Решение по дело №591/2014 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

                            

№ ………./01.12.2014 г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание проведено на  петнадесети септември  две хиляди и четиринадесета година  в следния състав:

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при участието на секретаря И.В.,  след като разгледа гр. д. № 591 по описа за 2014 г. на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Провадия, с правно основание чл.30 вр.чл.29, т.2 и чл.28 вр. чл.4,ал.1, т.2 и чл.25 , т.1 и т.2  от Закона за закрила на детето с искане  за прекратяване на настаняването на детето Д. М. Д., ЕГН:********** в семейството на А.П.Д.,ЕГН: ********** и Д.А.Д., ЕГН: **********   и настаняването му в същото  семейството  до отпадане на основанията за това.

В молбата се излага, че със Заповед №ЗД-Д-Пр-01-54/25.06.2014г. на Директора на Д“СП“Провадия било прекратено временното настаняване на детето Д. в семейството на А.П.Д. и Д.А.Д. поради изтичане на срока на съдебното решение и детето е настанено отново в същото семейство. Тази мярка била предприета с оглед на по-добра закрила интересите на детето, тъй като майката се намирала в трайна невъзможност да полага грижи за него, а в удостоверението за раждане не бил вписан втори родител. Отдел „Закрила на детето” започнал работа по случая след подаване на писмен сигнал от А.П. – баба на детето на 21.02.2011г. за настаняване на Д. в семейството й. От извършеното тогава социално проучване се установило, че майката на детето М.Д. живяла на съпружески начала без брак с Д. П. Димов, като от съвместното им съжителство се родил Д.. След постъпването на майката в родилното отделение Д. я изоставил, не припознал детето и не го търсил. След изписването майката и детето заживяли в жилището на А.П., която от този до настощия момент полагала грижи за него.  След четиридесетия ден от раждането майката изоставила детето и заживяла на семейни начала с друг мъж. Тя се дистанцирала от Д. и не го подпомагала финансово. Това наложило настаняването на детето при  семейство Д. съгласно Решение  №266/09.06.2011г. на ПРС  за срок от три години.

В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Провадия чрез упълномощения  представител     поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.

Заинтересованите страни    се явяват лично и  молят молбата да бъде уважена.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от Удостоверение за раждане   издадено  на 23.11.2007г. от Община  Провадия е, че майка на детето е М.Д.Д., а в графата „  баща” е вписано „ неизвестен” .

С решение от 09.06.2011г., постановено по гр. д. №413/2011 г. на ПРС Д.   е бил настанен  при семейство Д. за срок от три години   от влизане в сила на решението.

 Представена е   декларация за даване на съгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от А.Д. и Д.Д., в която същите изразяват съгласие  детето Д.  да бъде настанено в тяхното семейство и декларират, че поемат отговорността по отглеждането и възпитаването му.

От становището на ДСП-Провадия относно пригодността на А.Д. и Д.Д. за отглеждане на дете се установява, че същите се справят добре в отглеждането на Д.. Между тях и детето има силно изразена емоционална връзка . Те имат възможност да му  осигурят безопасна и сигурна среда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДт. 

По отношение на детето Д. е била предприета мярка за закрила и същото е било настанено в семейството на  баба си  и дядо си по майчина  линия. Съдебно определеният срок  е изтекъл към датата  на депозиране на молбата, което е основание за прекратяването на извършеното настаняване по реда на чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 2 ЗЗДт.

От събраните по делото доказателства се установява, че  единственият родител на детето – неговата майка се е дезитересирала от детето и трайно не полага непосредствени грижи за него.  Грижите по отглеждането  му още от самото раждане са поети изцяло от бабата и дядото  по майчина  линия. Предвид изложените обстоятелства, съдът намира,  че по отношение на детето Д. са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДт за настаняване извън семейството, като с оглед това бъде предприета и съответната мярка за закрила. След като съобрази данните по делото съдът счита, че в интерес на детето е спрямо същото да бъде предприета предвидената в чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗДт мярка за закрила – настаняване в семейство на роднини или близки за предложения в молбата срок.  

                                                                                                              

Воден  от горното  съдът :  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Д. М. Д., ЕГН:********** в семейството на А.П.Д.,ЕГН: ********** и Д.А.Д., ЕГН: **********, на основание чл.29, т.2 ЗЗДт.

НАСТАНЯВА детето Д. М. Д., ЕГН:********** в семейството на А.П.Д.,ЕГН: ********** и Д.А.Д., ЕГН: **********   до отпадане на основанията за това,  на основание чл.28, вр.чл.25,ал.1,т.2 ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на молителя и заинтересованите страни  пред Окръжен съд – Варна.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :