Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 19.02.
2021 година
В публично (закрито) заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в.гр д.№699 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд Пазарджик
е сезиран с искова молба, подадена от „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността, гр.София, бул.„д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 против Г.Л.Д. ЕГН **********,***,
ж.к.Изток, ул.“Пловдивска“ №45, ет.4, ап.44.
С исковата молба е
предявен установителен иск по чл.422 ГПК
С Решение №726/14.07.2020г. на РС - Пазарджик, постановено по
гр.д.№4054/2019г. по описа на същия съд, е прието за установено по отношение на Г.Л.Д.
че съществуват вземанията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по №Заповед
№1533/03.07.2019г. за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2716/2019г. по описа
на РС – Пазарджик и са в следния размер: сумата от 15 740,53лв. главница по договор за потребителски паричен
кредит №2647978 от 08.03.2017г., сключен между Г.Д. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, представляваща 111 бр. неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.01.2018г. до 07.03.2027г., по отношение на които е настъпила
предсрочна изискуемост на основание чл.13, ал.2, б. „А” от Общите условия към
договора за кредит, считано от 18.02.2019г.; 1 094,01 лв. - възнаградителна лихва за периода
07.01.2018г. до 20.08.2018г.; обезщетение за забава в размер на 522,05лв. за периода от 07.01.2018г.
до датата на подаване на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.07.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена като неоснователна
установителната претенция за дължимост на вземане за договорна възнаградителна
лихва над размера от 1 094,01лв. до претендирания размер от 1 234,22лв.
Осъден е Г.Л.Д. да заплати на „Агенция за
събирания на вземания“ ЕАД сторените в исковото производство разноски в общ
размер от 1 129,98лв., както и тези сторени в заповедното производство
в размер на 421,56лв.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
Г.Д., подадена чрез назначения особен представител на страната – адв. Л., в
частта, в която предявените искове са уважени.
Във въззивната
жалба се излагат подробни съображения за неправилност на решението в
обжалваните части, поради необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Основни възражения, направени
в жалбата: 1) кредитополучателят Д. не разполагал с нужната информация преди
сключването на процесния договор; 2) на кредитополучателя Д. не са валидно
съобщени уведомленията за предсрочната изискуемост на кредита и извършената
цесия; 3) предвид наличието на неравноправни клаузи в договора, същия следва да
се приеме за недействителен, с произтичащите от това последици.
Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция
по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е депозиран отговор на жалбата. Представено е становище по хода на
делото, преди разглеждането му в о.с.з., в което е заявено и искане за
присъждане на разноски.
Пазарджишкият
окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение,
които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване
разпоредбата на чл.235 ГПК, прие за установено следното:
Решението
на районния съд е валидно
(постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона писмена
форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания
за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270, ал.1 ГПК
).
Решението
на районния съд е процесуално допустимо
(няма основания за обезсилване на съдебното решение, при хипотезите на чл.270,
ал.3 ГПК ).
Въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като:
-
изхожда от активно легитимирана страна в
процеса, имаща правен интерес от обжалването (страна в производството пред
районния съд);
-
насочена е против съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол (чл.258, ал.1, ГПК);
-
подадена е в преклузивния двуседмичен срок
по чл.259, ал.1 ГПК;
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
В настоящият казус, районният
съд е уважил предявения иск с правно основание чл.422,
във вр. с чл.415,
ал.1 т ГПК, като е приел, че той е допустим и частично основателен.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от
районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на
закона. Въззивната инстанция споделя приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и няма да я преповтаря, като препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Обсъдени са всички
относими към спора доказателства, като правните му изводи кореспондират на
доказателствената съвкупност.
Обжалваният
съдебен акт е добре мотивиран с правилата за разпределение на доказателствената
тежест, основава се на анализа на доказателствената съвкупност, постановен е
при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което се решението е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Изцяло неоснователни са въведените с въззивната жалба
възражения, свързани с правилността на решението.
Видно от данните по делото,
процесният
договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, начинът на
усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, приложен е погасителен план, предвидено е правото
на потребителя да прекрати предсрочно договора, както и условията за
прекратяване на договора, поради което съдът намира, че договорът е
действителен, както и не са налице неравноправни клаузи.
Ето защо, с оглед безспорните данни за посочената в
договора информация и удостовереното с подпис запознаване с нея, настоящата
инстанция приема за неоснователни възраженията, че кредитополучателят не е бил
запознат с условията на договора.
Неоснователно е и възражението, че процесния договор за потребителски паричен кредит и общите условия към
него съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗПК и ЗПП, които да обуславят
нищожност на договора и на общите условия.
Въззивният съд съобрази
възраженията на особеният представител на въззивната страна във връзка с
действието на договора за цесия по отношение на нея при условията на чл.99, ал.4 от ЗЗД и
намира същите за неоснователни.
Вземането по договора за кредит е било прехвърлено
с цесия, за което са представени съответните писмени доказателства, като
цесията е напълно редовна.
Установява се от приложените по делото два броя
уведомителни писма, както и от книжата изготвени от ЧСИ във връзка с връчването
на тези писма, че до знанието на ответника Д. са достигнали както изявленията
на цедента чрез упълномощения от него цесионер – за извършената в полза на
последния цесия, така и изявлението на новия кредитор цесионер за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем поради договорно неизпълнение. Ето защо, правилно,
районният съд е приел, че на 18.02.2019г. ответника лично е получил
уводомителното писмо с двете изявления, а и той принципно се счита уведомен за
това с получаване на заповедта за изпълнение и исковата молба.
Предвид съвпадането в правните изводи на двете
съдебни инстанции, решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба
сумата в общ размер на 700лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство, от които 600лв. внесен депозит за особен представител и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК (търговска сделка - чл.286, ал.2 ТЗ във вр. с чл.1, ал.1,
т.8 ТЗ с цена на иска под 20 000лв.) решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл.235 ГПК и чл.271, ал.1 ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №726/14.07.2020г., постановено по гр.д.№4054/2019г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.Л.Д. ЕГН **********,***, ж.к.Изток,
ул.“Пловдивска“ №45, ет.4, ап.44 ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността гр.София, бул.„д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 700лв.
/седемстотин лева/, представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :