№ 71
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20211100514021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.6 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Д.Е.Е.Л. Б.“
ЕООД, който е длъжник по изпълнението, срещу постановление от 14.06.2021 г. на ЧСИ
М.П. по изп.дело N 20218510401389, с което е отказал да прекрати изпълнението за сумата
от 880,01 лв. Твърди се от жалбоподателя, че е получил поканата за доброволно изпълнение
на задълженията за главница от 5167,34 лв. и разноски от 919,35 лв., които в срока за
доброволно изпълнение са събрани чрез запор от банковата му сметка, а съдебният
изпълнител е бил уведомен, че задълженията са платени преди образуване на изп.дело.
Взискателят не оспорва плащане на сумата от 5167,34 лв., но е оспорил да е получил
плащане на сумата от 880,11 лв., която обаче му е платена с платежно нареждане от
17.02.2021 г. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ на съдебния
изпълнител.
Ответникът по жалбата „Н. БГ“ ЕООД е подал възражение, с което оспорва жалбата с
довода, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед по чл.410 ГПК, която е
влязла в сила на 04.03.2021 г., поради което длъжникът не може да се позовава на факти,
които е могъл да релевира в срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
чл.435 ал.2, т.6 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Изп.дело N 20218510401389 на ЧСИ М.П. е образувано по молба на „Н. БГ“ ЕООД въз
основа на изп.лист по гр.дело N 8668/21 г. на СРС, 53 с-в, с който „Д.Е.Е.Л. Б.“ ЕООД е
1
осъден да заплати сумата от 5167,34 лв., както и съдебни разноски от 919,35 лв. Посочено е,
че изп.лист е издаден по влязла в сила заповед по чл.410 ГПК от 23.02.2021 г.
На 18.05.2021 г. „У.Б.“ АД е получил запорното съобщение на съдебния изпълнител за
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера от 8098,55 лв.
С писмо вх.N 52353 от 31.05.2021 г. „У.Б.“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че
запорираната сума е преведена.
Със съобщение от 02.06.2021 г. съдебният изпълнител е вдигнал наложения запор върху
банковата сметка на длъжника, открита в „У.Б.“ АД.
Представено е банкова референция от 17.02.2021 г. на „У.Б.“, в която се сочи, че по
сметката на „Н. БГ“ ЕООД е преведена сумата от 5167,34 лв.
Със съобщение от 02.06.2021 г. съдебният изпълнител е вдигнал наложения запор върху
банковата сметка на длъжника, открита в „У.Б.“ АД.
С молба от 09.06.2021 г. взискателят „Н. БГ“ ЕООД е заявил, че не е получил плащане на
главница от 880,11 лв.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнението
за сумата от 880,11 лв. На основание чл.433 ал.1, т.1 ГПК изпълнението е прекратено за
сумата от 4287,23 лв.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които сочи, че не е доказано плащането от
14.02.2021 г. да е извършено по издадения срещу длъжника изпълнителен лист.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1, т.1 ГПК.
Жалбата срещу акта на съдебния изпълнител се основава на довода, че дължимата сума
по изп.лист е била платена на 17.02.2021 г. – преди образуване на изп.дело. По делото е
представена банкова референция на „У.Б.“ АД, в която се сочи, че на 17.02.2021 г. по сметка
на взискателя е преведена сумата от 5167,34 лв. – на колкото възлиза главницата по
издадения в негова полза изп.лист срещу длъжника. Според съда извършеното на 17.02.2021
г. плащане не може да служи за основание по чл.433 ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на
изпълнителното дело. В действителност сумата е платена преди образуване на
изпълнителното дело, но основание за прекратяване по чл.433 ал.1, т.1 ГПК може да е само
плащането, което е извършено след влизане в сила на заповедта по чл.410 ГПК, по която е
издаден изпълнителният лист. Факти, които са основание за погасяване на вземането, но са
настъпили преди влизане в сила на заповедта по чл.410 ГПК, не попадат в обхвата на чл.433
2
ал.1, т.1 ГПК.
В случая изпълнителният лист срещу длъжника е издаден въз основа на влязла в сила
заповед по чл.410 ГПК по гр.дело N 8668/21 г. на СРС, 53 с-в, издадена на 23.02.2021 г.
След като заповедта по чл.410 ГПК е издадена на 23.02.2021 г., следва да се приеме, че тя е
била връчена на длъжника най-рано на 24.02.2021 г. Това означава, че длъжникът е могъл и
е бил длъжен в срока по чл.414 ГПК да подаде възражение срещу заповедта и да се позове
на извършеното на 17.02.2021 г. плащане, респ. да възрази по чл.414а ал.2 ГПК. В случая
това не е сторено, поради което длъжникът няма право в изпълнителното производство да се
позовава на факти, настъпили преди изтичане на срока за подаване на възражението, които е
могъл и е бил длъжен да релевира пред заповедния съд с възражение по чл.414 ГПК, респ.
по чл.414а ал.2 ГПК.
В подкрепа на този извод е нормата на чл.424 ГПК, според която длъжникът може да
оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да
се снабди в същия срок. Правилото на чл.424 ГПК е основание за извод, че в
производството по принудително изпълнение на вземане по влязла в сила заповед по чл.410
ГПК длъжникът няма право да се позовава пред съдебния изпълнител на правопогасителни
факти, които са настъпили преди изтичане на срока за подаване на възражение срещу
заповедта.
В жалбата е повдигнат и довод, че задължението по изпълнителния лист е погасено в
срока за доброволно изпълнение в резултат на наложения запор върху банковата сметка на
длъжника. Съдът намира този, че по този довод няма право да се произнесе, защото той не е
бил релевиран от длъжника във възражението от 19.05.2021 г., по което съдебният
изпълнител се е произнесъл на 14.06.2021 г. с обжалваното постановление. Освен това този
довод е основание за постановяване на акт по чл.433 ал.2 ГПК - за приключване на
изпълнителното производство, а обжалваното постановление е произнесено по искане за
прекратяване на основание чл.433 ал.1, т.1 ГПК. До 14.06.2021 г., когато е произнасянето на
съдебния изпълнител с обжалваното постановление, длъжникът не е направил искане по
чл.433 ал.2 ГПК, защото за първи път с молба от 21.06.2021 г. е релевирал довод, който е
основание за приключване на изпълнителното производство по чл.433 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Д.Е.Е.Л. Б.“ ЕООД срещу постановление от
14.06.2021 г. на ЧСИ М.П. по изп.дело N 20218510401389 в частта, с която е отказано да се
прекрати изпълнението за сумата от 880,11 лв.
3
Връща делото на съдебния изпълнител с указания за произнасяне по повдигнатия в
жалбата и в подадена от длъжника по електронен път молба на 21.06.2021 г. довод по чл.433
ал.2 ГПК, че задължението по изпълнителния лист е изпълнено и разноските са събрани
чрез наложения запор върху банковата му сметка.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4