Решение по дело №601/2023 на Районен съд - Габрово

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК.
Същото е образувано е въз основа на постановление (с Вх. № 5110 от 25.07.2023
г.), чрез което прокурор при Районна прокуратура Габрово е внесъл материалите по
Досъдебно производство № 23 за 2023 година по описа на ОД на МВР Габрово за
разглеждане от едноименния районен съд, инициирайки мотивирано предложение за
освобождаване (съобразно предвиденото в чл. 78а НК) от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия З.Р.Ч. за това, че
на 15.11.2022 година, в гр. Габрово, е потвърдил неистина – че свидетелството му за
правоуправление на МПС с № ********* е изгубено, в писмена декларация, която по
силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, приет с ПМС на РБ № 13 от 08.02.2010 г. се дава
пред орган на властта – ОД на МВР Габрово, за удостоверяване на истинността на
посочените по-горе обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Обвиняемия е бил редовно призован, но не се е явил на определената дата за
разглеждане на внесеното предложение от РП Габрово. С оглед на това и тъй като не е
посочил уважителни причини за отсъствието си на нея, съдът е приел, че са налице
основания за неговото разглеждане при условията, предвидени в чл. 378, ал. 1, изр. 2 от
НПК, включително и от аспект на обстоятелството, че отсъствието на привлеченото
към отговорност лице не е създавало затруднения пред възможността за разкриване на
обективната истина, свързана с престъплението по предявеното му обвинение. В
проведеното съдебно производство по НАХД № 601/2023 г. на Районен съд - Габрово
обв. З.Ч. е бил представляван от защитник, упълномощен от него по договорен ред.
При осъществената преценка на данните в събраните по делото писмени и
гласни доказателствени материали, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
До инкриминираната дата обв. З.Ч. не е бил осъждан за осъществени
престъпления както от общ, така и от частен характер. Към тази дата той не е бил и
освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления, в това число въз
основа на реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, като
поради изложените обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до нея.
Обвиняемия З.Ч. е правоспособен водач на МПС, воден на отчет в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, който е притежавал свидетелство за
правоуправление с № *********. То е било издадено на 28.07.2015 година и е имало
срок на валидност до датата 28.07.2025 година. От данните в приложените на л. 41-47
писмени материали по досъдебното производство, е видно, че на 10.11.2022 година
това свидетелство е било иззето от служители на белгийските полицейски власти при
пътна проверка, извършена на територията на посочената държава.
На 15.11.2022 година обвиняемия З.Ч.в се явил в Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Габрово, където пред свид. М.Б. подал заявление за издаване на ново
свидетелство за правоуправление на МПС. При това посещение той собственоръчно
попълнил, подписал и предал на същата 1 брой декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД,
в която декларирал, че издаденото свидетелство за правоуправление под № *********
и изгубено. Във връзка със същата на тази дата - 15.11.2022 г., срещу Ч. е бил съставен
и акт за установяване на извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от
ЗБЛД заради обстоятелството, че не е положил дължимите грижи и в резултат на
тяхната липса е допуснал свидетелството да бъде изгубено. Въз основа на описаното
заявление на обв. З.Ч. е било издадено свидетелство за правоуправление, което (заедно
с контролния талон към същото) било получено на 18.11.2022 година от него.
1

На 21.11.2022 г. в ОД на МВР Габрово постъпило писмо с Рег. № 3286р-
26434/26.05.2022 на ГД „НП” София, което е било придружено с писмо Рег. №
32860/24.04.2023 г. на Дирекция „Консулски отношения” в Посолството на РБ в
Кралство Белгия и списък на лица с българско гражданство (между които и обв. Ч.),
чиито свидетелства за правоуправление (включително и това под *********, издадено
на името на същото физическо лице) са били отнети от чуждестранните полицейски
власти. При извършена проверка във връзка с тях е било установено, че същото
свидетелство е обявено за невалидно поради неговото изгубване, както и че това
обстоятелство е декларирано в подадената от обв. З.Ч. декларация чл. 17, ал. 1 от
ПИБЛД. Въз основа на изложените обстоятелства от Началник на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово е била изготвена докладна записка до Директора на
ОД на МВР Габрово.
Въз основа на данните в изготвената докладна записка, в Сектор „ПИП” при ОД
на МВР Габрово е заведена преписка с Рег. № 892р-2227 от 24.11.2022 година. С оглед
на обстоятелствата, които са били установени при осъществената проверка по нея, с
постановление от 10.02.2023 година на прокурор при Районна прокуратура Габрово е
разпоредено да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от
общ характер, каквото (под № 264 ЗМ-23/2023 г.) впоследствие е било заведено в ОД
на МВР Габрово. В рамките на воденото разследване по последното, на 26.06.2023
година Ч. е бил привлечен в качеството на обвиняем, чрез предявено обвинение за
престъпление с квалификация по чл. 313, ал. 1 от НК. Фактическите признаци от
състава на това престъпление са отразени подробно в постановление, приложено на л.
26-27 от досъдебното производство. Свързаното с тях обвинение е предявено срещу
него и в посоченото постановление Вх. № 5110/25.07.2023 г. на прокурор при РП
Габрово, с което събраните на досъдебното производство материали са внесени за
разглеждане в Районен съд - Габрово.
От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-
почеркова експертиза, което не се оспорва от страните и е възприето като обосновано и
компетентно изготвено от съда, е видно, че подписа, положени на реда след думата
„Декларатор” в Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, подадена на 15.11.2022 година,
е изпълнен от обвиняемия З.Р.Ч., ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена по безспорен начин
от показанията на свидетелката М.Б., дадени на съдебното следствие, и тези,
депозирани от същата пред разследващия орган по досъдебното производство –
приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т.
2, пр. 2-ро от НПК, със съгласието на страните; както и от писмените доказателствени
материали, събрани в проведеното разследване по досъдебното производство
(постановление за образуването му от 10.02.2023 година на прокурор при РП Габрово
– л. 1; материали по преписка с Рег. № 892р-2227/24.11.2022 година на ОД на МВР
Габрово – л. 5-24; постановление за привличане на обвиняем и за вземане на мярка за
неотклонение – л. 26-27; постановление за назначаване и съдебно-почеркова
експертиза – л. 31-36; справка за съдимост – л. 39; писмо с Рег. № 3286р-
26434/26.05.2022 на ГД „НП” София до ОД на МВР Габрово, писмо Рег. №
32860/24.04.2023 на Дирекция „Консулски отношения” в Посолството на РБ в
Кралство Белгия и списък на лица с българско гражданство, чиито свидетелства за
правоуправление са били отнети от чуждестранните полицейски власти – л. 41-47;
копие от съставен акт за установяване на административно нарушение – л. 61;
2

декларация за семейно, материално положение, имотно състояние – л. 69), всички
съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото
и на тези от предмета на доказване по него.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Нормата на чл. 313, ал. 1 от НК предвижда наказание за този, който „потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по
електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на МС се дават пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства”.
Следователно с нея е инкриминирано едно престъпление на просто извършване, чието
изпълнително деяние се явява довършено със затаяване на истината, респективно
потвърждаване на неистина по отношение на определени обстоятелства, отразени в
съответната декларация. Доколкото това е така, а от включената в обвинението
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД е видно, че посредством същата на 15.11.2022 г.
действително е потвърдена неистина по отношение на такива обстоятелства, както и че
тя е била подписана от лицето, вписано като декларатор в нея, следва да се приеме, че
става въпрос за довършено престъпление по смисъла на закона. Елементите от състава
на същото безспорно са налице, тъй като посочената декларация е подадена от нейния
автор в изпълнение на негови задължения, установени по силата на описаната норма от
приетият (чрез ПМС на РБ № 13 от 08.02.2010 г. на осн. чл. 8, ал. 3; чл. 18а, ал. 1; чл.
18б; чл. 19, ал. 1; чл. 21, ал. 2; чл. 22, ал. 3; чл. 31, ал. 1; чл. 47а; чл. 51, ал. 1; чл. 54; чл.
70, ал. 4; § 4 и § 21 от ЗБЛД) Правилник за издаване на български лични документи, в
който са били уточнени самите обстоятелства, които е следвало да бъдат посочени, и за
чиято истиннност декларацията е притежавала и доказателствено значение.
Извършените от обвиняемия З.Ч. действия по последващото използване (чрез
подаване) на тази декларация пред служител на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово
не изключват това заключение, тъй като като същите действия (с оглед на въведеното
допълнително изискване за употреба на документа като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства или направените изявления в него) представляват
елемент от съставите на други престъпления, инкриминирани по Глава IX-та от
Особената част на НК. Обвинения за такива не са предявени срещу дееца, а елементите
от техните състави не биха могли да бъдат изведени от фактическите обстоятелства,
които са установени в настоящия казус и покриват само обективната и субективна
страна не на друга, а именно на осъществената от него дейност във връзка с т.нар.
„лъжливо документиране” по смисъла на закона.
Съдържащите се в декларацията обстоятелства са декларирани във връзка с
изричното потвърждаване на неистина (и то в писмен вид, тъй като това заключение
безспорно се налага от текста, отпечатан непосредствено след думите „декларирам,
че:”) в документ, който не води до съмнение, че е бил попълнен и подписан от
обвиняемия З.Ч. във връзка с направено от него искане за издаване на свидетелство за
управление на МПС. Реда и условията за издаване на такива свидетелства (според чл.
159, ал. 1, т. 1 от ЗДП) се определя с подзаконов нормативен акт, който в случая се
свързва с издадената от Министъра на вътрешните работи Наредба № I-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тя (чрез нормата на чл. 16, ал. 2 от нея)
установява конкретни изисквания за издаване на дубликат от свидетелство, като
предвижда, че при издаване на такъв „водачите подават документите, посочени в чл.
13, ал. 1, т. 1 и т. 6; декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
3

лични документи за удостоверяване на твърдяното обстоятелство; а в случаите по ал. 1,
т. 1 (при повреждане) - и старото свидетелство за управление на МПС”. Като отчете
въпросната разпоредба, както и систематичното място на нормата на чл. 160 от ЗДвП
(която се намира в Глава IV-та от ЗДвП, уреждаща въпросите по правоспособността на
водачите на МПС и тези, отнасящи се до условията и реда за издаване на документи
във връзка с придобитата от същите правоспособност), съдът прие, че съдържащото се
в чл. 16, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. изискване (за удостоверяване
истинността на вписаните обстоятелства в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД) по
аналогия следва да се отнесе и към декларацията по чл. 160 от ЗДвП (въпреки че, най-
вероятно поради законодателен пропуск, не е включено в нея), както и че
съществуващото в последната изискване за посочване на самите причини, довели до
липсата на свидетелството, не притежава уведомителен характер, а има същото
удостоверително (във връзка с истинността) значение по отношение на тези причини,
каквото му се придава от декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД. Налице са основания
именно за подобно, а не за друго заключение, тъй като (съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ I-157) макар и свидетелството за управление на МПС да се явява определено само
като „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
МПС”, то едновременно с това (по смисъла на чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД) същото
съставлява и документ за самоличност, при който съответните обстоятелства, които са
станали обективна причина за неговата липса (в съответните хипотези на изгубване, на
кражба, на повреждане или унищожаване, т.е. на такива, предвидени в чл. 151, ал. 9 и
чл. 160, ал. 1 от ЗДвП) съвпадат напълно с тези, посочени и в декларацията по чл. 160
от ЗДвП. Поради изложеното по-горе и след като се съпостави, че (съобразно
указаното в чл. 12, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № I-157) свидетелство за
правоуправление на МПС се издава при подмяна поради изтичане срока на валидност и
издаване на дубликат, който (в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 7) сам по себе си
предполага наличие на предишно свидетелство, подлежащо на връщане при
последващата му подмяна с ново, следва да се приеме, че обв. З.Ч. е осъществил
състава на престъплението по предявеното обвинение от обективна страна, защото
декларираните от последния обстоятелства (изгубване), довели до липсата на
предходно издаденото свидетелство за правоуправление на МПС на негово име, не са
отговаряли на действителните (изземване на същото от компетентните белгийски
полицейски органи) такива, които са станали причина за нея. Този извод
недвусмислено произтича от съдържанието на всички събрани по делото
доказателства, въз основа на които – предвид изложените съображения и основания на
тях извод за съзнанието, което дееца е имал по отношение на посочените
обстоятелства, следва да се приеме, че той е осъществил състава на въпросното
престъпление и от субективна страна, при изискуемата от закона форма на вина пряк
умисъл за него.
При така приетата за установена фактическа обстановка и с оглед на
формираните въз основа на нея съображения, съдът възприе за безспорно установено
от правна страна, че след като на 15.11.2022 година, в град Габрово, е потвърдил
неистина – че свидетелството му за правоуправление на МПС с № ********* е
изгубено, в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, приет с
ПМС на РБ № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган на властта – ОД на МВР Габрово, за
удостоверяване на истинността на посочените по-горе обстоятелства, обвиняемия
З.Р.Ч. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна
е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, в
извършването на което го призна за виновен.
4

Обвиняемия З.Р.Ч. не е освобождаван от наказателна отговорност за
осъществени престъпления от общ и частен характер, в т.ч. и според установената
процедура в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК и е притежавал чисто
съдебно минало към инкриминираната дата 15.11.2022 г.. Поради това и при
положение, че за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” за срок до „Три години” или „Глоба от 100 до 300 лв.”, а от
последното не са причинени никакви имуществени вреди, съставомерни по смисъла на
обвинението, които да са останали невъзстановени към датата за постановяването на
съдебния акт, прие, че са налице всички изискуеми от закона условия за приложението
на чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на тях, след като призна обвиняемия Ч. за виновен,
освободи същия от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в този
текст административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на административното наказание, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете чистото съдебно минало на обв. З.Ч. към инкриминираната с внесеното
постановление дата, което, съпоставено заедно с липса на приложени данни за други
осъществени от него противообществени прояви, определя същия като лице с невисока
степен на обществена опасност в качеството на деец; направеното самопризнание в
дадените обяснения на досъдебното производство, с което е спомогнал за разкриване
на обективната истина; изразеното съжаление, водещо до заключение за проявено
критично отношение към осъщественото престъпление. При оценката на установените
по делото обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.
Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на това,
след като отчете естеството на тези обстоятелства заедно с липсата на друго
имущество и размера на получаваните от страна на Ч. годишно възнаграждение,
отразени в приложената на л. 63 декларация по досъдебното производство, наложи на
обв. З.Ч. предвиденото в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК наказание „Глоба” в
лицето на минималния размер, а именно – от 1000 лева, която да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този
начин, с такова по размер наказание, определено за извършеното от него престъпление,
ще бъдат създадени най-ефективни условия за постигане целите на личната и
генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК. За това
престъпление нормата на чл. 313, ал. 1 от НК е предвидила две различни по вид
алтернативни наказания, едното от които се явява „Лишаване от свобода”. Поради
естеството на същото наказание следва да се отбележи, че размера на
административната глоба не е възможно да бъде индивидуализиран при спазване на
ограниченията, посочени в чл. 78а, ал. 5 от НК.
Предвид характера на постановеното решение съдът осъди обв. З.Ч. да заплати
по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 209 лева, дължима за
възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното
производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
Поради естеството на издаденото съдебно решение обвиняемия З.Р.Ч. бе осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово и сумата
от 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист, същата в
случай на осъществено служебно осъществено служебно издаване на такъв за събиране
на наложеното административно наказание „Глоба” в размер на сума от 1000 лева в
полза на бюджета на съдебната власт.
5

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................
6

Номер на акта:	178
Дата:	8 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20234210200601
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 юли 2023 г.

Решение по дело №601/2023 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите