РЕШЕНИЕ
№…
10.02. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №1122 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ГДПБЗН – МВР, представлявана от гл .юрисконсулт Г.Д. срещу Решение № 349/ 15. 10. 2019 г. по гр. д. № 468/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Ц.Г.Х. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е постановил следното:
Ø ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. ***, да заплати на Ц.Г.Х. с ЕГН ********** *** сумата 590,17 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 583 часа/след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 15.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/15.05.2019 год./ до окончателното ѝ изплащане, а за разликата до предявения размер от 667,32 лева отхвърля иска като недоказан.
Ø ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. ***, да заплати на Ц.Г.Х. с ЕГН ********** *** сумата 442,12 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Ø ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Ц.Г.Х. с ЕГН ********** *** да плати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР сумата от 18,13 лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ø ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР да заплати по сметка на Червенобрежки районен съд държавна такса в размер на 50,00 лв.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е достигнал до правните изводи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи". В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. ,Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че от датата на отмяна на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на дата 11.07.2016г. до датата на обнародване Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./02.08.2016г./ действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът е приел, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това, двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че положения от ищеца извънреден труд му е заплатен. Ищеца е получил заплащане на положен от него извънреден труд през процесния период, който е бил отчетен като такъв, но настоящата претенция касае положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, за който липсва отчитане от ответника.
Съдът се е позовал на извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
която се установява, че ищецът през процесния период е положил нощен труд в
часове за процесният период. Въз основа на фактическите си констатации и правни
изводи първоинстанционният съд е уважил предявеният иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР в размера, в който е изчислена
претендираната сума от допусната съдебно- икономическа експертиза.
Въззивният съд изцяло възприема
изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и
законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е
постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на
действащата нормативна база за процесния
период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при
решаване на спора.
Въззивният съд не възприема
доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при
въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се установява разлика от положен нощен труд,
който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от
страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също
основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от
първоинстанционния труд.
С оглед изложеното въззивният
съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.При този изход на делото въззивникът следва да заплати на
въззиваемия на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото
разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание
чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, V
граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 349 от 15. 10. 2019 г. по гр. д. № 468/ 2019 г. по описа на
Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
ГДПБЗН – МВР- гр.София да заплати на Ц.Г.Х. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :