№ 70
гр. С., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600301 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на СТ. М. СТ. - частен тъжител в производството пред
първоинстанционния съд срещу Присъда № 51 / 14.04.2022г., постановена по НЧХД № 1270
/ 2021г. по описа на Районен съд – С..
С обжалваната присъда подс. Т. М. ИВ. е призната за невиновна в това, че в съдебно
заседание от 07.10.2021г. по НЧХД № 331/2021г. по описа на РС - С. разгласила следните
позорни обстоятелства за СТ. М. СТ. от гр. С., а именно: „Апартамента ни се дава под наем,
никой не живее там, в момента е обявен за продажба понеже имаме недоразумения с г-н С.,
които се изразяват в това, че изисква месечна такса от 35 лева за поддръжка на входа.“. „В
началото събираха по два лева, мисля че г-н С. или съпругата му ги събираха. После не знам
какво се случи, на какво събрание, не сме канени и не знаем кой е определил тези такси,
било е взето това решение.“. „Не знам дали го поддържат, те си го стопанисват двора. Към
тази кооперация има двор и те си ползват двора и си простират прането там. Не знам
наемателите ни в какъв конфликт влизат с г-н С., но издържат по два-три месеца и напускат.
По принцип имат някакви спорове с него, но какви точно аз не мога да кажа.“. „Не бих
живяла там заради влизането в конфликтни ситуации с г-н С..“. „Не сме виждали на вратата
залепено уведомление за събрание, г-н С. знае телефона ми може да ни уведоми….Синът ми
С. е поискал бележките от тъжителя за тока и водата, за да види за какви суми става въпрос,
но той не му ги е дал. Плащали сме вноски за входа, не мога да уточня кога, но не са ни
давани бележки от тъжителя за тези плащания“ и е оправдана по повдигнатото й обвинение
за извършено престъпление по чл. 147 ал.1, предл.1 от НК. Със същата присъда на
основание чл. 190 от НПК, частният тъжител СТ. М. СТ. е осъден да заплати на Т. М. ИВ.,
сумата от 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в
нарушение на материалния закон. За престъплението „клевета“ било нужно да бъдат
разгласени неверни обстоятелства, злепоставящи честта, достойнството и доброто име на
някого или да му се препишело извършването на престъпление, като изпълнителното деяние
1
на клеветата имало три форми: разгласяване на обстоятелствата; невярност на
обстоятелствата и позорните обстоятелства да обосновавали отрицателни изводи за
пострадалия. Жалбоподателят твърди, че в случая разгласяването било безспорно
установено, тъй като пред трети лица И. изказала обстоятелства в качеството си на
свидетел, които били изцяло неверни, а самият факт, че били изказани в съдебна зала с цел
да обосноват отрицателни изводи в съдебния състав спрямо личността му и така да наведат
недоверие към него, го позорели. Искането е въззивният съд да постанови решение, с което
да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае Т. М. ИВ. за
виновна за клеветите спрямо него.
Срещу жалбата е подадено възражение от защитника на подс. И., в което се твърди, че
жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда – обоснована и законосъобразна. Твърди
се, че по делото били събрани категорични доказателства, че подсъдимата не била
осъществила престъпния състав на чл. 147, ал. 1 от НК. Безспорно било, че тъжителят и
синът на подсъдимата имали имоти на ул. „Йордан Кювлиев № 12 – Б и във връзка с
решенията на етажната собственост имали неразбирателства. В случая било доказано, че
подсъдимата изказала мнение, което представлявало субективна оценка и обстоятелствата,
които не подлежали на възражение за истинност или не. По делото било доказано, че всичко
казано от подсъдимата било истина и било несъставомерно, още повече, че не било
позорящо и нямало преписване на престъпление. От приетите по делото писмени и гласни
доказателства по категоричен начин се установявало, че в случая били налице гражданско-
правни спорове. Тъжителят не ангажирал доказателства подсъдимата да била казвала
клеветнически, позорящи за тъжителя факти. Моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като законосъобразна, правилна и обоснована.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се явява лично.
Поддържа жалбата и излага съображенията си в подкрепа на искането за отмяна на
обжалваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подс. И. да бъде призната
за виновна за клевета към него.
Защитникът на подсъдимата моли съдът да постанови решение, с което да потвърди
присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Счита, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се
установила невинността на подсъдимата и обстоятелството, че не била осъществила
престъпния състав на чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК. Претендира разноски пред въззивната
инстанция в случай, че жалбата бъде отхвърлена като неоснователна.
Подс. И. заявява, че е невинна и също моли за потвърждаване на обжалваната присъда.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата,
становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 319, ал. 1, НПК и
отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.
При цялостната проверка на атакувана присъда по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният
съд констатира, че разглеждайки тъжбата и постановявайки обжалваната присъда
първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от
НПК, съобразно която, когато наказателното производство е образувано по тъжба на
пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер,
съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Това налага
постановената присъда на основание чл. 335, ал. 1 от НПК да бъде изцяло отменена, а
делото изпратено на Районна прокуратура - С..
С частната тъжба подсъдимата Т. М. ИВ. е предадена на съд затова, че в съдебно
заседание от 07.10.2021г. по НЧХД № 331/2021г. по описа на РС - С. в качеството си на
свидетел, разгласила лъжи и клевети за СТ. М. СТ. от гр. С., а именно: „Апартамента ни се
дава под наем, никой не живее там, в момента е обявен за продажба понеже имаме
2
недоразумения с г-н С., които се изразяват в това, че изисква месечна такса от 35 лева за
поддръжка на входа.“. „В началото събираха по два лева, мисля че г-н С. или съпругата му
ги събираха. После не знам какво се случи, на какво събрание, не сме канени и не знаем кой
е определил тези такси, било е взето това решение.“. „Не знам дали го поддържат, те си го
стопанисват двора. Към тази кооперация има двор и те си ползват двора и си простират
прането там. Не знам наемателите ни в какъв конфликт влизат с г-н С., но издържат по два-
три месеца и напускат. По принцип имат някакви спорове с него, но какви точно аз не мога
да кажа.“. „Не бих живяла там заради влизането в конфликтни ситуации с г-н С..“. „Не сме
виждали на вратата залепено уведомление за събрание, г-н С. знае телефона ми може да ни
уведоми….Синът ми С. е поискал бележките от тъжителя за тока и водата, за да види за
какви суми става въпрос, но той не му ги е дал. Плащали сме вноски за входа, не мога да
уточня кога, но не са ни давани бележки от тъжителя за тези плащания“. „Аз не знам за
посещение от полицията за вдиган шум по време на събиране на сина ми“. Поведението на
подсъдимата е квалифицирано в тъжбата като престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от
НК.
При образуването, разглеждането и решаването на делото районният съд не е
съобразил обстоятелството, че съобразно императивните разпоредби на чл. 80 и чл. 81, ал. 3
от НПК пострадалият може да повдига обвинение, само за тези престъпления, които
съгласно закона се преследват по негова тъжба, ако не е изтекъл шестмесечен срок от деня,
в който той е узнал за извършване на престъплението.
Доколкото с тъжбата се твърди, че посочените изявления, направени от подсъдимата в
качеството на свидетел „са лъжа и клевета“ следва извода, че се твърди неистинност на
изложените от подсъдимата обстоятелства пред съд, което по своя характер следва да се
разглежда като твърдение за осъществен състав на престъпление от общ характер по чл. 290,
ал. 1 от НК. Такова деяние засяга правилното осъществяване на правосъдната дейност,
осуетява разкриването на обективната истина и е престъпление от общ характер, а не е
насочено само против честта на оклеветения. Престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК може да
бъде осъществено само когато деецът разпространява позорни обстоятелства за другиго, но
не и в качеството на свидетел пред надлежен орган на властта. В този смисъл е и решение
№ 298 от 14.05.1975г. по н. д. № 266/75г., І н. о.
Съобразно решение № 285 от 19.05.1970г. по н. д. № 214/70г., І н. о. по съществото си
позорните обстоятелства, изнесени от свидетел пред съда, могат да представляват и клевета.
Но с оглед на мястото, където са разгласени, с оглед качеството на разгласяващия ги, както
и с оглед на обстоятелството, че те се отнасят до правосъдието, налице е престъпление
"лъжесвидетелстване". Разгласяването на същите обстоятелства на всяко друго място ще
ангажира състава на престъплението "клевета". В това се състои и разликата между двете
престъпления. Когато се установи, че обстоятелствата, за които е давал показания
свидетелят, не са верни, той ще носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по чл.
290, ал. 1 от НК, а не за клевета.
В съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, първоинстанционният съд
правилно е приел, че „когато разгласяването на неверни обстоятелства се извършва в
рамките на депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо дали
тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание, тогава деецът извършва
престъпление против правосъдието - лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290 от НК, а не
престъпление против личността на посочено в показанията лице/а. Това произтича от
задължението на свидетеля да изложи добросъвестно и правдиво всичко, което знае по
делото и така да спомогне за правилното му решаване, а съответният разследващ или
съдебен орган го предупреждава за отговорността, която носи по чл. 290 от НК, ако не стори
това. Така че, ако свидетелят изложи неверни обстоятелства в показанията си, с деянието си
той засяга обществени отношения, свързани с правилното осъществяване на
правораздаването, а не с честта и достойнството на гражданите (В този смисъл Решение №
3
179 от 02.10.2017г. по н.д. № 661 / 2017г. на ВКС, I н.о.) “.
При тези изводи, първоинстанционният съд е следвало на основание чл. 287, ал. 7 от
НПК да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора, а доколкото
това не е сторено е необходимо въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.
335, ал. 1 от НПК, като отмени обжалваната присъда изцяло (включително и в частта за
присъдените разноски) и изпрати делото на прокурора.
В разглеждания случай с тъжбата е предявено обвинение за извършено умишлено
престъпление от общ характер – такова по чл. 290, ал. 1 от НК, изискващо провеждане на
досъдебно производство съгласно разпоредбата на чл. 191 от НПК, а не за престъпление по
чл. 147, ал. 1, предл.1 от НК, което съобразно разпоредбата на чл. 161 от НК се преследва по
тъжба на пострадалия.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 1 от НПК, С.ският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 51 / 14.04.2022г., постановена по НЧХД № 1270 / 2021г.
по описа на РС - С. и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура - С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4