№ 967
гр. София, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен И.ов
Членове:В. Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен И.ов Въззивно частно наказателно дело
№ 20221000601107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода В. И. С.,роден на ******** година в
гр.Одеса,Украйна,български и украински гражданин,женен,със средно гимназиално
образование,с установена самоличност и постоянен адрес,ЕГН **********,понастоящем
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ“Казичене“,затвор гр.София,чрез
служебен защитник адв.Р. Н. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно
определение №3532/06.10.2022 година на Софийски градски съд,постановено в открито
съдебно заседание по н.ч.д.№3459/2022 година по описа на съда.С атакуваното определение
е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. за условно предсрочно
освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от
свобода”,сторена по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК.
В частната жалба защитата твърди,че атакуваният съдебен акт е
неправилен,необоснован и постановен в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Оплакванията са развити в няколко насоки:
Твърди се,че решаващият съд безкритично е възприел като обосновано изразеното
отрицателно становище на администрацията на пенитенциарното заведение,касателно
стореното от осъденото лице искане по гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК.
Намира,че първият съд необосновано е намерил,че спрямо осъденото лице продължават
да са налице непреодолени дефицитни зони,свързани с отношението му към
правонарушението и отношение към жертвата на престъпното му деяние.
Твърди обобщаващо,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от закона
предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на лишения от свобода
1
С.,като сочи,че данните от делото установяват трайни положителни промени у осъдения ,
наличен стремеж да изтърпи наказанието си „безпроблемно“,наличие на ресурс и условия за
ресоциализация на осъденото лице,семейна подкрепа,липса на наказания,участие в работен
процес и награди.Намира,че първият съд не се е съобразил с недоброто му здравословно
състояние.
Изложени са съображения,че по същество с осъденото лице не се „работи“
индивидуално в пенитенциарното заведение и изводите на затворническата администрация
са общи и не отразяват вярно нагласите на осъденото лице.
Възразява за начина,по който затворническата администрация е отчела риска от рецидив
и дадената оценка в тази насока на осъдения С..По същество обобщаващо намира за
неправилен извода на първия съд,че спрямо осъдения не е завършен корекционния процес
,твърдейки,че възприетите от съда фактически положения,станали основа да откаже
прилагане института на т.н.“условното предсрочно освобождаване“ от не изтърпяната част
на наказанието „лишаване от свобода“,са неточни.
Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият В. И. С. е роден на ******** година в гр.Одеса, Украйна ,български и
украински гражданин е,женен е,със средно гимназиално образование,с установена
самоличност и постоянен адрес в Р.България,ЕГН **********.Понастоящем изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ“Казичене“,затвор гр.София.
Видно от приложените по делото писмени доказателства е постъпил в затвора гр.
София на 05.10.2019 година,като по отношение на него,на основание чл.25 НК,е определено
общо наказание по н.ч.д.№203/2022 година на СГС и е приведено в изпълнение определено
му общо наказание „лишаване от свобода“за срок от 5/пет/ години,с начало на наказанието
24.09.2019 година. Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното
наказание,който не е променян понастоящем.Зачетено е предварително задържане на
осъдения за срок от 7 месеца и 7 дни.
На 17.12.2021 година е разпределен в ЗООТ“Казичене“.
Със заповед №21/18.02.2022 година на Началник сектор ЗООТ „Казичене“ при Затвор
гр.София,считано от 19.02.2022 година е назначен на работа с изпитателен срок от три
месеца като „помощник-хранител склад“ в ЗООТ „Казичене“.
Награждаван е.Не е наказван.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-06.10.2022 година,осъдения В.
С. е изтърпял фактически 3 години,7 месеца и 19 дни,като към тази изтърпяна част са
добавени и зачетени 5 месеца и 8 дни от работа,или всичко-4 години и 27дни,вж.справка от
2
МП,ГД “ИН“,затвор гр.София №236/06.10.2022 година,л.23 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 11 месеца и 3 дни.
Лишеният от свобода С. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от
рецидив от 36 точки,непроменяна в хода на водения корекционен процес.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№236/31.08.2022 година,л.2-ри и
справка №236/06.10.2022 година,л.23 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора
гр. София,доклад за лишения от свобода С.,л.6-л.8,изготвен от инспектор СДВР при ЗО
“Казичене“,затвор гр.София на 23.08.2022 година,ведно с първоначален план на присъдата,
писмени доказателства,приложени към досие на лишения от свобода,относими към
обстоятелства ,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият С. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият
В. С. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на
„УПО“ , първият съд е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценил е доказателствата за
поправяне на осъдения С. в съвкупност,отчитайки степента на изпълнение целите на
наказание по плана на присъдата и установеното,касателно поправянето му.В мотивите си
първият съд е дал обоснован отговор на поставени пред него въпроси,свързани с
фактите,сочещи на промяна в поведението на осъденото лице в нейните качествени и
количествени показатели,релевантни към въпросите по чл.440 и сл НПК.
Неоснователно е оплакването на защитата,че първият съд безкритично се е доверил на
мотивите,изложени от затворническата администрация в даденото отрицателно становище
за прилагане института на „УПО“ по отношение осъдения С..
Необосновано е и оплакването,че необосновано решаващият съд е намерил да е налице
незавършен корекционен процес при това осъдено лице.Въззивният съд намира,че
твърдението на защитата,че необосновано са надценени доводите в доклада на инспектор
СДВР при ЗООТ “Казичене“,затвор гр.София и становището на началник на затвора
гр.София за това,че по отношение на лишения от свобода С. не са достигнати онези
резултати,които Закона изисква,за да се постанови УПО,не може да се сподели откъм
обоснованост.
Първият съд коректно е отразил всички обстоятелства,които сочат на развил се
поправителен процес при осъдения,акцентирайки,че С. полага труд,макар в
непродължителен период от време,не е наказван,награждаван е от затворническата
3
администрация за добро поведение,налични са заявени,макар и декларативно нагласи за
безпроблемно изтърпяване на наложеното наказание ,декларирано и проявено е уважение
към затворническата администрация в пенитенциарното заведение.Въззивният съд на
собствено основание отчете отразените в изготвения доклад изводи затова,че осъдения се
отнася към затворническата администрация с дължимо уважение,стреми се да избягва
конфликтни ситуации с други лишени от свобода и липсват агресивни прояви към
администрацията в пенитенциарното заведение,сдържан е и е добронамерен,като активно
участва в мероприятия,организирани в ЗООТ“Казичене“.Не е декларирал
дискриминационни нагласи и по същество декларира прием на отговорност за извършеното
правонарушение,макар да е изразил ясно несъгласие с определеното му наказание.С
осъдения С. не са осъществявани кризисни интервенции.Видно и затворническата
администрация,и първият съд са отчели,че осъденият С. спазва регламента и наложените
вътрешно групови правила.
Настоящият съд намира,че тези фактически изводи,сторени и от първия съд,са
съобразени с данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.
От друга страна,оценявайки събраните доказателствени източници по делото в
съвкупността им,обосновано първият съд е приел,че процесът на личностно поправяне на
осъдения не е завършил и не е реализиран принципа на прогресивната система на
изпълнение на наказанието.В подкрепа на този извод са фактите за непроменена оценка на
риска и режима на изтърпяване на наложеното наказание.В правните си изводи правилно
първия съд се е основал на изготвените по делото доклад от инспектор СДВР и становище
на началника на затвора,сочещи колебливо негово поведение,както и непреодолени в
пълнота дефицитни зони,позволяващи извод за неустойчиви положителни тенденции в
корекционния процес при осъдения В. С..
Настоящият съд,както това е сторил и първия съд,оценява начина,по който
затворническата администрация е определила риска от рецидив-първоначално определен на
36 точки,непроменян в хода на корекциония процес и високата му степен,отнесена към
конкретен „известен възрастен“.
Понастоящем,наред с безспорно отчетените положителни промени у осъдения В. С.,
ясно са констатирани дефицитни зони,като в приложения доклад на инспектор СДВР е
посочено,че в процеса на възпитателната работа с осъденото лице се отбелязва динамика в
различни проблемни зони,които понастоящем не са преодолени.
Не може да се сподели като основателно обобщаващото оплакване на защитата на
осъденото лице,че със С. не се „работи“ индивидуално в пенитенциарното заведение,а
изводите на затворническата администрация са общи и не отразяват вярно нагласите на
самия осъден.
Категорично е отразено в цитирания доклад,изготвен за осъдения С. от инспектор СДВР
при пенитенциарното заведение,че касателно „отношение към правонарушението“ осъдения
не разбира в пълна степен мотивите на криминалното си поведение,отчасти приема своя
4
отговорност,има самооправдателни нагласи,които не са преодолени,липсва искреност по
отношение декларативно изразеното /според администрацията/ съжаление към жертвата и са
налице отделни критични импулсивни прояви.Следва да се подчертае,че такива констатации
,включително свързани с нестабилно емоционално състояние,са обективирани и в
първоначално изготвен доклад за осъдения от м.декември 2021 година.
Оценката за зона „умения за мислене“ констатира трудност у осъденото лице да
разпознава проблемите в цялост,като не дефинира ясно стъпите,които да го изведат към
изграждане на устойчив положителен модел на поведение.В цитирания доклад е посочено,че
са налице затруднения С. да разпознае и дефинира съпътстващи проблеми и да ги разреши
със законни средства.Всички тези фактори са дали основание ИСДВР да изрази
притеснения,относно възможността,при постановяване на условно предсрочно
освобождаване,без да са настъпили трайни положителни тенденции в поведението на
осъдения към настоящия момент,С. да има незаконосъобразено поведение извън местата за
лишаване от свобода.
Собственият прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за
поведението на осъдения в пенитенциарното заведение,сочи на това,че въпреки
констатираните значителни положителни промени в поведението на В. С.,корекционният
процес не е приключил.Внимателният анализ на изготвения по делото доклад от инспектор
СДВР сочи,че очертаните дефицити,с изключение на констатираните по-горе в положителен
аспект,все още не са преодолени в достатъчна степен.
На тази основа въззивният съд определя като обосновано отрицателното становище на
затворническата администрация,касателно молбата на осъдения С..Правилно първият съд е
намерил,че проведените корекционни дейности не водят до извод за трайна,необратима
положителна промяна,а колебливостта в поведението на осъдения сочи,че е необходимо да
се изпълни прогресивната система и да се постигне трайна промяна в областта на
дефицитните зони. В такава насока са и конкретните фактически изводи на инспектор СДВР
в изготвения доклад.
Настоящият съд приема,че процесът на поправително въздействие към промяна на
мисленето у осъдения,повишаване на уменията му за адекватно решаване на проблемите и
постигане на значителни,трайни положителни промени в съзнанието на лишения от свобода
Г.,следва да продължи.Липсват безспорни доказателства,които категорично да обосноват
извод за настъпили трайни и необратими позитивни промени в поведението му,а
превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес,който се определя не само от
това дали осъдения има съответни награди или позитивни прояви,а се определя от това
лишеният от свобода да е достигнал до състояние ,което може да се определи като крайна
фаза за този превъзпитателен процес.
В такава насока е и разписаното в ПП на ВС№7/1975 година,изм. с ПП на ВС№8/1987
година.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения.
5
Вярно е,че осъденият С. е с недобро здравословно състояние,като факти в тази насока
се съдържат в писмените доказателства,приложени по делото.От друга страна се касае за
хронични заболявания,които могат да бъдат наблюдавани в условията на пенитенциарното
заведение и лекувани в съответствие с механизмите,разписани в ЗИНЗС.
Безспорно е налице не-голям остатък за изтърпяване от наложеното наказание на
осъдения,но закона ясно сочи,че този критерии не е определящ за прилагане института на
„условното предсрочно освобождаване“.Въззивният съд споделя като обосновани изводите
в тази насока и на първия съд,и на изготвилия доклад инспектор СДВР при
ЗООТ“Казичене“,затвор гр.София. Категорично и обосновано е становището на началник на
Затвор гр.София,че към момента не са изпълнени целите на наказанието„лишаване от
свобода”и заложените в план на присъда цели и задачи.Процеса на поправяне и
превъзпитание не е завършил,а целите на наказанието не са изпълнени,както изисква
Закона.Не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на
наказанието.Социалната работа с осъдения С. следва да продължи в насока осмисляне
собственото поведение,мотиви и последиците от него,и към изграждане на трайни
,устойчиви положителни модели на подражание.
Въззивният съд намира,че преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона и корекционната работа с осъдения следва да продължи до
постигане разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №3532/06.10.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№3459/2022
година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6