№ 7002
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110100505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Депозирано е възражение от длъжника ЗЛ. П. Х. срещу издадената Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 3357/31.01.2022г. Длъжникът твърди, че не дължи
изпълнение на вземането.
Съдът е сезиран и с молба за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със
заповедта за изпълнение. Искането е мотивирано с твърдение, че договорът за наем, във
връзка с който е издадена заповедта за изпълнение, е прекратен на 22.10.2021г. с
четиримесечно предизвестие от дата 11.06.2021г. с уведомително писмо от 22.06.2021г.
Мотивира приложимост на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неправноправните клаузи в потребителските договори и Закона за защита па потребителите,
като претендира неправноправност на клаузата по договора, в която е уговорена възможност
за едностранното му прекратяване единствено в полза на наемодателя.
Съдът като се запозна с материалите по делото, прие следното:
Възражението и искането за спиране са депозирани в законоустановения едномесечен
срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение и в този смисъл същите са
допустими.
Производството по настоящото дело е образувано по подадено от ИВ. П. ИВ.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК срещу ЗЛ. П. Х. за
вземане, произтичащо от сключен на 08.09.2020г. договор за наем на офис и дължимата в
тази връзка вноска за наем за месец януари 2022г.
Въз основа на заявлението съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
3357 от 31.01.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК – възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 419, т. 1-9 ГПК, освен
1
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от
ЗЗД. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
Съгласно ал. 2 на чл. 420 ГПК – съдът постановил незабавното изпълнение може да
го спре и без да е небоходимо обезпечение по ал. 1, когато направеното искане за спиране, е
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи; вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител.
Първоинстанционният съд в производството по чл. 420 ГПК и с оглед направените
възражения, на първо място ще посочи, че в конкретния случай не са налице писмени
доказателства за недължимостта на вземането, за събиране на което е образувано
изпълнителното дело. Този състав е на мнение, че длъжникът не е представил такива
доказателства срещу недължимостта на вземането по заповедта за изпълнение, респективно
в подкрепа на доводите си за прекратяване на договора за наем, считано от 22.10.2021г.
От представения по делото договор за наем се установява, че същият е сключен на
08.09.2021г. за срок до 31.10.2022г. /чл. 15, ал. 1 от договора/, като съгласно чл. 4, ал. 1 е
уговорена месечна наемна цена в размер на 1150,00 евро в лева съгласно курса на БНБ от
1,95583 лв. за едно евро. От представените към възраженията платежни нареждания не може
да се установи, че същите касаят заплащането на наема за месец януари 2022г., а в същото
време от представените по молителката писмени доказателства не може да се направи извод
за основателност на твърдението й, че процесният договор за наем е прекратен с
четиримесечно предизвестие на 22.10.2021г.
Съгласно члл. 238 ЗЗД – ако договорът за наем е без определен срок, всяка от
страните може да се откаже от него, като предизвестни другата един месец по-рано. Ако
наемът е уговорен на ден – достатъчно е предупреждение с един ден. Видно от договора за
наем, същият е сключен до определен срок, поради което разпоредбата на чл. 238 ЗЗД се
явява неприложима.
Молителката не е представила и надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от
ЗЗД, каквото обезпечение спира изпълнението по силата на закона и в определението си
съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Според установената практика,
обезпечението трябва да е представено с възражението. Изложеното позволява да се приеме,
че обезпечението по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД е определено от закона, а не е определяемо и
поради това за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с
размера му.
От друга страна, според този състав не са налице и останалите предпоставки на чл.
420, ал. 2 ГПК, доколкото в случая от приложените към възражението доказателства не
може да се приеме, че се касае за потребителски договор по смисъла на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и Закона за защита па потребителите.
По тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на
принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена по настоящото дело,
2
поради което това искането на длъжника следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъдат дадени указния на заявителя по чл. 415 ГПК с оглед постъпилото в
срок възражение по чл. 414 ГПК.
Мотивиран от горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 420 ГПК на ЗЛ. П. Х. ЕГН
**********, за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3357/31.01.2022г. по ч.гр.д.
№ 505/2022г. по описа на СРС, 61-и състав.
УКАЗВА на заявителя ИВ. П. ИВ., че може да предяви иск за съществуване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иска, в противен случай издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
Определението в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране на
изпълнението, може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3