Решение по дело №641/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4230
Дата: 2 юли 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20241100100641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4230
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100100641 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. М. М., с
ЕГН:********** и адрес: гр. Сопот, обл. Пловдив, кв. *********, чрез адв. Д. С. Т., член на
САК, срещу „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София 1582, район „Искър“, ж.к. „*********, представлявано от И.Й.Л., с
която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000лв., представляваща неплатената
част от обезщетение от деликт, настъпил на 26.01.2019г., около 08:30 часа, пред заведение за
бързо хранене „Макдоналдс“, находящо се в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 525,
търговски комплекс „Джъмбо плаза“ в пълен размер от 80 000лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2019г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 26.01.2019г., около 08:30 часа, Ц. М. М., заедно със съпругата
си и двама техни приятели (Т..Г и И.Г.), посетили заведение за бързо хранене „Макдоналдс“,
находящо се в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 525, търговски комплекс „Джъмбо
плаза“. На излизане от обекта „Макдоналдс“, собственост на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, непосредствено след входната врата (от страна на паркинга и локалното платно на
бул. Ботевградско шосе), ищецът излиза от заведението, следван от останалите си спътници
и след две крачки от входната врата се подхлъзва и пада по гръб.
Вследствие на инцидента ищецът получил следните увреждания: 1. Фрактура коли
феморис декстра“, 2. „Ендопротезис коксе декстра“, 3. Контузия на десен долен крайник,
скъсен и външно ротиран, 4. Контузия на десен горен краиник, 5. Контузия на главата, 6.
„Контузия на дясно коляно и дясна подбедрица“, 7 ^онтузия на десен глезен“, 8. „Контузия
на дясна раменна става“ и множество кръвонасядания, отоци, множество белези по
крайниците и др.
За получените увреждания ищецът е предявил частична претенция в размер на
40000лв. от общ размер на претенцията от 120 000лв. по гражданско дело № 11298/2019г. на
СГС. Съдът е присъдил пълния размер на претендирания частичен иск от 40 000лв., като е
изложил съображения, че справедливият пълен размер на обезщетението за неимуществени
1
вреди е в размер на 80 000лв.
В настоящето производство ищецът претендира именно тази разлика от 40 000лв. до
пълния дължим се размер на обезщетението за неимуществени вреди от процесния
инцидент.
Ищецът твърди, че са налице трайни последици за здравословното му състояние -
физическо и психическо: хипотрофии на бедрената мускулатура, увеличена поясна лордоза,
болезнени и ограничени движения на ДТБС асиметрия на гънките, мускулен дисбаланс
(МД), скъсени адуктури, отслабена глутеална мускулатура, нарушена походка с ПС -
Канадка, затруднени ДЕЖ. Наличието на импланти предполага последващи болки и
страдания както и последващо отстраняване на имплантите, последващ оздравителен и
възстановителен период, рехабилитация, разходи и т.н. Физическите и психически болки и
страдания, не могат да бъдат съизмерими с пари, но тяхното обезщетяване следва да бъде
равностоен еквивалент на всички претърпени от увреденото лице щети.
В законоустановения срок ответникът „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е подал
отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
Съгласно мотивите на т.32 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо
предявяването на частичен иск между същите страни, за същото вземане и на същото
основание, когато вече е приключило дело между същите страни, в което е уважен частичен
иск за същото вземане, когато частичният иск се отнася за различна част от вземането. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
С влязло в сила решение по гр.д.№11298/2019г. на СГС е уважен частичен иск на
ищеца Ц. М. М. срещу ответника „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за сумата от 40 000лв.,
предявен като частичен от иск с общ размер на претенцията от 80 000лв. за неимуществени
вреди от същия деликт от 26.01.2019г. С Решение №1218/01.11.2023г. по гр.д.№20232/2022г.
на САС, недопуснато да касационно обжалване с Определение №3213/20.06.2025г. по к.гр.д.
№643/2024г. на ВКС, I г.о., е прието че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди от процесния деликт е в общ размер на 80 000лв., като са изложени и
подробни мотиви за това, но в съответствие с диспозитивното начало е присъдена само
претендираната в същото производство сума от 40 000лв.
По основателността:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото
решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че
2
искът, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца процесните суми е
основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да
излага мотиви за това.
Ищецът е доказал наличието на предпоставките за уважаване на иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД: противоправно деяние – действие или бездействие, вреда, причинна
връзка между тях, размер на вредата и авторство на лице, на което е възложена определена
работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника като
юридическо лице, има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна,
като субектът отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на
вина в юридическия смисъл.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че след като
със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният
иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на
вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква
е правната му квалификация.
Съгласно Решение №65/31.05.2022г. по гр. д. № 3185/2021г. на ВКС, I г.о., при
разглеждането на втория частичен иск съдът не е обвързан от общия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив при разглеждането на първия
частичен иск. Въпреки че силата на пресъдено нещо на решението по първия частичен иск
не се разпростира върху определения общ размер на паричното обезщетение за
неимуществени вреди, съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да обоснове
извода си защо приема различен общ размер на обезщетението. И по двата частични иска се
преценяват конкретни обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г. и в последващата
практика на ВС и ВКС по чл.52 ЗЗД. При едни и същи обстоятелства съдът по втория
частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил
определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще
бъде нарушен.
В процесния случай съдът намира, че няма основание за определяне на различен общ
размер на обезщетението от определения по гр.д.№11298/2019г. на СГС, поради което и
частичният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1230,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и такси.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такси в настоящето производството.
Същият е бил представляван безплатно от адвокат Д. Т., на основание чл.38, ал.1 от ЗА. въз
основа на договор за правна помощ от 13.06.2024 г. (л. 507). С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
3
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НВАР е в размер на 3850лв., което и следва да бъде присъдено в полза на адв. Т..
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 1600,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска,
Предвид гореизложеното и съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София 1582, район „Искър“, ж.к. „*********, представлявано от И.Й.Л., да
заплати на Ц. М. М., с ЕГН:********** и адрес: гр. Сопот, обл. Пловдив, кв. *********, чрез
адв. Д. С. Т., член на САК, на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, сумата от 40 000лв.,
представляваща частично предявен иск от сумата от 80 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди /болки страдания/ от деликт, настъпил на 26.01.2019г., около 08:30
часа, пред заведение за бързо хранене „Макдоналдс“, находящо се в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ № 525, търговски комплекс „Джъмбо плаза“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.01.2019г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София 1582, район „Искър“, ж.к. „*********, представлявано от И.Й.Л., да
заплати на Ц. М. М., с ЕГН:********** и адрес: гр. Сопот, обл. Пловдив, кв. *********, чрез
адв. Д. С. Т., член на САК, сумата от 1230,00лв., представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на вещи лица и такси.
ОСЪЖДА „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София 1582, район „Искър“, ж.к. „*********, представлявано от И.Й.Л., да
заплати на адвокат Д. Т., САК, сумата от 3850лв., представляваща адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София 1582, район „Искър“, ж.к. „*********, представлявано от И.Й.Л., да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1600,00 лева, представляваща
държавна такса за настоящето производство.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка, открита в „Обединена Българска Банка” АД
Сметка в лева - адв. Д. С. Т.. Клиент: Ц. М. М.
IBAN: BG*********
4
BIC:UBBSBGSF
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5