№ 52
гр. Велико Търново, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Галина Косева
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000009 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 ал.3 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на Д. А. Д. от гр.Велико
Търново, подадена чрез адвокат С.Ч., от САК, срещу определение от
29.10.2021г., постановено по т.д. №216/2019г., с което Окръжен съд-Велико
Търново е отхвърлил искането на частния жалбоподател за изменение на
постановеното по делото решение №83 от 05.07.2021г. в частта му за
разноските, с която е осъден Д. А. Д. да заплати на Застрахователно
дружество Бул Инс АД-гр.София сумата 1911,00 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Окръжният съд без мотиви бил счел молбата му по чл.248 от ГПК за
неоснователна. Счита, че разноски на Застрахователното дружество не се
дължат, тъй като не било доказано да е реално заплатено адвокатско
възнаграждение и представеният по делото платежен документ не притежавал
необходимите реквизити. В същия липсвал подпис, печат или заверка на
банков служител, поради което не можело да се приеме, че преводът на
сумата за адвокатско възнаграждение е осъществен и одобрен. Представена
била само разпечатка от електронна система за банкиране, която не
удостоверявала реално извършено плащане. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Адвокат Ш.
1
претендирала прекомерен адвокатски хонорар, в който бил включен ДДС,
който не й се дължал, тъй като не била предоставила доказателства да е
регистрирана по ЗДДС.
Предвид изложеното жалбоподателят моли Апелативният съд да
отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение
в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ЗД Бул Инс АД
разноски, в условия на евентуалност да отмени обжалваното определение в
частта, с която са присъдени разноски на ответника над сумата от 1430 лева.
Въззиваемият ответник Застрахователно дружество Бул Инс АД-
гр.София, чрез юрисконсулт Ивайло Стоянов, в писмен отговор, моли
Апелативният съд да остави без уважение частната жалба, като
неоснователна.
Невярно било твърдението за липсата на надлежен документ за
извършеното плащане на адвокатското възнаграждение. Представеното
платежно нареждане било копие от електронен документ и ако ищецът
твърди, че е с невярно съдържание, следвало да сезира Прокуратурата.
Лицата, регистрирани по ЗДДС били вписани в нарочен регистър при НАП и
в тежест на ищеца било да докаже неверността на вписаното обстоятелство.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Като разгледа молбата и прецени данните по делото Апелативният съд
приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.248 ал.3 от ГПК и от легитимирано лице.
Разгледана по същество частната жалба на ищеца по делото е
неоснователна по следните съображения.
Т.д. №216/2019г. по описа на Великотърновския окръжен съд е
образувано по искова молба, подадена от Д.Д., чрез пълномощник адвокат
С.Ч., срещу Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София за сумата
30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
вследствие на ПТП от 09.08.2018г. неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от 09.08.2018г. до окончателното изплащане на главницата.
Правното основание на иска е чл.432 от Кодекса за застраховането.
2
С определение от 18.10.2019г. първоинстанционният съд по реда на
чл.83 ал.2 от ГПК е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски по
делото поради затруднено материално и финансово състояние.
С решение №83 от 05.07.2021г. по т.д. №216/2019г. Окръжен съд-
Велико Търново е отхвърлил изцяло предявения иск и е осъдил ищеца да
заплати на ответното Застрахователно дружество направените разноски в
първата инстанция в размер на сумата от 1911,00 лева.
С молба на основание чл.248 от ГПК ищецът е направил искане
първоинстанционният съд да измени решението си в частта за разноските
като изцяло отхвърли искането на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение, тъй като не били представени по делото доказателства то да
е реално изплатено, както и да отхвърли искането за присъждане на данък
добавена стойност, тъй като процесуалният представител на ответника не
била представила доказателства да е задължено лице по ЗДДС или при
условие на евентуалност да присъди само сумата 1430 лева за адвокатско
възнаграждение, в какъвто размер било определеното по Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С определението си, предмет на настоящата въззивна проверка,
Окръжен съд-Велико Търново е оставил без уважение молбата, в нейната
цялост.
От фактическа страна се установява, че в първата инстанция
процесуално представителство на ЗД Бул Инс АД-гр.София е осъществила
адвокат В. Ш., от Адвокатска колегия-Русе.
Адвокат Ш. е изготвила и представила по делото отговор на исковата
молба, допълнителен отговор на допълнителната искова молба, явила се е за
ответното дружество в двете открити съдебни заседания, проведени в
Окръжния съд, а именно на 02.07.2020г. и на 20.05.2021г., подавала е молби
по делото като пълномощник на застрахователя, депозирала е писмена
защита.
Притежава пълномощно, намиращо се на л.45 от делото на Окръжния
съд, с което изпълнителните директори на Застрахователното дружество са я
упълномощили, заедно и поотделно, с Адвокатско дружество А., Х. и
партньори от САК, както и с адвокат В. А., да представлява упълномощителя
3
ЗД Бул Инс АД-гр.София по т.д. №216/2019г. на ВТОС, като осъществява
процесуално представителство и е било предоставено право на
пълномощника да сключва спогодби, да признава искания на другата страна,
да се отказва от свои искания, както и да преупълномощава други адвокати.
Адвокат Ш. е вписана в регистъра на Националната агенция за
приходите като задължено по ЗДДС лице, който регистър е публичен.
Видно от нареждане за кредитен превод от 16.03.2020г., представен
като хартиен документ, изготвен по електронния вариант на извършените
банкови операции от Банката наредител-Fibanc – iсега Юробанк България
АД, Застрахователното дружество е превело на един от пълномощниците като
адвокатско възнаграждение сумата 1716,00 лева, от която 1430 лева
възнаграждение и 286 лева ДДС.
Издадена е данъчна фактура за сумата от общо 1716лева, от които 1430
лева адвокатско възнаграждение и 286 лева ДДС върху него.
Видно от представените по делото платежни нареждания
Застрахователното дружество е заплатило в първата инстанция сумата 180
лева за хонорар на вещото лице, както и 15 лева за издаване на съдебни
удостоверения.
Следователно общо направените разноски по делото, в първата
инстанция, от ЗД Бул Инс АД, са в размер на сумата 1911,00 лева.
При тези данни от фактическа страна Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Адвокат Ш. е осъществила процесуално представителство по делото в
първата инстанция на ответното ЗД Бул ИНС АД-гр.София по силата на
редовно пълномощно, дадено й от страната. Поради това съгласно Закона за
адвокатурата тя има не само право, но и задължение да получи адвокатско
възнаграждение. Тъй като е данъчно задължено лице, предвид и
обстоятелството че дължи подаване пред съответната дирекция на НАП всяка
календарна година декларация по ЗОДФЛ, както и е регистрирана в регистъра
на НАП като задължено по ЗДДС лице, дължи й се и съответният данък
добавена стойност. Дължимото адвокатско възнаграждение, определено по
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е в размер на сумата 1430 лева при материален интерес по делото 30 000 лева,
4
сума представляваща исковата претенция за причинени неимуществени вреди
на ищеца. Дължимият ДДС върху този хонорар е 286 лева. Застрахователното
дружество е превело на пълномощника общо дължимата сума от 1716 лева,
видно от нареждането за плащане, представено като заверено копие на
електронния вариант. Няма процесуална пречка да се кредитира документа,
изготвен въз основа на електронната програма на Банката, чрез която е
нареден кредитният превод, който удостоверява реално извършено плащане,
поради което възражението на жалбоподателя, че на адвоката не била реално
платена посочената сума, е неоснователно. Недопустимо е по реда на чл.248
от ГПК да бъдат ревизирани отношенията между упълномощителя и неговия
адвокат по договор за процесуално представителство, поради което
възраженията на жалбоподателя в тази част се явяват неоснователни.
Действително разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК предвижда
възможност за ответника да бъдат присъдени разноски при отхвърляне на
иска съразмерно с отхвърлената част, като в случая предявеният иск е изцяло
отхвърлен, поради което ищецът следва да понесе отговорността за
разноските.
Правно ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски по делото на основание чл.83 ал.2 от ГПК
поради лошо материално и финансово състояние. Според трайно
установената съдебна практика на основание чл.83 ал.2 от ГПК такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
С посочената разпоредба обаче тези лица се освобождават само от
заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното
производство, независимо от изхода на делото, но съобразно разпоредбата на
чл.78 ал.4 от ГПК те дължат на общо основание направените от ответника
разноски при частично или изцяло отхвърляне на иска.
Това е така, тъй като отговорността за разноските по делото е
гражданско облигационно правоотношение, от което произтича правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
деловодни разноски.
Няма връзка между това гражданско правоотношение между страните
по делото с освобождаването на едната от тях от финансовоправното
5
задължение към бюджета за заплащане на такси и разноски по
производството по делата. В този смисъл Апелативният съд се позовава на
определение №716 от 20.12.2010г. по ч.гр.д. №657/2010г. на 4-то ГО на
Върховния касационен съд.
Предвид направеното възражение от ищеца за прекомерност на
основание чл.78 ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответното Застрахователно дружество на упълномощения от него адвокат,
настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно, тъй
като се прилага разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и изчислено по това
правило спорното адвокатско възнаграждение възлиза точно на сумата 1430
лева, която е заплатена на адвокат Ш. от ЗД Бул Инс АД.
По изложените съображения Апелативният съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемия ЗД
Бул Инс АД да му бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева за настоящото производство е неоснователно, тъй като съгласно
съдебната практика разноски в производство за разноски, от какъвто вид е
настоящото, не се присъждат.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 29.10.2021г., постановено по т.д.
№216/2019г., на Окръжен съд-Велико Търново, с което е отхвърлено искането
на Д. А. Д. от гр.Велико Търново за изменение на постановеното по делото
решение №83 от 05.07.2021г. в частта му за разноските, с която същият е
осъден да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София
сумата 1911,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7