Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-91
Година 2019, 01 август гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански
състав
на петнадесети юли година две хиляди и деветнадесета,
в откритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 932 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивната жалба на П.И.Р. *** чрез
процесуалния й представител – адв. Светла Гонкова –Трайкова от БАК, против
решение № 70/25.03.2019 г. по гр.д.300/2018 г. по описа на Айтоски районен съд,
В ЧАСТТА му, с която по насрещната искова претенция АРС е осъдил въззивницата
да заплати на „Петков Ойл-56“ ЕООД, сумата от 1 000 лв, претендирани частично
от общо 60 000 лв - разходи за извършено строителство на сградата и
подобренията в дворното място, съставляващо УПИ № УПИ № IV-139 в кв. 12 по ПУП
на с. Лясково, общ. Айтос, обл. Бургас. Твърди се, че решението на
АРС в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че
неправилно и необосновано съдът е приел, че ответното дружество е доказало, че
е извършило строителството на сградата и на подобренията в дворното място,
позовавайки се само на строителната документация, издадена от самото дружество,
чиято вярност обаче е спорна, както и на свидетелски показания. Твърди се, че
по делото няма представени никакви платежни документи за извършвани от
дружеството каквито и да е плащания (за строителни материали или за други
плащания във връзка със строителството в имота и за облагородяването му). Сочи
се, че вещото лице по СИЕ по делото е установило, че в ответното дружество няма
счетоводни разходи по строителство на процесната сграда, нито има заприходяване
на сградата. Твърди се, че по аргумент от чл.53 от ТЗ, след като в
счетоводството на дружеството липсват отразени разходи за строителство, следва
извод, че такива разходи не са правени от дружеството. Твърди се, че само по
себе си построяването на сградата (установено от СТЕ), не доказва, че това е сторено
именно от ответното дружество. Претендира се отмяна
на обжалваното решение и постановяване на решение, с което насрещният иск се
отхвърля. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.
В
законовия срок против въззивната жалба не е постъпил отговор от
въззиваемите-ответници Й.Д., Д.Й.Д., Г.А.П. и „Петков Ойл-56“ ЕООД
гр.Айтос с
ЕИК **********.
В съдебно заседание процесуалният им представител – адв.Габровски оспорва
въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира се потвърждаване
на решението на АРС в обжалваната част.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния АРС е образувано по исковата молба на въззивницата П.И.Р.
***, против въззиваемите Й.Д.Д. ***, Д.Й.Д. ***, Г. ***, и „Петков Ойл-56“ ЕООД
с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул. Панайот
Волов № 30, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на 1/2 идеална част от недвижими имот в с. Лясково, представляващ
1/2 идеална част от дворно място с площ от 1 486 кв.м., съставляващо имот
пл.№ 139, за който е отреден УПИ № IV-139 в кв.12 по ПУП на селото, с площ от 1 491 кв.м. и
неуредени регулационни сметки от 5 кв.м.; както и за приемане за установено, че
ответникът „Петков Ойл-56“ ЕООД не е собственик на двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 79,45 кв.м., построена в дворно място образуващо УПИ
№ IV-139
в кв.12 по
ПУП на селото. Заявено е, че ищцата и управителят на ответното дружество „Петков
Ойл-56“ ЕООД – ответникът Г.А.П., са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2010 г., като 1/2 идеална част процесното
дворно място са придобили в режим на СИО по време на брака, а останалата 1/2
идеална част от имота е била собственост на ответника Й.Д.Д.. Твърди се, че
през 2004 г., със съгласието на съсобственика си Й.Д.Д., сградата в имота е била
преустроена от съпрузите в масивна жилищна сграда със застроена площ от 79,45
кв.м., като от този момент съпрузите са установили фактическа власт върху
сградата и я владели непрекъснато при липса на противопоставяне от страна на
другия съсобственик, поради което са придобили сградата с бившия й съпруг въз
основа на осъществено давностно владение продължило повече от 10 години през
2015 г. Твърди, че през 2009 г. ответникът Й.Д.Д. е признат за собственик на
процесното дворно място с констативен нотариален акт № *** г., и в същия ден той
и синът му Д.Й.Д. са продали дворното място на ответното дружество „Петков
Ойл-56“ ЕООД, представлявано от Г.А.П. с нот.акт № *** г. Твърди, че сделките
са извършени е цел да се увредят интересите на ищцата, тъй като те се случили
по време, когато отношенията между съпрузите се влошили. Оспорен е нотариалният
акт за давност, издаден в полза на Й.Д.Д..
Ответниците
са оспорили предявените искове, като в законовия срок са депозирали отговори на
исковата молба.
Ответникът „Петков
Ойл-56“ ЕООД е оспорил фактическите твърдения в исковата
молба. Признава се, че дворното място е закупено от двамата ответници Й.Д. и Г.П.,
като със съгласието на Г.П., съсобственикът Й.Д. установил владение върху целия
имот, което е годно да го направи собственик. Твърди се, че ищцата никога не е
извършвала действия по установяване на фактическа власт върху имота, нито пък
трето лице е владяло от нейно име. Сочи се, че ответното дружество е придобило
поземления имот през 2009 г. въз основа на покупко-продажба, като установило
своя фактическа власт и изградило в имота двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 79,45 кв.м. Заявено е, че строителството на сградата станало след
развода на бившите съпрузи. На самостоятелно основание се твърди, че дори
праводателите му да не са били собственици, дружеството е придобило както
поземления имот, така и построената в него сграда, чрез непрекъснато
несмущавано давностно владение за периода от сключване на договора за продажба
до предявяване на иска.
В
законовия срок, при условията на евентуалност, в случай че бъдат уважени
исковите претенции на ищцата, ответникът „Петков Ойл-56“ ЕООД е предявил (съгласно молба вх.№ 5149/11.09.2018
г. и извършено, съобразно указанията на съда, в първото съдебно заседание и прието от съда
уточнение от ответното дружество) насрещен иск за заплащане на сумата от
1 000 лв, предявени като частичен иск от общата сума за извършеното
строителство на сградата и подобренията в дворното място, изразяващи се в облагородяване
на дворното място - вертикална планировка, настилка от декоративни камъни
съответното ландшафтно оформление, ограда, пътеки, канализация и нов
водопровод, като общата сума е определена от ищеца на 60 000 лв, ако владението
му не бъде прието за добросъвестно.
Ищцата-ответник
по насрещния иск, е оспорила насрещния иск като неоснователен. Заявено е, че
строителството е започнато през 2004-2005 г. (по време на брака й с ответника Г.А.П.), а през
2012 г. са направени „само подова настилка или други подобрения“.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените установителни
искове, съответно е признал за
установено,
че: ищцата П.И.Р. е собственик на 1/4 ид.ч. от дворното място; и ответното
дружество „Петков Ойл- 56“ ЕООД, не е собственик на 1/4 ид.ч. от двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 79,45 кв.м. построена в дворното
място, образуващо УПИ № IV-139 в кв. 12 по ПУП на с.Лясково, общ. Айтос. Със
същото решение е отменен
констативен нотариален акт № *** г. на нотариус Бисер Демирев с per. № 324, до размера на
притежавана от ищцата 1/4 ид.ч. от гореописания недвижим имот. Със същото
решение ищцата е
осъдена по предявения насрещен иск, да заплати на „Петков Ойл-56“ ЕООД,
сумата от 1 000 лв, претендирани частично от общо 60 000 лв разходи
за извършено строителство на сградата и подобренията в дворното място,
съставляващо УПИ № УПИ № IV-139 в кв. 12 по ПУП на с. Лясково, общ. Айтос, обл.
Бургас, изразяващи се в облогородяване на дворното място - вертикална
панировка, настилка от декоративни камъни съответното ландшафтно оформление,
ограда, пътеки, канализация и нов водопровод. Страните са осъдени да си
заплатят разноски съобразно уважената, съотв.отхвърлената част от предявените
искове.
Решението
на АРС е обжалвано само от ищцата и само в частта, с която по предявения насрещен иск, ищцата е осъдена да заплати на „Петков
Ойл-56“ ЕООД, сумата от 1 000 лв, претендирани частично от общо
60 000 лв разходи за извършено строителство на сградата и подобренията в
дворното място, съставляващо УПИ № УПИ № IV-139 в кв. 12 по ПУП на с. Лясково,
общ. Айтос, обл. Бургас, изразяващи се в облогородяване на дворното място -
вертикална панировка, настилка от декоративни камъни съответното ландшафтно
оформление, ограда, пътеки, канализация и нов водопровод. Страните са осъдени
да си заплатят разноски съобразно уважената, съотв.отхвърлената част от
предявените искове, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само
в тази му част, а в останалата си част, решението е влязло в сила.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
на АРС е валидно, в обжалваната му част – допустимо.
По
наведените във въззивната част оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
С оглед
влязлото в сила решение № 70/25.03.2019 г. по гр.д.300/2018 г. по описа на Айтоски
районен съд, в частта му, с която са уважени предявените от въззивницата Р.
установителни искове за собственост, налице е съсобственост в процесното дворно
място и сграда между въззивницата Р. и „Петков Ойл- 56“
ЕООД.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства и от заключението по СТЕ, че в
дворното място е построена масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 79,45 кв.м., а в дворното място са изградени (поради силната денивелация на
терена) подпорна стена и бетонова настилка; бетонови стълби от двете страни на
сградата; навес на масивна дървена конструкция и стена с прозорци ПВЦ с площ от
42 кв.м., покрит с керемиди и отводнен; по източната регулационна линия е
изградена масивна ограда в дължина 14,30 м, височина 1,30 м и дебелина 0,50 м,
измазана със силикатна мазилка, с колони и стени, покрити с керемиди; по нея
има изградена входна врата с портал с дървена конструкция и портал над нея;
положена е настилка от градецки камък върху площ от 173,70 кв.м.; засадени са
овощни дръвчета; на южната дворищнорегулационна линия са оформени 8
бр.цветарници; изградена е масивна тоалетна с външна чешма. Според вещото лице
по СТЕ, разходите за преустройство на сградата в имота са в размер на
34 470,85 лв, а стойността на подобренията в дворното място –
10 509,64 лв. Също според вещото лице по СТИ, вследствие извършените
преустройство на сградата и подобрения в дворното място, стойността на имота се
е увеличила с 44 980,49 лв. След уточнение от вещото лице в съдебно
заседание, стойността на извършените подобрения, както и сумата, с която
стойността на имота се е увеличила, следва да се намалят със сумата от
1 340 лв – разходи за навеса, при което стойността на извършените
подобрения, както и сумата, с която стойността на имота се е увеличила са в
размер на 43 640,49 лв.
Видно
от представените по делото писмени доказателства, строителството в имота е
извършено въз основа на одобрен от Гл.архитект на Община Айтос инвестиционен
проект за жилищна сграда - преустройство на съществуваща стопанска постройка,
пристройка и надстройка, и разрешение за строеж № 6 от 22.02.2011 г„ влязло в
сила на 09.03.2011 г. Издадено е разрешение за строеж № 6/22.02.2011 г.
Издадени
за строителството на сградата са съответните констативен акт за установяване
съответствието на строежа с издадените книжа от 21.03.2011 г., акт за приемане
на конструкцията от 05.05.2011 г. и констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа от 11.03.2013 г. Приложени по преписката са също така актове
и строителна документация, издавана в различните етапи на строителството на
жилищната сграда.
Във
всички документи, свързани със строителството, като възложител е посочен „Петков
Ойл- 56“ ЕООД.
От
приетото заключение по Съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
счетоводството на ответното дружество „Петков Ойл- 56“ ЕООД няма счетоводни
данни за осъществено строителство на жилищна сграда в с.Лясково в периода
2010-2014 г., поради което липсват и първични разходооправдателни документи;
няма счетоводни данни за извършено благоустрояване вертикална планировка,
настилка от декоративни камъни, ландшафтно оформление, ограда, пътеки,
канализация и изграждане на нов водопровод в имота в с.Лясково в периода
2010-2014 г., поради което липсват и първични разходооправдателни документи; в
регистрите на ответното дружество , по сметка 201 „Земи“ е заведено единствено
и само дворното място в с.Лясково с площ от 1 483 кв.м. на стойност
5 000 лв през 2010 г. и няма осчетоводени последващи разходи по
строителство и заприходена сграда.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства, че строителството в имота е
започнало след 2010 г., като за целта част от съществуващия пилчарник е била
съборена. По отношение на това обстоятелство съдът кредитира показанията на
свидетелите П., С. и К., които кореспондират с представените писмени
доказателства, и не кредитира показанията на св.М.Р., че жилищната сграда била
изградена през 2005 г., тъй като са в противоречие с писмените доказателства.
По отношение на писмените доказателства следва да се отбележи, че съдът ги
кредитира, тъй като противно на твърденията на ищцата, те не са издадени от
ответното дружество, а от трети лица (Община Айтос, ЕВН Кец Карнобат, „Кидекс
ЕМ“ ЕООД).
По отношение на извършването на строителството в имота и на
подобренията в дворното място, съдът отново приема, че макар да липсват
счетоводни документи и разходооправдателни документи в счетоводството на
ответното дружество, те са извършени за сметка на дружеството, тъй като в този
смисъл са показанията на свидетелите П., Стоянов и Казаков, участвали в
строителните дейности от започване на строителството на сградата до нейното
завършване, като имат преки и непосредствени наблюдения относно нейното
построяване, и които показания кореспондират с писмените доказателства по
делото. Действително, съгласно чл.53, ал.1 от ТЗ, всеки търговец е
длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на
своето предприятие. Само по себе си обаче, липсата на счетоводно отразяване на
извършените от дружеството разходи за строителството и подобренията в имота,
според настоящия съдебен състав, не означава, че такива не са били извършени от
дружеството. Свидетелите П., С. и К. са категорични, че от самото начало на
строителството, ответникът Г.А.П. лично със свой труд е участвал в
строителството и в изграждането на подобренията, но също и, че „проектът е бил
на фирмата“ и „мястото е на фирмата“. Ето защо съдът приема, че макар СМР да са
били извършвани с личното участие на ответника П., доколкото той е едноличен
собственик на дяловете на ответното дружество и управител на същото, при съдържанието
на представените по делото строителни книжа, следва да се приеме, че
строителството е извършвано от името и за сметка на ответното дружество.
С оглед
обстоятелството, че управителят на ответното дружество е бившият съпруг на
ищцата, както и бивш съсобственик с продавача по нот.акт № *** г., съдът
приема, че по отношение на идеалната част на ищцата от дворното място и от
сградата, ответникът „Петков Ойл- 56“
ЕООД е
недобросъвестен владелец, тъй като анимусът на дружеството се формира от
неговия управител – ответника Г.А.П.. Ето защо, съгласно чл.74 от ЗС, „Петков Ойл- 56“ ЕООД може да иска за подобренията, които е направил, само
по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В случая, както е
констатирал и първоинстанционният съд на база приетото заключение по СТЕ, двете
суми съвпадат и са в размер на 43 640,49 лв.
Дължимата от
ищцата-ответник по насрещния иск, сума съобразно квотата й в съсобствеността
(1/4), е 10 910,12 лв.
Ето защо
съдът приема, че предявеният като частичен насрещен иск за сумата от 1 000
лв от общата сума за извършеното строителство
на сградата и подобренията в дворното място, изразяващи се в облагородяване на дворното място - вертикална планировка, настилка от декоративни камъни съответното
ландшафтно оформление, ограда, пътеки, канализация и нов водопровод, е
основателен и доказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението
на АРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед
постановения резултат и при липсата на искане от въззиваемите за присъждане на
разноски за въззивното производство и на доказателства за направени от тях
такива, съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/25.03.2019 г. по гр.д.300/2018 г. по описа на Айтоски
районен съд, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.