О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1706/29.11.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
Трети административен състав, в закрито съдебно заседание в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
|
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 879 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 117,
ал. 2, т. 2 от КСО и е образувано по жалбата на д-р Б.А.Ф. с ЕГН ********** ***
против Акт за прекратяване № 1012-12-168#3 от 29.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразно издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че
с оглед разпоредбата на чл. 57 от КСО ТП на НОИ е следвало да извърши
разследване, което да установи уврежданията, настъпили вследствие на трудовата
злополука. Моли се оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Не се
претендират разноски.
Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е представил писмено
становище, в което по изложени съображения моли съда да потвърди издадения
административен акт. Счита частната жалба за неоснователна, тъй като с приемане
на злополуката за трудова, жалбоподателят е постигнал търсения правен резултат.
Представя административната преписка. Не се претендират разноски.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Акт за прекратяване № 1012-12-168#3 от 29.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с който на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК е
оставена без разглеждане жалба с вх. № 1012-12-168 от 01.08.2023 г. на д-р Б.А.Ф. срещу Разпореждане № 31 от
17.07.2023 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на
НОИ – Пазарджик, с което станалата злополука на 05.07.2023 г. в „Център за
спешна медицинска помощ – Пазарджик“ с БУЛСТАТ *********, с д-р Б.А.Ф., е приета за трудова злополука
по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Установи се по делото, че със Заповед №
РД-01-48/06.07.2023 г. на Директора на ЦСМП - Пазарджик е образувано
административно производство по разследване на декларирана злополука, станала
на 05.07.2023 г. с д-р Б.А.Ф., на длъжност лекар ФСМП Септември и Георги Любенов Гугутков – шофьор
линейка ФСМП Септември. В резултат на извършеното разследване е прието, че
обстоятелствата, при които злополуката е настъпила, дават основание да се
приеме, че настъпилата злополука е трудова.
Въз основа на извършената проверка е издадено
Разпореждане № 31 от 17.07.2023 г. на длъжностното лице на ТП на НОИ – Пазарджик,
с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е приета за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Последвало е подаване на жалба с вх. № 1012-12-168
от 01.08.2023 г. от д-р Б.А.Ф., чрез упълномощен адвокат, против Разпореждане № 31 от 17.07.2023 г.
на длъжностното лице на ТП на НОИ – Пазарджик, като е направено възражение относно
броя на настъпилите в резултат на злополуката увреждания.
Административният орган е приел, че с приемането на
злополуката за трудова, жалбоподателят е постигнал търсения правен резултат. В
мотивите на обжалвания акт е посочено, че с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е адресат на административен акт с позитивен характер, с който
не се засягат негови права, свободи и законни интереси, то за него не е налице
правен интерес от обжалване на Разпореждане № 31 от 17.07.2023 г.,
издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пазарджик.
С оглед на гореизложените мотиви административният орган е оставил без
разглеждане жалба с вх. № 1012-12-168 от 01.08.2023 г. от д-р Б.А.Ф. против Разпореждане № 31 от
17.07.2023 г. на длъжностното лице на ТП на НОИ – Пазарджик.
Оспореният акт за прекратяване е връчен на
жалбоподателя на 01.09.2023 г., видно от известие за доставяне, като в
законоустановения 7-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
административния съд.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
88, ал. 3 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Действително съгласно чл. 120,
ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица
могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично
посочените със закон. В същото време правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбите против административните актове.
Съобразно чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, която новела е приложима във фазата на
обжалването по административен ред, жалбата и протестът се оставят без
разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК относно производството по съдебен ред.
Видно от представените по делото
доказателства с Разпореждане № 31 от
17.07.2023 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пазарджик,
административният орган е признал горепосочената злополука за трудова
злополука, като с твърденията си, жалбоподателят възразява единствено досежно посочените
в разпореждането настъпили вследствие на злополуката увреждания. Съгласно чл.
60, ал. 1 от КСО длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на
документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за
приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Жалбоподателят има право
на оспорване само на тези разпореждания, при които злополуката не се приема за
трудова. Не е допустимо да се обжалват самостоятелно фактическите констатации и
мотивите на разпореждането, с което злополуката е била призната за трудова.
Според чл. 147 от АПК, право на
оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от административен акт или за които той
поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от
административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в
административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото
лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от
административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на
административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото
интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато
оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено
засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или
непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера
на самия жалбоподател.
В случая правилно административният орган е приел, че такова непосредствено
засягане липсва, тъй като с приемането на злополуката за трудова,
жалбоподателят е постигнал целеният от него правен резултат, не са нарушени
негови права или законни интереси, нито са породени задължения. Наличието на
правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на
административен акт пред горестоящия административен орган, поради което при
липсата му подадената жалба е недопустима, каквито са и мотивите на оспорения
акт за прекратяване.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, поради което ще следва да бъде отхвърлена.
По делото
не е направено искане за присъждане на разноски, а и реално такива не са
направени от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне в частта
за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р Б.А.Ф. с
ЕГН ********** *** против Акт за прекратяване № 1012-12-168#3 от 29.08.2023 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/