са възложили работа на трето лице;

 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[36] В случая ищцата твърди, че задължението на ответниците за възлагане на работа на техни служители е произтичало от вещните права на ответниците върху язовир И., а не от други техни задължения, вменени им с нормативен акт. Затова съдът преди да прецени дали са налице описаните три предпоставки за уважаването на иска, следва да установи, че ответниците имат вещни права върху язовира, от които произтичат техни задължения, които е следвало да бъдат изпълнявани от техни служители. Извън предмета на доказване по настоящото дело е дали ответниците са имали надзора върху язовира, защото такива твърдения не са били наведени с исковата молба.

 

[37] Съдът приема, че М. и Общината не са били собственици на язовира и не са имали вещни права върху него, задължаващи ги да го подържат и стопанисват - по-конкретно М. не е имало вещно право на ползване. Съдът приема това поради следното: по делото са събрани АПДС и АПОС за имоти, в които попада язовира. АПДС и АПОС не създават права (решение на ВКС 12-2016-I Г. О. по гр. д. 3838/2015 г. и цитираните в него решения на ВКС: 8-2014-I Г. О. по гр. д. 4244/2013 г.; 391-2012-I Г. О. по гр. д. 1139/2011 г.). Права се създават чрез основанията за издаване на тези актове, посочени в тях.

 

[38] Основанието за издаването на АПДС е бил чл. 70, ал. 2 от ЗДС, връзка с Постановление 148/21.07.1961 г. (секретно). Съдът обаче, установи, че с Постановление 148/21.07.1961 г. (секретно) не е било предоставяно на М. ползването на процесния язовир, а няма и друг нормативен акт, въз основа на който М. или държавата да са придобили собствеността на язовира.

 

[39] АПОС е бил издаден на основание пар. 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно пар. 7, т. 2 от ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините държавните язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение. ЗМСМА е влязъл в сила на 17.09.1991 г. Въпросът следователно е дали към 17.09.1991 г. язовирът е бил държавен и от местно значение. Съдът установи, че язовирът не е бил държавен, а е бил на ТКЗС И.. Следователно той не би могъл да стане общински по силата на пар. 7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА.

 

[40] Съдът приема, че язовирът е собственост на трети лица - земеделските кооперации „Земя“ и „Тракия-Прима“. Съдът приема това, защото в решение на ВКС 468-2010-I Г. О. по гр. д. 921/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е приел следното: изградените върху земя на техни членове-кооператори и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС. Затова при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата, които са имали право на дял в тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо дела си, съгласно чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на търг на трети физически или юридически лица. Ако тази продажба е била извършена преди приемането на Закона за водите от 2000 г. и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г., тя е действителна, тъй като към този момент не е съществувало законово ограничение относно субектите, които са можели да закупят част от имуществото на бившите ТКЗС.

 

[41] Съдът установи, че язовир И. е бил изграден върху земя на член-кооператори на ТКЗС И. и с негови средства. Той е бил продаден на търг по реда на чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на двете земеделски кооперации, като това е станало през 1994 г., преди влизането в сила на Закона за водите от 2000 г. и Закона за сдруженията за напояване от 2001 г. Ето защо продажбата е действителна и тези две земеделски кооперации са станали собственици на язовира.

 

[42] Дори процедурата по сключването на договора да е била нарушена, съдът не установи цената да е била върната на купувачите. Съгласно § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г.), валидират се договорите, сключени с ликвидационните съвети на основание търгове, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия, ако до приемане на изменението на закона не се върнат насрещните престации. Ето защо дори договорът да е бил нищожен поради нарушена процедура на сключването му, той е бил валидиран (в същия смисъл Определение на ВКС 127-2015-ІІ Г. О. по гр. д. № 4 432/2014 г.).

 

[43] Липсват доказателства двете земеделски кооперации: да са прехвърлили собствеността на язовир И. на М. или Общината; да са учредили право на ползване на М.. Затова съдът приема, че нито М., нито Общината са собственици на язовира. Съдът приема и, че М. няма вещни права върху язовира. Заявеното от генерал-лейтенант З.С., че язовирът се е използвал за обучение по подводно кормуване и десанти не е достатъчно да убеди съда, че М. е имало вещно право върху язовира, защото не това е основното му предназначение. Основното предназначение на язовира е като хидромелиоративно съоръжение, а то е било използвано като такова от населението на село Б..

 

[44] Не е налице първата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

[45] По делото са събрани доказателства за вероятно неизпълнение на законово вменени задължения от кмета на Общината, свързани с нарушение на негови задължения и неупражняване на негови права по чл. 65, ал. 1, т. 3-5[3], чл. 38а, т. 3[4], чл. 61, т. 2[5] и чл. 59, ал. 1, т. 10[6] от Закона за защита при бедствия. Ищците обаче нямат твърдения за неизпълнение на задължения и неупражняване на права, извън тези, които Общината е имала като собственик на имота. Затова евентуалното произнасяне на съда по установеното неизпълнение на задължения и неупражняване на права би било извън поисканото и следователно недопустимо. Нещо повече, поради липсата на такива твърдения, ответникът Общината не се е защитавала срещу тях.

 

3. По разноските

 

[46] Ответниците търсят разноски. М. е било представлявано от юрисконсулт. Общината е направила разноски за 250,00 лева и е заплатила на адвокат 5 749,20 лева. Ищците са възразили, че, когато дадено учреждение или юридическо лице има на щат при него юрисконсулт, а то е било представлявано от адвокат, възнаграждението следва да бъде в размер, който се дължи на юрисконсулт.

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърляната част от иска. Съдът отхвърля предявените искове. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на М. 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.  

 

[48] В конкретния случай няма заобикаляне на закона. Последното е налице, когато една забранена от закона цел се постига с позволени средства, респ. когато една позволена от закона цел се постига по непозволен или забранен начин. Законът не забранява едно учреждение или юридическо лице да бъде представлявано от адвокат, а не от юрисконсулта си. Законът не поставя и изискване в такива случаи размерът на адвокатското възнаграждение да бъде определен в размера, който се дължи на юрисконсулта.

 

[49] Съдът приема, че възражението е и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при процесната цена на исковете е 4 017,09 лева. Съдът приема, че на Общината се дължи това възнаграждение, защото макар делото да е усложнено от фактическа и правна страна, предпоставките за уважаването на двата иска са сходни, което го доближава до дело с един предявен иск. Нещо повече, Общината вече е участвала в дела, много близки като приложимо право и установени факти до настоящото. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Общината 4 017,09 лева адвокатско възнаграждение и 250,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: