№ 44
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Красимир Маринов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000677 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********
против решение № 260 106/ 10.02.2022 г. по т. д. № 2203/2020 г. по описа на
СГС, ТО, 19 състав, с което въззивника е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, по предявения иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. с § 24 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., сума в
размер на 31 059,73 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от
13.11.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, представляваща ½ от заплатената от ищеца, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на лек автомобил „БМВ 318 И“, рег. №
***, в полза на ЗД „Бул инс“АД-застраховател по имуществена застраховка
„Автокаско“ по полица № А080922204401849128, във връзка със
застрахователно събитие, настъпило на 14.06.2009 година, сума по регресно
вземане, въз основа на влязло в сила съдебно решение № 233 от 05.02.2016
година, постановено по в.т.д.№ 3663/2015 година на САС, ТО, 9 състав.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено в
1
противоречие на материалноправните разпоредби и доказателствата по
делото.
Поддържа, че с извършеното на ЗД “Бул инс“ АД по изп. дело №
4155/2016 г. плащане е изпълнил задължението си, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и не дължи по
претенцията на ищеца, в качеството на солидарно отговорен длъжник по
регресния иск на същия застраховател ЗД „Бул инс“ АД за същата щета, но
предявен срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД.
Противопоставя се на мотивите на съда, с които е приел, че е налице
основание за ангажиране отговорността му, тъй като това водело до повторно
плащане на вече погасено задължение. Навежда, че към получената от „ДЗИ –
Общо застраховане“ АД покана за плащане, липсвали платежни документи,
свидетелстващи, че плащането е извършено, поради което и ЗК „Лев инс“ АД
не била наясно с изискуемостта на задължението.
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане“ АД оспорва жалбата.
Поддържа, че твърдението, относно липсата на доказателства за плащане към
поканата от 02.08.2016 г. не отговаря на действителните факти. В поканата
изрично било описано и приложено към нея платежно нареждане от
29.02.2016 г., удостоверяващо изплащането на сумата от 62 119, 47 лв. в
полза на ЗД „Бул инс“ АД.
Настоява, решението да бъде потвърдено, тъй като, ответникът е
платил на „Бул инс“ АД, след като, вече е бил уведомен за дължимата към
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, сума. Намира, че този факт е показателен
за възможността която е имал ответникът, да защити своевременно правата си
по т. д. № 3904/2014 г. на СГС и да предотврати двойното плащане към ЗД
„Бул инс“ АД.
Съдът констатира, че въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от
легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил
мотиви, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно
дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. При проверка правилността
на решението, съдът следи служебно само относно допуснато нарушение на
2
императивните законови правила, каквото нарушение по делото не е налице.
За останалите нарушения е ограничен до наведените с въззивната жалба
възражения, а те са неоснователни по следните съображения:
Неоснователно е възражението, че извършеното по изп. д. № 4155/2016
г. плащане на „Бул инс“ АД, освобождава ответника от процесното му
задължение към „ДЗИ – Общо застраховане“.
По силата чл. 223, ал. 2 ГПК, ответникът е подчинен на обвързващата
сила на мотивите на решение № 85/19.01.2015 г. по т. д. № 9193/ 2012 г. на
СГС и на постановеното в хода на инстанционния контрол решение № 233/
05.02.2016 г. по т. д. № 3663/2015 г. на САС, с което „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Бул инс“ АД сумата, половината
от която, претендира като ищец по настоящото дело. Посоченото дело е
приключило преди приключването на производството по т.д. № 3907/2014 г.,
въз основа на решението и изпълнителния лист по което, е образувано изп. д.
№ 4155/2016 г. Преди приключването на т. д. № 3904/ 2014 г. е и отправената
от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД молба до ответника, да заплати в
качеството му на солидарен длъжник сумата от 31 059, 73 лв. Поканата за
плащане е връчена на „Лев инс“ АД на 01.08.2016 г. чрез куриерската услуга
„Булпост“ на оператора „Български пощи“ ЕАД и факта на получаването й
съобразно приложената по делото товарителница, не е оспорен от ответника.
В покана ясно е описано, както съдебното производство по което е дължима,
така и обстоятелството, че вече е заплатена на 29.01.2016 г. на „Бул инс“ АД.
Ето защо, САС намира, че повторното плащане от „Лев инс“ АД, е резултат
единствено на зле водената от същия работа за собствените му дела.
Ответникът е разполагал своевременно с данни за платеното вече на „Бул
инс“ АД, обезщетение от „ДЗИ – Общо застраховане“, поради което и е могъл
своевременно, да предотврати осъждането на ЗК „Лев инс“ АД по т. д. №
3904/ 2014 г. за идентично вземане, но не го е сторил.
По изложените съображения, извършеното плащане по изп. д. №
4155/2016 г. не освобождава ответника от отговорност към „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, да заплати в рамките на солидарната му отговорност,
половината от погасения от ищеца дълг, поради което и като е уважил иска,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.
По направените разноски:
3
При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна разноски пред САС в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 106/ 10.02.2022 г. по т. д. №
2203/2020 г. по описа на СГС, ТО, 19 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407 сумата в размер на 100 лв.
разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4