РЕШЕНИЕ
№ 2563
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110207085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. М. срещу наказателно
постановление/НП/ № 23-4332-020236/12.09.2023г., издадено от началник
сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. НП се атакува като
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че
когато полицаите са го спрели, той е бил до автомобила си, който е бил
паркиран и заключен и не е бил водач на МПС.
Твърди, че има и свидетел на случилото се.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Г., която пледира, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, като намира за
спорно, че автомобилът е бил в движение. Анализира показанията на св. С.,
като изтъква, че в докладна записка и в разпита си пред разследващ полицай
този свидетел не е споменал, че водачът е бил без обезопасителен колан, както
и че автомобилът е бил в движение. Счита, че следва да бъдат взети предвид
1
показанията на св. М Я, която била категорична, че е видяла жалбоподателя
извън автомобила. Адв. Г. счита, че нарушението не е установено по
безспорен и несъмнен начин и моли за отмяна на НП. Представя списък с
разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Счита, че събраните доказателства безспорно
установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и сочи,
че санкцията е законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2023г. около 10.20 часа жалбоподателят М. М. управлявал в гр.
София по ул. „Проф. д-р Иван Странски“ лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № с
посока на движение от бул. „С.ско шосе“ към ул. „Акад. Борис Стефанов“,
като не бил поставил обезопасителния колан, с който бил оборудван
автомобилът. По същото време полицейските служители С. С. и АК
обхождали със служебен автомобил определения им маршрут, като забелязали
лекия автомобил „Ауди А 3“, управляван от жалбоподателя М.. При
разминаването си с автомобила, полицаите видели, че водачът не е поставил
обезопасителния си колан, като им направил впечатление и начинът на
управление на автомобила от страна на водача. Поради това полицейските
служители решили да предприемат спиране и полицейска проверка на водача,
като за целта бил включен специален звуков и светлинен режим. Служебният
полицейски автомобил последвал л.а. „Ауди А 3“, управляван от М. М., като
св. С. възприел, че водачът паркира автомобила пред бл. 60в в ж.к.
„Студентски град“. Полицейският автомобил спрял зад л.а. „Ауди А3“, като
полицаите поискали документи за проверка. Жалбоподателят М. заявил, че е
спрял и че полицаите нямат право да го проверяват. Отново били поискани
документи, като след представянето им била установена самоличността на
водача и св. С. С. съставил на М. М. АУАН № 1009438/18.08.23г. за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Св. С. С съставил и докладна записка по случая.
Срещу АУАН е подадено възражение с вх. № 513000-57738/25.08.23г.
2
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 23-4332-020236/12.09.23г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-
СДВР.
Видно от заповед № 513з-9368/03.06.20г. св. С. С. е преназначен на
длъжност младши автоконтрольор I степен в 03 група „Контрол, регулиране в
централна градска част и осигуряване на маршрути“ на 02 сектор към ОПП-
СДВР.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. началникът на сектор
„Административно обслужване“ към О”ПП”-СДВР е компетентен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Със заповед № 8121к-
13318/28.10.19г. Д Д е преназначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля С. С., показани на свидетелката М Я, както и от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установява гореизложената фактическа обстановка, доколкото между
доказателствата не са налични противоречия. Свидетелят С. С. пазеше
спомени за процесния случай, като показанията му изясняват всички
релевантни факти и обстоятелства. Съдът не намира обективна причина,
поради която да дискредитира показанията на св. С. въпреки доводите на адв.
Г.. Актосъставителят е очевидец на процесното нарушение, като даде
подробни и последователни показания относно обстоятелствата, при които е
възприел нарушението, а именно – при обход на маршрута, намирайки се в
служебния автомобил и при разминаване с автомобила, управляван от водача
М.. Също така св. С. обясни, че служебният полицейски автомобил с включен
светлинен и звуков сигнал е последвал автомобила, не е губен визуален
контакт с автомобила, като именно същият автомобил е паркирал пред бл. 60в,
където е предприета полицейска проверка на водача, установен като М. М..
Възраженията на адв. Г. в съдебно заседание и в жалбата, че към
момента на извършване на полицейската проверка водачът вече е бил
паркирал автомобила и е излязъл от него, не променят извода за
3
съставомерност на нарушението. Доказа се от свидетеля очевидец, който е и
актосъставител, че е възприел, че водачът М. по време на управление на
автомобила не е поставил обезопасителния си колан. Доказа се също така, че
именно автомобилът, чийто водач е бил без обезопасителен колан, е бил
последван от полицаите и по отношение на него е била извършена полицейска
проверка. Практически невъзможно е да бъде извършена полицейска
проверка на водача по време на движение и във всички случаи тя се случва,
след като водачът спре двигателя на автомобила и го паркира. Дали водачът
М. е възприел звуков и светлинен сигнал за спиране в случая е ирелевантно за
нарушението, както и по никакъв начин фактът, че полицейската проверка е
започнала след паркиране на автомобила, не снема отговорност от
нарушителя.
Показанията на св. М Ян не допринасят за оневиняване на нарушителя.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, че полицаите са се появили
към момент, когато водачът вече е бил извън автомобила си. Това
обстоятелство се установява и от показанията на акотосъставителя, който
заявява, че когато водачът е излязъл от автомобила, са му поискани
документи. С показанията си св. М Я не допринася за доказване на факта, че
водачът М. по време на управление на автомобила е поставил
обезопаснителния си колан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяна на наказателното постановление. Както актът, така и
наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи
при спазване на законовите изисквания.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административното нарушение,
извършено от жалбоподателя.
М. М. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да не управлява
моторно превозно средство, без да използва обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобилът.
4
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано
чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
Същевременно следва да се отбележи, че в настоящото производство не се
релевираха доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от
хипотезите на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, изрично уреждаща изключените от
действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени
категории лица да не използват обезопасителни колани.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без
колан, което е забранено /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал
е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но пряко ги е целял.
Правилно и законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 50
лева, наложена на нарушителя, същият е абсолютно определен в разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП и не дава възможност за индивидуализация.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като
въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт, като съдът счете,
че следва да осъди жалбоподателя М. Г. М. да заплати в полза на СДВР 80
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
020236/12.09.2023г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с
което на М. Г. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП.
5
ОСЪЖДА жалбоподателя М. Г. М. да заплати в полза на СДВР 80 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6