ПРОТОКОЛ
№ 401
гр. Девня, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско
дело № 20253120100073 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК.
За ищеца Р. М. А., уведомена чрез адв. Е. И., не се явява, не се представлява.
Съдът докладва постъпила молба от адв. Е. И. с вх. №8136/20.10.2025 г.
За ответника КРЕДИРЕКТ ЕООД, редовно уведомен, представител не се явява.
Съдът докладва постъпила молба от адв. Х. М. с вх. №7899/13.10.2025 г
Вещото лице Р. С. не се явява.
Съдът докладва молба на вещото лице Р. С. с вх. №8128/20.10.2025 г.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава
възможност на страните, ако желаят да пояснят и допълнят своите фактически твърдения, да
вземат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални
действия.
Съдът пристъпва към доклад по делото.
Доклада по делото е изготвен с Определение №568 / 29.07.2025г., като съдът се
1
придържа към него
Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********, против
КРЕДИРЕКТ ЕООД , ЕИК *********, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.19,ал.4 ЗПК и чл. 55, ал1. ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем
от 11.10.2024г. , за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 13.06.2024г. и
за осъждане на ответника да върен ан ищеца сумата от 50 лева, представляваща платена без
основание по договор за паричен заем от 13.06.2024г. сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковота молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се излага, че на 11.10.2024 г. ищцата е сключила с ответното
дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни
средства в размер на 2200, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен
процент на разходите - 63,12%, съответно на 13.06.2024 г. ищцата е сключила с ответното
дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни
средства в размер на 1800, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен
процент на разходите - 62,99% . Съгласно чл.18, ал.1 от договорите заемателят дължи и
неустойка в размер на 4227,34 лева по първия договор и в размер на 4374, 00 лева по втория
договор, в случай че не осигури обезпечението посочено в чл.6 от договора - банкова
гаранция или поръчители.С договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави,
поради което е налице нищожност на уговорените възнаграждения. В правната доктрина и
съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предд.З то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В
този смисъл е практика на ВКС. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа
на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната
лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът
на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в
решение № 452/25.06.201 Ог. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност ..." Когато едната
престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява какго със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с
обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на
заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на
ползване /18 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна
лихва на близо 200 % по-висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които
прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната
от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни
кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните
инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишава близо
2
трикратно размера на предоставения заем. Освен това, съдебната практика приема, че при
формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера
на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се,
че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени
заеми. При обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от
четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в
размер на 50,00 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на
неустойка надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава
драстично четирикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора,
обективирана в чл.18 от договора, накърнява договорното равноправие между страните,
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки
не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между
страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за доверителя ми.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се
заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС №
426/14г. В настоящия случай чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва поставяйки на кредитополучателя
неизпълними условия, като по този начин кредитора създава предпоставки за начисляване
на допълнително възнаграждение за неустойка. При съобразяване съдържанието на
процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че
последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което
за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на
валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода на сключването му редакция /така в определение № 351 от
22.04.2016г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така съгласно чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни
части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може
да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на
процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на
възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни
норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би
го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че
съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване
на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.
7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната
лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва,
че законът поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер на
договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им,
трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието
изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите
3
задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на
клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен
процент и ГПР - представляващи част от същественото съдържание на договора прави
цялото заемно съглашение нищожно. По същество, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер на 50 % от предоставената главница, като поставя неизпълними
условия на кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи
и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клауза За да заобиколят
материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за
кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство
на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или
предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за
неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които
те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции
заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от
страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез
предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те
събират за осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си
осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна
лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и
другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за
неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените
вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3
от ТР на ОСТК на В КС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и гьрговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка,
дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или освен примерно изброените критерии съдът може да съобрази и
други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе
към доводите на ищцата съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на
ВКС. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в
съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и
санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха
настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при
невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото
имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от
имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка е
загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 50 % от заетата
сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв
начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил
4
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за
обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната
лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се
кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно
принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус са предвидени
следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни
договорното си задължение:
• за кредит от 2200,00 лева и за кредит от 1800,00 лева заемателят се е задължил да
осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко
7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната или сумата от 6531, 00 лева,
т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в
заем сума.
• Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само
физически, не и юридически лица.
• Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти
колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов
договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като
физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като
управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага
със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на
допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е
договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата
й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес
е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма
житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е
поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора
да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя
такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да
не отпусне заема. Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил
достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други
възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции,
че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е търсил
обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал инеизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на договора. Поставянето на
изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на
съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен
да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потреби телския кредит. В този смисъл
клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко
5
противоречие с целта на Директивата.На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
С оглед изложеното се моли за уважаване на исковете.
В срока за отговор на исковите молби ответната страна излага, че на основание чл.
26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно
такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще
се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на
целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Действителността
на клаузите на Договор за потребителски кредит № 1165140 произтича от това, че са
съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Противно на
твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.
Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е
размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да
бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута, опредЕ. с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР
към датата на сключване на договора от 67.15% и ГПР определен в процесния договор в
размер на 63.12%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет
пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е
длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя
страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в
настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки
от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената
неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за
предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена.
Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите,
предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР.
Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния
процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение
на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според
договора за кредит“. Неустойката, от своя страна обслужва неизпълнението и нейната
функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на
изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия
случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
6
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
напълно наясно със стойността и още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката
не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и
функция. Разходите, които се включват в ГПР, са такива, с които кредиторът е бил наясно
към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално
договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била 6
дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е
знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е
уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски,
които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.
Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към
договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение е недвусмислено уговорено в чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от договора. В цитираните
клаузи е направено и ясно разграничение между задълженията за главница, лихва и
неустойка и изрично е посочено, че неустойката не се включва в ГПР. В погасителния план
ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях
представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е
именно пълна и изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към
търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. Неверни са твърденията,
че неустойката представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е
възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата
представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и
страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че
страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от
нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Тази
уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във времето с
падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид изложеното с неустойката не се
нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК . Клаузата, с която е опредЕ. и приложимата лихва по
кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече, ясно
изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква преценка за
неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от основния предмет на
договора. Така Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о. ,ТК. В
процесния договор лихвата е уговорена като фиксирана за целия срок и е посочена, както в
проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е
изрично описана в Погасителния план. От това е ясно, че лихвата е ясно и изрично посочена
в договора и за потребителя не се създава никакво съмнение каква е конкретната стойност на
цената, която се задължава да плати по кредита. Възнаградителната лихва е
възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от
страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими вещи. В
настоящия случай лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия срок на договора.
Между страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във всяка една от
вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя еднократно в пълен размер. По
този начин се цели поставяне на кредитополучателя в по-благоприятно положение, тъй като
не е ангажиран от връщане на суми в пълен размер в кратки срокове. В част II от
европейският формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната
възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде изплатена на
кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил напълно информиран за
7
условията, преди да сключи съответния договор. Погасителният план, който е неразделна
част от Договора включва пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява
главница и каква лихва. Твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора
е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва
са неправилни и необосновани. Доводът, че конкретно съотношение между
възнаграждението по договора и трикратния размер на законната лихва противоречи на
закона и основополагащи правни принципи, без подобен лимит да е законодателно уреден, и
при ясно и недвусмислено определен лихвен процент за целия срок на договора, не може да
намери основание нито в закона, нито в правната доктрина. Наличието на противоречие с
добрите нрави се преценява за всеки отделен случай като меродавна за преценката е
конкретната фактическа обстановка. Те не представляват конкретни правила, а морални
принципи, поради това изводът, че са нарушени не може да бъде изведен като императив за
всеки случай, в който договорно задължение има една конкретна стойност. На следващо
място, възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен
максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 68.95%.,
съответно 68,9 % От това следва, че максималният възможен размер на договорната лихва е
нормативно регулиран, макар и опосредено. В същия смисъл е и актуалната съдебна
практика - Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК;
Решение № 3232 от 12.07.2023 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 1056/2023 г.; Решение № 1498
от 18.12.2023 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2009/2023 г.; Определение № 837 от 22.03.2023 г.
на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 2206/2022 г.; Решение № 892 от 25.09.2023 г. по гр. д. №
5427/2022 г. на Районен Съд - Перник; Решение № 181 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 2362/2023
г. на Районен Съд - Велико Търново; Решение № 199 От 15.01.2024 г. по гр. д. № 1837/2023 г.
на Районен Съд - Велико Търново; Решение № 377 от 23.04.2024 г. по в. гр. д. № 288/2024 г.
на Окръжен Съд - Бургас; Определение № 1099 от 24.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 425/2024 г.
на Окръжен Съд - Бургас и мн. други. При така формулираните клаузи и от съдържанието на
договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално
уговорени параметри по договора, за които потребителят е бил наясно предварително, от
които е имал възможността да се откаже без каквито и да било последици за него, както още
при сключване на договора, така и след това. Неоснователни са и аргументите за нищожност
поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава
проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на
кредитополучателя. Нещо повече ЗПК предвижда единствено административнонаказателна
отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите
си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря
неустойка. Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение,
в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент
да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК
предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на
страните: ответното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният
договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил
искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от
него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното
право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема
8
по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото
си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със
Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в
настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане
на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в
най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил
договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя
е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до
кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на
запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса и
процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят изобщо не е имал
намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да
се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой
неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на
правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Няма как в
случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради
изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства
върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, респективно върху цялостното и
отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и
краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК
на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., !Уг. о., ГК, в
разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии,
които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в
прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на
процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а
от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната
неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в
практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице
формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл,
когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за
вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 Г. ПО т.д. № 50246/2016 г., III Г. О. на ВКС,
Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др/. На
самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и
отделните му клаузи се оборват от факта, че през 2024 г. ищецът е сключил общо пет
договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита. Наличието на пет договора за идентични кредитни продукти, всеки
от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията
на ищеца в следния смисъл: В случая вместо да упражни някое от договорно и
законоустановените си права още при сключване на първия договор с ответното дружество
9
да се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение
или за замяната му с друг вид, потребителят по своя инициатива е сключил още четири
договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия.
Очевидно е, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с
условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че
обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от
тях. От тази фактическа постановка става ясно, че ищецът е сключил договорите с на
29.07.2025 г. в 11:56:21 ч. единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва
кредитите, а след това заведе искове за нищожност. Това е в пряко противоречие с
добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и
универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Ако целта не беше такава, кредитополучателят щеше да се откаже още от първия договор
или просто не би сключил пет при същите условия, в който случай щеше да върне само
чистата стойност на кредита на кредитора си. И точно заради това, че не го е сторил, а
впоследствие е образувал дело, води до пълна неоснователност на претенциите за
нищожност на клаузи от договора. Целта на законодателно заложените изисквания към
договорите сключвани с потребители е кредитирането на физически лица да бъде
осъществявано при прозрачни и ясни условия, така че договорите за кредит да дават
максимално ясна информация за всички финансови последици от тях по начин, позволяващ
на кредитополучателя да вземе информирано решение дали да се обвърже с конкретния
продукт. Гореизложените факти водят до явния извод, че ищецът се е запознал многократно
с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е
получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за
неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. Предвид
това, всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата
молба, са неоснователни. Настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните
отношения между конкретния потребител и търговец, създадени на база пет идентични
договора. Тълкуването на всеки договор за кредит в контекста на трайните отношения
между страните е необходимо, тъй като преценката за действителност на клаузи сключени с
потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне
на конкретното условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му
дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните параметри на
финансовите си задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно това е
и смисълът на законовите разпоредби, които задължават кредитодателите да посочват ясно и
точно всички параметри и условия по кредитните си продукти. Предвид сключването на
множество договори при идентични условия в случая е налице индивидуално договаряне,
което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите
задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Така
Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от
13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г.; т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20
септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca
Romвneasca SA). Сключването на пет договора за кредит оборва твърденията на ищеца за
недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави на
процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните, доколкото от
фактическата обстановка на трайните отношения между тях става ясно, че същите са
договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от
договорите при пълно знание за условията им. По този начин страните равноправно и в
синхрон с принципите свобода на договаряне и справедливост са уговорили неустоечната
клауза. От неоснователността на установителния иск за обявяване на недействителност на
договора в цялост/ следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора,
респективно клаузата за неустойка. В случая договорът и отделните му клаузи са
10
действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което в полза на
кредитодателя е налице валидно правно основание да получава и задържи плащанията по
договора. Едновременно с това, към исковата молба не са представени никакви
доказателства за плащане на процесните суми. По отношение на иска за неоснователно
обогатяване, съдебната практика е константна по въпросите за доказателствената тежест и
фактическият състав, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да му се върне, а ответникът
единствено основание за нейното получаване. Така Определение № 90 от 19.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4302/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. №
141/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 21 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2011 г., IV г. о.,
ГК Решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК; Определение
№ 426 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2019 г., III г. о., ГК и много др.
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете
ИЩЕЦЪТ следва да установи всички факти и обстоятелства, на които основава
своите възражения за нищожност на процесните договори и техните клаузи за заплащане на
неустойка, размера на платените суми по договорите;
ОТВЕТНИКА носи доказателствената тежест да установи наличието на валидни
уговорки по договорите, съобразени със законовата регламентация за защита на потребителя
и размера на ГПР по договора и на какво основание е получил суми по договорите ;
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА така изготвения доклад по делото за окончателен. Същият да се счита
за неразделна част от съдебния протокол в днешно с.з.
Съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени към материалите по делото
представените писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими към
предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото: заверено „ВО”
копие от Договор за потребителски кредит №******/**.**.20** г., заверено „ВО” копие от
искане за сключване на договор за кредит от 11.10.2024г., заверено „ВО” копие от лог. файл,
заверено „ВО” копие от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, заверено „ВО” копие от Договор за потребителски кредит
№*******/**.**.20**г., заверено „ВО” копие от от лог файл, заверено „ВО” копие от
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, заверено „ВО” копие от искане за сключване на договор от **.0*.20** г.
Съдът докладва постъпилото експертно заключение на вещото лице Р. С. с вх.
№8128/20.10.2025г.
Съдът с оглед отсъствието на вещото лице намира, че производството по делото
следва да бъде отложено за изслушване на вещото лице и
11
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 29.10.2025 г. от 13.30 часа, за
които дата и част страните уведомени съгласно чл.56, ал.2 ГПК
Съдебното заседание приключи в 14.45 часа.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
Секретар: _______________________
12