РЕШЕНИЕ
Номер 22330.10.2020 г.Град Габрово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Габрово
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
Секретар:Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20204200500323 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото "Уоол премиум" ЕООД против
Решение №35/26.06.2020г. по гр.д.№484/2019г. на РС Дряново, с което е отхвърлен
предявеният иск против Р. Д. Р. да бъде признато за установено, че последният дължи
сумата от 900лв.-главница по Договор за покупко-продажба извън търговски обект от
06.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№301/2019г. на РС Дряново до
окончателното й изплащане. Със същото решение жалбоподателя е осъден да заплати на
ответника сумата от 300лв.- разноски по заповедното производство и сумата то 420лв.
разноски пред първоинстанционния съд.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо,
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Показанията на св.В. относно отказ от договора то страна на ответника били
недопустими. Съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК свидетелски показания не се допускат като
доказателства за погасяване на установено с писмен акт съглашение. В случая евентуален
отказ от договора от страна на ответника представлявал именно погасяване на установено с
писмен акт задължение. Дружеството жалбоподател твърди, че не бил провеждан разговор
с него. Твърди и че обстоятелството, че ответникът бил изпратил закупената от него стока
на жалбоподателя не можело да докаже желание от негова страна за отказ от договора.
1
Стоката можело да бъде изплатена на много основания, именно поради тази причина
служителите на дружеството отказали да я приемат, тъй като не знаели защо им е изпратена.
Не отговаряло на истината прието от първоинстанционния съд, че жалбоподателят неи бил
предоставил на ответника преддоговорна информация. В подписания от страните договор
изрично било посочено, че преди подписването му на купувача е предоставена такава. Моли
съда да отмени обжалваното решение да уважи предявения иск, като присъди направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение и да
присъди направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца-жалбоподател сумата от 820лв.-главница по Договор за
покупко-продажба извън търговски обект от 06.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.09.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№301/2019г. на РС Дряново до окончателното й изплащане
С обжалваното предявеният иск е отхвърлен изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
По делото било установено, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения по договор за покупко-продажба извън търговски обект. Установено било,
че няколко дни след сключване на договора ответникът бил взел решение да се откаже от
него, като веднага след това направил опит да върне стоката на продавача, но последният
оказал да приеме пратката. Предвид постановеното влязло в сила решение по гр.д.
№2842/2016г. на ОС Пловдив, потвърдено с Решение по в.гр.д.№30/2018г., на АпС Пловдив,
потвърдено с Решение по т.д.№1900/2018г. на ВСК, с което е прогласена нищожността на
клаузите на чл.7, чл.11 и чл.19.1 от договор за покупко-продажба извън търговски обект
предлаган от жалбоподателя, като дружеството било осъдено да отстрани посочените клаузи
в едномесечен срок от влизане в сила на решението и е постановена забрана за повторно
включване на тези клаузи в договор предлаган от продавача, първоинстанционният съд
приел, че клаузите на чл.7, чл.11 и чл.19.1 от договор за покупко-продажба извън търговски
обект са неравноправни и нищожно. Поради горното районният съд приел, че процесният
договор е надлежно развален от ответника. Предвидения в чл.50 ЗЗП срок бил започнал да
2
тече на датата, на която стоката е приета от потребителя, т.е на 06.10.2016г., като по делото
било установено, че купувача е спазил преклузивния 14-дневен срок. Първоинстанционния
съд приел и че жалбоподателят не бил изпълнил задължението си за предоставяне на
информация по чл.47, ал.1, т.8 ЗЗП, поради което следвало да се приеме, че в срока по чл.50
ЗЗП ответникът е предприел нужните действия да върне предадената стока, като изплатил
същата на адреса на търговеца. Установено било, че без основателна причина ищцовото
дружество отказвало да приеме стоката, поради което процесният договор бил развален,
поради надлежно упражняване прав на отказ от същия от страна на ответника, поради което
за купувача не било породено задължението да заплати на продавача договорената цена.
Въззивният съд намира следното :
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и
въз основа на нея е обосновал правните си изводи относно недължимостта на исковата сума.
Изводите му изцяло се възприемат от настоящия състав.
С решение по гр.д.№2842/2016г. на ОС Пловдив, потвърдено с Решение по в.гр.д.
№30/2018г., на АпС Пловдив, потвърдено с Решение по т.д.№1900/2018г. на ВСК в
производство по глава ХХХІІІ от ГПК е прогласена нищожността на клаузите на чл.7, чл.11
и чл.19.1 от договор за покупко-продажба извън търговски обект предлаган от
жалбоподателя, като дружеството било осъдено да отстрани посочените клаузи в
едномесечен срок от влизане в сила на решението и е постановена забрана за повторно
включване на тези клаузи в договор предлаган от продавача, първоинстанционният съд
приел, че клаузите на чл.7, чл.11 и чл.19.1 от договор за покупко-продажба извън търговски
обект са неравноправни и нищожно.
При колективните искове засегнатите могат да се обединят и да предявят срещу
нарушителя иск за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата
противоправност и вината. Това установяване има обвързващо значение по отношение на
лицата, които претендират да са увредени от същото нарушение. За лицата, които не са
участвали в това производство, които са предявил искове за обезщетение, остава само да
докажат наличието на причинна връзка между нарушението и претърпяната от тях вреда,
както и размера на вредите. Самото противоправно и виновно поведение на ответника вече
е установено и този въпрос не може да бъде пререшаван.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че клаузите на чл.7, чл.11 и чл.19.1 от
Договор за покупко-продажба извън търговски обект от 06.10.2016г. са нищожни и не
пораждат действие в отношенията между страните по него.
Тъй като процесният договор е договор за продажба извън търговски обект, то на осн.
чл.52, ал.2 и ал. 3 ЗЗП ответникът, като потребител има право на отказ от договора, ако е
изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ преди изтичането
на срока по чл. 50. За да упражни правото си на отказ, потребителят може да използва
3
стандартния формуляр за отказ съгласно приложение №6 от закона или да заяви
недвусмислено по друг начин решението си да се откаже от договора.В настоящият случай
по делото по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели е
установено, че в срока по чл.50 ЗЗП ответникът е върнал получената стока, като преди това
св.В. се е обадила от негово име на ищцовото дружество и е заявила, че той се отказва.
Поради изложеното въззивният съд намира, че ответникът като потребител по недвусмислен
начин е заявил на продавача намерението си да се откаже от договора.
Въззивният съд като взе предвид горното намира, че извода на първоинстанционния
съд, че ответника е упражнил надлежно правото си на отказ от сключения договор е
правилен. Тъй като купувача се е отказал от договора, то същият не дължи на продавача и
продажната цена, поради което предявения иск е неоснователен и като го е отхвърлил
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят за недопустимост на осн.чл.164,
ал.1, т.4 ГПК на показанията на св.В., тъй като със същите се установявало погасяване на
установено с писмен акт задължение. Напротив с нейните показания се установява
упражняване право на отказ на потребител от сключен договор за прокупко-продажба извън
търговски обект, а не погасяване на задължение. Неоснователно е и възражението, че
разговора на В. с доставчика "се появявал чак в нейните показания", а в отговора на
исковата молба липсвало подобно твърдение. В депозирания отговор на исковата молба се
твърди, че ответника е върнал вещта, като липсата на описание на проведения от В.
разговор не може да се приеме за навеждане на ново обстоятелство.
Съобразно направеното то ответната страна искане и оставянето без уважение на
въззивната жалба ищецът -жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 400лв.-разноски във въззивното производство.
Съдът констатира, че с протоколно определение от 01.06.2020г.
първоинстанционният съд е приел веществени доказателства, но с постановения от него
акт не се е произнесъл относно същите, поради което следва да му се укаже да се
произнесе по този въпрос.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №35/26.06.2020г. по гр.д.№484/2019г. на РС Дряново.
ОСЪЖДА "УООЛ ПРЕМИУМ" ЕООД, с ЕИК ********* от гр.Пловдив, бул.Марица
№154, ет.3, оф.25 (В4) да заплати на Р. Д. Р. , с ЕГН *** от гр.Дряново, ул. *** №* сумата от
400лв.(четиристотин лева)- разноски във въззивното производство.
4
УКАЗВА на първоинстанционния съд да се произнесе относно приетите с протоколно
определение от 01.06.2020г. веществени доказателства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5