Решение по дело №483/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         / 09.06.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 483 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В исковата си молба ищецът „Вистилон“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна твърди, че с Наказателно постановление № 03-009698 от 04.05.2018 година на директора на „Инспекция по труда“ – Варна му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Твърди, че с Решение № 1231 от 19.06.2019 година, постановено по НАХД № 2978/2018 година по описа на Районен съд – Варна наказателното постановление е изменено, като размерът на наложената имуществена санкция е намален на 1 500 лева. Твърди, че решението на Районен съд – Варна е оставено в сила с Решение № 2075 от 01.11.2019 година, постановено по к.адм.д. № 2138/2019 година по описа на Административен съд – Варна. Твърди, че в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд – Варна е направил разходи за възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София да му заплати сумата от 112,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление с Решение № 1231/19.06.2019 година, постановено по НАХД № 2978/2018 година по описа на Районен съд - Варна, сумата от 3,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 01.11.2019 година до 17.02.2020 година. Претендира законната лихва върху главницата от предявяване на иска и направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените искове. В писмено становище от 14.05.2020 година излага подробните си съображения.

Ответникът, не изпраща представител. В писмени становища от 31.03.2020 година, 15.05.2020 година и 28.05.2020 година излага подробните си съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание. Твърди, че с решението си съставът на Районен съд- Варна е намалил размера на наложената имуществена санкция, поради което не е налице първата от материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Наказателно постановление № 03-009698 от 04.05.2018 година на директора на „Инспекция по труда“ – Варна на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

От представеното НАХД № 2978/2018 година по описа на Районен съд – Варна се установява, че с Решение № 1231/19.06.2019 година наказателното постановление е изменено в частта на наложената имуществена санкция, като размерът и е намален от 2 000 лева на 1 500 лева. Решението е оставено в сила с Решение № 2075 от 01.11.2019 година, постановено по к.адм.д. № 2138/2019 година на Административен съд – Варна. Не се спори, а се и установява от представените НАХД № 2978/2018 година по описа на Районен съд – Варна, че ищецът е представляван от адвокат Д.М.П. ***, която е изготвила въззивната жалба и се е явила в съдебните заседания, проведени на 05.11.2018 година, 07.01.2019 година и 08.04.2019 година. Видно от представения договор за правна помощ (л. 5 от делото) и извлечение от сметката на адвокат П. (л. 60 от НАХД № 2978/2018 година на Районен съд – Варна) ищецът е заплатил сумата от 450 лева по договор за правна защита и съдействие.

Отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на следните материалноправни предпоставки : 1. Незаконосъобразна административна дейност; 2. Вреда и 3. Причинна връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилата вреда.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност в широк смисъл, въз основа на властническият метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а правораздавателен такъв, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Компетентен съд е съответния административен съд – Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2014 година.

В административнонаказателният процес, на основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания, с решението си районният съд може да потвърди, да измени или да отмени наказателното постановление. За формите на изменение на наказателното постановление са приложими разпоредбите на чл. 337, ал. 1, т. 1, 2 и 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, пр. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, на основание чл. 84 от Особените разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания. По силата на тези разпоредби съдът може да измени наказателното постановление, като: 1/ увеличи (само при наличието на протест на прокурора) или намали административното наказание или имуществената санкция, поради тяхната явна несправедливост; 2/ приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, когато е допусната явна несправедливост при определяне вида на санкцията или когато не е спазен материалния закон; 3/ замени административнонаказателната отговорност с обществена отговорност поради противоречие с материалния закон; 4/ измени основанието относно обезщетението за вредите, произтичащи от административното нарушение. Следователно изменението на наказателното постановление може да се разгледа като съставно волеизявление, състоящо се от три прости волеизявления: 1) волеизявление за частично потвърждаване на наказателното постановление; 2) волеизявление за частична отмяна на наказателното постановление; 3) волеизявление, заместващо отменената част на наказателното постановление. Това означава, че, въззивният съд е отменил неправилната част от постановлението и е потвърдил правилната, като е приел, че размерът на наложената имуществена санкция е явно несправедлив. По същество с изменителното решение съдът е приел, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна, като незаконосъобразната дейност на наложилия административното наказание орган е в неправилната преценка за справедливост на санкцията.

С оглед на горното съдът приема, че е налице първата от материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ – частично отменено наказателно постановление (за разликата от 1 500 до 2 000 лева).

С Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 година Общо събрание на съдиите от І и ІІ колегия на Върховния административен съд на Република България е приело, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в пряка причинно-следствена връзка с отмяната на наказателното постановление. Адвокатското възнаграждение се дължи на основание сключен договор за правна помощ между адвоката и неговия клиент. Участието на адвокат, макар и да не е задължително, е в резултат на започналото срещу ищеца административнонаказателно производство. Същият има право на адвокатска защита и е ползвал такава. За нея дължи възнаграждение и с изплащането на цената на услугата се засяга имуществената му сфера в посока на намаляване. С решението е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателно постановление представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Доказателства за плащане на сумата от 450 лева са представени пред въззивния съд.

Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.

С наказателното постановление е наложена имуществена санкция и нейният размер е изменен с влязлото в сила съдебно решение.

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи, като се определи размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно отменената част на наказателното постановление. След извършване на прости аритметични действия, използвайки формулата за изчисляване на разноски (450 лева (разноски) х 500 лева (уважена част) / 2 000 лева (претенция) съдът определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение на 112,50 лева. Ищецът е претендирал сумата от 112,50 лева, която следва да му бъде присъдена.

Съдът намира, че предявения иск за присъждане на обезщетение за забава върху претендираната главница следва да се уважи до размера от 3,41 лева, изчислен, чрез използване на програмен продукт calculator.bg.

Предвид направеното искане и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лева, представляваща платена държавна такса за образуване на делото, както и сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част на исковете.

Предвид горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София ДА ЗАПЛАТИ НА „Вистилон“ ООД със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „*******“ № **, ет. *, ап. **, ЕИК ******** сумата от 112,50 (сто и дванадесет и 0,50) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2978/2018 година по описа на Районен съд - Варна, в резултат на частичната отмяна на Наказателно постановление № 03-009698 от 04.05.2018 година на директора на „Инспекция по труда“ - Варна, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; ведно със законната лихва от 17.02.2020 година до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 3,41 (три и 0,41) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 112,50 лева за периода 01.11.2019 – 17.02.2020 година.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София ДА ЗАПЛАТИ НА „Вистилон“ ООД със седалище и адрес на управление гр. *********, ул. „**********“ № **, ет. *, ап. **, ЕИК ********* от 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

СЪДИЯ :