Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 344  Година 29.06.2017    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,

На двадесети юни        Година две хиляди и седемнадесета,

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

При секретар МАЯ КРУШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 680 по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ във вр. с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД.

         Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София иска да бъдат осъдени ответниците Х.А.К. ЕГН **********, и А.Б.К. ЕГН **********, и двамата от ****, да платят солидарно сумите общо от 49 858.67 евро, дължими по Договор за потребителски кредит НL 29124 от 12.11.2007г., сключен между страните, включващи: 38 499.79 евро главница, ведно със законна лихва върху сумата от датата на сезиране на съда на 18.10.2016г. до изплащането й, 10 236.39 евро договорна лихва за периода 10.05.2014г. – 29.09.2016г.; 443.27 евро наказателна лихва за периода 10.05.2014г. – 29.09.2016г., такси от 452.10 евро за периода 10.05.2014г. – 29.09.2016г., застраховки от 123.12 евро за периода 10.11.2015г. – 29.09.2016г., нотариални такси 104лв.

Твърди, че на 12.11.2007г. страните сключват договор, с който се задължава да предостави заем 30 000 евро. Сумата е предоставена и усвоена на 23.11.2007г. по заемна сметка, нарочно открита за тази цел. Връщането се дължи за 276 месеца от 23.11.2007г. с възнаградителна лихва от 11.45 % , на месечни вноски с падеж 23 – ро число по погасителен план. При забава на погасителните вноски и при предсрочна изискуемост се дължи лихвата по договора, завишена с десет пункта. За управление на кредита на банката се дължи такса от 0.5 % върху размера на непогасената главница. Кредитополучателите са учредили за обезпечаване на заема договорна ипотека върху недвижим имот, за който са поели задължението да правят застраховка за срока на договора за заем. Дали са съгласие и са упълномощили банката да застрахова имота за тяхна сметка като заплаща премиите от средства по сметката им, а ако такива не са осигурени към падежа на вноската – банката заплаща застраховката и с платените суми за премии увеличава задълженията на ответниците по договора за кредит.

На 11.03.2009г., на 31.03.2010г., на 28.12.2011г., на 29.11.2012г. и на 25.11.2013г. са сключени допълнителни споразумения към договора за кредит, с които към редовната и с ненастъпил падеж главница са прибавени суми на просрочени задължения; въвеждани са месечни периоди за погасяване на кредита при облекчени условия – при намален месечен размер на вноските и при фиксирана договорна лихва; променен е падежа на вноските от 23 – то число на 10 – то число на месеца със споразумението от 28.12.2011г. Размерът на възнаградителната лихва е променян и е различен за различни периода от действието на договора, което е обосновало промяна и в размера на наказателната лихва. Същите са посочени по дати и размер ясно в допълнението към исковата молба.

Ответниците не плащат на падеж 10 – то число три месечни вноски: на 10.05.2014г. в размер на 128 евро, на 10.06.2014г. в размер на 128 евро и на 10.07.2014г. в размер на 480.83 евро, както и следващите вноски по погасителен план. За това банката упражнява правото си и обявява кредита за предсрочно изискуем, за което отправя нотариални покани, връчени на 14.09.2016г. От тази дата вземанията по договора са предсрочно изискуеми. За нотариалните покани е направен разход от 104лв., който се дължи от ответниците – това е претърпяна за банката загуба от неизпълнение на договора.

С договора ответниците са дали съгласие за прехвърляне на вземанията към тях от банката на трети лица. На 06.12.2097г. банката цедира вземанията по договора на „Бългериънт Ритейл Сървисиз” АД. На 26.11.2009г. това дружество прехвърля обратно на банката вземанията срещу ответниците. За двете цесии са изпрати нотариални уведомления, връчени на 29.07.2016г.

Към датата на сезиране на съда неплатените по договора суми са за главница, договорна лихва, наказателна лихва, неплатени банката такси,  премии по застраховката на имота и направения разход за нотариални покани.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Ответниците не взимат становище.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид наведените от ищеца доводи, приема за установено следното:

Страните са сключили Договор за потребителски кредит HL29124 на 12.11.2007г., с който праводателят на ищеца в лицето на „Юробанк И Еф Джи България“ АД се задължава да предостави в заем сумата от 30 000 евро срещу поето от ответниците солидарно задължение да я върнат, ведно с лихва. Уговорено е усвояване на кредита по изписана в договора банкова сметка, заплащане на възнаграждение за ползване на сумата в размер на 11.45 % лихва на година, а при забавено плащане на погасителни вноски – обезщетение в размер на договорната лихва с надбавка от 10 пункта. Кредитополучателите дължат плащане и на такси – еднократна при подаване на документите, и годишна в размер на 0.5 % от непогасената главница.

Според чл.3 ал.5 от договора, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони; договорените в настоящия договор надбавки не се променят.

 Краен срок за връщане на кредита, ведно с лихвите, е 276 месеца от датата на откриване на заемната сметка. Кредитът е уговорено да се погасява на месечни равни /анюитетни/ вноски, включващи лихва и главница, в размер на 308.70 евро всяка. Страните са уговори правото на банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуемо.

За обезпечаване на кредита е предвидено учредяване в полза на банката на договорна ипотека върху недвижим имот, което е изпълнено съгласно представения НА №14, том XI, рег. № 9983, дело № 2014 от 15.11.200г. на Нотариус с рег. № ***.

Съгласно Приложение от 23.11.2007г. към договора, подписано от страните, заемната сметка е открита на 23.11.2007г. като на тази дата, по данни на приложеното бордеро № 5772411 от 23.11.2007г., сумата от 30 000 евро е преведена по сметката, т.е. предоставена.

Към договора са сключени няколко анекса, озаглавени допълнителни споразумения – на 11.03.2009г., на 31.03.2010г., на 28.12.2011г., на 29.11.2012г. и на 25.11.2013г. От тях първият е сключен с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София, останалите – с ищеца.

В чл.26 от договора ответниците са дали съгласие банката да цедира вземанията си по договора на дружества от групата на И Еф Джи Юробанк, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД гр.София, което е сторено на 06.12.2007г. с договор между банката и посоченото дружество. Уведомление до длъжниците за тази цесия е чрез нотариална покана, връчена на 29.07.2016г., с което те се известяват и за последващата цесия от 26.11.2009г., с която дружеството прехвърля обратно на банката вземанията по договора. Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Няма норма, която да придава на уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД обратно действие. То вина действа за в бъдеще, т.е. от датата на получаването му от длъжника цесията става задължителна за него, до този момент тя има правно действие само между цедента и цесионера. Но тъй като длъжниците са подписали както първото, така и второто допълнително споразумение, без да отразят писмени възражения, се налага извода, че те са знаели за цесиите, след като са договаряли с цесионерите.

Според споразуменията, общият сбор на суми за просрочени вноски за главница, лихви и такси, неплатени и с настъпил падеж към датата на сключването им, се преоформят чрез натрупване към редовната главница. С подписване на споразуменията банката ще извършва служебно необходимите действия по преоформяне на задълженията, като общият им размер се наименова „общ дълг“. Уговаряна е промяна в размера на възнаградителната лихва, който не винаги е посочват ясно в споразумението, а е предоставяно едностранно право на банката при неизпълнение на облекчените условия от длъжниците тя да определя новия погасителен план и вноски; променя се падежа на месечните вноски – на 10- то число; дава се периоди от 6 или 3 месеца, наричан „облекчен период“, през който да се заплаща лихва в намален размер, като след изтичане на тези срокове лихвата отново е договорената, но при неплащане на вноските в тези „облекчени периоди“, банката определя нов погасителен план. Към споразуменията са подписвани и погасителни планове.

         Така със споразумението от 11.03.2009г. е договорено, че към тази дата дългът е общо 31 244.62 евро, от които 79.39 евро просрочена лихва, 1 293.05 евро просрочена лихва, 2.29 евро просрочена лихва по просрочена главница, 29 675.34 евро редовна главница и 193.63 евро редовна лихва. С т.IV е предвидено просрочените задължения да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. По следващото споразумение от 31.03.2010г. се приема, че задълженията по договора са 33 273.67 евро, от които просрочена главница 98.51 евро, просрочена лихва 1 384.35 евро, просрочени такси от 24.12. евро редовна главница от 31 686.29 евро, редовна лихва от 80.40 евро. С т.III просрочените суми за главница и лихва се преоформят чрез натрупване към главницата, т.е. стават част от нея и се олихвяват с договорената лихва. Сходно е съдържанието на следващите споразумения, от които се вижда, че във всяко следващо размерът на редовната главницата се увеличава в резултат на прибавени към нея просрочени, неплатени на падеж, вноски за главници, лихви и такси: така към 28.12.2011г. тя става 32 756.82 евро като към нея се прилавят просрочени вноски за главница от 124.24 евро, за лихва от 1 464.88 евро и за такси от 195.29 евро; към 29.11.2012г. – става 34 430.51 евро и към нея се прибавят просрочени вноски за главница от 106.05 евро, за лихва от 1 072.04 евро, за такси от 192.09 евро; към 25.11.2013г. главницата нараства на 35 742.82евро и към нея се прибавят просрочени вноски за главница от 194.62 евро, за лихва от 2 046.58 евро и за такси от 223.70 евро..

         На 01.09.2016г. банката отправя до ответниците уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, в което посочва, че към 08.08.2016г. натрупаните задължения по договора и споразуменията са общо в размер на 12 186.18 евро като не са погасени 27 месечни вноски с падежи от 10.05.2014г., поради което банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Посочва и, че общо задълженията към 08.08.2016г. са 49 155.53 евро, от които 38 499.79 евро главница, 10 080.52 евро лихви, 452.10 евро такси и 123.12 евро застрахователни вноски. Уведомлението е връчено чрез нотариални покани на ответниците редовно на 14.09.2016г., съгласно удостоверителното изявление на нотариуса върху поканите и приложените към всяка от тях разписки.

         От изслушаната ССчЕ на в.л. Н.И., изготвена компетентно след запознаване с материалите по делото и оглед на документите при ищеца, неоспорена, която съдът кредитира – основно допълнението от 12.06.2017г., на което дава вяра, се доказва, че кредитът е обслужван по три разплащателни сметки. Платените от длъжниците суми са в общ размер на 26 145.81 евро.

От сключване на договора до обявяване на вземанията по него за предсрочно изискуеми, възнаградителната лихва и оттук наказателната са изменяни едностранно от банката, без сключване на анекси или споразумения към договора, и това е онагледено в Приложение № 1 към допълнението от 12.06.2017г., където в колона 10 са изписани прилаганите от банката лихвени проценти. Вижда се, че на 23.05.2008г. от 11.45 %, годишната лихва става 11.80%; от 23.07.2008г. от 11.80 % тя става 12.30 % процента, и т.нат.

В съдебното заседание на 20.06.2017г. в.л. И. обяснява, че по споразуменията са предвидени и са извършени два вида капитализиране на дълга чрез прибавяне към размера на редовната главницата на просрочените и неплатени на падеж задължени за главници, лихви и такси, в резултат на което сумата за редовна, с ненастъпил падеж главница, се увеличава с всяко следващо споразумение. Т.нар. „първа“ капитализация е към момента на сключване на споразумението, когато просрочените неплатени задължения към датата на подписването му се прибавят към размера на редовния дълг, в резултат на което редовната главница се увеличава. Т. нар. „втора“ капитализация е свързана с уговорените облекчени периоди, при което за шестмесечен период /или 3 – месечен/, се отлагана плащане на дължима лихва. След изтичане на срока настъпва падежа на отложената лихва и ако тя не се заплати, банката прибавя тази лихва към главницата и тя се превръща в главница като част от дълга.

         Така към 31.03.2010г. длъжниците са плати 2 499.98 евро, от които 251.30 евро главница и 2 248.68 евро лихви; към този момент дължат общо 31 059 евро, от които 30 522 евро редовна главница, 118.77 евро просрочена главница, 414.83 евро просрочена възнаградителна лихва и 3.63 евро наказателна лихва. Със споразумението от тази дата кредитът се преоформя като редовна главница от 31 059 евро, срок за плащане 248 месеца при вноска от 327.42 евро, т.е. към размера на главницата се прибавят 118.77 евро просрочена главница, 414.83 евро просрочена възнаградителна лихва и 3.63 евро наказателна лихва, те стават част от нея и се включват в новия погасителен план като главници, върху които се начислява възнаградителна лихва.

         Към 28.12.2011г. ответниците са плати реално 6 181.07 евро за главница от 718.57 евро и лихва от 5 462.50 евро; към тази дата задълженията са 157.52 евро просрочена главница и 30 340.42 евро редовна главница, общо 30 498 евро. Със споразумението от тази дата кредитът се преоформя като редовната главница става в размер на 30 498 евро, платима за 227 месеца при месечна вноска от 329.12 евро, т.е. пак неплатената лихва от 157.52 евро се прибавя към редовната главница, която се включва в новия погасителен план и върху нея се начислява лихва.

         Към 29.11.2012г. – четвъртото споразумение, платените суми са 3 027.61 евро за главница от 975.20 евро и лихва от 2 052.41 евро; задълженията към тази дата са 31 816 евро, включващи просрочена лихва от 4 384.64 евро и редовна главница от 29 522.80 евро. Със споразумението кредитът се преоформя като редовната главница се увеличава на 33 907 евро, платима за 216 месеца при вноска от 371.27 евро.

         Към 25.11.2013г. платените суми са 671 евро за главница; задълженията стават в размер на 43 068.08 евро, от които 34 630 евро редовна главница, 1 479.22 евро просрочена главница, 6 203.74 евро просрочена възнаградителна лихва, 308.66 евро наказателна лихва, 323.34 евро такси за управление и 123.12 евро застраховка.

Съобразно горните констатации, внесените от длъжниците суми по трите разплащателни сметки и тяхното движение, в допълнението от 12.06.2017г. в.л. И. е изчислила, че към 13.09.2016г. – датата на връчване на нотариалните покани и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, задълженията на ответниците по договора и споразуменията към него, така, както са сключени, са в общ размер на 49 801.73 евро, включващи 38 489.91 евро главница, 10 193.98 възнаградителна лихва, 438.62 евро наказателна лихва, 452.10 евро такси, 123.12 евро застраховка и 104 евро платени нотариални такси съгласно представените по делото фактури, издадени от нотариуса за връчване на поканите, и преводни нареждания.

В Приложение 1, в колони от 2 до 8, на допълнението от 12.06.2017г., в.л. И. е изчислила размера на задълженията на ответниците към 13.09.2017г. съгласно условията на първоначалния договор, без включване на капитализациите по споразуменията и без съобразяване на измененията в годишния лихвен процент. По тези правила дългът е в общ размер на 45 951.60 евро, от които редовна главница 25 932.64 евро, просрочена главница 3 822.29 евро, възнаградителна лихва от 12 594.59 евро, наказателна лихва от 2 715.37 евро, такси за управление 659.59 евро, застраховка 123.12 евро. Това означава, че общо заплатените 26 145.81 евро не са достатъчни за погасяване на дълг от 45 951.60 евро към 13.09.2016г. Просрочените, неплатени на падеж, задължения са просрочена  главница 3 822.29 евро, възнаградителна лихва от 12 594.59 евро, такси за управление 659.59 евро, застраховка 123.12 евро.

 

При тези данни съдът приема, че исковете са доказани по основание и частично по размер. Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ във вр. с чл.240 от ЗЗД, който е търговска сделка, извършвана от ищеца по занятие, но не се явява такава за ответниците, които са физически лица /потребители по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП/, поискали в заем парична сума за потребление, поради което в отношенията с тях не се прилагат правилата за търговски сделки. Кредитът е вид реален договор за заем. Уговорената сума от 30 000 евро реално е предадена на заемополучателите по посочената в договора банкова сметка, поради което тя подлежи на връщане съгласно уговореното – с лихва, явяваща се възнаграждението на банката за ползване на средствата, с неустойка за забавено плащане на уговорените анюитетни месечни вноски, ведно с такси по обслужване на кредита от банката.

Условията за ползване на сумата са изменени от страните с допълнителните споразумения чрез промяна на месечния падеж, на срока за ползване и връщане на сумата. От тези уговорки, на първо място като нищожни на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10 ал.3 от ЗЗД, съдът приема тези, с които е предвидено по споразуменията капитализиране на лихви с настъпил падеж, както и на наказателни лихви и такси, чрез прибавянето им към размера на редовната главница и оттук увеличаването му, която обща сума е заложена в новите погасителни планове като главница, върху която се начислява договорна и наказателна лихва. В резултат на това обективно имаме прибавяне на изтекла лихва към главницата и повторното й олихвяване с уговорената договорна и наказателна лихва. Клаузите са нищожни, защото според чл.10 ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ – когато законът изрично го допуска и по реда и условията на нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, в хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ. Действащата нормативна база не е предвидила възможността  в гражданските отношения да бъде уговаряно начисляването на лихва върху лихва. В този смисъл са Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова; Решение № 108 от 28.10.2015 г. на БАС по в. т. д. № 224/2015 г.; Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003 г., II т. о. Поради това уговорките в споразуменията, в резултат на което има капитализация, са нищожни и не могат да намерят приложение в отношенията на страните, съответно не следва да се взимат предвид при определяне на размера на дължимия остатък.

Нищожна според съда се явява и клаузата на чл.3 ал.5 от договора, в резултата на която банката едностранно, без съгласието на ответниците, без постигане на конкретни споразумения и анекси, е изменяла възнаградителната лихва, която прилага, и в резултата на това е променяна и наказателната лихва.  Нищожността е на основание чл.143 т.10 и т.12 във вр. с чл.146 ал.1 от ЗЗП, според които нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и като дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Според съда предпоставките на цитираните хипотези са налице, защото с клаузата на чл.3 ал.5 банката си е запазила правото едностранно да променя БЛП по жилищните кредити без да посочи в договора при какви условия може да стори това и без да е предвидено реципрочно право за ответниците, в качеството им на потребители по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, да се откажат от договора. Тази уговорка е във вреда на ответниците, защото в резултат на нея банката е променяла едностранно договорния и оттук наказателни лихвен процент, без да е ясно защо го е направила, по какъв механизъм, при какви условия, а това не отговаря на изискванията за добросъвестност и е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, изразило се в просрочване и неплащане на задълженията от ответниците, което е довело до сключване на допълнителните споразумения и до прилагане на правилата за анатоцизъм от банката, което е увеличило многократно крайният размер на цената на предоставената от банката услуга, превърнала се явно в непосилна за плащане от ответниците. Поради това съдът приема, че клаузата е нищожна като неравноправна, в резултат на което банката не е имала договорно основание едностранно да изменя възнаградителния лихвен процент и в резултат на него – наказателната лихва. Измененията не могат да се противопоставят и да обвържат насрещната страна, поради което следва дългът да се изчислява съобразно първоначално уговорените условия за лихва от 11.45 % на година и наказателна лихва от 21.45 % на година.

От материалите по делото не се установява редовно и в срок погасяване на месечните анюитетни вноски. Заплатените общо суми от 26 145.81 евро не са достатъчни за покриване на всички изискуеми задължения, изчислени от вещото лице И. в Приложение I, колони от 2 до 18 на допълнението от 12.06.2017г., на което съдът дава вяра и приема, че е съобразено с уговорките по договора и действащите правила на материалния закон за договор за заем, сключен с физически лица /потребители/. Просрочените задължения са за просрочена главница 3 822.29 евро, просрочена лихва от 12 594.59 евро, наказателна лихва от 2 715.37 евро,  такси за управление 659.59 евро, застраховка 123.12 евро. Банката доказва, че в нейна полза се е породило правото както по договора, така и съгласно чл.60 от ЗКИ, да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, което е упражнила надлежно. Отправените нотариални покани, съдържащи материализирано изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са връчени редовно на длъжниците и от този момент те дължат пълния остатъчен размер на главницата, на неплатени лихви и разноски за уговорени такси и застраховки, включително и платените от банката нотариални такси по поканите.

За размер на задълженията съдът приема наличие на дълг в общ размер от 41 009.81евро, от които главница от 29 754.93 евро, която е в размер, по – малък от претендирания, и до тази сума ще се присъди като доказана по основание и размер. Но установените дължими възнаградителни лихви от 12 594.59евро, наказателни лихви от 2 715.37 евро и такси от 659.59 евро са в по – голям от предявените с исковата молба суми за 10 236.39 евро договорна лихва, 443.27 евро наказателна лихва и 452.10 евро такси, поради което претенциите следва да се присъдят до заявения по делото размер. От заключението на в.л. И. се доказва и дължимост на вноска за застраховка на ипотекираното имущество от 123.12 евро, както и платена нотариална такса от 104 лева.

С оглед изхода на делото и по съразмерност на ищеца се дължат доказани разноски от 3 874.68лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА Х.А.К. ЕГН **********, и А.Б.К. ЕГН **********, и двамата от ****, ****, да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, п.к.1766, и съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Д. – АД „Фронтекс Лигъл Сървисис“, сумите от 41 009.81 евро, дължими по Договор за потребителски кредит НL 29124 от 12.11.2007г., сключен между страните, включващи: 29 754.93 евро главница, ведно със законна лихва върху сумата от датата на сезиране на съда на 18.10.2016г. до изплащането й, 10 236.39 евро договорна лихва за периода 10.05.2014г. – 29.09.2016г.; 443.27 евро наказателна лихва за периода 10.05.2014г. – 29.09.2016г., такси от 452.10 евро за периода 10.05.2014г. – 29.09.2016г., застраховки от 123.12 евро за периода 10.11.2015г. – 29.09.2016г., както и нотариални такси  от 104лв. и направените по делото разноски от 3 874.68 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 29 754.93 евро до предявения от 38 499.79 евро като неоснователен.

         Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         Решението да се обяви.

 

                                                        Окръжен съдия: