Р Е
Ш Е Н
И E
№ 99
гр.А., 09.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - гражданска
колегия, ІІ състав, в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател : М. Джанкова
Съдебни заседатели :………………
Членове :..……………..
при секретаря Яна Петокова и в присъствието на
прокурора………..., като разгледа докладваното от съдията Джанкова гр. дело № 854
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Н.Т.
ЕГН ********** и В.Н.Т.-А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, с
посочен съдебен адрес:*** - чрез адв.Р.С. *** против Д.З.З., ЕГН **********,***.
С исковата
молба ищците твърдят, че ответникът З. е в собствения им
недвижим имот – ЛОЗЕ с
площ от 12 740 кв.м., в м.“Могилата“ в землището на гр.А.,
съставляващо имот № 175008 по плана на с.м., трета категория, лишава ги
от възможността да се ползват от имота и от добивите му, отказва да го освободи
и напусне след прекратяването на сключения помежду им Договор за наем от
03.04.2008г.
Предвид изложеното молят
ответникът Д.З.З., ЕГН ********** да бъде осъден на основание чл.108 от ЗС да им предаде владението на
ползвания от него без правно основание
техен собствен имот, представляващ ЛОЗЕ с площ от 12 740 кв.м., в м.“Могилата“ в
землището на гр.А., съставляващо имот №
175008 по плана на с.м., трета
категория, при граници: имот пл. №
175007 – лозе на В. Д. Д.; имот пл.№ 000456 – полски път на община А.; имот пл. № 174007 –лозе на ЕТ „***“;
имот пл. № 174008 –лозе на ЕТ „***“; имот пл. № 000974 –пасище на община А.;
имот пл.№ 000340 – населено място гр.А.; имот пл.№ 000976 – пасище, мера на община А.; имот пл.№ 000466 – път ІІІ-ти
клас на МТ; имот пл.№ 000789 – полски
път на община А.;
Ищците молят също така ответникът
Д.З.З. да бъде осъден на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД да им заплати обезщетение за неправомерното ползване на процесния имот и
лишаването на ищците от възможността да се ползват от собствеността си за
период от пет години, считано от 11.10.2013 г., в размер на сумата от 3 185
(три хиляди сто осемдесет и пет) евро, равностойни на 6230 (шест хиляди двеста
и тридесет) лева, ведно със законната лихва върху посочената сума до
окончателното й изплащане. Претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Представят писмени доказателства и заявяват доказателствени искания – за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-графологическа експертизи и за допускане до разпит на двама свидетели.
В съдебно заседание ищците чрез
пълномощника си адв.Р.С. поддържат претенцията си, допълвайки като основание,
че в хода
нa производството пo делото е изтекъл и 10 - годишния срок нa договора за наем, като
ответникът е изрично
уводемен, че наемните отношения няма дa бъдат продължени. В допълнение сочат, че този новонастьпил факт е още едно основание ревандикационният иск да бъде
уважен като основателен.
Ангажират писмени и
гласни доказателства.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Д.З.З., действайки чрез адв.А. П. Т. – БАК (посочен и за
съдебен адресат) изпраща отговор на исковата молба. Със същият се оспорват
твърденията, че отв.Д.З. е неизправна страна по
процесния договор за наем, като се представя протокол от 18.09.2009 г. и се сочи,
че договорната изправност на ответника изключва наличието на валидно настъпило
разваляне на договора и съответно изключва основателността на предявените
искове. Заявява се възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за наем, с изтичане на
тригодишен срок по смисъл на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, както и относно възможността
за едностранното разваляне на договора, доколкото от датата на падежа, до
датата на предявяване на иска са изминали повече от пет години. Ответникът оспорва
паричната претенция за обезщетение в размер на сумата от 3 185
евро, равностойни на 6230 (шест хиляди двеста и тридесет) лева
и по размер. В обобщение ответникът З. моли за отхвърляне на предявените искове
изцяло, както и за присъждане на деловодните разноски. Представя писмени и моли
за допускане на гласни доказателства. В
съдебно заседание лично и чрез адв.Т. поддържа заявеното с отговора становище за
неоснователност и недоказаност на исковете. Ангажира доказателства.
С исковата
молба е предявен ревандикационен иск за собственост
на недвижим имот по чл.108 от Закона за собствеността (ЗС), към който е приет за съвместно разглеждане по реда на чл.236, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
С Решение № 01-А на ПК-гр.А. правото
на собственост върху процесното лозе с
площ от 12 740 кв.м., в м.“Могилата“ в землището на гр.А.,
съставляващо имот № 175008 по плана на с.м., трета категория, е
възстановено на двете ищци М.Н.Т. и В.Н.Т.-А. в качеството на единствени законни наследници (дъщери) на Н. А. Т.,
починал на 19.01.1978г., съгласно у-ние № 884/30.04.2018 г. на Столична община.
Не е спорно, че на 03.04.2008 година ищците, в качеството на наемодатели са сключили с ответника
Д.З., като наемател договор
за наем на
гореописания земеделски
имот. Съгласно т.1 от същия договор, уговорката е сключена за срок
от 10 години, с посочени в точка 2 задължения на наемателя,
представляващи негова насрещна престация и наемната цена за
първите пет години от
действието на договора, т.е. за
периода от 03.04.2008г. до 03.04.2013г.
Наемателят
З. се е задължил да заплаща наем за последните
пет години на договора /т.е. от 03.04.2013г. до 03.04.2018г./, наемна цена за година в размер
на по 637 евро, дължими на 01.09. на текущата
година, т.е. първата вноска е станала дължима на 01.09.2013
година.
Ищците
твърдят, че наемателят не е изпълни нито едно от описаните в точки 2 и 4 на договора
задължения: Бракуването на трайните насаждения - лозе следвало да
се извърши от наемателя и съответно отрази в плана за
земеразделяне, но и понастоящем статута на имота бил лозе; имотът не е маркиран
и ограден, а се говорело за частично изпълнена ограда, между двата
съседни имота, вътрешни заграждения за кокошкарници, нo не и изпълнение
нa цялостна ограда нa имота; по отношение
нa включването на имота към
централната мрежа, имало сързване към ел. захранване и прокопаване на
канал, което не било изпълнено цялостно;
липсвало свързване с централния
път, а изградените стопански постройки били незаконни, несъобразени
с издаденото нa ищците разрешение за строеж и подлежаще нa премахване, зa което
била издадена заповед oт Кмета
нa Община – А..
В обобщение ищците считат, че липсва изпълнение на
задължението, срещу което отв.З. е бил освободен
от заплащане нa наем зa
първите пет години от действието
на договора - от 03.04.2008 година до 03.04.2013 година. Сочат, че поради пълнoтo неизпълнение нa задълженията нa ответника, нa 04.10.2013 година мy е отправена и е получена
от нeгo нотариална
покана, с която е прекратено действието на наемния договор
и е поискано освобождаване и предаване владението нa наетия имoт.
Нотариалната
покана в изложения смисъл е връчена на ответника на
11.10.2013 година, видно от направеното от нотариус Г.Г.
***, с район на действие – район на РС – А., отбелязване.
Не е спорен факта, че въпреки това З.
и до момента не
е освободил имота и нe предал владението
мy.
Междувременно ищците потърсили съдействие от полицията и по жалбата им била образувана преписка № 1023/2014 година на Районна прокуратура - А., прекратена c Постановлението oт 17.03.2015 година.
Ответникът от своя
страна излага твърдението, че е изпълнил договорните си задължения, както следва: - да изкорени лозовите насаждения в наетия имот, което се установи от ангажираните пo делото свидетелски
показания, като ищцовият свидетел Ш. заявява, че действително в процесния имoт е имало лозя, но
след като имотьт е бил отдаден под
наем на ответника
в него вече лозя не
е имало. Свидетелят Р. също
потвърждава, че в имота е имало стари
лозя, които ответникът почистил. Свидетелят участвал
лично в почистването на лозята, поради което показанията
му следва
да бъдат ценени, както пo отношение на самото
изкореняване на старите лозя, така
и досежно това кой именно ги
е изкоренил. B тoзи смисъл показанията на двете групи свидетели
- ищцови
и ответни кореспондират помежду си и установяват изпълнението на това задължение. Това се установява и oт заключението на изслушаната пo делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и от приложения снимков материал,
от който е видно, че лозови
насаждения в имота към момонта на заснемане нямa. От същото заключение
се установява, че границите на
имота са маркирани и същият е ограден,
като изградената ограда съществува и към момента. В подкрепа на тази извод е представения от ответника протокол
за заснемане на координационни гранични точки на имота, пo
които е била изградена оградата, а също и показанията на св. Р. и св. П., които установяват
ограждането на имота с ограда от колове и мрежа.
Следва
да се приеме за доказано и твърдението, че имотът е водоснабден и електрифициран, в който смисъл е представеното разрешение за включване във ВиК - мрежата
и договор за присъединяване на електрифицирания процесен имот към ел.
мрежата на
ЕВН,
както и касови бележки за плащане на
потребена ел. енергия пo откритата
партида за имота. Св.Р. също потвърждава, че
в имота е имало тoк
и вода, с уточнение, че токът е спрян към момента. Водоснабдяването и електрификацията на имота се потвърждава
и в констатациите на експерта И.Б. пo изслушаната СТЕ. Вещото лице потвърждава и наличието на осигурен достъп на имота до
път.
От друга
страна недоказано пo
делото остана твърдението нa ищците, че
ответникът е превърнал процесния имoт в сметище. Данни за наличие на сметище в имота
не се излагат нитo
от експерта, извършил оглед на имота, нито
от ангажираните свидетелски
показания.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че не се установи поведението на ответната страна да сочи
на такова съществено неизпълнение на договорните мy задължения, което да обоснове
надлежното възникване на правото на
ищците да развалят договора за наем.
Въпреки това съдът
приема, че при липсата на спор досежно собствеността на ищците и на факта, че
процесният имот се владее от ответника, ревандикационният
иск е основателен и доказан, при наличие освен на посочените две предпоставки и
на третата задължителна по чл.108 от ЗС, а именно липсата на основание за
упражняване на фактическа власт върху имота, доколкото с изтичането на
договорения 10-годишния срок на договора, същият е прекратен, считано от
03.04.2018 година.
В подкрепа на така
направения извод е
представеното от ищцовата страна уведомление за прекратяване на договора от 02.03.2018 г., надлежно връчено
на ответника, което обстоятелство
се установява от показания
на разпитаните пo делото свидетели
Е. Ш. и Н. А.. Двамата са категорични, че уведомлението е било връчено от адв.Г.
като пълномощник на ищците, но ответникът З. отказал да се
подпише, при което положение двамата писмено удостоверили отказа му.
В конкретния случай само за
изчерпателност следва да се посочи, че цялостното поведение на ищците от
момента на отправяне на нотариалната покана към ответника, с подавани жалби и
сигнали по повод стопанисване на имота /а
дори и нарочно създавани пречки, според твърденията на З./, сочи на явно
демонстрираното им нежелание за продължаване на наемните отношения помежду им.
Ето защо и връчването на уведомлението един месец преди изтичане на договора,
следва да се възприеме като категорично изявление от страна на ищците в
качеството им на наемодатели, че с изтичане на изначално уговорения 10-годишен
срок, договорните отношение с наемателя им З. се прекратяват.
При така изложената фактическа
обстановка съдът, намира за установено наличието на всички изискуемите
предпоставки на ревандикационната претенция, а именно: ищците са собственици на
процесния имот, владеенето му от ответника, както и липсата на правно основание
за това, което от своя страна е основание за уважаване на иска по чл.108 от
ЗС.
При гореизложената фактическа
обстановка и възприетото досежно момента на прекратяване на наемния договор,
съдът намира претенцията по чл.236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за неоснователна, а и недоказана по размер, изхождайки от представените
по ответника /оспорени от ищците/ разписки. Съгласно представените платежни
документи, подписани от ищцовата страна,
се установява плащане от страна
на ответника на дължимия наем,
в неговия
договорен размер. От изслушаното експертно заключение по
назначената съдебно-графологическа експертиза, след
открито производство по проверка истинността на представените разписки се установи автентичността
на оспорените документи. При това фактическо положение съдът остава обвързан с доказателствената сила на разписки като частни, подписани от ищцовата страна документи, удостоверяващи, че ответникът
е извършил удостоверените в тях плащания. Предвид изложеното твърдениета на ищците, че ответникът е неизправна страна
пo процесния договор пo отношение
на задължението мy заплащане
на договорената наемна цена остана недоказано. В допълнение следва да се отбележи,
че за първите две ежегодни вноски, дължими м.септември за 2013г. и 2014 г. е
основателно направеното възражение по чл.111 от ЗЗД, за погасянето
им по давност, доколкото към датата на завеждане на иска е изтекъл тригодишния давностен срок, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на исковата претенция в посочената й част.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
приема, че искът за обезщетение
по чл.236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде
отхвърлен като неосновател и недоказан.
Предвид уважаване на ревандикационния иск и отхвърляне на облигационния, както и
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК и доколкото и ищцовата,
и ответната страна са направили деловодни разноски, същите следва да бъдат понесени от
всяка от тях, така както са сторени.
Ето защо, А.кия
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено спрямо Д.З.З.,
ЕГН **********,***, че ищците М.Н.Т.
ЕГН ********** и В.Н.Т.-А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, са собственици на недвижим имот – ЛОЗЕ с площ от 12 740 кв.м., в м.“Могилата“ в землището на гр.А., съставляващо имот № 175008
по плана на с.м., трета категория, поради което и ОСЪЖДА ответникът Д.З.З.,
ЕГН ********** на основание чл.108 от ЗС да предаде на М.Н.Т. ЕГН **********
и В.Н.Т.-А., ЕГН ********** владението на ползвания от него без правно основание техен собствен недвижим
имот: ЛОЗЕ с площ от 12 740 кв.м., в м.“Могилата“ в
землището на гр.А., съставляващо имот №
175008 по плана на землището на гр.А., трета категория, при граници: имот пл. № 175007 – лозе на В. Д. Д.; имот
пл.№ 000456 – полски път на община А.;
имот пл. № 174007 –лозе на ЕТ „***“; имот пл. № 174008 –лозе на ЕТ „***“; имот
пл. № 000974 –пасище на община А.; имот пл.№ 000340 – населено място гр.А.; имот
пл.№ 000976 – пасище, мера на община А.;
имот пл.№ 000466 – път ІІІ-ти клас на
МТ; имот пл.№ 000789 – полски път на
община А.;
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Н.Т. ЕГН **********
и В.Н.Т.-А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, с който се претендира ответникът Д.З.З.,
ЕГН **********,*** да им заплати обезщетение за неправомерното ползване на процесния имот и лишаването им от възможността да се
ползват от собствеността си за период от пет години, считано от 11.10.2013г., в размер на 3 185 евро,
равностойни на 6230 (шест хиляди двеста и тридесет) лева, ведно със законната
лихва върху посочената сума до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 - седмичен
срок от съобщаването и връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :