О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
06.11. 2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 23-ти състав състав, в закритото заседание на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова частно гражданско дело № 13756
по описа за 2019 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от В.Д.В. срещу определение № 1245 от 01.10.2019 г. на съдия по
вписванията при СРС С.М., постановено по заявление с вх. № 63540/ 01.10.2019 г.
на Служба по вписванията – София, с което на жалбоподателя, в качеството на
купувач в публична продан, е отказано да се допусне заличаване на възбрана, вписана
с акт № 77, том 4, дв.вх. рег. № 8399 от 22.02.2017 г.
Частният жалбоподател намира за
неправилни изводите на съдията по вписванията, че възбраната може да бъде
заличена само по писмено искане на учреждението или длъжностното лице, което е
наложило същата, предвид което към заявлението не бил представен в оригинал
акт, който подлежи на вписване. Излага, че съобразно практиката на ВКС,
купувачът на недвижим имот от публична продан има интерес и е правно
легитимиран да иска заличаването на наложена върху имота възбрана. В тази
връзка навежда и че от представените копия от удостоверения за тежести било
видно, че длъжникът и трети лица не са се разпоредили с възбранения имот и не
са вписали противопоставими права или искови молби преди вписването на
постановлението за възлагане. Предвид това намира, че е налице основание за
заличаване на вписаната възбрана.
Моли съдът да отмени обжалваното
определение и да задължи съдията по вписванията на заличи възбрана, вписана с
акт № 77, том 4, дв.вх. рег. № 8399 от 22.02.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
От представените пред съда
доказателства се установява, че със заявление с вх. № 63540/ 01.10.2019 г. г.
настоящият жалбоподател е сезирал Служба по вписванията гр. София с искане да
се заличи вписана върху придобит от него чрез публична продан недвижим имот
възбрана, вписана с акт № 77, том 4, дв.вх. рег. № 8399 от 22.02.2017 г. по
изпълнително дело № 20158560400235 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 и район
на действие СГС.
Със заявлението е представено
копие от постановление за възлагане на недвижим имот ( недвижими имоти в
съвкупност), от което е видно, че същото е влязло в сила и е вписано в Служба
по вписванията. Представени са и 2 бр. копия от удостоверения за тежести, от
които е видно, че в периода между вписването на възбраната и влизането в сила
на постановлението за възлагане длъжникът не е извършил разпореждания с
възбранения имот в полза на трето лице, както и че други кредитори не са
вписали други възбрани. Заявлението е придружено и от копие от удостоверение от
ЧСИ, че постановлението за възлагане на имота при публичната продан е вписано в
Служба по вписванията.
С оглед представените със
заявлението доказателства, съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ
да заличи възбраната, като е приел, че заявителят не е представил подлежащ на
вписване акт, тъй като съобразно чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията,
вписването на възбрани се заличава само по писмено нареждане на учреждението
или длъжностното лице, което ги е наложило или пред което е представена
гаранцията или обезпечението.
Въз основа на представените
писмени доказателства и становището на жалбоподателя, настоящата съдебна
инстанция намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Съображенията за това са следните:
С Тълкувателно решение № 1/2015
г. на ОСГТК на ВКС (т.3), е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397,
ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително
изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане
на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените
от закона хипотези. Според дадените със същото разяснения, възбраната на
недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което
е представена гаранцията /ал. 1/ или по искане на заинтересования със
заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че
вписването може да се заличи /ал. 2/. Наложените възбрани не се погасяват, нито
се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и
разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на
купувача на публичната продан - осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото
на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в
разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане, всички
вписани актове и искови молби за недвижими имоти са му непротивопоставими/,
така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим
имот е под възбрана - обезпечават удовлетворяването на установеното със сила на
пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено
субективно материално право /обезпеченият с възбрана кредитор на парично
вземане е присъединен по право взискател, припадащата му се сума се запазва по
сметка на съдебния изпълнител и правото му се удовлетворява с плащане на
постъпленията от публичната продан по влязлото в сила разпределение по съразмерност,
според привилегията и наличието на други вземания, до който момент възбраната
не може да бъде вдигната; обезпеченият с възбрана кредитор на непарично
притезание е гарантиран за реализирането му в по-късен момент, след влизане в
сила на съдебното решение/.
Въпреки горното е прието, че след
влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване
на вписаната възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права.
Съобразени с приетото в
посоченото Тълкувателно решение са и Определение № 144 от 26.07.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 729/2018 г., I г. о., ГК и Определение № 145 от 26.07.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4140/2017 г., I г. о., ГК и определение от № 117/08.07.2019
г. по ч.гр.д. № 1034/2019 г., I ГО на ВКС, в които също е прието, че след
влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на
вписаната възбрана, но само ако не му е противопоставима и не брани права.
Съответно на посоченото следва да
се приеме, че купувачът на публичната продан има право да поиска заличаване на
наложена възбрана върху придобития от него недвижим имот и това искане следва да бъде уважено, но само
при условие, че възбраната не му е противопоставима и не брани чужди права.
В настоящия случай, от
представените удостоверения за тежести е видно, че между вписването на
процесната възбрана и това на постановлението за възлагане на недвижимите имоти
не са вписани разпореждания на длъжника с възбранения недвижим имот в полза на
трето лице, други кредитори не са вписали възбрани и възбраната е
непротивопоставима на купувача. По изпълнителното дело, по което е наложена възбраната
е налице само един взискател, който е ипотекарен кредитор, поради което
възбраната не брани към момента и интереси на други кредитори на длъжника по
други изпълнителни производства или на присъединени към това изпълнително
производство взискатели. С оглед установеното същата следва да бъде заличена по
искане на самия купувач, тъй като е изпълнила своята защитна функция да запази
имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя
е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната
спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да
се признае интересът на молителя като купувач от публичната продан, да иска и
да постигне заличаване на вписаната възбрана, така че придобитият имот да бъде
"изчистен" от всякакви тежести.
С оглед изложеното и като се има
предвид приетото с посочената горе съдебна практика, съдът следва да отмени
постановения отказ на съдията по вписванията и да разпореди да се впише
заличаване на процесната възбрана.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1245 от 01.10.2019
г., постановено от съдия по вписванията при СРС С.М., с което е отказано заличаване
на възбрана, вписана с акт № 77, том 4, дв. вх. рег. № 8399 от 22.02.2017 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Да се извърши, поисканото със заявление с вх. №
63540/ 01.10.2019 г., подадено от В.Д.В., заличаване на възбрана, вписана в
Служба по вписванията с акт № 77, том 4, дв. вх. рег. № 8399 от 22.02.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.