№ 2965
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110163684 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: **.
** ** ** против П. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****. Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан в настоящото производство.
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства следва да се
остави без уважение, тъй като не се сочат факти в доказателствената тежест на ищеца, които
ще бъдат доказвани чрез тях.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-медицинска експертиза също следва да се
остави без уважение, тъй като не са необходими специални знания и умения за изясняване
на спорни и релевантни за предмета на производството обстоятелства.
Искането на ищеца за изискване на медицинския му картон от *** съдът преценява
като неоснователно, доколкото за снабдяване с тези доказателства на ищеца не е
необходимо съдействие на съда, тъй като същите касаят евентуално негов здравен статус.
Останалите доказателствени искания на ищеца за изискване на справка за образувано
наказателно производство за бягство и за изискване на затворническото му досие не са
необходими за изясняване на спора от фактическа страна и следва да се оставят без
уважение.
На ответника следва да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на
довеждане.
Не следва да се уважи искането на ответника по чл. 192 ГПК като се задължи третото
неучастващо в настоящото производство лице в. *** да представи намиращи се у него
документи, тъй като за снабдяване с посочените документи не е нужно съдействие на съда,
доколкото именно ответникът като твърдяна страна по трудово правоотношение следва да
разполага с тях.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да представи доказателства за надлежно
учредена представителна власт на адв. П. П. или в същия срок да потвърди извършените от
1
него действия по депозиране на ОИМ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2023г. от
09,30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане гласни
доказателствени средства, назначаване на СМЕ, изискване от *** препис от медицинското
досие на ищеца, както и исканията за изискване на справка за образуване на производство за
бягство, както и за изискване на затворническото досие на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 192 ГПК трето
лице /в. ***/ да бъде задължено да представи трудов договор и длъжностна характеристика
за заеманата от ответника П. К. М. длъжност „отговорен редактор“.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника П. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на Е. Д. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: **. ** ** ** сумата от 23 000 лв., представляваща
претърпени неимуществени вреди в резултат от публикувана на 18.11.2018 г. във в. ***
статия със заглавие „***“, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 18.11.2018 г. във в. ***, чийто отговорен редактор бил
ответникът, била публикувана статия със заглавие „***“, което навеждало невярното
твърдение, че ищецът има намерение да извърши престъпление по чл. 297 НК. Посочва, че
се почувствал обиден от прякора „**“, с който не се идентифицирал. Твърди, че във
вестника без негово разрешение била поместена негова снимка. Поддържа, че ответникът не
е изпълнил задължението си да провери достоверността на изнесените със статията данни
преди да допусне материалът да бъде публикуван, последният съдържал клеветническа,
обидна и невярна информация за ищеца, а ответникът организирал негативна медийна
кампания спрямо него. Сочи, че в резултат от статията се почувствал унизен и опозорен
пред обществото, изпитал страх, безпокойство, силен стрес, развил паник атаки, поболял се
от нерви и напрежение. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е
налице виновно противоправно поведение от страна на ответника, от което да са произтекли
за ищеца твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Посочва, че не е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като отговорният редактор в
едно печатно издание не е работодател на журналистите, работещи в него и съответно не е
възложител на тяхната работа, а ищецът не твърди ответникът в лично качество да е автор
на процесната статия. Сочи, че ответникът не редактира и не одобрява написаните статии,
не е посочен сред авторите на статиите в изданието и отговаря за различен журналистически
жанр – политика, а не за криминалната рубрика, в която била поместена статията. Оспорва
твърдението, че в процесната статия се съдържат обидни или клеветнически твърдения.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът му е приписал престъпление
по чл. 297 НК, тъй като не е автор на статията, а и предвид обстоятелството, че подготовката
на бягство от ареста не представлява престъпление по НК. Оспорва той да е разрешавал
публикуването на статията. Поддържа, че претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за понесените от него неимуществени вреди не е индивидуализирана в
достатъчна степен. Оспорва претенцията и по размер като счита същия за прекомерен, силно
завишен и неотговарящ на принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
конкретните си противоправни действия, които съдържат обидни и клеветнически
2
твърдения, вкл. с публикуването на негова снимка към посочената статия на посочената дата
в печатно издание, в което ответникът е заемал длъжност „отговорен редактор“, без
проверяване на тяхната достоверност, ответникът му е причинил неимуществени вреди и
какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените
неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.
В тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на
исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3