Решение по дело №7417/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1127
Дата: 19 юни 2019 г.
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20161100907417
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 19.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 състав

в открито заседание на седемнадесети април

две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от съдия КОМИТОВА търг.дело № 7417 по описа за 2016 г.,  И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

         ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 647, АЛ. 1, Т. 3 ОТ ТЗ И ЧЛ.  648 ОТ ТЗ ВР.108 ОТ ЗС, ПРЕДЯВЕНИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СУБЕКТИВНО ПАСИВНО СЪЕДИНЯВАНЕ.

            Ищецът – СИНДИКЪТ наМ.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** - В.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, с искова молба от 11.10.2016 г. твърди, че с Решение № 1944 от 27.10.2015 г. на САС, обявено в ТР на 12.10.2015 г., е обявена неплатежоспособността на „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, с начална дата 31.12.2010 г. и е открито производство по несъстоятелност срещу дружеството, предмет на т.д. № 4353/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав. След извършена справка в имотния регистър синдикът на дружеството е установил, че на 17.08.2011 г. „М.Ф.“ ЕООД като продавач, е сключило с ответниците М.Р.Б., Т.Х.Б. и М.Х.Б., в качеството им на купувачи, договор за покуп­ко-продажба на недвижим имот. Ищецът поддържа, че в случая е налице възмездна сделка, извършена в двугодиш­ния период преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и след определената от съда начална дата на неплатежоспособността, при която даденото от неплатежоспособното дружество значително надхвърля по стойност полученото. При стравката е установено, че сделката е извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с дв.вх.рег.№35311/17.08.2011 г., акт №125, том LXXXVII, дело № 19004 по описа на Служба по вписванията гр. София, акт №1.28, том I, рег.№ 5102, дело № 115/2011 г. на Нота­риус Е. З.. рег.№432 на НК. Предмет на сделката е бил следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.4091.5678.2 /шест осем едно три че­тири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем точка две/, находяща се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одоб­рени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сграда­та: гр. София, Район „Младост”, ж.к. „Младост 2”, подробно индивидуалзиран на стр. 2 и 3 от исковата молба. Продажната цена на имота е 180 000,00 лв., а данъчната оценка - 176 620,30 лв. В исковата молба се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, възмездна сделка, която е извършена в двугодишен срок преди датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от началната дата на неплатежоспособност на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, може да бъде обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност по т.д. № 4353/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав е подадена на 10.07.2013 г. с вх. № 82168 от кредитора „Т.Б.А.Б.“ ЕАД. Съдът по несъстоятелността определил начална дата на неплатежоспособност на дружеството 31.12.2010 г. Покупко-продажбата на недвижимия имот е била извършена на 17.08.2011 г., т.е. в двугодишния срок преди подаването молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Ищецът поддържа, че покупко-продажбата на гореописания недвижим имот представлява сделка, при която даденото от неплатежоспособното дружество значително надхвърля по стойност полученото.

            При осребряването на активите на „М.Ф." ЕООД (н), в х. на производството по не­състоятелност по т.д. №4353/2013 г. на VI-13 състав на СГС, ТО, е била изготвена оценка от лицензиран оценител с регистрационен номер *********/14.12.2009 г. на Камарата на неза­висимите оценители на самостоятелните обекти апартаменти, ателиета, магазини и гаражи, находящи с в построените от дружеството сгради, с административен адрес: гр. София, ж.к. „*******, в съседство на която, видно от описанието на съседните в нотариал­ния акт, се намирала и продадената самостоятелна сграда с идентификатор 68134.4091.5678.2. Експертната оценка е изготвена към дата 05.07.2016 г. Продажбата на сградата е била извършена на 17.08.2011 г. Ищецът счита, че към датата на изготвяне на експертната оценка, па­зарните условия и стойността на двете съседни сгради — тази, в която са оценените имоти и продадената такава, не са се променили съществено. При сравнение на определените с експертната оценка цени на аналогични на продадения недвижим имот - апартаменти и ателиета в съседната сграда, се установявало, че цената на продадения в подозрителния период по чл.647, ал.1, т. 3 недвижим имот е значително по-ниска от пазарната. Продажната цена на продадената самостоятелна сграда в размер на 180 000 лв, разп­ределена на нейната площ от 260 кв. м., се равнявала на 692,31 лв. на кв. м. Справедливата пазарна стойност на квадратен метър застроена площ на ателиетата на две нива в оценката е определена от оценителя на 1 760 лв. на кв.м., от която сума, продажната цена на сграда 2 е равна на 39 % (692,31/1760). Определената от лицензирания оценител възстановителна (вещна) стойност, която се основавала на разходите, които трябвало да бъдат направени за създаване (закупуване на земя и построяване) на съответния обект, е в размер на 1 600 лв. на кв.м. застроена площ. Дори и от по-ниската възстановителна стойност на сградата, продажната цена съставлявала едва 43% (692,31/1600), което означава, че за сумата от продажната цена неплатежоспособ­ното дружество дори не е можело да изгради подобна на продадената сграда, а реализира­нето на положителен финансов резултат от направената сделка е дори теоретично невъз­можно. Ищецът счита, че горепосочените съотношения, при които уговорената цена на прода­дения от „М.Ф.“ ЕООД(н). самостоятелен обект е повече от два пъти по-ниска от пазарната му цена и възстановителната му стойност, и представлява надхвърляне на даденото от дружеството над полученото, което е значително по смисъла на чл.647, ал.1, т. 3 от ТЗ. Подобни съотношения на цената на продадения недвижим имот към справедливата му пазарна стойност са съществували към датата на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба, което може да бъде потвърдено от съдебно-икономическа експертиза, която ищецът моли да бъде допусната по делото.

            Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 647, т. 3 от ТЗ да обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А. Х.Х., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с дв.вх.рег. № 35311/17.08.2011 г., акт № 125, том LXXXVII, дело № 19004 по описа на Служба по вписванията гр. София, акт № 128, том I, рег. № 5102, дело № 115/2011 г. на Нотариус Е. З., рег. № 432 на НК, с който ответникът „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, е продало на ответниците М.Р.Б., с ЕГН **********, л.к. № *********/23.03.2011г., изд. от МВР София, с постоянен адрес:***, Т.Х.Б., ЕГН **********, л.к. № *********/23.03.2011г., изд. от МВР София, с постоянен адрес:***, an. 2, М.Х.Б., с ЕГН **********, л.к. № *********/23.03.2011, изд. от МВР София, с постоянен адрес:***, недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.4091.5678.2 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем точка две/, находяща се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 15/06.03,2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. София, Район „Младост”, ж.к.,Младост 2”, с подробна индивидуалзация, съгласно нораиалния акт, обективиращ прехвърлителната сделка., за продажна цена в размер на 180 00,00 лв. (сто и осемдесет хиляди лева).

            Иска се и постановяне на решение, с което да бъдат осъдени на основание чл. 648 от ТЗ ответниците М.Р.Б., с ЕГН **********, л.к. № *********г., изд. от МВР София, с постоянен адрес:***, Т.Х.Б., ЕГН **********, л.к. № *********г., изд. от МВР София, с постоянен адрес:***, М.Х.Б., с ЕГН **********, л.к. № *********/23.03.2011 г., изд. от МВР София, с постоянен адрес:***, да предадат държането на процесния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.4091.5678.2 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем точка две/, находяща се в гр. София, Столична община, област София /столица/ на синдика на „М.Ф.“ЕООД - н. Ищецът представя писмени доказателства по опис. Прави се и искане за присъждане на разноски.

            С молба от 14.11.2016 г. ищецът В.П.А., ЕГН **********, в качеството му на синдик по т.дело № 4353/2013 г. по описа на СГС, TO, VI- 13 състав, на „М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, във връзка с дадените му указания с разпореждане № 26629/17.10.2016 г., уточнява, че към 17.08.2011 г., което е моментът на сключване на сделката, чиято отмяна се иска, и тримата посочени в исковата молба ответници са имали сключен граждански брак, и техните съпруги към 17.08.2011 г., както и към момента са, както следва:

          - Т. А. А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** - съпруга на ответника М.Р.Б., с ЕГН **********;

           - М.С.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** -  съпруга на ответника Т.Х.Б., с ЕГН **********;

- Х.Е.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** - съпруга на ответника М.Х.Б., с ЕГН **********.

Ищецът уточнява, че исковете, предмет на т.д. № 7417/2016 г. по описа на СГС, TO, VI-9 състав, следва да се считат предявен и по отношение М.Р.Б., с ЕГН **********, е адрес: ***; Т.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, а също така и към техните съпруги - необходими другари по силата на придобиването в режим на СИО на процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба от 17.08.2011 г., а именно: Т. А. А.К., ЕГН **********, М.С.А., ЕГН **********, и Х.Е.М., ЕГН **********.

 

Ответникът М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А. Х.Х., редовно уведомен по р. на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК.

 

Ответниците М.Р.Б. с ЕГН ********** ***,  Т. А. А.К. с ЕГН ********** ***, Т.Х.Б. с ЕГН ********** ***, М.С.А. с ЕГН ********** ***, М.Х.Б. с ЕГН ********** *** и Х.Е.М. ***, всички представлявани от адвокат Д.И.Д. от САК, със съдебен адрес:***, с отговор на искова молба от 15.12.2016 г. считат, че предявеният от синдика на „М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, отменителен иск с правно основание чл. 647 ал.1, т. 3 ТЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Ответниците оспорват, че даденото от неплатежоспособното дружество "М.ф." ЕООД значително надхвърля по стойност полученото /заплатеното/ от неговите доверители; че са налице два нотариални акта за покупко-продажба на недвижими имоти /стр. 2 от исковата молба/; че са извършени продажби на повече от един имот /стр. 2 от исковата молба/; че началната дата на неплатежоспособност на продавача е 31.12.2016 г. - посочена на стр. 3 от исковата молба; твърдението за наличие на сходство на цените, посочени от лицензиран оценител, за оценка на жилищна сграда с девет надземни етажа, партер и сутерен, предназначен за подземни гаражи и общи помещения в съседство на закупената от ответниците еднофамилна къща, с процесния имот; твърдението за наличие на сходство между извършена на 05.07.2016 г. оценка на девететажна завършена сграда и закупен на 17.08.2011 г. строителен обект - къща, изградена на груб строеж; твърдението, че така оценените два коренно различни имота, се регулират от сходни пазарни условия и имат сходни стойности, които не са се променили съществено от 17.08.2011 година; че е налице аналогия на пазарните цени между довършена с АКТ 16 девететажна сграда с РЗП 3 452.07 кв.метра и къща в ГРУБ СТРОЕЖ, закупена от ответниците със ЗП 95 кв.м, и РЗП от 260 кв. метра; твърдението, че продажната цена на закупената от ответниците Къща към датата на покупката 17.08.2011 г. в ГРУБ СТРОЕЖ възлиза на 1 760 лева на квадратен метър, съответно на 1600 лева на кв.м.;  твърдението, че дори и по-ниската възстановителна стойност на сградата /къща на груб строеж/ съставлява едва 43 %; твърдението, че сделката от 17.08.2011 г. е сключена при два пъти по-ниска от пазарната цена на имота и възстановителната стойност; твърдението, че следва да бъде изслушана СИЕ, която да оцени процесния имот към датата на продажбата му - декември 2012 г., която дата не фигурира в нотариалния акт.

Ответниците не оспорват фактическите твърдения за съществуването на редовно сключен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, в груб строеж, във формата на нотариален акт за покупко-продажба, вписан на 17.08.2011 г., съгласно посочено в самия нотариален акт удостоверение за степен на завършеност по р. на чл.181 от ЗУТ - акт 14; Наличието на сключен брак за всеки от купувачите, като покупката на процесния имот е извършена по време на брака им, съответно: за М.Р.Б. и съпругата му Т. А. А.К.; за Т.Х.Б. и съпругата му М.С.А., и за М.Х.Б. и съпругата му Х.Е.М., в режим на СИО за всеки от тях.

Пълномощникът на ответниците излага твърдения за нови факти, както следва: Физическите лица – ответници, владеят имота в качеството си на собственици, считано от датата на протокола за предаване на владението му -  26.09.2011 г.; Същите са извършили за своя сметка и на свой риск всички правни и фактически действия по всички довършителни работи на имота, вкл. но не само: поставяне на покрив, хидроизолации, топлоизолации, вътрешни и външни мазилки, дограми, оборудване на санитарни помещения, вертикална планировка, вътрешни е., ОВ и ВиК инсталации, откриване на партиди, поставяне настилки и др.; Ответниците, считано от 26.09.2011 г. и до днес, са извършили значителни подобрения в имота, които са увеличили стойността му в пъти; продажната цена, заплатена от ответниците е три пъти по-висока от пазарната стойност на квадратен метър грубо строителство към датата на покупката, която стойност  била около 120 евро за кв. метър извършено грубо строителство, при платени 692.31 лева на кв.метър. От горното се прави извод, че не е налице увреждане на масата на несъстоятелността на "М.Ф." ЕООД /н./; не е възможно извършване на реституция на имота в патримониума на дружеството-продавач "М.ф." ЕООД-(н)., тъй като понастоящем имотът има други характеристики, в същия са вложени значителни средства, материали и труд и е получено Разрешение за ползване, като имотът представлява напълно завършена еднофамилна обитаема къща.  Твърди се, че е налице съразмерност на престациите по атакуваната сделка и същата е била сключена по пазарни цени към датата на прехвърляне на собствеността /настъпване на вещно-правното действие на договора за продажба). Ответниците заявяват, че предявеният иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за прогласяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "М.ф." ЕООД /н./ на сделката между "М.ф." ЕООД /н./ и ответниците, обективирана в нотариален акт № 128, том I, per. № 5102, дело № 115 от 2011 г. по описа на Е. З. - нотариус № 432 към НК, с район на действие - PC София, вписан в дв.вх.peг. №35311/17.08.2011 г., акт № 125, том LXXXVII, дело 19004 по описа на Служба по вписванията град София, поради това, че даденото по същата от прехвърлителя значително надхвърля полученото, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост.

Твърди се, че сключената сделка няма увреждащ характер по отношение на кредиторите на длъжника "М.ф." ЕООД/н./. Селката е възмездна, уговорената цена е реално получена от продавача и тази цена съответствала на състоянието и на вида на имота, предмет на разпореждането. Имотът представлявал изградена в груб строеж къща в общ парцел, а твърдяната от синдика пазарна стойност на имота била такава за завършено строителство на девететажен блок с подземни гаражи, магазини, апартаменти и ателиета. Твърдяната от ищеца несъразмерност не се основавала на реални пазарни цени, нито на пазарни аналози, нито на реално съпоставими обекти, нито е извършена към датата, изисквана по закон. Налице е пълна еквивалентност на насрещните престации, като договорената и платена продажна цена отговаря на пазарните цени на сграда с подобни характеристите в груб строеж към датата на сделката- 17.08.2011г. Прави се извод, че не била налице увреда на интересите на кредиторите на "М.ф." ЕООД, а пълният размер на договорената пазарна цена е заплатен изцяло по Б.ов път, и същата цена отговаря на стойността на имота със степен на завършеност груб строеж като не е накърнена масата на несъстоятелността. Ответниците поддържат, че за да се определи дали има равностойност на престациите, следва да бъдат съпоставяни съответстващи цени на конкретни стоки /имущество/ през релевантния период. Наличието на неравностойност, т.е на несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице неравностойност несъответствието следва да бъде значително. Ответниците считат, че с оглед характера на процесния имот и получената при продажбата парична сума, е налице еквивалентност на престациите, а продажбата на имота не уврежда "М.ф." ЕООД /в несъстоятелност/. Към ОИМ са представени писмени доказателства. Претендират се разноски.

 

Ищецът – СИНДИКЪТ“ на „М.Ф.“ ЕООД /н/, ЕИК ******** - В.П.А., ЕГН **********, с допълнителна искова молба от 27.03.2017 г. заявява становище, че наведените от ответниците доводи в отговора на исковата молба са неоснователни.

 

Ответниците - М.Р.Б. с ЕГН **********,  Т. А. А.К. с ЕГН **********,  Т.Х.Б. с ЕГН **********,  М.С.А. с ЕГН **********, М.Х.Б. с ЕГН ********** и Х.Е.М. с ЕГН **********, всички действащи чрез пълномощника си адвокат Д.И.Д. от САК, със съдебен адрес:***, с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 21.04.2017 г. заявяват становище за неоснователност и отхвърляне на исковите претенции.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА:

С молба с вх. № на СГС 82168 от 10.07.2013 г., подадена от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, е поискано откриване на производство по несъстоятелност на „М.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********.

С Решение 1944 от 07.10.2015 г. на САС, ТО, 6 състав, постановено по т.д.н. № 3116/2014 г. по описа на САС, е отменено Решение № 727 от 12.05.2014 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, по т.д. н. № 4353/2013 г. и вместо него е обявена неплатежоспособността на „М.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********, с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2010 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника и е назначен временен синдик.

 

 С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том I, рег. № 5102, дело № 115 от 17.08.2011 г. на нотариус Е. З., с рег. № 432 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВ-гр. София под акт № 125, том LXXXVII, вх. рег. № 35311 от 17.08.2011 г., „М.Ф.“ ЕООД, продава на М.Р.Б., Т.Х.Б. и М.Х.Б., по равно, следния свой недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.4091.5678.2 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем точка две/, находяща се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 15/06.03,2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. София, Район „Младост”, ж.к.,Младост 2”, със застроена площ от 95 /деветдесет и пет/ кв.м., и с разгъната застроена площ по документи за собственост 260 /двеста и шестдесет/ кв.м., с брой на етажите 2 /два/, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се по документи за собственост, както следва: СУТЕРЕН, кота - 2.70 м. /минус две цяло и седемдесет стотни метра/ - от стълбшцна клетка, коридор, склад, мокро помещение, сервизно помещение, английски двор и баня - тоалетна, с обща площ на сутерена 45 /четиридесет и пет/ кв. м. ПЪРВИ ЕТАЖ /ПАРТЕР/, на две нива, кота - 1.40 м. /минус едно цяло и четиридесет стотни метра/ и кота 0,00 м. /нула метра/ - от входна площадка, преддверие, гараж, кухня, трапезария, приемна и стълбищна клетка, със застроена площ на този етаж от 107 /сто и седем/ кв.м. ВТОРИ /ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН/ ЕТАЖ - на две нива, кота + 1.40 м. /плюс едно цяло и четиридесет стотни метра/ и кота + 2.80 м. /две цяло и осемдесет стотни метра/ - от стълбищна клетка, два броя емпоре, коридор, три спални, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, със застроена площ на този етаж от 90 /деветдесет/ кв. м., ТАВАН - от входно антре, едно помещение и тераса, със застроена площ от около 18 /осемнадесет/ кв. м., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4091.5678 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем /, при съседи на сградата по документи за собственост: от три страни дворно място и сграда означена като ателие Б 1 /буква Б едно/ по одобрения архитектурно строителен план, която САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА е определена в архитектурно - строителния план с № А 3 /буква А три/, ЗАЕДНО с 23,42 % /двадесет три цяло и четиридесет и две стотни/ идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4091.5678 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем/, находящ се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-12-72/15.09.2009г. на началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, Район „Младост”, ж.к. „Младост 2”, с площ от 2 862 /две хиляди осемстотин шестдесет и два/ кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с номер по предходния план: 1521, 1563, 2335 /хиляда петстотин двадесет и първи, хиляда петстотин шестдесет и трети, две хиляди триста тридесет и пети/, квартал: 1 д /едно буква д/, парцел: III /трети/, при съседи: поземлени имоти е идентификатори 68134.4091.348 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка три четири осем/, 68134,4091.349 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка три четири девет/. 68134.4091.350 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка три пет нула/, 68134.4091.514 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет едно четири/. 68134,4091.5687 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест осем седем/, 68134.4091.5686 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест осем шест/, 68134.4091.5677 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка пет шест седем седем/, 68134.4091.345 /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка три четири пет/, 68134.4091.346  /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка три четири шест/, 68134.4091.347  /шест осем едно три четири точка четири нула девет едно точка три четири седем/, за продажна цена в размер на 180 000,00 лв. (сто и осемдесет хиляди лева).

В проведеното на 13.12.2017 г. публично съдебно заседание, съдът е извършил служебна констатация между Приемо-предавателен протокол от 26.09.2011 г., който по делото се намира в препис, заверен „вярно с оригинала“, на стр. 104, с представения от пълномощника на ответниците протокол в оригинал. Съдът е констатирал, че по отношение текста на документа не се констатира разлика в съдържанието. В горната част на документа, след приемо - предавателен протокол, изявлението, което е свързано с дата 26.09.2011 г., гр. София, страни, външно видимо е с по-едри букви върху представения оригинал, отколкото върху преписа, представен в съда. По отношение частта, свързана с подписите на продавача, се констатира, че върху оригинала, освен печатът, който се вижда върху преписа представен в съда, има син печат под него с елипсовидна форма, където се чете на латиница и на български език „Е.И.- Е.“.

 

По делото се събраха и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 13.12.2017 г. е извършен разпит на свидетели на ответниците.

Свидетелят Д.С.В.твърди, че познава г-н М.Б. и знае, че има имоти в гр. София. Известен му е имот в кв. „Младост“, който представлява къща -  крайната къща от един ред къщички - 3 или 4, една до друга, залепени. Не може да каже точен адрес.. Видял този имот по повод това, че искали да го довършва - занимава се с довършителни работи в строителството. През 2012 г. в края на лятото ходил да го види и да направи оферта, за да го довършва. Впоследствие свършили това, което било необходимо за довършване. При първия оглед имотът имал бетонови плочи, имал външни стени изградени на тухла и покрив, който бил временен - с ламарини, за да се предпази конструкцията. Впоследствие направили новия покрив, направили мазилки и инсталации. Правили една бетонова плоча над хола, тъй като била оставена дупка с чакащи железа и се наложило да направят кофраж и да довършат плочата в този участък. Мазилки нямало никъде. Имало голи стени и всъщност правили и преградни стени - вътрешни, нови. Нямало дограма. Нямало инсталации в имота. Той изпълнил всичките инсталации в къщата. Гаражът към този момент бил на бетон - също недовършен. Видял къщата в края на лятото на 2012 г. Не е сигурен дали  е било 2012 г. Тези дейности продължили 4 месеца. Има хора, с които работи. Той има регистрирана фирма. Свидетелят е работел за ищците по къщата. Преди това не е работил по други проекти, а след това - да. Той лично има икономическо образование, а иначе има специалисти, с които работи. Електроинсталацията направили, водопровода, канализацията и отоплението. Фирмата се казва „В.И.” ЕООД. Дейностите, които са били осъществени са за водопровод, канализация, електроинсталация и отоплението - парното. Работили са по стените, пода, таваните и покрива. Направили нов покрив. Направили замазки, мазилки по стените - фина шпакловка, довършили са баните с плочки, по подовете в хола са сложили плочки, стълбите ги облекли с гранит, парапети след това, по терасите отвън пак парапети и там е имало гранити и хидроизолации. Реално като покрив сградата е имала преди това ламарини на стари греди като конструкция, за да пазят бетона. Сложили топлоизолация и след това хидроизолация - нов покрив, като махнали стария. Старият покрив не е бил завършен , изглеждал е като навес, без улуци, без нищо, от който изтича водата извън сградата. Свидетелят не знае какви актове има сградата. Той е отишъл да свърши довършителните работи по сградата. Реално се е работело по идеен проект на собствениците. Неговата фирма е съставила актове за строителство. Свидетелят заявява, че не е подписал акт 16 за тази сграда. Издаден е бил Акт 19, на базата на което е получавал пари за извършената работа.

Свидетелят А.К.Б.твърди, че познава г-н Б. от 2011 г. като ги викнали да взимат размери за дограмата през един техен клиент. Ставало дума за една къщичка в ж.к. „Младост 2“, скоято била на груб строеж - покрив, стени, без мазилки, без изолации, без инсталации. Собствениците бързали да им сложат дограма. Дали е имало покрив не може да си спомни. Имало една тераса - бетонова. Нямало никакви хидроизолации, плочи и т.н. Свидетелят работи с дограми „Саламандър“, но не можели да доставят, толкова бързо колкото искали собствениците, тъй като срокът за доставка е 45 Дограмата била изработена от друг производител, а фирмата на свидетеля само я монтирала. Монтажът бил осъществен на етапи, за 2 - 3 месеца – първо монтирали дограмата, а след това вратите. Когато монтирали дограмата те бързали, защото искали да почнат довършването на сградата и затова бързали да сложат дограмата, за да може да се работи вътре. Като почнали да монтират отвън се поставяла и топлоизолация на сградата, а и вътре нещо се е работело. Първият оглед на тази къща е бил в края на август 2011 г., някъде в този период - края на август - септември.

СвидетелятК.И.И. твърди, че познава М.Б., Т.Б., М.Б.. Това са негови семейни приятели. Споделили  са с него, че са си закупили къща през лятото на 2011 г. Къщата се намира в края на ж.к. „Младост“, комплекса „МУЛТИ ФЕЙС“ , в ниското. Когато му показали новата покупка - през лятото – м. юни - август, същата била изцяло в строителен вариант, т.е. в груб строеж. Имало бетон и тухли. Понеже се занимава професионално със строителство му направило впечатление, че къщата предстои да се довършва и че има проблеми. Имало течове на места - някакъв работник, казал,че тече от терасата, която не била хидроизолирана. Водата е била от покрива или от това, че не е имало дограма, но със сигурност течало в къщата, защото се виждало. Нямало навсякъде стени. Тези течове не може да каже в коя стая били, но имало в къщата течове. Къщата била в груб строеж - на тухли и бетон. Дворът в комплекса бил отчасти завършен. Къщата била на бетон. Нямало нищо завършено в нея. Не помни покривът в какво състояние е бил, но със сигурност нямало почти нищо в къщата. Имало само стени и бетон, нямало инсталации, не била измазана. Къщата е била покрита, но не може да си спомни с какво. Свидетелят заявява, че се занимава  със строителство професионално. Къщата, която видял била в груб строеж. Нямало никакви инсталации. Същата трябвало тепърва да се завършва, а довършителните работи обикновено са по-сложните и по-скъпите. Свидетелят не е обърнал внимание да има покрив къщата, но самата къща има много големи открити тераси, които тераси нямат покрив.

 

Видно Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на М.Р.Б.; Удостоверение за постоянен адрес на Т. А. А.К.; Удостоверение за промени на постоянен адрес на Т. А. А.К.; Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Т.Х.Б.; Удостоверение за постоянен адрес на М.С.А.; Удостоверение за промени на постоянен адрес на М.С.А.; Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на М.Х.Б.; Удостоверение за постоянен адрес на Х.Е.М.; Удостоверение за промени на постоянен адрес на Х.Е.М., ответниците М.Р.Б., с ЕГН ********** и Т. А. А.К., ЕГН **********, са съпрузи; Т.Х.Б., с ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН **********, са съпрузи; М.Х.Б., с ЕГН ********** е съпруг на ответницата Х.Е.М., ЕГН **********,

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Данъчна оценка с изх. № ДМЛ16-ДИ11-1931/24.10.2016 г. на СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел ОП Младост; Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ на сграда с идентификатор 68134.4091.5678.2 на СГКК-гр. София; Справка от СВ-София, относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на М.Р.Б., за периода от 01.01.1992 г. до 25.10.2016 г.; Справка от СВ-София, относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на Т.Х.Б., за периода от 01.01.1992 г. до 25.10.2016 г.; Справка от СВ-София, относно вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на М.Х.Б., за периода от 01.01.1992 г. до 25.10.2016 г.; Скица № 23477/12.08.2011 г. на СГКК-гр. София, на сграда с идентификатор 68134.4091.5678.2; Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 30213/12.08.2011 г. на СВ-София; Приемо-предавателен протокол от 26.09.2011 г. за предаване на владение върху имот; Разрешение за ползване № СТ-05-173/20.02.2012 г.; Заверен от ДНСК препис на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 01.08.2011 г. – Приложение № 15; Заверен от ДНСК препис на Акт за приемане на конструкцията от 17.07.2009 г. – Образец 14; Констативен протокол № 11, съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗУТ от 21.04.2011 г. на СО – Район Младост“.

 

По делото е приета съдебно-оценителска експертиза, оспорена от ищеца, като е допусната тройна съдебно-оценителска експертиза. Вещото лице от единичната експертиза, след запознаване с материалите по делото, след извършен оглед на процесния имот, както и след справки в СВ, е дало заключение, според което Справедлива пазарна цена (СПЦ) на на процесната сграда  е 157 307.80 лв., т.е. че същата не надвишава продажната цена (180 000,00 лв), като съотношението е: 157 307.20 /180 000.00 = 0.874, т. е. пазарната стойност (СПЦ) е 87.4% от покупко-продажната цена.

 

Във връзка с издадено на пълномощника на ответниците съдебно удостоверение на СГС, ТО, VІ-9 с-в, по делото са представени следните документи, а именно: Удостоверение изх. №99-18221-23-10-8607 от 24.06.2011 г. на АГКК; Скица на поземлен имот с идентификатор 68134.4091.5678 от отдалечен достъп до АГКК; Акт за приемане на конструкцията /Образец 14/ от дата 06.10.2011 г. за топлоснабдяване на обекта; Констативен акт /приложение №15/ за установяване годността за приемане на строежа от 27.10.2011 г. за обект "външно електрозахранване с кабели" на ателието; Констативен акт /приложение №15/ за установяване годността за приемане на строежа от 08.11.2011 г. за обект "уличен водопровод " захранващ ателието; Констативен акт /Образец 15/ за установяване годността за приемане на строежа от 01.12.2011 г. за обект "топлоснабдяване и абонатни станции на жилищни сгради с две нива подземни гаражи, магазини и ателиета"; Заповед № РД-19-1631 от 23.12.2011г. на ДНСК; Протокол /Приложение №16/ за установяване годността за ползване на строеж от 03.02.2012г.; Окончателен доклад за установяване годността за ползване на строежа от 07.12.2011г. изготвен от ЕТ "М.И.- М. В."- стр.1 и последна; Заповед № СТ-05-930 от 07.08.2012г. на ДНСК.

 

С Определение от 21.03.2018 г., постановено в публично заседание, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, който представлява Приложение № 15/01.08.2011г. и е описан в молба от 22.01.2018 г., е подписан от ответниците така, както е посочено в акта, като не се оспорва това, че подписите са поставени от тях. Спорно по делото е обстоятелството по отношение датата, на която е станало това.

 

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, при която - след анализиране и съпоставяне на всички строителни документи, приложени по делото, както и тези, съхранявани в архива при ДНСК, вещото лице е дало заключение, по смисъла на което: съгласно съставените за процесния обект строителни книжа, към месец август 2011 г., същият е бил напълно завършен и годен да бъде въведен в експлоатация.

Вещите лица по допуснатата, изслушана и приета по делото тройната съдебно-техническа и оценителна експертиза, след запознаване с представените по делото писмени доказателства и след извършен оглед, са дали заключение, според което Справедлива пазарна цена (СПЦ) на на процесната сграда  е 260 310,00 лв.  или  същата надвишава продажната цена (180 000,00 лв), като съотношението е: 180 000/260 310 = 0,6915 или: 69,15% , т. е. Продажната цена е 69,15% от пазарната стойност (СПЦ) за обекта към процесната дата. Според резултатите от изследването - средната пазарна цена на СМР през август 2011 г. е с 17,62% по-висока от закупната цена на 1 кв.м. застроена площ. Изчислена е и стойността на идеалните части от прехвърленото право на строеж, която спроед експетите възлиза на 42 156 лв.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство за универсално принудително изпълнение спрямо търговци (по изключение и по отношение на лица, които не са търговци, но са свързани с търговската дейност на други субекти), които са неплатежоспособни или свръхзадължени, във фазата, когато се извършва осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от осребряването суми. Тя е вид изпълнителен процес, при който съдът извършва принудителни действия по събиране на вземанията на всички кредитори на неплатежоспособния длъжник, които вместо да претендират удовлетворяване на вземанията си в отделни производства, могат в едно производство при условията на равенство да се удовлетворят пропорционално от цялото имуществото на длъжника, включващо всичките парично оценими имуществени права. Посредством несъстоятелността всички кредитори се поставят в еднакви условия в изпълнителния процес, освен ако законът не е предоставил на някои от тях предимство.

            Целите на производството по несъстоятелност са очертани в чл. 607 от ТЗ и те са: 1. Защита на интересите на кредиторите и осигуряване на справедливото им удовлетворяване чрез третирането им по равноправен начин; 2. Оздравяване на предприятието на несъстоятелния длъжник чрез оздравителен план; 3. Защита на интересите на третите лица, сключвали сделки с длъжника през периода от началната дата на неплатежоспособността до датата на откриване на производството по несъстоятелност (подозрителен период), спрямо които производството оказва въздействие; 4. Важна цел, която изрично не е посочена в закона, но произтича от същността на несъстоятелността, е защита на интересите на гражданите, на които следва да се осигури нормален и спокоен пазар.

            В изпълнение на целта на закона за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания (чл. 616, ал. 1 от ТЗ), масата на несъстоятелността трябва максимално да бъде попълнена чрез ревизиране на извършените в определени срокове действия и сделки на длъжника, увреждащи интересите на кредиторите.

            Важен способ за попълване масата на несъстоятелността е обявяването на недействителност по чл. 646, ал. 1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определени действия и сделки на длъжника, уредени в трите хипотези на посочената норма. Тази недействителност е особена, защото действията и сделките не се считат за извършени само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, правните им последици не се считат настъпили и предметът им се връща обратно в масата на несъстоятелността.

            За охраняване интересите на кредиторите на несъстоятелността законът им предоставя и правото да искат отмяна на увреждащите ги относително недействителни действия и сделки. Защитата на кредиторите може да се реализира чрез отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД и чрез специални отменителни искове, уредени в чл. 645 и 647 ТЗ.

            В конкретния случай, съдът е сезиран с искове  с  правно основание   чл.647 ал.1  т.3 ТЗ  за прогласяване недействителността  по отношение  на кредиторите на М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******** на прехвърлителна сделка обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с дв.вх.рег.№35311/17.08.2011 г., акт №125, том LXXXVII, дело № 19004 по описа на Служба по вписванията гр. София, акт №1.28, том I, рег.№ 5102, дело № 115/2011 г. на Нота­риус Е. З.. рег.№432 на НК, сключена на 17.08.2011 г., като същия е обективно съединен и с осъдителен иск по чл.108 ЗС.

 

ПО ГЛАВНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 647, АЛ.1,Т.3 ТЗ.

            Отменителните искове по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ са конститутивни по своя характер и са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на възмездни правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, при наличие на специфичните условия да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността и даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото от несъстоятелния длъжник. Целената с този иск правна последица от атакуваните сделки е възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, преди тяхното извършване. Това е и предметът на обусловените осъдителни искове по чл.108 ЗС за попълване на масата на несъстоятелността, обективно съединени в производството с отменителните искове по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ.

            Фактическият състав на разпоредбата на чл.647 т.3 от ТЗ изисква кумулативно наличието на следните елементи: 1. сключена от длъжника възмездна сделка 2. сделката да е извършена преди откриване на производството по несъстоятелност в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността 3. даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото, като стойността на престациите следва да се преценява към момента на сключване на сделката.

Безспорно установено по делото е, че въз основа на подадена от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, на осн.чл.625 ТЗ молба вх. № на СГС 82168 от 10.07.2013 г., с Решение № 1944 от 07.10.2015 г. на САС, ТО, 6 състав, постановено по т.д.н. № 3116/2014 г. по описа на САС, е отменено Решение № 727 от 12.05.2014 г. на СГС, ТО, VI-13 състав, по т.д. н. № 4353/2013 г. и вместо него е обявена неплатежоспособността на „М.Ф.“ ЕООД, с начална дата – 31.12.2010 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника и е назначен временен синдик.

На 17.08.2011г., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том I, рег. № 5102, дело № 115 от 17.08.2011 г. на нотариус Е. З., „М.Ф.“ ЕООД, продава на М.Р.Б., Т.Х.Б. и М.Х.Б., по равно, следния свой недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.4091.5678.2, находяща се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 15/06.03,2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. София, Район „Младост”, ж.к.,Младост 2”, със застроена площ от 95 /деветдесет и пет/ кв.м., и с разгъната застроена площ по документи за собственост 260 /двеста и шестдесет/ кв.м., с брой на етажите 2 /два/, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и подробна индивидиуализирана, в контретния акт, обективиращ прехвърлителната сделка, за продажната цена в размер на 180 000,00 лв. (сто и осемдесет хиляди лева) и при данъчна оценка за имота от 176 620, 30 лв.

Няма спор, че имотът предмет на процесната продажба е придобит от купувачите по сделката в режим на СИО.

            Не се спори, а и от всички анализирани по-горе писмени доказателства се установява, че е налице възмездна сделка, извършена от длъжника.

            Предявеният иск е допустим, като подаден в едногодишния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ от откриване на производството по несъстоятелност – 07.10.2015 г. /датата на решението по чл.630 ал.1  от ТЗ/ и в съответните срокове, посочени в чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, а именно: Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото дело, е постъпила в съда с вх. № 127720 от 11.10.2016 г.,  изпратена е пощата и носеща клеймо с дата 07.10.2016 г.;  Атакуваната сделка е сключена на 17.08.2011 г., а началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2010 г. – така изложеното, сочи наличие и на вторият елемент от сложния фактически състав на чл. 647, ал.1,т.3 ТЗ.;

Във връзка с главния иск, спорен за процеса е третият самостоятелен и комплексен елемент от фактическия състав на правото на отменителен иск по чл. 647, ал.,1т.3 ТЗ, а именно – дали е налице неравностойност на престациите /което обстоятелство се преценява за всеки конкретен случай/ и ако – такава съществува, дали същата е значителна в размера си в полза на купувача. Изясняването на въпроса се нуждае от оценката на престациите по сделката под режима на цитираната разпоредба, която се извършва към момента на сключването й, като когато сделката съставлява възмездно разпореждане с актив - това е моментът, в който се поражда вещно - прехвърлителното й действие – т.е. следва да се определи справедливата пазарна стойност на процесните вещи.

Основният спорен въпрос при извеждане на справедливата пазарна стойност на процесния актива към датата на прехвърлителната сделка са вида, неговото предназначение и етапа на завършеност.  Застъпената от ищцовата страна теза е, че в случая се касае  за обект представящ самостоятелна страда, при степен на завършеност, обоснована от наличието на Протокол - акт 15/01.08.2011 г. Твърденията на ответниците са, че при сравняване на пазарните оценки към 17.08.2011 г. водещи следва да са характериските на обекта, като ателие, допълващо застрояване, изградено на етап – груб строеж. 

            С оглед представените по делото  Скица на сграда № 23477/12.08.2011г. изд. от АГКК  и  нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том I, рег. № 5102, дело № 115 от 17.08.2011 г. на нотариус Е. З., с рег. № 432 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВ-гр. София под акт № 125, том LXXXVII, вх. рег. № 35311, съдът приема, че предмет на прехвърлителната сделка към 17.08.2011г. е самостоятелна сграда с идентификатор 68134.4091.5678.2, като предназначението на процесния имот е жилищна сграда – еднофамилна.

            Относно степента на завършеност на обекта и в тази връзка очерталото се противопоставянето между установеното в приложения и приет по делото Протокол – обр.15/01.08.2011 г.,  и отразеното в изготвения нотариален акт, обективиращ процесната продажба, съдът намира следното:

Както бе посочено при изяснаване на делото от фактическа страна, с Определение от 21.03.2018 г., постановено в публично заседание, в производството е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, който представлява Приложение № 15 и е описан в молба от 22.01.2018 г., е подписан от ответниците така, както е посочено в акта, като не се оспорва това, че подписите са поставени от тях. Спорно е обстоятелството по отношение датата, на която е станало това. В тази връзка и доколкото ответниците М.Р.Б., Т.Х.Б. и М.Х.Б. са лица, участвали в изготвянето му, съдът е приел липсата на процесуална възможност за оспорване достоверността на документа по р. на чл. 181 от ГПК. Такава обаче е призната за ответнците Т. А. А.К., М.С.А. и Х.Е.М., като на същите е осигурен достътъчен срок за ангажиране на съответните доказатества. Тъй като указанията на съда не са изпълнени в определения срок  и с оглед настъпилата процесуална преклузия, твърденията на ответниците за различна дата на съставяне на документа, остават недоказани в производството.

Към изложеното до момента, следва да бъде отбелязано още, че дори в рамките на процеса, възразилите ответници да бяха реализирали успешно процедура по чл. 181 от ГПК, като да успеят да докажат, че датата на която са поставени подписите на лицата М.Р.Б., Т.Х.Б. и М.Х.Б. в действителност не е посочената в акт обр. 15 от 01.08.2011г., то това обстоятелство не би се отразило върху удостоверителната сила на документа,  досежно нормативно установеното по смисъла на чл. 5, ал.5 (нова ал.6) от Наредба 3/2003 г., изискване -  актът или протокъл да се смятат съставени на датата на извършената проверка, възражения по отношение на която в процеса не се релевират.

При преценка доказателтствената стойност на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том I, рег. № 5102, дело № 115 от 17.08.2011 г. на нотариус Е. З., с рег. № 432 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВ-гр. София под акт № 125, том LXXXVII, вх. рег. № 35311 и Протокол – обр.15/01.08.2011г., съдът съобрази, следното:

Въпросът относно доказателствената сила на нотариалния акт е разрешен в установената трайна съдебна практика. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по р. на чл. 586 от ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред, и се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК само досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи и какво са заявили страните пред нотариуса. В частта му относно подписаните от страните техни изявления и представените от тях документи, нотариалният акт е частен документ, т.е. няма обвързваща доказателствена сила. Поради това съдът не е длъжен да приеме, че към процесната дата – обектът, предмет на прехвърлителната сделка, е бил на отразената в акта степен на завършеност – а именно на етап груб строеж.

От друга страна обаче,  действащата към датата на съставяне на Протокол обр. 15/01.08.2015 г. Наредба №3/31.07.2003 г., изрично и изчерпателно е определила актовете, които следва да се съставят от момента на подготовката на строежа до въвеждането му в експлоатация, като в кръга на тези актове и документи е включен процесния протокол обр.15. Съгласно разпоредбата на чл.7, т.15 от Наредба №3/2003 г., задължителният акт, с който се установява годността за приемане на строежа и с който се извършва самото му предаване, е Констативен акт обр.15. Този акт обаче се съставя при наличието на предхождащи го актове, в т.ч. и на акт обр.12, отнасящ се до т.нар.скрити работи. Важно е да се отбележи, че съгласно императивните правила на чл.7 от Наредбата, всички актове, предвидени за съставяне в строителството следва да се изготвят и подписват от точно определени лица, но във всички случаи и от лицето, упражняващо строителен надзор или от определено от него технически правоспособно лице. Макар да са частни документи, разпоредбата на чл.1, ал.4 от Наредбата е предвидила, че  съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите. Т.е. по силата на самия нормативен документ, на посочените в него актове е придадена материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи.

Доколкото процесният протокол обр.15/01.08.2011 г. е акт сред предвидените в Наредба №3/2003 г., то следва да се приеме, че същият се ползва със същата материална доказателствена сила, както актовете по чл.7 от Наредба №3/2003 г., поради което същият е годен документ, по силата на който да се удостовери  изпълнението.

За изясняване фактическото състоятние на имота към момента на продажбата, по искане на ответниците, в производството са събрани гласни доказателства. При съпоставка и анализ на доказателствения материал в неговата цялост и изслушаните свидетели, следва да бъде отбелязано, че в същността си тези показания не носят категоричност относно спорното обстоятелството за датата на съставяне. Свидетеля В. заявява, че има непосредствени възприятия за обекта от 2012 г., към края на лятото, като не е напълно сигурен дали  е било 2012 г. или края на лятото на 2011 г.  Подобна липса на категоричност се наблюдава и в показанията на свидетеля Башленски доколкото, свидетелят е заявил, че мисли, че първият оглед на тази къща е било в края на август 2011 г . Конкретност във връзка с периода на натрупаните лични впечатления, не може да изведена и от показанията на свидетеля И.. По време на разпита си, същият е заявил, че видял къщата през лятото -  юни - август 2011 г., но кога точно е станало това, същият не установява категорично. Освен това, изхождайки от характера на строителната дейност,  обвързана с въведени срокове за изпълнение на отделните етапи във връзка с окончателната му реализация, при липсата на твърдения, данни и/или доказателства за спиране на строителния процес, логически необсновано би било възприемане на факта, че в период от три пълни летни месеца, обекът е бил с идентичично състояние, т.е . че от 01.06. – до датата на прехвърлителната сделката - 17.08.2011г., същият не търпял промяна във фактическото си състояние. Обвързване на свидетелските показания с Договор за изработка на дограма №148/05.09.2011 г., Договор за извършване СМР от 12.09.2011 г. и Договор от 01.09.2011 г. за доставка на материали за довършване на обекта е недопустимо, предвид това, че същите не са приети по делото и не представляват част от събрания в процеса доказателствен материал. 

Същевременно, установяването на степента на завършеност на процесния обект към датата на разпоредителната сделката е предмет на изследване с оглед задачите на допусната, изслушана и приета по делото СТЕ, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема от решаващия съдебен състав.  Видно от заключението на експерта,  установяването на степента на завършеност на даден строителен обект към минал момент, се установява единствено с писмени доказателства. Посочено е, че за проследяване на фактическото изпълнение на процесния обект, е необходимо да бъдат прегледани и съпоставени всички актове и протоколи, които се изискват съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. По делото са представени Актове обр.14 и 15 за строежа. Според експертизата, съгласно приложения по делото Акт обр.14 за приемане на конструкцията на строеж: „3 броя ателиета“, част от който е и процесната сграда, към 17.07.2009 г. е била изградена носещата ст. бет. конструкция на сградата. В констатациите на експерта е отразено, че с оглед документите, описани при съставянето на Нот. акт № 128, том I, peг. № 5102, дело № 115/17.08.2011 г., за процесния имот е съставен Констативен протокол № 11 по чл.181, ал.2 от ЗУТ, № КС-15-05-7000-6/21.04.2011 г., издадено от Район „Младост“ — СО, т.е. към 21.04.2011 г., процесната сграда е била с изградена строителна конструкция, с изпълнени ограждащи стени и покрив, както и с различна степен на изпълнение на довършителните видове работи в същата. Същевременно, от описанието на извършените видове работи по отделните части от одобрения инвестиционен проект за процесната сграда, направено в приложения по делото Констативен акт обр.15, към месец август 2011 г., експертизата е посочила, че всички довършителни и инсталационни видове работи са били изпълнени, била е завършена и вертикалната планировка около същата, както и са били направени необходимите проби и изпитвания, за които са били изготвени и съответните Протоколи. Посочено е, че в Акт обр.15 подробно са описани всички актове и протоколи, съставени за процесната сграда по време на строителството й, но не са посочени датите на съставянето им. Единствено е посочена датата на Сертификат за контрол № 7201/17.08.2011 г. за измерване на импеданса Zs на контура „фаза - защитен проводник“, контрол на защитна, заземителна инсталация, контрол на мълниезащитна уредба, съпротивление на изолацията на кабелите за ниско напрежение, от което е видно, че към 17.08.2011 г. в процесния обект са били изпълнени и изпитани заземителната и мълниезащитната инсталации. От описаните в Акт обр.15 строителни документи е експетизата е заключила, че са съставени всички изискуеми се такива, както и че всички видове СМР, свързани с изготвянето им, са били извършени в обекта - вкл. видовете скрити работи, инсталационните видове работи и други. От посочените Протоколи за извършени изпитвания, според вещото лице в сградата са били изградени ВиК, Е. и ОиВ инсталации, както и е било извършено изпитване на същите. По отношение на степента на завършеност на отделните ателиета, в Акта е посочено, че същите са изпълнени с гланцирана, циментова замазка на жилищните помещения, с армирана, циментова замазка - за гаражите и с гланцирана циментова замазка в сутерените, с монтирани дървени, вътрешни врати и прозорци от PVC със стъклопакет. Всички външни стени са изпълнени с топлоизолация и с керамична облицовка. Установено е, че в изготвения Окончателен доклад от фирмата, осъществавала строителен надзор на процесния обект, са посочени по идентичен начин като в Акт обр.15, всички строителни документи, съставяни по време на строителството, като изрично е посочено, че същите са надлежно съставяни, съгласно Наредба № 3. В тази връзка експертът е приел, че строителният надзор е удостоверил с доклада си, че на обекта са изпълнени всички видове работи по описаните строителни книжа. Изрично в заключението си вещото лице сочи, че нито в Акт обр.15, нито в Окончателния доклад са отразени някакви видове СМР, които да не са изпълнени или такива, които да не са довършени. В заключение и предвид всичко изложеното, екпертизата е приела, че съгласно съставените за процесния обект строителни книжа, към месец август 2011 г., същият е бил напълно завършен и годен да бъде въведен в експлоатация.

Заключението на СТЕ кореспондира с нормативно признатото значение на изготвения в съответствие с Наредба 3/2003 г. Протокол обр. 15/01.08.2015 г. (досежно неговата удостоверителна и доказателствена стойност). Поради това съдът при определяне на средната пазарна цена на процесния актив не кредитира заключението единичната съдебно-оценителна експертиза, което съгласно  изричната забележка на вещото лице, съдържа изчисления, които са направени на база презумпцията, че процесната сграда с идентификатор 68134.4091.5678.2  е продадена на етап „Груб строеж”.       

Доколкото средната пазарна цена на процесния актив, съдържаща се в заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза, е изведена след запознаване, анализ и точно преценка на доказателствения материал по делото в неговата съвкупност, при направени проучвания и съобразено фактическото състояние на имота към процесната дата, настоящият съдебен състав по отоношение основния спорен за процеса въпрос възприеме изцяло констатациите на болшинството от експертите. Заключението е обстойно, обективно и компетентно, като при изследването си вещите лица са отчели три основни подхода за определяне на пазарна стойност на недвижим имот а именно: сравнителен метод/или метод на пазарните аналози/; разходен метод /или метод на вещната, възстановителна,  стойност/ и метод на тегловните съотношения. Пазарният метод дава индикация за стойността чрез сравняване на актива с идинтични или сравними(т.е. сходни) активи, за които има налична ценова информация. При използване на този метод, експертизата е извършила проучване с цел събиране на информация за реализирани сделки с подобни активи. В случая, използавените сравнителни аналози са: две реални разпоредителини сделки за обекти  в съседената сграда, както и три офертни аналога. В първия случай, корекционния коефициент за използавините пазарни аналози е определен съобразно съотношението данъчната оценка ( до която е  по близка продажната цена) и пазарна стойност за подобен имот в същия район.  Във втория случай и доколкото цените на сравнителните аналози са офертни, същите са намалени с коефициент за офертни цени от 15% и с друг коефициент от 50% - относно това, че офертата е относима към обекти от ново завършено стройтелство. Оценяваният имот е сравнен с избраните аналози, като е извършено и сравнение между най-съществените характеристики, влияещи върху стойността на конкретния актив, а именно: местоположение, градоустройствени показатели, физически характеристики, инфраструстура, условия за продажба и др. Среднопретеглената пазарна стойност на оценявания актив, изведена след анализ на информацията от аналозите и съпоставянето й с характеристиките на оценявания обект е 300 947 лв.  Определната по метода на вещната стойност пазарна цена на имота е 165 880 лв. Доколкото метода на вещната стойност е метод на теоритични зависимост между стойността на сградите, строителните съоръжения и подобрения от разходите за тяхното създаване, изчисляван по препочъчителни цени в строителството дадени съгласно справочниците на Стройексперт СЕК, тройната експертиза дава превес при анализа си за конкретния случай на метода на сравнителните аналози. Според експертото заключение, справедливата пазарна стойност на процесния имот, следва да бъде изведен чрез среднопретеглената пазарна стойност за имота, установена при горните два метода. Именно съобразявайки  методът на тегловите отношения, вещите лица са посочили, че средната пазарна стойност за процесния актив възлиза в размер на 260 310 лв. При това положение, пазарната стойност на актива очевидно надвишава продажната цена по реализираната сделката, като с оглед заключението на експертизата съотношението между продажна цена и пазарна стойност е 69,15%.  

Този извод, съоотнесен за сравнение към разменените престации по отношение процесния казус, сочи, че към момента на сделката пазарната цена на активите надвишава с 30,85% стойността на договорената и реализирана от несъстоятелния длъжник цена по прехвърлителната сделка. В ТЗ няма законово определение или критерий, дефиниращи правно значимото понятие “значително” от нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. В практиката си, съдилищата приемат за такива стойностите, при които даденото в пъти надхвърля полученото по сделката. За да приеме, че тази разлика е значителна по см. на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, съдът съобрази, че по смисъла на цитираната разпоредба се презумира както вредоносния резултат, така и знанието за увреждане от факта на извършване на сделката в т. н. “подозрителен период” – в случая след началната дата на неплатежоспособността, без да е необходимо доказване на реално претърпяна вреда. Същевремененно, съдът отчита  и общите разпоредби на ЗЗД,  субсидиарно приложими в отношенията между търговските субекти, и в които е даден критерий за определяне на понятието “незначителен”, което в разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е предвидено като основание да не се допуска разваляне на договор при неизпълнение на незначителна част от задължението. В цитираната норма законодателят изрично е обусловил незначителността на неизпълнението с оглед интереса на кредитора от същото, като в разпоредбата  на чл. 206 от ЗЗД е уточнил, че  под незначителност следва да се разбира неплащане на вноски, които не надвишват 1/5 част от цената на вещта. По аргумент на противното следва да се приеме, че значително е всяко неизпълнение на повече от 1/5 или 20% от дължимото по договора. По аналогия съдът приема, че регламентът за значителност на неизпълнението, като основание за разваляне на договорите, е приложим като критерий за значителност на размера, установен като разлика между средната пазарна цена на актива и договорената, респ. реализираната за продажбата му такава от несъстоятелния длъжник. Т.е., в настоящия  случай - платената  с 30,85% по-ниска цена на актива, несъмнено обективира дадената в разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ квалификация “значително” разминаване между даденото и полученото по сделката.

На основание изложеното и доколкото по делото няма спор, че прехвърлитената сделка за процесния актив, е реализирана на цената, отразена в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 128, том I, рег. № 5102, дело № 115 от 17.08.2011 г. на нотариус Е. З., с рег. № 432 на НК, с район на действие СРС, вписан в СВ-гр. София под акт № 125, том LXXXVII, вх. рег. № 35311 от 17.08.2011, се налага извод за наличието и на последния изискуем елемент от фактическия състав на разпоредата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, а именно нееквилентност на разменените престации в полза на купувачите, което се явява предпоставка, обуславяща основателността на иска за обявявана недействителността на атакуваните сделки.

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.108 ЗС.

В кумулативно съединение с главния иск е предявен и иск за връщане на актива, предмет на атакуваната възмездна сделка.

Страната по нищожна или унищожаема сделка, която е получила нещо по нея, има задължението да го върне. По правни последици исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ се приравняват на последиците при уважен иск по чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД, като юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение. При квалификацията на тази претенция следва да бъде съобразено и това, че нормата на чл. 648 от ТЗ не представлява самостоятелен иск, а съдържа в себе си процесуалната възможност за предявяването на осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, като напр. иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, иск по чл. 108 от ЗС, съединени с главния конститутивен отменителен иск. В случая, правото да се възстанови даденото между страните в настоящия случай е упражнено чрез иск, който е квалифициран като такъв с правно основание чл. 108 от ЗС. Основателността на тази претенция е обусловена от положителен изход по предявения главен иск, тъй като връщане на даденото се дължи само при обявена за недействителна сделка. По същността си обусловеният иск е осъдителен и също е насочен към попълване на масата на несъстоятелността.

От представените по делото доказателства и изявленията на страните се установява, че фактическата власт върху процесните активи, чието връщане в масата на несъстоятелността се цели, продължава да се упражнява от ответниците М.Р.Б. и Т. А. А.К.; Т.Х.Б. и М.С.А.; М.Х.Б. и Х.Е.М.. При това положение и с оглед положителен изход по предявения главен иск, съдът приема за основателен и иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във връзка с направеното искане и релевираните платежни докемунти, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 2 582, 22 лева, от които: 1.) 182,22 лв. – държавна такса за вписване на им в ИР към АВ; 2.) 450,00 - депозит СТЕ, 3.) 600,00 лв. – депозит СИЕ; 4.) 1 350,00 лв. – депозит тройна СТЕ;

На основание чл.649, ал.6, изр.2-ро от ТЗ, ответниците следва да се осъдят да заплатят по сметка на СГС дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 9 170.75 лева. Държавната такса – 7 288.61 лв. (равни на 4%  от 182 215,20 лева), е изчислена с оглед чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК по иска с правно основание чл. 647 от ТЗ, а по иска с правно основание чл. 108 от ЗС в размер на 1% (съобразно чл. 69 ал.1 т.2 вр. чл. 71 ал.2 от ГПК) е в размер на 1 822.15 лв,  при удостоверената данъчна оценка за процесния имот от 182 215.20 лв.

            Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на кредиторите на масатата на несъстоятелността на М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по предявен иск с правно основание чл.647 ал.1, т.3 ТЗ от В.П.А., ЕГН **********, с адрес *** действащ като синдик на М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, срещу  М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, М.Р.Б., с ЕГН ********** и Т. А. А.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***; Т.Х.Б., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, an. 2; М.Х.Б., с ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН ********** и двамата  с постоянен адрес: ***; всички представлявани от адвокат Д.И.Д. от САК, със съдебен адрес:***;  следната правна сделка – обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с дв.вх.рег.№35311/17.08.2011 г., акт №125, том LXXXVII, дело № 19004 по описа на Служба по вписванията гр. София, акт №1.28, том I, рег.№ 5102, дело № 115/2011 г. на Нота­риус Е. З.. рег.№432 на НК, сключена на 17.08.2011 г. и по силата на която М.Ф.“ ЕООД е продал на М.Р.Б. и Т. А. А.К., в условията на СИО,; Т.Х.Б. и М.С.А., в условията на СИО; М.Х.Б. и Х.Е.М., в условията на СИО, следния собствен на дружеството актив, а именно: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.4091.5678.2 /шест осем едно три че­тири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем точка две/, находяща се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одоб­рени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сграда­та: гр. София, Район „Младост”, ж.к. „Младост 2”, със застроена площ от 95  кв.м. и с разгъната застроена площ по документи за собственост 260,  с брой на етажите 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се по документи за собственост, както следва: СУТЕРЕН, кота - 2.70 м. - от стълбищна клетка, коридор, склад, мокро помещение, сервизно помещение, английски двор и баня- тоалетна, с обща илощ на сутерена 45  кв. м. ПЪРВИ ЕТАЖ /ПАРТЕР/, на две нива, кота - 1.40 м. и кота 0,00 м. - от входна площадка, преддверие, гараж, кухня, трапезария, приемна и стълбищна клетка, със застроена площ на този етаж от 107 кв.м. ВТОРИ /ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН/ ЕТАЖ - на две нива. кота + 1.40 м и кота + 2.80 м. - от стълбищна клетка, два броя емпоре, коридор, три спални, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, със застроена площ на този етаж от 90 кв. м., ТАВАН - от входно антре, едно помещение и тераса, със застроена площ от около 18 кв. м., която сгра­да е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4091.5678, при съседи на сградата по документи за собственост: от три страни дворно място и сграда означена като ателие Б по одоб­рения архитектурно строителен план, която САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА е определена в архитек­турно - строителния план с № А 3/буква А три/, ЗАЕДНО с 23,42 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4091.5678, находящ се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-12-72/15.09.2009г. на началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, Район „********”, ж.к. „******”, с площ от 2 862 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с номер по предходния план: 1521, 1563, 2335, квартал: 1 д, парцел: III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.4091.348, 68134,4091.349, 68134.4091., 68134.4091.514, 68134,4091.5687, 68134.4091.5686, 68134.4091.5677, 68134.4091.345, 68134.4091.346, 68134.4091.347.

            ОСЪЖДА М.Р.Б., с ЕГН ********** и Т. А. А.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***; Т.Х.Б., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, an. 2; М.Х.Б., с ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН ********** и двамата  с постоянен адрес: ***; всички представлявани от адвокат Д.И.Д. от САК, със съдебен адрес:***;  на основание чл. 108 ЗС да предадат на М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от синдика В.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.4091.5678.2 /шест осем едно три че­тири точка четири нула девет едно точка пет шест седем осем точка две/, находяща се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одоб­рени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сграда­та: гр. София, Район „Младост”, ж.к. „Младост 2”, със застроена площ от 95  кв.м. и с разгъната застроена площ по документи за собственост 260, с брой на етажите 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се по документи за собственост, както следва: СУТЕРЕН, кота - 2.70 м. - от стълбищна клетка, коридор, склад, мокро помещение, сервизно помещение, английски двор и баня- тоалетна, с обща илощ на сутерена 45  кв. м. ПЪРВИ ЕТАЖ /ПАРТЕР/, на две нива, кота - 1.40 м. и кота 0,00 м. - от входна площадка, преддверие, гараж, кухня, трапезария, приемна и стълбищна клетка, със застроена площ на този етаж от 107 кв.м. ВТОРИ /ПЪРВИ НАДПАРТЕРЕН/ ЕТАЖ - на две нива. кота + 1.40 м и кота + 2.80 м. - от стълбищна клетка, два броя емпоре, коридор, три спални, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, със застроена площ на този етаж от 90 кв. м., ТАВАН - от входно антре, едно помещение и тераса, със застроена площ от около 18 кв. м., която сгра­да е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4091.5678, при съседи на сградата по документи за собственост: от три страни дворно място и сграда означена като ателие Б по одоб­рения архитектурно строителен план, която САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА е определена в архитек­турно - строителния план с № А 3/буква А три/, ЗАЕДНО с 23,42 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4091.5678, находящ се в гр. София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-12-72/15.09.2009г. на началника на СГКК-София, с адрес на поземления имот: гр. София, Район „Младост”, ж.к. „Младост 2”, с площ от 2 862 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, с номер по предходния план: 1521, 1563, 2335, квартал: 1 д, парцел: III, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.4091.348, 68134,4091.349, 68134.4091., 68134.4091.514, 68134,4091.5687, 68134.4091.5686, 68134.4091.5677, 68134.4091.345, 68134.4091.346, 68134.4091.347.;

            ОСЪЖДА М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,  М.Р.Б., с ЕГН ********** и Т. А. А.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***; Т.Х.Б., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, an. 2; М.Х.Б., с ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН ********** и двамата  с постоянен адрес: ***; всички физически лицапредставлявани от адвокат Д.И.Д. от САК, със съдебен адрес:***;  на основание чл. 78 от ГПК да заплатят на В.П.А., ЕГН **********, с адрес *** действащ като синдик на М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, разноските в настоящото производство в размер на 2 582, 22 лева (две хиляди петстотин осемдесет и два лева и 0,22ст.);

            ОСЪЖДА М.Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,  М.Р.Б., с ЕГН ********** и Т. А. А.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***; Т.Х.Б., ЕГН ********** и М.С.А., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, an. 2; М.Х.Б., с ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН ********** и двамата  с постоянен адрес: ***; всички физически лицапредставлявани от адвокат Д.И.Д. от САК, със съдебен адрес:***, да заплатят държавна такса по сметка на СГС в размер на 9 170.75 лева (девет хиляди сто и седемдесет лева, седемдесет и пет стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: