Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 29.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 547 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.1.“
ЕООД срещу „П.К.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
сумата 193 600,00 лв. – наемна цена, дължима за периода от 01.06.2018г. до
31.01.2020г. по договор от 17.04.2013г. и споразумение от 19.05.2017г.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
плащания в погашение на съдебно предявените вземания, извършени на
27.03.2020г., 15.04.2020г., 24.04.2020г., 30.04.2020г., 11.06.2020г. и
11.09.2020г.
Ищецът признава плащанията и пълното
погасяване с тях на вземанията за наем, за които е предявен осъдителният иск с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Претендира присъждане на разноските, които е
направил за исковото производство, при съображения, че плащанията са извършени
след предявяване на иска, като освен това претендира и присъждане на законна
лихва върху главните вземания за периода от датата на исковата молба до датите
на съответните плащания на ответника.
Ответникът оспорва тези претенции на ищеца с
възражения, че вземанията за наем не са били изискуеми преди предявяването на
иска, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за наем да
издава и изпраща на ответника фактури за вземанията.
Процесуалните изявления на страните обусловят
липса на спор относно сключването и съдържанието на договора от 17.04.2013г. и
споразумението от 19.05.2017г., представени с исковата молба, изпълнението на
задълженията на ищеца за осигуряване на ползването на наетия имот от ответника
в процесния период от 01.06.2018г. до 31.01.2020г. и плащанията на ответника,
извършени в погашение на задълженията му по договора за наем на 27.03.2020г.,
15.04.2020г., 24.04.2020г., 30.04.2020г., 11.06.2020г. и 11.09.2020г., поради
което и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК тези обстоятелства не се
нуждаят от доказване в производството по делото.
При отчитане на погасителния ефект на описаните
плащания предявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне като погасен чрез
плащане.
Плащанията обаче са извършени след
предявяване на иска, но също и след изтичане на сроковете на периодичните
задължения за наемна цена, определени по съгласие на страните със
споразумението от 19.05.2017г., поради което не може да се приеме, че правният
спор по делото е неоснователно предизвикан от ищеца с предявяване на исковата
молба, а не от ответника с неизпълнението на задълженията му по споразумението
с настъпил падеж преди предявяването на осъдителния иск.
Възраженията на ответника, че освен
изтичането на определените срокове за ползване на наетия имот, споразумението
от 19.05.2017г. предвижда като условие за плащане на наемната цена за
съответния период и издаването на фактури от ищеца за вземанията за този период,
са съответни на съдържанието на клаузата на чл. 5 от въпросното споразумение.
Същевременно от заключението на счетоводната
експертиза по делото безпротиворечиво се установява, че всички издадени от
ищеца фактури за вземанията за наемна цена за процесния период са отразени в
счетоводството на ответника, като заключението съдържа и достатъчно данни, въз
основа на които може да бъде направен безусловен извод, че поне част от процесните
фактури (а именно фактурите за наемна цена, дължима за периода от 01.06.2018г.
до 30.09.2018г.) са издадени от ищеца и получени от ответника още през 2018г.,
тоест повече от една година преди подаването на исковата молба.
При това положение и при съобразяване на обстоятелството,
че задълженията по фактурите, издадени за посочения период от 01.06.2018г. до
30.09.2018г., също не са били платени от ответника преди подаването на исковата
молба, следва неизбежният извод, че повод за образуването на исковото
производство е именно противоправното (в нарушение на договорните клаузи между
страните) неизпълнение на задълженията на ответника по споразумението от
19.05.2017г., поради което и съгласно правилата на чл. 78 ГПК негова е и отговорността
за възстановяване на разноските, които ищецът е направил за това производство в
доказания им по делото размер от 14 944,00 лв., независимо че предявеният
осъдителен иск подлежи на отхвърляне като последица от плащанията на ответника,
извършени в хода на образуваното исково производство.
Претенцията на ищеца за присъждане на законна
лихва, изтекла след датата на исковата молба върху вземанията, за чието
присъждане е предявен осъдителният иск, до датите на установените по делото
частични погасявания на вземанията, обаче не може да бъде уважена, а и е
недопустимо да бъде разглеждана по същество, тъй като разпоредбата на чл. 214,
ал. 2 ГПК допуска възможност за присъждане на лихви, които са изтекли след
датата на подаване на исковата молба върху вземане, за което е предявен
осъдителен иск, но именно и само като законна последица от уважаването на
предявения иск за присъждане на главното вземане, върху което се претендират
лихви след датата на исковата молба, а в процесният случай предявеният
осъдителен иск по съображенията по-горе подлежи на отхвърляне.
Изложеното не означава, че ищецът е лишен от
правото на съдебна защита на вземания за изтекли след датата на подаване на
исковата молба лихви върху главните вземания за наемна цена, за които е
предявен искът с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, но това право може да
бъде упражнено с предявяване на самостоятелен иск за присъждане на въпросните
лихви.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „К.1.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу „П.К.“
ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 193 600,00 лв. – наемна
цена, дължима за периода от 01.06.2018г. до 31.01.2020г. по договор от
17.04.2013г. и споразумение от 19.05.2017г.
ОСЪЖДА „П.К.“ ООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.1.“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78 ГПК сумата 14 944,00
лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: