Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Радомир, 23.06.2017 година.

 

 

В   И  М  Е  Т  О   Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

           Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май  през  две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

 

                                                               Районен съдия:Ивета Павлова

          

при секретаря  Т. П. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№557 по описа за 2016г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание  чл.135 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от «Т.б.Д. АД с  ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***»Ген.Тотлебен» №8, представлявано от изп.директори А.А. и М.Г., чрез пълномощника им И. Р. А., с ЕГН:********** против В.И.П. ,с ЕГН:********** *** и С. В. М.,  с ЕГН:********** ***. По изложените в исковата молба обстоятелства и тези в представената по делото писмена защита  ищцовата банка сочи, че ответника П. е съдлъжник по Договор за кредит №500/07.03.2007 г. и сключени към него  Анекси № 1 от 11.05.2007 г., Анекс № 2 от 31.08.2007 г., Анекс № 3 от 13.11.2007 г., Анекс №4 от 22.01.2008 г., Анекс № 5 от 04.06.2008г., Анекс № 5А от 23.03.2009 г., Анекс № 6 от 25.06.2009г. и Анекс №7 от 09.03.2011 г., с кредитор „Т.б.Д" АД, както   и че е  съдлъжник  по Договор за кредит №657 от 23.04.2008 г., Анекс № 1 от 25.06.2009 г., Анекс № 2 от 25.09.2009 г., Анекс № 3 от 11.08.2010 г., Анекс № 4 от 09.03.2011г., Анекс №5 от 09.05.2011 г. и Анекс №6 от 27.06.2011 г. към него и по Договор за кредит № 0097.0609 от 25.09.2009 г., Анекс №1 от 25.03.2010 г., Анекс №2 от 09.03.2011г. и Анекс №3 от 09.05.2011 г. към него. Поради формиралите се просрочени вноски по главницата и по лихвата на отпуснатите кредити и предвид неизпълнението от страна на кредитополучателя и съдлъжниците на поетите с договора за кредит задължения, банката  е предприела съдебни действия срещу тях, изразяващи се в подаване на заявления по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на ищцовата банка са били издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листа по тях. Сочи се ,че въз основа на издадените изпълнителни листа ищеца е образувал изпълнителни дела за принудително събиране на вземанията си срещу длъжниците. Твърди се, че ответникът П. вместо да погасяява вземанията си по образувавине изпълнителни дела е намалил имуществото си като се е разпоредил със своя собствен имот , съставляващ УПИ с площ от 500 кв.м., съставляващ парцел V-45 в кв.6 съгласно действащият план на кв.»Въба», общ.Радомир  като  го е дарил на дъщеря си, а именно ответницата С.В. Мариникова и сделката е обективирана с нот.акт за дарение на недвижим имот №52, том ІІІ, рег.№2352, дело №423/2014г. на нотариус Б.К. с район на действие РдРС.

Искането към съда е да  на основание чл.135 от ЗЗД да  постанови решение, с което да признае  за относително недействителна по отношение на "Т.Б.Д" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сделката за дарение, извършена на 21.08.2014 г. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №. 52, том III, per. .№ 2352,. дело № 423/2014 г. на нотариус Б. К., peг. № 073 в НК, с район на действие PдРC , с която В.И.П., с ЕГН: ********** е дарил на дъщеря си С.В. М., с ЕГН: **********,***, собствения си  недвижим имот, а именно : УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на град Радомир, община Радомир, област Пернишка, в квартал „Върба", с площ на урегулирания поземлен имот от 500 квадратни метра, който урегулиран поземлен имот съставлява парцел V-45 в квартал 6 съгласно сега действащия регулационен план на квартал „Върба" в град Радомир, община Радомир, област Пернишка, който план е одобрен със Заповед № РД-4-9 от 29.06.1987 г., при граници на този урегулиран поземлен имот: улица, парцел IV-44, парцел VIII-43, парцел VII-45  и парцел VI-46, ведно с половината от бунара, находящ се на границата на този урегулиран поземлен имот със съседния на него парцел VII-45. Претендират се от ищцовата банка и направените по делото разноски съобразно представен списък на същите.

       В срока по чл.131, ал.1  от ГПК ответниците чрез адвокат-пълномощника си са депозирали писмен отговор и оспорват предявеният по делото иск като неоснователен  и молят същият да бъде отхвърлен. Сочи се, че прехвърлителната сделка, сключена с нотариален акт № 52, том III, рег.№ 2352, дело № 423/2014г. на нотариус Б. К. с район на действия PдРС, не е сделка, с която се увреждат правата на ищеца. Твърди се, че за да е основателен иск по  чл.135 от ЗЗД,  и за да са увредени правата на кредитор с извършена разпоредителна сделка с недвижим имот, то имотът, предмет на тази сделка, трябва да е секвестируемо имущество по отношение, на което може да се насочи изпълнението, за да се удовлетвори вземането на кредитор, а  в случая, към датата на сключване на нотариален акт № 52, том III, рег.№ 2352, дело № 423/2014г. на нотариус Б. К. с район на действия PдРC,  В.П. не е притежавал друг жилищен имот. Освен това ответната страна твърди, че към 21.08.2014г., която е датата на прехвърлителната сделка семейството на В.П. е двучленно и се състои от него и от съпругата му П. Х.П. и към датата на прехвърлителната сделка, както В.П., така и неговата съпруга П. Х. П. не са притежавали друг жилищен имот. В тази връзка се развиват правни съображения, че  съгласно предвижданията на ПУП- План за регулация и застрояване урегулираният поземлен имот V-45 в кв.6 по плана на гр. Радомир, кв. „Върба", с площ от 500 кв.метра, предмет на прехвърлителната сделка, е с предназначение за жилищно строителство, поради което съгласно чл.444, т.7 от ГПК този имот е несеквестируемо имущество към датата на сделката. Навеждат се и доводи от ответната страна, че процесната сделка, обективирана в нотариален акт № 52, том III, рег.№ 2352, дело № 423/2014г. на нотариус Б. К. с район на действия PдРС не е  сключена, с цел да бъде увреден ищеца и по съображения, че по кредитните договори от дръжествата-кредитополучатели са предоставени обезпечения на банката, обезпечаващия пълния размер на дълга.Освен това  ответника В.П. не е длъжник на ищцовата банка по кредитните договори, тъй като вземането на банката от кредитополучателите е събрано, включително по изп.дело № 136/2013г. по описа на ЧСИ Н. П. *** действия СГС и по изп.дело № 1059/2013г. по описа на ЧСИ Д. Н.с район на действия Окръжен съд - Бургас, а в случай, че част от вземането не е събрано, то същото е погасено по давност. Предвид на тези си доводи ответниците правят възражение, че банката няма вземане от В.П. към датата на предявяване на иска поради извършено плащане на вземането на банката по кредитните договори и поради погасяване на вземането й по давност ( главница, лихви, неустойки, такси и разноски), както и възражение, че вземането на банката е погасено по давност и поради обстоятелството, че тя не е предприела действия по принудително изпълнение по отношение на П.. От друга страна се сочи от ответната страна, че съгласно приложените към ИМ анекси В.П. е съдлъжник по кредитен договор, сключени между ищцовата банка и „Еврострой 5" ООД като кредитополучател, а към датата на предявяване на иска „Еврострой 5" ООД е обявено в несъстоятелност. В тази връзка вземанията на ищцовата банка не са предявени и не са приети в производството по несъстоятелност, поради което и на това основание ищцовата банка няма качеството на кредитор по отношение на В.П.. ( чл.688 ТЗ и чл.124 ЗЗД).Твърди се, че  П. не е съдлъжник по кредитните договори, тъй като същият не е поел задължение да отговоря за чужд дълг.Видно от приложените към ИМ анекси към кредитните договори, в тях не е посочен размера на задължението, а встъпване в парично задължение по чл.101 от ЗЗД означава съгласие между кредитора и третото лице относно паричното задължение. Това съглашение включва както източника, от който паричното задължение произтича, така и вида и размера на задължението. Съответно, се твърди от ответната страна ,че за да се приеме, че едно лице е поело задължение да отговаря за чужд дълг като съдлъжник, то следва да е налице конкретно съглашение за размера на паричното задължението. В тази връзка се прави възражение, че анексите към кредитните договори, в които В.П. е съдлъжник са нищожни поради липса на съгласие и поради противоречието им със закона. Твърди се, че сключената прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт №52, том III, рег.№ 2352, дело № 423/2014г. на нотариус Б.К.с район на действия PдРС не е сключена с цел да се увреди, който и да е кредитор и съответно В.П. и С. М. при сключване на тази сделка не са знаели, не са предполагали и не са смятали, че с нея би се увредило което и да е лице.

Ответниците претендирати направените по делото разноски.

 

            Радомирският районен съд ,след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл. 235 ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

             Така предявения от ищците иск е отменителен такъв с правно основание чл. 135 от ЗЗД т.е така наречения “Павлов иск”.Същият иск представлява защита на кредиторите срещу увреждащите правни действия на длъжника. В настоящия случай предвид представените по делото с исковата молба писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответника В. П. е съдлъжник по следните договори и анекси към тях , а именно : по Договор за кредит №500/07.03.2007 г. и сключени към него  Анекси №1 от 11.05.2007г., Анекс №2 от 31.08.2007 г., Анекс №3 от 13.11.2007 г., Анекс №4 от 22.01.2008 г., Анекс №5 от 04.06.2008г., Анекс №5А от 23.03.2009 г., Анекс №6 от 25.06.2009г. и Анекс №7 от 09.03.2011 г., с кредитор „Т.б.Д" АД, както    и че е  съдлъжник  по Договор за кредит №657 от 23.04.2008г., Анекс №1 от 25.06.2009г., Анекс №2 от 25.09.2009г., Анекс №3 от 11.08.2010г., Анекс №4 от 09.03.2011 г., Анекс №5 от 09.05.2011г. и Анекс №6 от 27.06.2011г. към него и  по Договор за кредит № 0097.0609 от 25.09.2009 г., Анекс №1 от 25.03.2010 г., Анекс №2 от 09.03.2011 г. и Анекс №3 от 09.05.2011 г. към него. Установено е по безспорен  и категоричен начин, че поради непогасяване на дълга по цитираните договори и анекси към тях ищцовата банка «Т.б.Д. АД  е подала заявления по реда на чл.417 ГПК и се е снабдила със Заповеди за изпълнение на парично задължение пореда на чл.417 ГПК и изп.листа срещу длъжниците по договорите в това число и срещу ответника В.И.П. в качеството му на съдлъжник по същите. На 13.06.2012 г., по ч.гр. дело № 15417/2012 г. Софийският районен съд  е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който е осъдил длъжниците „Невина Билд" ООД, с ЕИК ., „Съни ВИП Турс" ООД, с ЕИК ., „Еврострой 5" ООД, с ЕИК ., К. И. Г., с ЕГН: **********, А. С. С., с ЕГН: ********** и В.И.П., с ЕГН: **********, да заплатят солидарно на „Т.Б.Д" АД сумата от 1 350 000 евро неизплатена главница; 225 120.14 евро, представляваща възнаградителна просрочена лихва за периода от 25.01.2011г. до 27.03.2012г., както и законната лихва върху главницата от 28.03.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 92 870.01 лева разноски по делото. На 03.04.2012 г. СРС по ч. гр.д. № 15415/2012 г.  е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1 718 011.89 евро главница, 1 621.35 евро възнаградителна редовна лихва, считано от 25.03.2012 г. до 27.03.2012 г. вкл., 194 552.53 евро възнаградителна просрочена лихва, считано от 25.02.2011г. до 27.03.2012г. вкл. и 112 764.66 лева разноски по делото. На 07.05.2012 г. СРС по ч.гр.д. № 15416/2012 г.  е издал в полза на ищцовата банка  заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1 493545 евро главница, 1 497.84 евро възнаградителна редовна лихва, считано от 25.03.2012 г. до 27.03.2012 г. вкл., 191 679.47 евро възнаградителна просрочена лихва, считано от 25.02.2011 г. до 27.03.2012 г. вкл. и 99 418.26 лв. разноски по делото. Въз основа на така издадените изп.листове ищцовата банка е образувала изпълнителни дела за принудително събиране на вземанията си. В тази в връзка са представени по настоящото дело ксерокопия на всички документи по образуваните изпълнителни дела по цитираните по-горе в настоящия съдебен акт договори, по които съдължник е ответника П., а именно изп.д.№20138040401059 по описа на ЧСИ Д.Н., рег.№804 в КЧСИ и изп.д №20138470400136 и №20128470400666 на ЧСИ Н.П., рег.№847 в КЧСИ. В тази връзка на първо място съдът намира за неоснователен наведения довод от  адвокат –пълномощника  на ответниците, че ответника П. не е придобил качеството на съдлъжник по процесните договори. Неоснователни и недоказани са тврденията на ответната страна, че  П. не е съдлъжник по кредитните договори, тъй като същият не е поел задължение да отговоря за чужд дълг, предвид обстоятелството ,че в представените по делото анекси към договорите за кредит, не е посочен размера на задължението, и че съответно, за да се приеме, че едно лице е поело задължение да отговаря за чужд дълг като съдлъжник, то следва да е налице конкретно съглашение за размера на паричното задължението, каквото в случая липсва. Напротив сключените анекси  са редовни от външна страна подписани са от ответника П. в качеството на съдлъжник по договорите, с което той се задължава по същите от друга страна това негово качество е признато и по цитираните заповеди производства, по които съдът е издал Заповеди за изпълнение и изп.листа въз основа, на които са образувани и съответните изпълнители производства. На второ място е неоснователно и недоказано твърдението на ответната страна, че вземанията на ищцовата банка  са събрани изцяло по посочените изп.дела, и че банката няма вземане от В.П. към датата на предявяване на иска, поради извършено плащане на вземането на банката по кредитните договори и поради погасяване на вземането й по давност ( главница, лихви, неустойки, такси и разноски), както и възражение, че вземането на банката е погасено по давност и поради обстоятелството, че тя не е предприела действия по принудително изпълнение по отношение на П.. Видно от представените  и приети като доказателства по делото Удостоверение     вх.№РВД-ООД-10040 от 30.11.2016г.от ЧСИ  Д.Н. и Удостоверение изх.рег.№08021/24.11.2016г.,  и Удостоверение изх.рег.№08022/24.11.2016г.  от ЧСИ Н.П.  по трите  изп.дела образувани за принудително изпълнение за задълженията по договорите за кредит към ищцовата банка има останали непогасени задължения. На трето място относно възражението на ответника, че В.П. е съдлъжник по кредитен договор, сключени между ищцовата банка и „Еврострой 5" ООД като кредитополучател, а към датата на предявяване на иска „Еврострой 5" ООД е обявено в несъстоятелност и в тази връзка вземанията на ищцовата банка не са предявени и не са приети в производството по несъстоятелност, поради което и на това основание ищцовата банка няма качеството на кредитор по отношение на В.П., то съдът намира същото за неоснователно. В откритото производство по несъстоятелност  по т.д.№56/2014г. на Окръжен съд гр.София , ТО, ІІІ състав на  фирма “Еврострой 5” ООД –главен длъжник по договора за кредит №657/23.04.2008г. и Договор за кредит №0097.0609 от 25.09.2009г. ,както и съдлъжник по  Договор за кредит №500/07.03.2007г. вземанията на банката са приети от синдика в открито производство по несъстоятелност  като в тази връзка по делото е представен Списък на приетите вземания,обявен в Търговския регистър по партидата на  “Еврострой 5” ООД на 14.01.2015г. и одобрен от съда с Определение  №5/25.03.2015г., вземанията на ищцовата банка по процесните договори са приети в откритото производство по несъстоятелност.

По отношение на възражението на ответника П., че имота предмет  на сделката е несеквестируем предвид разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, то същото твърдение отново е недоказано по делото.Съгласно цитираната разпоредба несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете му , с които живее заедно нямат друго жилище, какъвто настоящият случай не е. Имота предмет на сделката не представлява жилище, а УПИ  и неговото предназначение, а именно, че същият е  отреден за жилищни нужди  и, че е  издадено строително  разрешение на ответницата С.В.М. не променя горните изводи на съда.Освен това дори и да се приеме, че процесния недвижими имот, с които се е разпоредил ответника П. е несеквестируем съгласно цитираната разпоредба на ГПК, то  съгласно задължителната практика на ВКС по реда на  чл.290 ГПК, когато едно лице се разпорежда с право, по отношение, на което процесуалние закон му дава гаранцията по чл.444 от ГПК отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което няма основание да се счита, че по отношение на това право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на  имуществото в партимониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.  Разпитаните в хода на производството по делото свидетели сочени от ответника П.,  именно Пенка Христова Попова, която е  бивша съпруга на  последния и майка на втората ответница и свидетелят Сашо Тасков с нищо не променят горните изводи на съда. Свидетелката Попова сочи, че дъщеря й е имала намерение да си построи жилище в процесния имот, но такова още не е построено и най-вероятно към момента на сделката не е знаела за дълговете на баща си. Същите обстоятелства се потвърждават и от свидетелят Тасков, който  е близък приятел на  семейството. Той твърди, че знае за сделката и намеренията на ответницата да си построи къща в имота и заявява, че не знае към оня момент да е  имало образувани дела срещу П. като заявява, че са близки приятели и не може да прецени ако е имало такива дела дали са щели да му кажат ответниците за тях.

Предвид на така установеното от фактическа страна и ангажираните от страните писмени доказателства настоящият състав намира, че предявеният  иск от “Т.б.Д” АД  срещу В.И.П. и С. В. М. с правно основание чл.135 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            За да бъде воден успешно отменителен иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД  ищцовата страна следва да докаже едно обективно и едно субективно условие. Обективното условие или обективната предпоставка е увреждането т.е. следва да бъде доказано от ищеца,че длъжника с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност,което в настоящия случай съдът намира за безспорно доказано от ищеца предвид представените документи за сключване на процесната сделка. Със  сключването й  длъжника П. е намалил актива на своето имущество и то би могло да се окаже недостатъчно за тяхното удовлетворяване. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК иска с правно основание чл.135 от ЗЗД е основателен , когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворяване на кредитора.

От субективна страна е необходимо длъжника да е знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Това което закона изисква  е длъжника да знае за увреждането т.е. да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори.  Съгласно задължителната практика на ВКС  по чл.290 ГПК, когато разпореждането с длъжниковото имущество е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него.В настоящия случай съдът намира, че предвид образуваните срещу ответника В.П. изп.дела за непогасени дългове по договори за кредит, то последният е съзнавал при сключването на процесната сделка, че с намаляване на актива на имуществото си ще увреди кредиторите си. Съгласно чл.133 от ЗЗД, за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможността да избира от кое имущество да се удовлетвори-с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника ,намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора.  

От друга страна в настоящия случай следва да бъде приложена и разп.на чл.135, ал. 2 от ЗЗД, която установява една оборима презумция, че знанието за увреждане се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В настоящия случай надареното лице е дъщеря на длъжника П., поради което знанието за увреждане на кредитора се презумира. Презумцията на ал.2 на чл. 135 от ЗЗД е оборима, но в случая тежестта на доказване пада върху длъжника и неговите роднини – контрахенти, които следва да доказват, че не са знаели за увреждането. Видно от данните по делото обаче ответниците не са оборили тази презумция включително и с ангажираните гласни доказателства.

Следователно елементите от фактическия състав на  чл.135, ал. 1 ЗЗД, които следва да се установят са качеството на кредитор на ищеца, съответно качеството на длъжници на ответниците, действия с които длъжниците увреждат кредитора, знание у длъжниците/ответниците/ при извършване на тези действия, че увреждат кредитора. Качеството на кредитор на ищеца се установява по силата на издадените Заповеди за изпълнение и образуваните изп.дела въз основа на изп.листове. Втората предпоставка за уважаване на предявения отменителен иск е извършване на действие, което уврежда кредитора. Действието е съзнателен волев акт. Увреждането е налице в случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява. В случаят длъжникът  се е разпоредил безвъзмездно с процесния недвижим имот в полза на своя низходяща. Налице е и последното условие за провеждане на "Павловия иск",  а именно от субективна страна -наличие на знание за увреждане. В случая, както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт  е налице оборимата презумция на ал.2 на чл.135 от ЗЗД, тъй като длъжника П. е дарил на дъщеря си ответницата С.М. процесния имот, която презумция не бе оборена от ответниците, а и самия ответник е знаел за увреждането при сключването на сделката.

Предвид на гореизложеното  искът на ищцовата банка  против двамата ответници по  чл.135 от ЗЗД се явява допустим, основателен и доказан, и следва да се уважи, като се обяви за относително недействителна спрямо ищеца увреждащата го процесна сделка/дарение на недвижим имот УПИ с площ от 500 кв.м. ,съставляващ парцел V-45 в кв.6 съгласно действащият план на кв.»Въба» ,общ.Радомир  обективирана в нот.акт за дарение на недвижим имот №52, том ІІІ, рег.№2352, дело №423/2014г. на нотарияс Б.К. с район на действие РдРС.

          С оглед изхода на делото ответниците следва  да заплатят общо  на ищеца сумата от 799,52  лева направени разноски по делото.

Водим от горното и в същия смисъл,   Радомирският районен съд

 

 

Р  Е  Ш   И:

 

 

         ОБЯВЯВА ПО ИСК с правно основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителна по отношение на  "Т.Б.Д" АД,  с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, сделката за дарение, извършена на 21.08.2014 г. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №. 52, том III, peг. .№ 2352, дело № 423/2014 г. на нотариус Б. К., peг. № 073 в НК, с район на действие PдРC, с която В.И.П., с ЕГН: ********** е дарил на дъщеря си С.В. М., с ЕГН: ********** ***, собствения си недвижим имот, а именно : УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в населената част на град Радомир, община Радомир, област Пернишка, в квартал „Върба", с площ на урегулирания поземлен имот от 500 квадратни метра, който урегулиран поземлен имот съставлява парцел V-45 в квартал 6 съгласно сега действащия регулационен план на квартал „Върба" в град Радомир, община Радомир, област Пернишка, който план е одобрен със Заповед № РД-4-9 от 29.06.1987 г., при граници на този урегулиран поземлен имот: улица, парцел IV-44, парцел VIII-43, парцел VII-45  и парцел VI-46, ведно с половината от бунара, находящ се на границата на този урегулиран поземлен имот със съседния на него парцел VII-45 .

ОСЪЖДА  В.И.П., с ЕГН: ********** *** и С.В. М., с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО на  "Т.Б.Д" АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 799,52 лева /седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ направени разноски по делото.

ДАВА  на "Т.Б.Д" АД,  с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** 6-МЕСЕЧЕН срок, СЧИТАНО  от влизане в сила на настоящото решение за вписването му, като  УКАЗВА , че ако не направи това в този срок, вписването на исковата молба губи действието си.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в  двуседмичен  срок връчването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно.

Т.П.