№ _________
гр. Варна ________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1716 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата
на Г.П.К., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***.***, чрез адв.Г.М., против мълчалив отказ на областния управител на област
Варна да се произнесе по заявление с вх.№ ОП-****/17.06.2022г. за заверка на
молба декларация и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за
държавна собственост за ПИ с ид. ***по КККР на с.К., общ.**** /погрешно в жалбата е посочено с.К /.
Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. В съдебно заседание се
представлява от адв.Г.М., която поддържа жалбата. В пледоария по същество сочи,
че исканият документ има удостоверително значение по отношение на процесния
имот и е от значение за признаване на претендирано право. Счита, че в
конкретния случай административният орган е длъжен при условията на обвързана
компетентност да издаде исканото удостоверение като при наличие на данни, че собственик на
процесния имот е държавата, следва да впише тази информация при издаването на
удостоверението. С тази удостоверителна функция се изчерпват правомощията му по
предоставянето на исканата административна услуга. Преценката дали едно лице е
собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка,
съответно, спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в
компетентността единствено на нотариуса и не попада в правомощията на
административния орган, издател на удостоверението. По изложените съображения
моли за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката с указания
за издаване на исканото удостоверение. Претендира и присъждане на разноски.
Ответната
страна – областен
управител на област с административен център Варна, чрез юрк. Г. Д., оспорва
жалбата. В придружаващото преписката писмо с вх.№ 11560/26.07.2022г. прави
възражение за недопустимост на оспорването поради липсата на формиран мълчалив
отказ. Позовава се на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата за
административно обслужване и сочи, че в случаите, в които се установи, че в
административното производство има заинтересовани лица, съгласно чл.26, ал.1 и
чл.34, ал.3 от АПК, срокът за извършване на услугата започва да тече след
изтичане на срока за подаване на възражение или становище. Сочи, че в
изпълнение на посочените изисквания с писмо от 23.06.2022г. областният
управител е поискал от кмета на Община-**** информация за постоянен и настоящ
адрес, евентуално – за наличие
на наследници на заинтересованото лице Г. И.ов Г.. В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрк.Д., която поддържа становището за
недопустимост на оспорването поради липса на формиран мълчалив отказ. Сочи, че
и към момента не е получена изисканата от кмета на Община-**** информация, като
след постъпване на отговор от заинтересованото лице, исканото удостоверение ще
бъде издадено. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
На 17.06.2022г. с вх.№
ОП-****, жалбоподателката Г.П.К. подала до областния управител на област с
административен център Варна заявление за издаване на удостоверение за наличие
или липса на акт за държавна собственост или за отписване от актовите книги за
ПИ с ид. ***и сградите в него с ид. ****.501.67.1, ****.501.67.2 и ****.501.67.3.
Към заявлението били
приложени молба-декларация – 2бр., 1бр. скица, 3бр. схеми, както и удостоверение
за характеристики и идентичност по предходни планове изх.№
РД08-01-657/14.06.2022г.
Според удостоверението,
ПИ с ид. ***по КККР на с.К. е с площ 1008кв.м. и с трайно предназначение на
територията „Урбанизирана“. В имота са построени: еднофамилна жилищна сграда с
ид. ****.501.67.1 със ЗП 84кв.м., както и селскостопански сгради, съответно с
ид. ****.501.67.2 със ЗП 16кв.м. и ид. ****.501.67.3 със ЗП 82кв.м. ПИ с ид. ***е
идентичен с част от УПИ ІІ-67, кв.36 и засяга част от улична регулация от ОК 11
и ОК 83 в кв.36 по предходен регулационен и кадастрален план на с.К., одобрен
със Заповед № 4890/25.06.1966г. За поземления имот няма съставен акт за
общинска собственост, няма данни за отчуждавания и възстановявания на имота по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., както и няма данни за предявени реституционни
претенции. В разписните листи за УПИ ІІ-67, кв.36, е записан Г. И.Г. с н.а. № ***/1933г.
Във връзка с подаденото
заявление, с писмо № ОП-****(1)/23.06.2022г., областният управител на област с
административен център Варна изискал от кмета на Община-**** информация за
постоянен и настоящ адрес, и евентуално – удостоверение за наследници, на
лицето Г. И. Г., вписан в разписния лист за УПИ ІІ-67, кв.36.
Видно от представена по
преписката справка към ОП-****-[1]/23.06.2022г., към момента на комплектоване на преписката не е отразен получен
отговор от кмета на Община-****.
Към момента на подаване
на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход
по същество, не са представени доказателства областният управител на област с
административен център Варна да се е произнесъл по заявлението на
жалбоподателката за заверка на молбата-декларация и издаване на удостоверение
за наличие или липса на акт за държавна собственост за процесния имот.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.587, ал.2 от ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни
писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва
обстоятелствена проверка за придобИ.е на собствеността по давност чрез разпит
на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него
длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се
посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на
имота. Наред с това, с оглед забраната за придобИ.е на вещи – публична общинска
или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността /ЗС/, в
нотариалното производство по чл.587, ал.2 от ГПК от значение е и
удостоверяването от страна на Общината, в чийто район се намира имотът,
съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска
или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична
или частна. От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателката административна
услуга – по издаване на удостоверение дали имотът е актуван като държавна
собственост, и по заверка на молбата декларация, приложена към заявлението,
почива на законовите изисквания на чл.86 от ЗС, респективно на чл.587, ал.2 от ГПК, поради което заверката от областния управител на молбата-декларация и
издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост
за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК,
представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за
администрацията.
Съгласно § 8 от ПЗР на
АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се
прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването
на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
В конкретния случай
заявлението за извършване на услугата е подадено на 17.06.2022г. На основание
чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК,
административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от
датата на започване на производството, т.е. срокът за заверка на молбата и
издаване на удостоверението изтича на 24.06.2022г.
– петък, присъствен ден. До изтичане на така определеният срок молбата не е
била заверена и удостоверението не е издадено, поради което е формиран мълчалив
отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.
Неоснователно ответната
страна поддържа, че липсва формиран мълчалив отказ и оспорването е недопустимо,
т.к. в случая е следвало да бъдат извършени действия по уведомяване на
заинтересовани лица, респ. че преди да бъде извършена услугата, е следвало да
се изчака постъпването на техните възражения или становища. Както правилно сочи
процесуалния представител на жалбоподателката, в случая административният орган
е длъжен при условията на обвързана компетентност, да удостовери само обстоятелството
дали имотът е актуван или не като държавна собственост.
В този контекст
обстоятелството, че по разписен лист имотът е записан на трето лице, не е
пречка за извършване на услугата, респ. не представлява основание по чл.57,
ал.2/чл.57, ал.4 от АПК за удължаване на срока за произнасяне по заявлението за
извършване на услугата.
При изложените съображения,
настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана срещу годен за
обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК,
за извършване на заявената административна услуга.
Съгласно чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен
срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. Жалбата инициирала настоящото производство е подадена на 22.07.2022г.,
т.е. в срока по чл.149, ал.2 от АПК.
С оглед гореизложеното,
жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване акт и в
указания от чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Заверката на молба-декларация,
че имотът не е държавна собственост и издаването на удостоверение, че не е
актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по
издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по
смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по
чл.58, ал.1 от АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество
подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК, респективно – на съдебен
контрол за законосъобразност.
В конкретния случай се
оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация и издаване на
удостоверение, че имотът е актуван или не като държавна собственост – административна
услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК.
При инициирано
производство за извършване на тази административна услуга, административният
орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението
на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата
актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за държавна собственост или
не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при
проверката и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на
отправеното до него искане.
Административният орган
не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на
удостоверението и извършването на заверката, при положение че административното
производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на
документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да
удостовери в производството по предоставяне на процесната административна
услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши,
а именно дали конкретните имоти са актувани като държавна собственост или
съответно не са.
При установяване, че не е
налице АДС, областният управител, действащ в условията на обвързана
компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото
следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани
като държавни, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи,
че имотът е държавен, респективно, каква част от него е държавен и въз основа
на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права,
административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к.
законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Заверката на
молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви ли отрече,
че държавата е носител на правото на собственост върху процесните имоти, а ако
не е, на чие име е записан в разписния лист, респ.кадастралния регистър, както
и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.
В случая от
доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 от АПК да е
извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали
имотите са държавни или не.
Като не се е произнесъл в
законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това, областният
управител на област с административен център Варна е постановил
незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да
бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на Г.П.К.,
ЕГН **********, с вх.№ ОП-****/17.06.2022г., при спазване на указанията в мотивите
на настоящото решение.
На основание чл.174, вр. чл.57,
ал.2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на
решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от
съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307, ал.3 от АПК – Главния инспекторът към МС.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят сторените в производството разноски, а именно 10,00лв. за платена
държавна такса. По делото е представено само адвокатско пълномощно – л.4, но
липсват доказателства за договаряне и изплащане на адвокатско възнаграждение,
поради което присъждането на такова се претендира неоснователно.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.П.К., ЕГН: **********,***, мълчалив отказ на
областния управител на област Варна да се произнесе по заявление с вх.№ ОП-****/17.06.2022г.
за заверка на молба - декларация и издаване на удостоверение за наличие или
липса на акт за държавна собственост за ПИ с ид. ***по КККР на с.К., общ.****.
ВРЪЩА преписката на областния управител на област с административен център
Варна за произнасяне по заявление вх.№ ОП-****/17.06.2022г. на Г.П.К., ЕГН: **********, при съобразяване на дадените в
мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх.№ ОП-****/17.06.2022г.
на Г.П.К., ЕГН:
**********, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна администрация - Варна да заплати на Г.П.К., ЕГН:
**********,***, разноски
за производството в размер на 10 (десет) лева.
Препис от съдебното решение, на основание чл.174 от АПК да се
изпрати на Главен инспекторат към МС за предприемане на действия по чл.307,
ал.3, вр.чл.302 от АПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: