РЕШЕНИЕ№ 260387
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното гр. дело № 13760 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
247 ГПК.
Образувано е по молба от
09.06.2022 г. от ищеца „Финтрейд Файнанс“ АД за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в Решение № 260302/09.05.2022 г., постановено по делото по
отношение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва.
В молбата е посочено, че в мотивите на
съдебното решение съдът е приел, че исковата претенция е основателна в пълния й
предявен размер по отношение на задължението за заплащане на възнаградителна
лихва, като установителният иск е уважен за посочената сума, но същевременно
във вторият абзац на диспозитива на съдебното решение е посочено, че исковата
претенция се отхвърля. В този смисъл се моли да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка като в отхвърлителната част на диспозитива да бъде
премахнато отхвърлянето за сумата от 1 424, 55 лв., представляваща
възнаградителна лихва.
В срок е депозиран отговор от
ответната страна, която счита молбата за основателна.
По делото е постановено в
Решение № 260302/09.05.2022 г., с което съдът е приел за установено по исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Дървеница, Пловдивско поле № 15, вх. А, сумата от 5
323, 14 лв. – главница по договор за паричен заем № ****/05.09.2018 г. и сумата
от 1 424, 55 лв. - договорна лихва
от 02.02.2019 г. до 28.01.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена Заповед № 2118/27.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4312/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХIХ граждански състав.
С постановеното решение са
отхвърлени предявените от „Финтрейд Файнанс“ АД против Д.И.Т. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 223, 23 лв. –
неустойка по чл. 7, ал. 1 от Договора за периода от 02.02.2019 г. до 28.01.2020
г.; сумата от 1 673, 81 лв. – еднократна неустойка по чл. 7, ал. 5 от Договора
за периода от 02.02.2019 г. до 28.01.2020 г., сумата от 1 424, 55 лв. - договорна
лихва от 02.02.2019 г. до 28.01.2020 г. и сумата от 48 лв. – разноски за
уведомления за предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена Заповед №
2118/27.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4312/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански
състав.
В мотивите на съдебното решение
е прието, че претенцията е основателна и се явява установена по отношение на
задължението за главница и възнаградителна лихва, като предявените искове по
отношение на тези вземания са основателни в пълния им предявен размер.
Наличието на очевидна фактическа грешка се изразява в
несъответствие между правосъдната воля на съда, формирана в мотивите на
постановения съдебен акт и тази, изразена в диспозитива на съдебното решение.
Следователно съдът постановил съдебният акт по същество на правния спор,
сезиран с молба с правно основание чл. 247 ГПК, следва да провери дали са
налице предпоставките за допускане исканата поправка, като установи дали
формираната воля на съда е съответно изразена и в диспозитива на постановения
съдебен акт.
Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на
чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния
акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице
условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения
и да не се налага тълкуване на волята на съда - така Решение № 27 от
11.03.2016 г. по гр.д. № 3502/2015 г., ГК, II г.о. на ВКС.
При така установеното съдът
намира, че при постановяване на съдебното решение съдът е изразил правосъдната
си воля досежно вземанията, за които исковата претенция е основателна в
мотивите на съдебното решение, а именно за задължението за заплащане на главница
и възнаградителна лихва, но погрешно е обективирал последната в диспозитива на
съдебния акт, като след като е уважил иска за присъждане на договорна лихва в
размер на сумата от сумата от 1 424, 55 лв. за периода от 02.02.2019 г. до
28.01.2020 г., е посочил тази сума и в отхвърлителната част от диспозитива,
която като погрешно посочена не следва да се чете. В този смисъл следва да се
допусне поправка на очевидна фактическа грешка.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.247, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 260302/09.05.2022 г., постановено по гр.
д. № 13760/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав, като в диспозитива на съдебното решение,
след „ОТХВЪРЛЯ предявените от „Финтрейд Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Дървеница, Пловдивско поле № 15, вх. А, е предявил
против Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД“ ДА НЕ СЕ
ЧЕТЕ „сумата от 1 424, 55 лв.
- договорна лихва от 02.02.2019 г. до 28.01.2020 г.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК