№ 502
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110133109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 12122/10.06.2021 г. на „Д.з.” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „А.Д., против ЗАД „А.“, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С.К.“ № 2, с предявен иск с правно
основание по чл.411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 260 лв., от които сумата от 200 лв.
главница, представляваща изплатено от „Д.з.” АД застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско МПС” срещу разстрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на увреждащия автомобил за щети по т.а. „Пежо Партнер”, рег. № СА....РН, причинени при
ПТП на 04.05.2016 г. в гр. София, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и
лихва за забава в размер на 60 лв. за периода от 07.06.2018 г. до датата на завеждане на
исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на 04.05.2016 г. в гр. София на бул. Н.П., в района
след кръстовището с бул. ББ ІІІ, е реализирано ПТП между застрахования при ищеца
автомобил ”Пежо Партнер”, рег.№ СА .... РН, управляван от С.Д.Я., и лек автомобил с марка
„БМВ“ с рег. № е настъпило ПТП между лек автомобил с марка ”Пежо 2008”, рег. № СВ ....
ВН, управляван от П. Й.а Н., собственост на „Л.К.С.Л.“ ЕАД, и л.а. ”Мицубиши”, рег.№ ОВ
.... АК, управляван от П.И.Т.. Ищецът сочи, че отговорността за настъпване на
произшествието е на П.И.Т., който при извършване на маневра ляв завой за включване към
ул. „Х.Б.“ не пропуснал движещия се с предимство по тази улица л.а. „Пежо 2008“ и го
ударил. В следствие на това, за застрахования при ищеца автомобил били настъпили вреди,
1
описани в Двустранен констативен протокол от 08.07.2020 г. Сочи, че задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е сключена с
ответното дружество. След постъпило искане от застрахованото лице - П. Й.а Н., при ищеца
била образувана Ликвидационна преписка № .../08.07.2020 г. Настъпилите в следствие от
ПТП-то вреди по автомобила били описани в опис‑заключение за вреди на МПС. Щетите
били отстранени в „Д.“ ООД, за което била налице фактура от 27.07.2020 г. на стойност
2219.69 лв. К преводно нареждане от 10.08.2020 г. сумата била изплатена по сметка на
автосервиза. Твърди, че във връзка с ликвидацията на преписката от ищеца са извършени и
разноски в размер на 15.00 лв., поради което цялата сума на направените от ищеца разходи
по преписката била в размер на 2234.69 лв. На ответника било изпратено писмо на
03.09.2020 г., ведно с регресна покана, получена на 04.09.2020 г., но към момента на
подаване на исковата молба ответникът не е погасил изцяло вземането. С предявения
частичен иск ищецът претендира сумата в размер на 1800 лв., направена е и претенция за
присъждане на съдебните разноски по настоящото дело. С исковата молба ищецът е
направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК или с
решение по признание на иска по чл. 237 от ГПК при наличие на предпоставките за това.
Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че искът е завишен, както и че
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Моли
съда да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че лек автомобил с марка „Мицубиши“ с рег. № ОВ .... АК е
застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и че лек автомобил „Пежо“, рег.№ СВ .... ВН, е застрахован при
ищеца със застраховка „Каско на МПС“, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Ответникът не оспорва датата, мястото и механизма на настъпване на
произшествието, както и че ответното дружество е заплатило обезщеение в размер на
1289.59 лв. по процесната щета. Оспорва обаче да носи отговорност по предявения иск, тъй
като същият е завишен.
Изслушаната съдебна авто-техническа експертиза установява, че на 04.05.2016 г.
около 18.35 ч. водачът на неизвестно МПС предприел маневра за завой наляво като
пресякъл траекториятана товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СА....РН, като за да
предотврати произшествието, водачът на втория автомобил задействал спирачната уредба. В
същото време и същата посока зад товарен автомобил „Пежо“ се движи лек автомобил
„БМВ“ с рег. № СВ....АН. При създалата се опасност, водачът на лек автомобил „БМВ“
застигнал и ударил спиращия пред него товарен автомобил „Пежо“. Настъпилите щети по
товарен автомобил „Пежо Партнер“ са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
2
Вещото лице е установило, че за ремонт на увредения автомобил, включващ части,
изчислени по средни пазарни цени и труд, окончателната сума възлиза на 1441,64 лв. В т.3
от заключението на назначената САТЕ, вещото лице приема, че стойността, необходима за
възстановяване на т.а. марка „Пежо Партнер” с рег. №СА....РН, изчислена по цени на
алтернативни доставчици към дата на ПТП, се равнява на 1441,64 лв., която сума се явява
по-ниска от реално изплатената от ищцовата страна на собственика на т.а. марка „Пежо
Партнер” с рег. №СА....РН. В т.4 от заключението Вещото лице приема, че обичайните
разноски по ликвидирането на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15 лв. Към датата
на настъпване на произшествието, увреденият автомобил е бил в експлоатация пет години и
11 месеца, считано от датата на първоначалната регистрация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са:
1) сключен договор за имуществена застраховка; 2) отговорност на прекия причинител по
чл.45 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка
и вина; 3) застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение по този договор; 4) валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител и ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото се оспорва основанието и размера на претендираната от ищцовото
дружество сума. От събраните доказателства, които са приети от съда като неоспорени от
страните и проведената авто-техническа експертиза, се установява по безспорен начин
настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, виновното
поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество, както и наличието на застраховка „Каско на МПС“ за увреденото МПС.
Установява се и причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите, нанесени на
застрахованото при ищеца МПС.
Ответникът оспорва иска, въвеждайки възражението, че размерът на претенцията е
завишен. Предвид изслушаната САТЕ и становището на вещото лице относно пазарните
цени на извършените ремонтни дейности, възражението се явява основателно.
По делото е безспорно, че ищецът е заплатил обезщетение на собственика на
увредения автомобил в размер на 1718.71 лв., като след встъпване в правата на увреденото
лице, застрахователят има правото да получи заплатеното от него до размера на щетата и
обичайните разноски за ликвидирането й. Поради това, за ответното дружество възниква
задължението да изплати сумата по ремонта на увредените автомобилни детайли до размера
на заплатеното от ищеца, в случай, че същото съответства на средните пазарни стойности и
3
не е прекомерно. От САТЕ се установява, че необходимата сума за репариране на вредите по
застрахования при ищеца автомобил е била достатъчна сума от 1441,64 лв. Ищецът е
заплатил сума по-голяма от тази, а ответникът на свой ред е погасил регресната щета до
размера от 1289.59 лв.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е основателно
възражението за прекомерност на изплатената от ищцовото дружество обезщетение, още
повече, че увреденият автомобил е бил в експлоатация за период по-дълъг от гаранционния
такъв и не е било необходимо да бъде отремонтиран в официален сервиз или с оригинални
части. Тъй като ответникът е възстановил по щетата сума под установената от вещото лице,
следва да бъде осъден да заплати разликата до 1441.61 лв., а именно 152.02 лв., а за
разликата до пълния размер от 200 лв. за главницата иска следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил искане и за присъждане на мораторна лихва за забава за периода
за периода от 07.06.2018 г. до 06.06.2021 г. За да изчисли дължимата мораторна лихва върху
уважената част от главницата съдът използва електронен калкулатор за лихви, чрез който се
установява, че лихвата възлиза на 0.04 лева, поради което иска за лихви следва да се уважи
до този размер, а до пълния такъв от 60 лв. – да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
уважената, респективно на отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 550 лв., в това число за държавна такса и депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от иска на
ищеца му се следва сумата от 331.56 лв., а на ответника – 62 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ , ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С.К.“ № 2 да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „А.Д., представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., сумата 152.02 лв. (сто петдесет и два лева и
две стотинки), представляваща неизплатена стойност на възникнало регресно право на
застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно
обезщетение за щети по т.а. марка „Пежо Партнер” с рег. №СА....РН, причинени при ПТП
осъществило се на 04.05.2016 г. в гр. София на бул. Н.П. е района след кръстовището с бул.
Ц.Б. III “, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 70.06.2021 г. до окончателното им изплащане, сумата от 0.04 лв. /четири
стотинки/ - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 07.06.2018 г. до
06.06.2021 г., на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля исковете за главница
до размера от 200 лв. и за лихви до размера от 60 лв., като неоснователни.
4
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ , ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„С.К.“ № 2 да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „А.Д., представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д., сумата от 331.56 лв. (триста тридесет и един
лева и петдесет и шест стотинки) за направени деловодни разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „А.Д.,
представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. да заплати на ЗАД „А.“ , ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „С.К.“ № 2 сумата от 62 лв. /шестдесет и два лева/ за разноски
по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5