№ 23
гр. К., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20221850100012 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на ИВ. Ж. ИВ. и К.В. Р. - И.а, с която на
основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 31.07.1993 г., като роденото по време на
брака дете А. И. И., ЕГН ********** е пълнолетен в момента. Заявяват желанието си за
прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по
чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, като поддържат молбата си за развод. Заявяват
сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представено копие от удостоверение за граждански брак серия ГБ 92г. №
007312, издадено на 31.07.1993 г. от гр. К., обл. Х., молителите са сключили граждански
брак на 31.07.1993 г. в гр. К., за което е съставен акт № 110 от същата дата на Община К.,
населено място К., обл. Х..
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще носи само предбрачното си фамилно име
1
Р., към което е добавила при сключване на брака фамилното име на съпруга си. Съпрузите
заявяват, че няма да разпределят собственост със споразумението, след като отношенията им
в тази насока са уредени от брачен договор, препис от който представят.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при подаване на молбата е заплатена
сумата от 25 лева, то остатъка следва да бъде възложен на двамата съпрузи в равни части
предвид договорката в споразумението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 31.07.1993 година с акт № 110 от същата дата
на Община К., населено място К., обл. Х. между ИВ. Ж. ИВ., ЕГН ********** и К.В. Р. –
И.А, ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Нямаме непълнолетни деца от брака си. Роденото от брака ни дете А. И. И., ЕГН
********** е навършило пълнолетие в момента.
2. Страните заявяват, че след прекратяване на брака не си дължав взаимно
издръжка.
3. Страните заявяват, че с настоящото Споразумение няма да разпределят
собственост върху общо имущество, придобито по време на брака, тъй като
същото е уредено по силата на брачен договор от 11.05.2018 година, на нотариус
И.Д. с район на действие РС София, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 039.
4. Страните не притежават семейно жилище, нито общи движими вещи, недвижими
имоти, МПС и влогове.
5. Съпругът притежава фирма „Авангард – И“ ЕИК *********, като съпругата
няма претенции за дялове, лично участие и принос към нея.
6. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Р..
7. Разноските по делото се поемат от страните по равно.
2
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА К.В. Р. – И.А, ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата
от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължима
част на окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА ИВ. Ж. ИВ., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължима
част на окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3