Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

460/11.6.2014г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на девети юни 2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 662/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове с правно основание чл. 224, ал. 1; чл. 221, ал. 1; чл. 128, т. 2; чл. 245, ал. 2 от КТ и 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от С.П.С., ЕГН : **********,***, срещу “****” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, представлявано от Н.К.Н. – управител, с посочено правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 221, ал. 1 от КТ.

Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, за периода ...., прекратено на 30.09.2013г., на основание чл. 327, т. 2 от КТ. Работодателят не му заплатил обезщетение от 440 лева, по чл. 221 от КТ, и сумата от 440 лева, трудово възнаграждение, за м.09.2013г.. Дължал му и законна лихва върху посочените суми, за периода 01.10.2013г. – 10.03.2014г., в общ размер от 39,43 лева. Иска осъждане на ответника да му ги заплати, в едно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.

 

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са частично основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в исковата молба период, прекратено на 30.09.2013г., със заповед № 6 от същата дата, на основание чл. 327, т. 2 КТ. Уговореното в трудовия договор възнаграждение е 440 лева, като не са посочени допълнителни възнаграждения и се заплаща до 30 число на месеца, следващ този, за който се дължи.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

      

       По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ – доказване заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Въпреки указанията в тази насока, ответникът, не е посочил и представил такива. Поради това искът следва да се уважи до сумата  440 лева, в едно със законната лихва, върху нея от предявяване на иска, до окончателното плащане.       

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ – установи се че трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл. 327, т. 2 от КТ, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 440 лева, а срокът на предизвестие е един месец. Поради това искът е основателен, също до предявеният размер от 440 лева, в едно със законната лихва върху сумата от предявяването му до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ – Както се посочи ответникът е останал задължен по отношение на ищеца, за сумата от 440 лева за м. 09.2013г..Съгласно законовият текст тази сума се заплаща заедно със законната лихва. Поради това искът се явява основателен, за сумата от 15,92 лева, но за периода 01.11.2013г. – 10,03.2014г., като в останалата му част до пълния предявен размер от 19,71 лева, следва да се отхвърли, за сумата от 3,79 лева и за периода 01.10.2013г. – 31.10.2013г..

По иска за заплащане на законна лихва от прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на иска, върху обезщетението по чл. 221 КТ – Искът е неоснователен. Падежът на това вземане, не е датата на прекратяване на правоотношението. Това, че според текста /221 КТ/ работодателят дължи, при прекратяване, не значи, че се дължи плащане в този ден. Тоест, денят на изпълнение, не е определен и за изпадане в забава на ответника, е необходима покана. Доказателствата по делото сочат, че първата такава, е исковата молба, от което следва и неоснователност на иска, за целият му предявен размер, общо за сумата от 19,71 лева, поради не доказване необходимата за уважаването му забава на ответника, и налага отхвърлянето му.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 150 лева, представляваща – 50 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; 50 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ; 50 лева по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 77,96 лева, съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.

 

С оглед императивният характер на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото възнаграждение за работа.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, представлявано от Н.К.Н. – управител, да заплати на С.П.С., ЕГН : **********,***, сумата от 895,92 лева, представляваща 440 лева трудово възнаграждение за м.09.2013г., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, 440 лева обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, 15,92 лева законна лихва върху дължимото трудово възнаграждение от 01.11.2013г. до 10.03.2014г., в едно със законната лихва върху сумата от 880 лева, считано от 10.03.2014г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.П.С., ЕГН : **********,***, срещу “****” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, представлявано от Н.К.Н. – управител, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 19,71 лева законна лихва върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на иска, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.П.С., ЕГН : **********,***, срещу “****” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, представлявано от Н.К.Н. – управител, иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, в частта му за сумата от 3,79 лева и за периода 01.10.2013г. – 31.10.2013г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, представлявано от Н.К.Н. – управител, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 150 лева, представляваща държавна такса и разноски, по уважените искове.

 

ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, представлявано от Н.К.Н. – управител, да заплати на С.П.С., ЕГН : **********,***, сумата от 77,96 лева лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за присъденото трудово възнаграждение – 440 лева, за м.09.2013г..

 

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: