Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Габрово, 09.01.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на девети януари, две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря
Мариела Караджова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 257 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Настоящото
дело е образувано въз основа на жалба, подадена от К.Г.Т.,***. Първоначално с
жалбата е бил сезиран Административен съд – Велико Търново, във връзка с което
е било образувано адм.д. № 559/ 2023 г. по описа на ВТАдС. След процедура по
чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК с
определение № 10884/ 09.11.2023 г. по адм.д. № 10649/2023 г. по описа на ВАС,
жалбата е изпратена за разглеждане от Административен съд Габрово, по повод на
което е образувано настоящото адм.д. № 257/ 2023 г. по описа на съда.
Предмет
на оспорване е отказ на наблюдаващия прокурор по прокурорска преписка № 002631/
2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Велико Търново за предоставяне на
копие от протокола за избор на наблюдаващ прокурор по цитираната преписка. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ и се иска
отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне от сезирания орган.
Претендират се разноски.
В
проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
се представлява. По делото е депозирана писмена молба, вх. № СДА-01-2307/
01.12.2023 г., с която К.Т. заявява, че поддържа подадената жалба, ведно с
претенцията за присъждане на направените по делото разноски – весена държавна
такса.
Ответникът
по делото – наблюдаващ прокурор по пр.пр. № 002631/ 2023 г. по описа на ВТОП не
се явява и не се представлява. Представя писмена молба, вх. № СДА-01-2348/
06.12.2023 г., за отхвърляне на жалбата по съображенията, изложени в становище
от 03.10.2023 г. Същото е приобщено към адм.д. № 559/ 2023 г. по описа на ВТАдС
/л.28/.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото:
Жалбоподателят
в настоящото производство К.Т. е подал заявление до Окръжна прокуратура –
В.Търново, вх. № 2631/ 25.09.2023 г., с което е отправил две искания – да му се
предостави достъп за запознаване с пр.пр. № 002631/2023 г. по описа на ВТОП,
както и да му бъде предоставен препис-копие от протокола/ите за избор на наблюдаващ
прокурор по цитираната преписка. По посочената от заявителя електронна поща е
изпратен отговор, изх. № 2631/ 27.09.2023 г. /PRB2023 20920735/, с който
заявителят се уведомява, че достъп до материалите по преписка № 002631/2023 г.
на ВТОП може да му бъде предоставен в деловодството на прокуратурата в удобно
за К.Т. време в рамките на работния ден. Осигурена е и възможността му да се
запознае на място с протокола за избор на наблюдаващ прокурор. Посочва се, че протоколът
е приложен към преписката, но не е част от материалите по нея, а е
вътрешнослужебен акт, поради което исканото копие от него не може да бъде
предоставено.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, прецени доводите и становищата на страните по делото, и като
извърши цялостна проверка по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК за законосъобразност на
оспорения акт в обжалваната му част, намира за установено следното от правна
страна:
Подаденото до ВТОП заявление от К.Т., вх. № 2631/ 25.09.2023 г., има характер на заявление
за достъп до обществена информация, съдържащо две искания. До заявителя е
изпратено писмо, изх. № 2631/ 27.09.2023 г. /PRB2023 20920735/, в което е обективирано
решение на сезирания орган за частично уважаване на исканията. Отговорът, в
частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на копие от протокола за избор
на наблюдаващ прокурор по пр.пр. 002631/2023 г. на ВТОП, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 37-39 от
ЗДОИ и като такъв подлежи на инстанционен контрол.
По
делото не се съдържат данни кога актът е връчен на адресата, но доколкото
жалбата е подадена на 28.09.2023 г. – денят, следващ датата на издаването му
/27.09.2023г./, съдът приема, че оспорването е направено в рамките на
законоустановения срок, още повече, че в обжалвания административен акт не е указано
пред кой орган и в какъв срок същият може да се подаде жалба, при което
приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК.
Поради
това съдът намира, че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес – адресат на постановения отказ за предоставяне на достъп до
информация, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо,
изх. № 2631/ 27.09.2023 г. /PRB2023 20920735/, е издаден от материално
компетентния орган по см. на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, а именно от
зам.окръжен прокурор С. И., която е наблюдаващият прокурор по прокурорска преписка
№ 002631/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Велико Търново, видно от
протокол за избор, приобщен на л. 38 от адм.д. № 559/ 2023 г. на ВТАдС.
От
фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството, че това е вътрешнослужебен
акт. В становище от 03.10.2023 г. издателят на акта е развил и съображения, по
които счита, че от съдържанието на заявлението на К. Т. не може да се направи
извода, че се иска достъп до обществена информация. Сочи също, че
предоставянето на копие е отказано, тъй като протоколът в по-голямата си част
съдържа лични данни – имена и подписи на прокурори и съдебни служители, чието
обезличаване би обезсмислило съдържащата се в протокола информация.
Правото
да се търси и получава информация е прокламирано в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на РБългария, като то
обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до
общественозначима информация, при отчитане на нормативно уредените ограничения
на това право. В действащото законодателство са предвидени различни правни
средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и
значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в
ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на
Република България има право на достъп до обществена информация при условията и
по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация. Съответно в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществената
информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка
информация, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената
информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е
официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните
дефиниции на понятията "официална обществена информация" и
"служебна обществена информация" и е определен предметният обхват и
съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл. 10 от ЗДОИ "официална обществена
информация" е информацията, която се съдържа в актовете на държавните
органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните
правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ "служебна обществена
информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации. В разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ са определени кои са
задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена информация -
държавни органи, органи на местното самоуправление, публичноправни субекти и т.
н., които създават или съхраняват обществена информация.
При
тълкуването и анализа на така очертаната нормативна уредба следва изводът, че
във всеки един случай при извършване на преценка за съществуването на
задължение за предоставяне на достъп до конкретна обществена информация, е
необходимо да се установи дали информацията, която се иска, представлява
обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Спорният по делото
въпрос се свежда именно до това – обществена ли е исканата информация и налице
ли е материалноправно основание за предоставянето ѝ.
От
съдържанието на подаденото от К.Т. заявление е видно, че е направено искане за
получаване на достъп до информация чрез предоставяне на копие от протокола за
избор на наблюдаващ прокурор по прокурорска преписка. За да постанови отказ за
предоставяне на заявения достъп до информация, сезираният орган на първо място
е приел, че заявената за предоставяне информация няма характер на обществена
такава по смисъла на ЗДОИ и на второ, че направеното искане касае документ,
съдържащ лични данни, поради което ЗДОИ е неприложим.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на решаващия орган.
Действително,
обществена е не всяка информация, която се създава, обработва или съхранява от
задължен субект по ЗДОИ, а само тази, която отговаря регламентираните в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ изисквания. Гражданите
и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, а
органите на съдебната власт, в т.ч. на Прокуратурата, са длъжни да осигуряват
откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този
закон и на процесуалните закони /чл. 5, ал.1 и ал. 2 от ЗСВ/.
Предоставянето
на информацията по предвидения в ЗДОИ ред не би било допустимо, ако в друг
закон съществува специален ред за нейното получаване /чл. 4, ал. 1, предл. 2-ро
от закона /. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗСВ разпределението на
делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на
случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността
на постъпването им. Принципът на случайния подбор при разпределението на делата
в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в
прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите /чл. 9,
ал. 2 от ЗСВ/. Разпределението на делата
и издаваните за това актове от органи на прокуратурата /протоколи/, следва да
се разглежда като административно-правна дейност. Тази дейност е различна от
дейността по разследването в рамките на досъдебното производство и свързаните с
него материали по разследването, съдържащата се в които материали информация
безспорно не е обществена по смисъла на ЗДОИ, като предоставянето й става по
предвидения в НПК ред. Но информацията за актовете на прокуратурата,
обективиращи извършваната от нея административно-правна дейност, издадени в изпълнение
на административните ѝ функции, представлява обществена информация по чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ. В случая, с подаденото заявление не се цели достъп до
прокурорски актове по повод на образувано досъдебно производство, а получаване
на сведения за начина на изпълнение на заложения в чл. 9 от Закона за съдебната власт принцип
за разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт чрез
случайния подбор посредством електронно разпределение съобразно поредността на
постъпването им. Информацията, определена като копие на протокол за извършено
случайно разпределение на преписките в прокуратурата, съответно параметрите, по
които са избрани наблюдаващите прокурори, датата, на която е извършено
разпределението и операторът, издал данните, е от естество да формира мнение на
оспорващия за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя
упражнява правомощията си, вкл. изпълнението на нормативно разписаното правило
по чл. 9 от ЗСВ. От изложеното следва, че
информацията, достъп до която е поискан, е обществена и се предоставя по реда
на ЗДОИ. Поради това неправилно и необосновано в обжалвания отказ е прието, че
заявената за предоставяне информация – копие от протокола за избор на
наблюдаващ прокурор по преписка № 002361/ 2023 г. по описа на ОП – Велико
Търново e вътрешнослужебен акт и не може да бъде предоставено копие от него. И тъй
като органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне
на достъп до обществена информация, освен в изчерпателно посочени случаи /арг.чл. 27 от ЗДОИ/, неоснователен е доводът на
ответника, че информацията е предоставена на заявителя чрез осигуряване на
възможност за преглед на прокурорската преписка, към която е приложен и
протоколът.
Съдът
не споделя и доводите, изложени ответника в депозирано по делото писмено становище,
че протоколът съдържа лични данни. Несъмнено, имената на физическите лица
представляват "лични данни", както по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, така и по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. В чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ е предвидено че този
закон не се прилага за достъпа до лични данни. Целта на
законодателното разрешение за изключване приложимостта на ЗДОИ спрямо достъпа
до лични данни, е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния
живот, като се защитят физическите лица при неправомерно използване на
свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събраните и
обработвани такива данни.
Но,
в случая заявеният достъп до информация, формулиран като такъв за предоставяне
на копие от протокола за избор на наблюдаващ прокурор, не може да бъде
определен като искане за предоставяне на лични данни и достъп до лични данни на
физически лица. Независимо, че процесният протокол съдържа трите имена на
всички магистрати от състава на ОП – Велико Търново, участващи в
разпределението, информацията за имената на прокурорите не може да бъде
определена като такава, свързана с неприкосновеността на личността и личния
живот на физическите лица. Заявената за получаване информацията се отнася до
публичната институция – Окръжна прокуратура и следователно не засяга в лично
качество физическите лица, заемащи длъжността прокурор. Трайно установена е и
съдебната практика, че имената на лица, заемащи длъжност в институция, чиито
структура, правомощия и правила на дейност са нормативно регламентирани на
основата на принципа на публичността, не могат да бъдат определени като
защитени от закона лични данни, както и че защитата на личните данни на лицата,
заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата на
личните данни на останалите граждани. В този смисъл нормативно предвидената в
ЗЗЛД защита на личните данни не може да има за последица ограничаване правото
на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. Ето защо заявената от К.Т. за
получаване информация не може да бъде определена като защитена от закона,
поради съдържащите се в нея лични данни.
По
изложените съображения, съдът намира, че възприетите от наблюдаващия прокурор
по пр.пр. № 002631/ 2023 г. и изложени като мотиви в оспорения акт и в писменото
становище по делото фактически основания, не релевират съществуването на
законово регламентирано материалноправно основание за постановения отказ за
предоставяне на информация. Неправилно правоприлагащият орган е отрекъл
заявеното и упражнено от лицето право на достъп до информация по реда на ЗДОИ –
информацията, предоставянето на която се иска, представлява обществена
информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, която, дори и да
съдържа лични данни, не е защитена със закон. Поради това, формираният и
обективиран в писмо, изх. № 002631/ 27.09.2023 г. /PRB2023 20920735/ отказ за
предоставяне на обществена информация по заявеното от К.Т. искане, следва да
бъде отменен като постановен при неправилно приложение на закона и в
несъответствие с неговата цел, а преписката следва да бъде върната на компетентния
орган за разглеждане и ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като Окръжна
прокуратура – Велико Търново, в чиято структура се намира органът, издал
оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 10
лева, представляваща внесена държавна такса.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.Т., с
пост.адрес: ***, като незаконосъобразно Решение за предоставяне на достъп до
обществена информация, обективирано в писмо с изх. № 2631/ 27.09.2023 г.
/PRB2023 20920735/ на наблюдаващия прокурор по прокурорска преписка № 002631/2023
г. по описа на Окръжна прокуратура – Велико Търново, в частта му, с която се
отказва достъп до обществена информация – предоставяне на копие от протокола за
избор на наблюдаващ прокурор по прокурорска преписка № 002631/ 2023 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Велико Търново, поискан със заявление за достъп до
обществена информация, вх. № 2631/ 25.09.2023 г.
ВРЪЩА преписката на Окръжна прокуратура
– Велико Търново за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от К.Г.Т. заявление
за достъп до обществена информация, вх. № 2631/ 25.09.2023 г, в частта по
направеното искане за предоставяне на копие от протокола за избор на наблюдаващ
прокурор по прокурорска преписка № 002631/ 2023 г., при съобразяване с дадените
в настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура –
Велико Търново да заплати на К.Г.Т., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, сумата
от 10.- /десет/ лева, представляваща направени от жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски.
На основание
чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация настоящото решение
не подлежи на обжалване.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ДИАНА
ПЕТРАКИЕВА