РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20241001000752 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1013 от 12.07.2024 г., постановено по т.д.№1440/2023 г. по
описа на СГС, ТО, VI-10-ти състав, е обявен по предявения от синдика на
„АС- Стройинженеринг“ ООД (н) по т.д. № 2475/2020 г. на СГС, ТО, иск с
правна квалификация чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, за относително недействителен по
отношение масата на несъстоятелността сключения на 21.06.2019 г. между
длъжника „АС- Стройинженеринг“ ООД (н) и В. С. А. договор за покупко-
продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО, р. „Студентски”, в
шестетажна сграда- тьрговско - хотелски комплекс, ресторант и подземен
гараж, изградени в УПИ VI-1502,, от кв. 162, мест. „Студентски град, ул.
„Проф. Д-р Димитър Добрев“ № 8, целият с площ от 2 187 кв. м., при граници
по НА, УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица улица, УПИ-1502, УПИ VIII
общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-2380 и УПИ V-2021, а именно: СКЛАД № 5, с
идентификатор: 68134.1605.1502.1.61, находящ се на сутеренният етаж, на
кота - 2,60 метра, в блок „А”, сграда/ А, на по-горе описаната сграда, със
1
застроена площ от 14,15 кв.. м., при съседи: обслужващ коридор № 2,
преддверие и обслужващ коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид. части от общите
части на бл. А на сградата и от правото на строеж върху УПИ, обективиран в
нотариален акт № 136, т.III, рег. № 9200, дело номер № 466/2019 г. на
Нотариус С. Т. № *** в НК, с район на действие PC- София и В. С. А. е осъден
да предаде на „АС- Стройинженеринг“ ООД (н), представлявано от синдика
си, на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 108 ЗС процесния недвижим имот.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от В. С. А., с
която решението се обжалва като неправилно. Твърди се, че съдът е приел
заключението по допуснатата от него съдебна експертиза, въпреки че същата е
надлежно оспорена. Посочва се, че заключението на вещото лице драстично
се различава от заключението по допуснатата по т.д.№1439/2023 г. на СГС,
ТО, експертиза, надлежно представена по делото, като двете дела имат една и
съща фактическа обстановка. Счита, че приетите в заключението стойности на
средна пазарна цена на процесния недвижим имот е двойно по-висока от
пазарните по сходни сделки. Счита, че съдът е следвало да приложи чл.202 от
ГПК и да обсъди експертизата заедно с другите представени по делото
доказателства и ако бе сторил това, е щял да достигне до извод, че
заключението на експерта не отразява действителната стойност на процесния
имот, „като е следвало да приеме за релевантно заключението по другата
представена и приета като доказателство по делото експертиза“. Според
жалбоподателя, с това си поведение съдът е нарушил процесуалните норми. С
оглед изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от синдика на „АС- Стройинженеринг“ ООД (н)- А. М., с който същата се
оспорва като неоснователна. Сочи, че въззивникът не се е възползвал от
възможността да поиска повторно или допълнително заключение. В
допълнение сочи, че експертиза, изготвена по друго дело, не може да бъде
приета като доказателство по настоящото дело. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено.
Пред настоящата инстанция не са сторени доказателствени искания.
При така изложеното съдът намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна
2
страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Апелативен съд-София, извършвайки проверка на обжалваното решение
по повод въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК,
приема следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Б., синдик
на „АС- Стройинженеринг“ ООД (н) срещу В. С. А. и „АС- Стройинженеринг“
ООД (н), в която са изложени твърдения, че с Решение 260513/02.08.2022 г.,
постановено по т. дело 2475/2022 г. по описа на СГС е открито производството
по несъстоятелност на ответното дружество и е определена началната дата на
неплатежоспособността - 31.12.2017 година, като със същото решение В. Б. е
назначен за служебен синдик. Сочи се, че на 21.06.2019 г. между ответниците е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
„АС- Стройинженеринг“ ООД (н) е прехвърлило на В. С. А. правото на
собственост върху СКЛАД № 5, с идентификатор: 68134.1605.1502.1.61,
находящ се на сутеренният етаж, на кота - 2,60 метра, в блок „А”, сграда/ А на
шестетажна сграда- тьрговско - хотелски комплекс, ресторант и подземен
гараж, изградени в УПИ VI-1502,, от кв. 162, мест. „Студентски град, ул.
„Проф. Д-р Димитър Добрев“ № 8, целият с площ от 2 187 кв. м., при граници
по НА, УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица улица, УПИ-1502, УПИ VIII
общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-2380 и УПИ V-2021 и с административен адрес в
гр. София, СО, р. „Студентски”, който склад е със застроена площ от 14,15
кв.. м., при съседи: обслужващ коридор № 2, преддверие и обслужващ
коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид. части от общите части на бл. А на сградата и
от правото на строеж върху УПИ, обективиран в нотариален акт № 136, т.III,
рег. № 9200, дело номер № 466/2019 г. на Нотариус С. Т. № *** в НК, с район
на действие PC- София. Продажната цена по договора е в размер на 6 846,00
лева. Временният синдик е изложил, че получената от дружеството сума е
значително по-ниска от описаната в нотариалния акт данъчна оценка на имота,
която възлиза на 11 621,00 лв., и от пазарната цена на продадения имот. По
тези съображения е поискано от съда да бъде обявена за недействителна по
отношение на масата на несъстоятелността посочената сделка, като
извършена в срока по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ преди датата на подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ и ответникът В. С. А. да бъде осъден на основание
3
чл.649, ал.2 от ТЗ вр. чл.108 ЗС да предаде владението върху имота.
Ответниците са оспорили исковете като неоснователни и недоказани.
Изложили са, че данъчната оценка има друга функция, а не да посочва
пазарната цена на имота, поради което не е достатъчно сделката да е сключена
на цена, по-ниска от данъчната оценка, за да се счита, че е увреждаща
кредиторите. Сочат, че имотът е бил продаден на по-ниска цена, тъй като
върху него е била учредена договорна ипотека. Покъсно ипотеката е била
частично заличена с нотариално заверена молба-съгласие от 06.08.2019 г. на
„Търговска банка Д“ АД след сключване на договора за покупко-продажба и
плащане на цената по него.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 21.06.2019 г. с нотариален акт за продажба на недвижим
имот акт №136, том III , рег.№9200, дело №466/2019 г. по описа на нотариус С.
Т., рег.№065 на НК с район на действие РС София „АС- Стройинженеринг“
ООД (н) е прехвърлило на В. С. А. собствеността върху недвижим имот,
находящ се в гр. София, СО, район „Студентски”, в шестетажна сграда-
тьрговско - хотелски комплекс, ресторант и подземен гараж, изградени в УПИ
VI-1502,, от кв. 162, мест. „Студентски град, ул. „Проф. Д-р Димитър Добрев“
№ 8, целият с площ от 2 187 кв. м., при граници по НА, УПИ VII-1502 и УПИ
V-2021, а по скица улица, УПИ-1502, УПИ VIII общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-
2380 и УПИ V-2021, представляващ СКЛАД № 5, с идентификатор:
68134.1605.1502.1.61, находящ се на сутеренният етаж, на кота - 2,60 метра, в
блок „А”, сграда/ А на посочената сграда, който склад е със застроена площ от
14,15 кв.. м., при съседи: обслужващ коридор № 2, преддверие и обслужващ
коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид. части от общите части на бл. А на сградата и
от правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата, на цена
от 6 846 лв. без ДДС. В нотариалният акт е посочено, че данъчната оценка на
имота възлиза на 11 621,00 лева, както и че в полза на „Търговска банка Д“ АД
върху продавания имот има вписана договорна ипотека, вписана в Служба по
вписванията към Агенция по вписванията с акт №48, том XV, дело
№14777/2011 г., вх. рег.№27790/29.06.2011 г.
Безспорно се установява, че по молба, подадена на 15.12.2020 година от
„Търговска банка Д“ АД, с решение от 02.08.2022 г., постановено по т.д. №
2475/2020 г. по описа на СГС, ТО VI-1 състав е открито производство по
4
несъстоятелност спрямо „АС- Стройинженеринг“ ООД (н), обявена е
неплатежоспособността на дружеството, определена е начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г., а за синдик е назначен В. Б..
От представената пред СГС актуална данъчна оценка на процесния
имот се установява, че към 28.08.2023 г. данъчната му оценка възлиза на 11
382, 60 лева.
Видно от приложената по делото молба – съгласие вх. рег. № 50434/
06.08.2019 г. на Служба по вписванията – гр. София“„ Търговска Банка Д“ АД
е дала съгласие договорната ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижими имоти № 100, том I, рег. № 1597, дело
№ 84 от 2011, по описа на нотариус В. К. рег. № *** на НК, с район на
действие СРС, 2 вписана в Служба по вписванията при СРС като акт № 48, том
XV, дело № 14777/2011 да бъде частично заличена само по отношение на
процесния склад, поради постъпване по сметка на банката на сума в размер на
6 845 лева.
По делото пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-
оценителна експертиза, заключението по която е прието от съда. Вещото лице
е посочило, че за оценка на имота е използвало метода на сравнимите
неконтролирани цени, при който стойността на даден имот се определя при
прякото сравняване на оценявания имот с други подобни, които са били
продадени или се предлагат за продан в период, близък до датата на оценката.
Посочено е, че при този метод се отчитат отклоненията в качествата на
оценявания недвижим имот спрямо сходните/подобни такива, като се
сравняват само факторите, оказващи най-съществено влияние върху цената, а
именно: местоположение на имота спрямо сравняваните обект;
предназначение на сравняваните обекти; възраст на сравняваните обекти;
начин на строителство и строителни недостатъци на сравняваните обекти,
като разликите в сравняваните еталонни обекти спрямо оценявания имот се
коригират съответно в „плюс“ и „минус“ според по-добрите и по-слаби
характеристики на обектите с експертни коефициенти, отразяващи степента на
качествените и количествени отклонения от сравнявания обект. Разяснено е,
че са анализирани данните за извършените продажби на складови помещения
в сравнима околност в ж.к. Студентски град на гр. София, в близост до
процесния имот. Допълнено е, че сравнимите цени на пазарни аналози са
5
коригирани със следните коефициенти: коефициент за местоположение, който
отчита разликите в местоположението на сравнимите имоти; коефициент за
съпоставимост, който отчита разликите в площта със сравняваните имоти,
разположението в сградата и площите; коефициент за предназначение, който
отчита разликите в предназначението на обектите. Анализирани са четири
склада, въз основа на които е определена средната пазарна цена на кв.м. за
процесния имот, а именно: 859,49 лева за 2019 г., след приспадане на срока за
реализацията на сделката в месеци и дисконтовия процент. В заключение
вещото лице е определило, че средната пазарна на процесния недвижим имот
възлиза на 12 162 лева към 21.06.2019 г. (14,15 кв.м. X 859,49 лева).
Представената по делото експертиза е оспорена от ответника като същият не е
реализирал предоставената му от съда възможност да заплати депозит за
допуснатата по делото повторна тройна съдебно-оценителна експертиза.
Представил е копие от съдебно-оценителна експертиза по т.д.№1439/2023 г. по
описа на СГС, VI-23 състав с искане същата да бъде приета по делото, което
искане съдът е оставил без уважение.
За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, СГС
е приел, че атакуваната сделка е извършена на 21.06.2019 г., т.е. след
определената за начална дата на неплатежоспособността- 31.12.2017 г. в
решението за откриване на производството по несъстоятелност и в рамките на
двугодишния срок преди подаването на молбата по чл.625 от ТЗ- 15.12.2020
година. За спорно е прието обстоятелството дали даденото по процесната
сделка „значително надхвърля полученото“, по който въпрос са изложени
мотиви, съгласно които данъчната оценка на недвижимия имот по
предявеният иск не е единственият критерий, спрямо който да се прави
преценка за еквивалентост на престациите, но същата следва да се цени заедно
с останалите доказателства при преценка на пазарната стойност, като от
заключението по изготвена съдебно-оценителна експертиза е видно, че
пазарната цена на процесния склад възлиза на 12 162 лева, при продажна цена
в размер на 6 846,00, т.е. сделката сключена между страните е с 44% по- ниска
от пазарната за подобен вид имот. При тази констатация съдът е приел, че в
случая даденото по процесния договор „значително“ надхвърля стойността на
полученото. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че
при определяне на действителната пазарна стойност на процесния склад
следва да се отчита и обстоятелството, че процесният склад е
6
„принадлежност“ към жилище по смисъла на чл.37 от ЗС, поради което можел
да бъде продаден само друг член на етажната собственост, тъй като е приел, че
недоказано е останало твърдението на ответниците, че описаното складово
помещение № 5 е било предвидено да е принадлежност към друг
самостоятелен обект в процесната сграда, дори и като второ складово
помещение. Допълнено е, че при сключване на процесната сделка складовото
помещение е с посочено специално предназначение - „за търговска дейност “
(така схема 15-927266-28/.08.2023 г.) и е определено като отделен обект с
посоченото предназначение – за друго търговско предназначение, и в
кадастъра е заснет със самостоятелен идентификатор, поради което е и
заключено, че процесният склад съществува като самостоятелен обект на
правото на собственост съобразно § 5, т. 39 от ЗУТ. За неоснователно е прието
и твърдението на ответниците, че доколкото банката, в чиято полза е учредена
договорна ипотека върху процесния имот, е дала съгласие за частично
заличаване на ипотеката, то следва извод за липса на значително
несъответствие между даденото и полученото по процесната сделка, тъй като
съгласието на банката за заличаване на ипотеката не може да се тълкува като
индиция за реалната пазарна цена, при която е изповядана сделката.
Доколкото съдът е приел главният иск за основателен и при липса на
оспорване, че имотът се намира във владението на ответника В. С. А., то за
основателен е счетен и искът с правна квалификация чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл.
108 ЗС.
Пред настоящата инстанция служебно е допуснато изслушването на
тройна съдебно-оценителна експертиза по въпросите, допуснати от СГС,
заключението по която е прието от настоящия състав като компетентно,
безпристрастно и обективно изготвено. Вещите лица са посочили, че при
извършената оценка на имотите е приложен метода на амортизираната
действителна стойност като стойността на оценявания обект се определя като
сума от оценката на складовете и правото на строеж върху поземления имот.
Вещите лица подробно са анализирали данните за извършени продажни на
складови помещения в сравнима околност в района в близост до процесния
имот, установени при направена справка в АВ за реално извършени сделки
към 2019 г. Заключено е, че действителната пазарна стойност на обекта към
м.април 2019 г. е в размер на 8 900 лв. без ДДС или 10 680 лв. с ДДС. При
отчитане на учредената в полза на „Търговска банка Д“ АД ипотека към
7
момента на сключване на сделката, ликвидационната стойност на имота, при
която от значение е факторът време, вещите лица са посочили, че при
доброволна реализация същата възлиза на 7 520 лв. без ДДС или 9 024 лв. с
ДДС, а ликвидационната стойност при принудителна реализация възлиза на
6 860 лв. без ДДС или на 8 232 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи от правна страна:
По допустимостта на предявените искове съдът намира, че искът за
прогласяване недействителността на процесната сделка е допустим, тъй като
са налице положителните предпоставки за предявяването му. Назначеният
временен синдик на „АС- Стройинженеринг“ ООД (н), като представляващ
длъжника и негов процесуален субституент, е активно процесуално
легитимиран по предявения иск. Пасивно легитимирани по него са страните
по относително недействителното действие или сделка - длъжникът и третите
лица, с което е договарял и спрямо което е насочена настоящата претенция.
По основателността на предявения иск за обявяване за недействителна
на сделката, обективирана в нотариален акт № 136,том ІІІ, рег.№ 9200, н.дело
466 /2019 г. от 21.06.2019 г. на нотариус С. Т. съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е предявен от синдика на „АС-
Стройинженеринг“ ООД (н) иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, за
признаване за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на длъжника на обективираната в процесния нотариален акт прехвърлителна
сделка, сключена между ответниците. Съгласно изменената разпоредба на чл.
647, ал.1, т.3 от ТЗ/ДВ бр.20/2013 г./, могат да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
извършени от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, възмездни
сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото,
поради което основателността на претенцията е обусловена от установяването
в хода на процеса на наличието на елементите на тази законова хипотеза.
В разглеждания случай атакуваната възмездна сделка от 21.06.2019 г. г. е
извършена в двугодишен период преди подаването на молбата по чл.625 от ТЗ-
15.12.2020 г. и е след определената с Решението по т.д.№2475/2020 г. по описа
на СГС начална дата на неплатежоспособността на „АС- Стройинженеринг“
8
ООД (н) -31.12.2017 г.
Според Решение №106/31.05.2013 г. на ВКС по т.д.№388/2011 г., ТК, II
ТО, равностойността на престациите се преценява към момента на
сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не
може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената
на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на
цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период.
Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с
действителната стойност на придобитото не съставлява самостоятелно
основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице
такава, несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен
единен критерий относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна
стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб.
Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя
обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен
случай. ( В този смисъл решение № 1/22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. по
описа на ВКС, ТК, II т. о., и решение № 60095/07.02.2022 г. по т. д. №
1728/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о ). Въпросът налице ли е
еквивалентност между разменените престации или даденото от длъжника
надвишава по действителна стойност полученото е фактически, а не правен и
е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото.
Доколкото в процесния случай „АС- Стройинженеринг“ ООД (н) е
престирал недвижим имот, който е бил обременен с ипотека, то от значение за
преценката дали даденото значително надхвърля полученото, като "даденото"
следва да се отнесе към характерната за сделката (съществената) престация на
продавача, срещу която се получава, и да се прецени еквивалентността на
двете, за релевантна следва да се приеме ликвидационната стойност при
доброволна реализация на имота, изчислена от вещите лица в размер на 7 520
лв. без ДДС. С оглед установеното и при отчитане на вещните тежести, с
които имотът е бил обременен- ипотека в полза на „Търговска банка Д“ АД, то
не може да се приеме, че даденото по сделката от страна на дружеството
значително надхвърля по стойност полученото. Получената цена от 6 846 лв.
без ДДС е равна на 91,04 % от пазарната стойност на имота при съобразяване,
че върху него е учредена договорна ипотека. Дори да не се вземат под
внимание вещните тежести при определяне на пазарната стойност на склада,
9
платената цена е равна на 76.92% % от стойността му, като това
несъответствие не е драстично, може да се приеме за израз на свободата на
договаряне и не е основание за обявяване недействителност на сделката на
осн. чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Поради изложеното, предявеният на това основание иск за обявяването
за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„АС- Стройинженеринг“ ООД (н) на процесната сделка се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главния иск, следва да бъде отхвърлен и
предявеният иск за връщане в масата на несъстоятелността от страна на
купувача на процесния недвижим имот
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира,че
атакуваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло, както и в частта за разноските и вместо него следва да бъде
постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ дължимата
държавна такса за първоинстанционното производство, която е в размер на
общо 682,92 лева и в размер на 341,46 лева -за въззивното производство,
следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността, поради което следва
да бъде осъдено „АС- Стройинженеринг“ ООД (н) да я заплати по сметка на
СГС и САС.
Страните не претендират разноски.
Водим от горното, Апелативен съд-София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1013 от 12.07.2024 г., постановено по т.д.
№1440/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-10-ти състав и в частта за разноските и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „АС- Стройинженеринг“ ООД
(н) по т.д. № 2475/2020 г. на СГС, ТО, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
община Столична, ул. „Ивайло“ №23, ет.3, ап.3, иск с правна квалификация
10
чл.647,ал.1, т.3 от ТЗ, за относително недействителен по отношение масата на
несъстоятелността сключения на 21.06.2019 г. между длъжника „АС-
Стройинженеринг“ ООД (н), ЕИК: ********* и В. С. А., ЕГН: **********,
договор за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в гр. София, СО,
р. „Студентски”, в шестетажна сграда- тьрговско - хотелски комплекс,
ресторант и подземен гараж, изградени в УПИ VI-1502,, от кв. 162, мест.
„Студентски град, ул. „Проф. Д-р Димитър Добрев“ №8, целият с площ от 2
187 кв. м., при граници по НА, УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица
според цитираният по горе НА, улица, УПИ-1502, УПИ VIII общ., УПИ Х-
4118, УПИ XI-2380 и УПИ V-2021, а именно: СКЛАД № 5, с идентификатор:
68134.1605.1502.1.61, находящ се на сутеренният етаж, на кота - 2,60метра, в
блок „А”, сграда/ А, на по-горе описаната сграда, със застроена площ от 14,15
кв.. м., при съседи: обслужващ коридор № 2, преддверие и обслужващ
коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид. части от общите части на бл. А на сградата и
от правото на строеж върху ПИ, обективиран в нотариален акт № 136, т.III,
рег. № 9200, НД № 466/2019 г. на Нотариус С. Т., рег. № *** в НК, с район на
действие СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „АС- Стройинженеринг“ ООД
(н) по т.д. № 2475/2020 г. на СГС, ТО, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
община Столична, ул. „Ивайло“ №23, ет.3, ап.3, против В. С. А. иск с правна
квалификация чл.649, ал.2 ТЗ вр. чл.108 ЗС да предаде на „АС-
Стройинженеринг“ ООД (н), ЕИК *********, представлявано от синдика си,
следния недвижим имот, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. София,
СО, р. „Студентски”, в шестетажна сграда- тьрговско - хотелски комплекс,
ресторант и подземен гараж, изградени в УПИ VI-1502,, от кв. 162, мест.
„Студентски град, ул. „Проф. Д-р Димитър Добрев“ №8, целият с площ от 2
187 кв. м., при граници по НА, УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица
според цитираният по горе НА, улица, УПИ-1502, УПИ VIII общ., УПИ Х-
4118, УПИ XI-2380 и УПИ V-2021, представляващ СКЛАД № 5, с
идентификатор: 68134.1605.1502.1.61, находящ се на сутеренният етаж, на
кота - 2,60метра, в блок „А”, сграда/ А, на по-горе описаната сграда, със
застроена площ от 14,15 кв.. м., при съседи: обслужващ коридор № 2,
преддверие и обслужващ коридор № 1, заедно с 0,29 %, ид. части от общите
части на бл. А на сградата и от правото на строеж върху ПИ, обективиран в
нотариален акт № 136, т.III, рег. № 9200, НД № 466/2019 г. на Нотариус С. Т.,
11
рег. № *** в НК, с район на действие СРС.
ОСЪЖДА „АС- Стройинженеринг“ ООД (н) по т.д. № 2475/2020 г. на
СГС, ТО, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, община Столична, ул. „Ивайло“
№23, ет.3, ап.3 да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
сумата от общо 682,92 лева, а по сметка на Апелативен съд –София държавна
такса в размер на сумата от 341,46 лева
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12