РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330110192 по описа за 2022 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Пи Джи
Строй“ ЕООД срещу „Бравер 96“ ЕООД, с която се предявява установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 286, ал.1 ТЗ, вр. чл. 266, ал.1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 13 920 лева, представляваща
възнаграждение по сключен между страните устен договор за строителни
услуги, а именно: добив и превоз на материали с 40-тонен багер, 20-тонен
камион, комбиниран багер и бобкат през месец декември 2021 г., за която
сума е издадена фактура № ** г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2081/22.03.2022 г. по ч.
гр. д. № 3784/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е бил
сключен устен договор за строителни услуги, а именно: добив и превоз на
материали с 40-тонен багер, 20-тонен камион, комбиниран багер и бобкат, по
силата на който ищецът следвало да извърши добив и превоз на стоки с
посочените машини, а ответникът да му заплати възнаграждение в общ
размер на 13 920 лева. Услугата била осъществена в началото на месец
1
декември 2021 г., като за дължимото възнаграждение била издадена фактура
№ ** г.
Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на възражението
по сключения договор, поради което ищецът депозирал Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което било образувано ч. гр. д. № 3784/2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил, поради което ищецът обуславя правен интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Бравер
96“ ЕООД, с който се оспорва предявения иск по основание и размер.
Посочва се, че на 10.12.2021 г. управителят на ищеца помолил управителя на
ответника да издаде фактура за описани от него дейности, за което
последният се съгласил. Впоследствие, управителят на ответника установил,
че извършените строителни дейности се припокриват. Поради изложеното
моли предявения иск да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена фактура № **г. /л.5/, издадена от ищеца,
подписана от представляващия ответното дружество, в която е обективирана
стойността на извършена услуга с 4-тонен багер, 20 куб.м. камион,
комбиниран багер, бобкат и транспорт с бобкат, възлизаща на сумата в размер
на 13 920 лева.
В хода на съдебното дирене е изготвено заключение по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза /л.31 - 32/. Съобразно заключението на вещото
лице, процесната фактура на стойност 13 920 лева е осчетоводена в
счетоводството на ищеца „Пи Джи Строй” ЕООД, както и че е включена в
дневника за продажби по ДДС за месец декември 2021 г. Фактурата е
включена и дневника за попкупки по ДДС за месец декември 2021 г. на
ответното дружество, като по същата е ползван данъчен кредит.
Съдът кредитира приетото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебносчетоводна експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите знания и умения и обосновано.
2
По делото са разпитани двама свидетели – И. Г. С. и Д. П. Б.
Свидетелят С. си спомня, че познава представляващия ищцовото
дружество от деца. През месец август и месец септември 2021 г. ищецът е
работил на мястото, в което в момента има построена фабрика за
производство на банички, находящо се между кв. ** на гр. **и с. **.
Свидетелят притежавал имот, в съседство с посочения. Свидетелят си спомня,
че докато работил по своя имот възприел, че ответникът копае баластра и я
пренася в халето на съседния имот. Копаенето се извършвало с багер, а
пренасянето – с камион. Последният бил управляван от друго момче.
Посочената дейност се извършвала в продължение на 15-20 дни.
Представляващият ищцовото дружество споделил на свидетеля, че за
извършената дейност не му било заплатено възнаграждението.
Свидетелят Б., заемащ длъжността „**“ при ответното дружество, си
спомня процесния обект, представляващ складова база. Преди започване на
самото строителство, трябвало теренът да бъде подготвен за неговото
извършване. В началото на миналата година ответното дружество поканило
управителя на ищцовото дружество да извърши тази дейност. След
извършване на една от поредните дейности – заравняване на терена,
свидетелят се прибрал в офиса, като управителя на ответника го попитал как
са извършени дейностите, защото фактурата била съставена по данни на
ищеца. Свидетелят си спомня, че през цялото време на извършване на
дейността, представляващият ищцовото дружество бил сам на обекта, като
работил с багер и камион. Не било участвало друго лице като шофьор на
камиона. В издадената фактура били посочени пет дни по пет машиносмени
едновременно – и на камиона, и на багера. Според ответника следвало да се
впише по половин машиносмяна – на камион, и на багер. Поради тази
причина не било и заплатено възнаграждението на ищеца, доколкото бил
налице спор досежно обема от извършена работа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото
същите се явяват преки и непосредствени. В тази насока изложеното от
свидетеля Б. за начина на вписване на данните във фактурата касае правната
рамка на спора, поради което следва да бъде коментирано в изложеното,
касаещо приложението на правото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
3
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.
286, ал.1 ТЗ, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума срещу изпълнение на възложена
работа; приемане на възложената работа и настъпила изискуемост на
задължението. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от
ищеца.
В настоящия случай между страните липсва спор, а и от събраните в
хода на съдебното дирене гласни доказателства, се установява, че между
страните е сключен неформален договор за услуга, по силата на който
ищцовото дружесвто е извършвало дейности по заравняване на терен на
обект, находящ се на пътя межди кв. ** на гр. ** и с. **, която дейност му е
била възложена от ответника. Липсва спор и досежно обстоятелството, че
работата е извършена от страна на ищеца.
Спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали е изпълнена
изцяло дейността от ищеца, която е обективиран в процесната фактура № **
г. В тази насока следва да се подчертае, че процесната фактура не само е
подписана от представител на ответното дружество, но е и съставена от него.
Също така фактурата е включена в дневника за продажби на същото и по нея
е ползван данъчен кредит. Подписването на фактурата, нейното счетоводното
отразяване и ползването на данъчен кредит по нея следва да се тълкуват като
несъмнено признание на ответника – възложител, не само за възникване на
задължението за плащане на възнаграждение, но и за размера на
възнаграждението, като се има предвид обстоятелството, че осчетоводената
при него стойност на дълга, върху която е ползван данъчен кредит, съвпада
напълно с размера на исковата претенция /така Решение № 47/08.04.2013 г. по
т. д. № 137/2012 г. на ВКС, Решение 185 от 10.02.2016 г. по т. д. 2928/2014 г.
на ВКС, 1 ТО и цитираните в него решения и мн. други /.
С оглед изложеното и неотносими се явяват показанията на свидетеля Б.
за начина на отразяване на сумите в издадената фактура. В тази насока, ако от
ответното дружество се оспорваше извършеното количество дейност от
4
ищеца, същото не е следвало да издава фактурата досежно цялото количество
работа, да я осчетоводява и да ползва данъчен кредит по нея. С посочените
действия, дружеството признава както наличието на задължението, така и
извършената дейност на обекта и нейната стойност.
Поради всичко посочено така предявеният иск се явява доказан – както
по основание, така и размер, и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищеца. Такива следва да бъдат присъдени в общ
размер на 1284,20 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 1081, 30 лева, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Бравер 96“ ЕООД, ЕИК: *********, дължи на „Пи Джи Строй“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 286, ал.1 ТЗ, вр. чл. 266,
ал.1 ЗЗД сумата в размер на 13 920 лева, представляваща възнаграждение по
сключен между страните устен договор за строителни услуги, а именно:
добив и превоз на материали с 40-тонен багер, 20-тонен камион, комбиниран
багер и бобкат през месец декември 2021 г., за която сума е издадена фактура
№ ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2081/22.03.2022 г. по ч. гр. д. №
3784/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Бравер 96“ ЕООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „Пи Джи Строй“ ЕООД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 1284,20 лева /хиляда двеста осемдесет и четири лева и
двадесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, и
5
сумата в размер на 1081, 30 лева /хиляда осемдесет и един лева и тридесет
стотинки/, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. №
3784/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/_______________
6