№ 1981
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100509770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, подадени от С. Ц. Ф. и Д. Ц. Ф. срещу
решение № 6188/05.04.2024г., постановено по гр. д. № 25037/2023г. на СРС,
141 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
предявените от Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I
от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД, че всеки от въззивниците, дължи на
Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, сумата
от по 180,03 лева - главница, представляваща 1/2 от стойността на
предоставени ВиК услуги за периода от 01.10.2019 г. – 04.08.2021 г. за обект на
адрес обект, находящ се в гр. София, ЖК ******* по договорна (съдебна)
сметка *******, създадена към клиентски номер **********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
13.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 55762/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.
В жалбите са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
1
на материалния и процесуалния закон. Молят решението да бъде отменено в
обжалваните части и исковете да бъде изцяло отхвърлени, като неоснователни
и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият „Софийска вода“ АД, не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество - основателни.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е
приел, че между страните е налице облигационна връзка, а от приетите по
делото СТЕ и ССЕ се установяват потребените количества вода и тяхната
стойност.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
198, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения
период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително
предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;
настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на
плащане на претендираните вземания.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при
2
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
(ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и
селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
„потребители на В и К услуги“, това са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (в редакция – попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с
Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила
от 13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (в този смисъл
е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – по арг. чл.
198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и
К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от общите условия на ищцовото дружество
потребители на ВиК услуги са собственици или ползватели на имоти. За
установяване на това обстоятелство въззиваемият е представил справка от
Агенция по вписванията. Видно от същата въззивниците С. и Д. Ф.и са
прехвърлили собствеността на водоснабдения имот на 15.06.2021г. Липсват
отбелязвания и заличавания по партидата за лице преди датата на продажбата
на имота. Съдът не споделя възраженията, изложени във въззивните жалби, че
3
въз основа на справката не може да се установи собствеността върху имота.
Същата е издадена въз основа на отдалечен достъп от АВ и съдържа
информация за отбелязванията и вписванията.
В приложената по делото справка обаче не е посочена датата на
придобиване на имота от ответниците. Ето защо, дори от справката и приемо –
предавателния протокол да се установява датата, до която са били
собственици на имота, не може да се установи началната дата на придобиване.
Действително справката съдържа данни за вписвания след 1998г., но не всяко
придобиване на имота подлежи на вписване, съгласно Правилника за
вписванията, като например придобиването на имота по наследство. От
събраните по делото доказателства може да се приеме, че настоящият случай
е именно такъв. От бланката за служебна регистрация на клиент от
11.08.2021г. – л. 7 от делото на СРС, се установява, че титуляр на партидата до
тази дата е бил трето за настоящия спор лице - Ц.Г. Ф.. Отбелязано е, че
новият собственик е във владение от 05.08.2021г., като продават наследниците
С. и Д. Ф.и. На тази дата е извършено и префактурирането на задълженията на
името на наследниците. В исковата молба е пояснено, че задължението се
претендира от ответниците, тъй като не са изпълнили задължението си да
уведомят дружеството, в качеството им на наследници на Ц. Ф., за промяна в
собствеността. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства на
коя дата е починал Ц. Ф., не са представени и удостоверения за наследници, за
да се приеме, че в процесния период именно между ищеца и ответниците /а не
между ищеца и наследодателя на ответниците/ е била налице облигационна
връзка. След като не е ясна датата, на която е придобита собствеността от
ответниците, не може да се направи и извод от коя дата е възникнало
облигационното правоотношение между страните по настоящето дело. За
наличие на облигационна връзка между наследодателя Ц. Ф. и ответниците не
са представени никакви доказателства.
В тази връзка следва да се отбележи, че в исковата молба ищецът е
формулирал искане, а СРС респективно е задължил Столична община да
представи удостоверение за това кое е данъчнозадълженото лице за
водоснабдения имот, респективно за кои имоти и периоди са били данъчно
задължени ответниците. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти. Действително
декларирането на имота като собствен пред данъчните власти не поражда
4
последици относно възникването на правото на собственост върху същия.
Настоящия спор обаче няма за предмет вещно право върху имот, а качеството
собственик е една от предпоставките за основателността на иска. Ето защо,
няма пречка за установяване на това обстоятелство, да бъдат събирани и
други доказателства освен нотариални актове или други актове за
собственост.
Така допуснатото от СРС доказателство обаче е останало несъбрано.
Видно от кориците на делото пред СРС такава справка изобщо не е изискана, а
съдебното дирене е приключено, без повторно да се изиска допуснатата вече
справка. Пред настоящата инстанция, въззиваемият не се е позовал на
допуснати процесуални нарушения, не е направил искане за изискване на
посочената справка, поради което и въззивният съд не може служебно да
задължи отново СО да представи същата.
С оглед на изложеното по – горе, основателни са оплакванията във
въззивната жалба за липса на облигационна връзка между страните по
настоящето дело. Не се установи въззивниците да са собственици на
водоснабдения имот за процесния период, поради което нямат качеството на
потребител.
Само за пълнота следва да се отбележи, че неоснователно е другото
възражение на ответниците. Видно от приетата по делото СТЕ, въвв
водоснабдения имот е било доставено твърдяното количество вода. Вещото
лице е изготвило експертизата въз основа на карнети по партидата, копия на
фактури, обобщена справка на „Софийска вода” АД, които са били
предоставени на вещото лице за целите на експертизата. Ето защо,
неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че не са били изискани
справки от водоснабдителното дружество. Съгласно СТЕ отчитането на
консумацията на вода е по водомери и фактурираното от ищеца отговаря на
отчетеното. Отчетените количества вода са фактурирани по утвърдените от
ДКЕВР цени за съответния период. Горното налага извод, че по делото е
установено, че за процесния период и за сочения обект реално са доставяни В
и К услуги и е установен начинът на изчисляване на потребеното количество
вода, респeктивно релевираните в тази насока оплаквания са неоснователни.
По отношение на оплакванията, касателно заключението на назначената
по делото СТЕ следва да се посочи още, че същото е изготвено от експерт,
5
притежаващ необходимите специални знания из областта на съответните
науки, изпълнило е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същото и да не го ползва за разрешаване
на правния спор, предмет на делото. Ето защо и поддържаните с въззивната
жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е установено реалното
количество доставена вода, като неоснователни са възраженията на
жалбоподателите в тази връзка.
При съобразяване на цитираните по – горе нормативни разпоредби и на
събраните в процеса доказателства обаче, се налага извод, че въззивниците не
са имали качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като не е установено да са
собственици на имота, респективно квотите им в съсобствеността.
Поради несъвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва да се преразпределят и сторените пред
СРС разноски.
В производството пред СРС на процесуалните представители на
въззивниците следва да се присъди сумата от още 83.38 лв., а в заповедното
сумата от още 10.43 лв.
Във въззивното производство въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на всеки от жалбоподателите сумата от по 25 лв. държавна такса, а на
всеки от процесуалните представители – по 400 лв. – за осъществената
безплатна правна помощ.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6188/05.04.2024г., постановено по гр. д. №
25037/2023г. на СРС, 141 с-в в частта, в която СРС е признал за установено по
предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I
от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД, че всеки от въззивниците, дължи на
Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, сумата
от по 180,03 лева - главница, представляваща стойността на предоставени
ВиК услуги за периода от 01.10.2019 г. – 04.08.2021 г. за обект на адрес обект,
находящ се в гр. София, ЖК ******* по договорна (съдебна) сметка *******,
създадена към клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022 г. по ч.гр.д.
№ 55762/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, както и в частта, в която С. Ц. Ф.
е осъден да заплати на „Софийска вода“ АД разноски в размер на 74.93 лв. и в
частта, в която Д. Ц. Ф. е осъдена да заплати на „Софийска вода“ АД разноски
в размер на 74.93 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес
център „Интерпред Цар Борис“, против С. Ц. Ф., ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ЖК *******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД, за признаване на
установено, че С. Ц. Ф. дължи на Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес
център „Интерпред Цар Борис“, сумата от 180,03 лева - главница,
представляваща 1/2 от стойността на предоставени ВиК услуги за периода от
01.10.2019 г. – 04.08.2021 г. за обект на адрес обект, находящ се в гр. София,
ЖК ******* по договорна (съдебна) сметка *******, създадена към клиентски
номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 55762/2022 г. по описа
на СРС, 141 състав, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес
център „Интерпред Цар Борис“, против Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр.
7
София, ЖК *******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и по чл.86 от ЗЗД, за признаване на
установено, че Д. Ц. Ф. дължи на Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес
център „Интерпред Цар Борис“, сумата от 180,03 лева - главница,
представляваща 1/2 от стойността на предоставени ВиК услуги за периода от
01.10.2019 г. – 04.08.2021 г. за обект на адрес обект, находящ се в гр. София,
ЖК ******* по договорна (съдебна) сметка *******, създадена към клиентски
номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 55762/2022 г. по
описа на СРС, 141 състав, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, сумата от още 83.38 лв., представляваща сторените в исковото
производство пред СРС разноски за процесуално представителство на Д. Ц.
Ф..
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, сумата от още 10.43 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски за процесуално представителство на Д. Ц.
Ф..
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на адвокат В.Ф.С., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, сумата в размер на още 83.38 лв., представляваща сторените в
исковото производство пред СРС разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете за процесуално представителство на С. Ц. Ф..
8
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, сумата в размер на още 10.43 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски за процесуално представителство на С. Ц.
Ф..
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на С. Ц. Ф., ЕГН: **********, на основание чл. 273 ГПК
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на Д. Ц. Ф., ЕГН: **********, на основание чл. 273 ГПК
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сума в размер на 400 лева, представляваща
сторените във въззивното производство разноски за процесуално
представителство на С. Ц. Ф..
ОСЪЖДА Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар
Борис“, да заплати на адвокат Е. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сума в размер на 400 лева, представляваща
сторените във въззивното производство разноски за процесуално
представителство на Д. Ц. Ф..
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
9
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10