Определение по дело №5813/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   201                Година   16.01.2019         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети януари                                                                                            Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5813 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се допусне до и призове за разпит в качеството на свидетел посоченото в отговора на ответника лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Поради това следва да се задължи ответникът да внесе депозит за призоваването на този свидетел, от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати възнаграждение (чл. 76 ГПК).

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. За съдебното заседание следва да се призоват допуснатият свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените от съда депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищцата е основала предявения иск, са посочени в исковата й молба и по същество се изразяват в това, че била собственик на имот в - и като такава била клиент на ответника с № -, ИТН -. Преди няколко дни получила от него писмо изх. № 6143451-1/12.11.2018 г., от което узнала, че имало начислена корекционна сметка за стар период в размер на 94.86 лева. Стриктно спазвала задълженията си за плащане на дължимите месечни суми. Не била манипулирала електромера си, нито знаела за извършване на такова действие от друго лице. Към момента не била платила начислената й сума от 94.86 лева, поради което за нея възникнал правен интерес от предявения иск. Същата сума била недължима. Неправомерно й била начислена допълнително ел.енергия от ответника в нарушение на ЗЕ, ОУ на Е.Р. и Е.Е., и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Електромерът, отчитащ доставяната й ел.енергия, се намирал в заключено ел.табло, извън имота й. Проверката му била извършена в нейно отсъствие. Не била уведомявана за нея и резултата от същата. В изпратеното й писмо било записано, че корекцията за стар период се извършвала, т.к. от служители на Б. било установено, че провереният електромер не отчитал. От приложеният към писмото обаче, констативен протокол № 310/03.05.2018 г. било видно, че СТИ отчитал и то в норма. Установено било единствено, че бил осъществяван достъп до вътрешността му, но не и че откритото в него допълнително устройство водело до пълно/частично неизмерване на ел.енергия. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното й отчитане в резултат на неправомерно действие на потребителя. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали и данни за виновното й поведение. Електромерът се намирал извън имота й и никой, освен служители на Е.Р., нямал физически достъп до него. Поради това дори да били налице неточности при отчитането, същите не били причинени от нея. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност не следвало да влече ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и било негово задължението за поддържането им в изправност. Липсвало и законово основание за извършената корекция. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му ОУ, била налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. , т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника не съставлявали ПНА или ОАА, поради което §199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., било предвидено в ОУ да имало ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от тях било предвидено негово задължение за уведомяване, но не и ред за това. Не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото му, да коригира сметката й при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Тази теза се повтаряла и в новопостановеното решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, което било изцяло потвърдено от окончателното решение по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 94.86 лева за допълнително начислена й ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за обект в -, за периода от 10.11.2016 г. до 28.11.2016 г., за която сума била издадена фактура № **********/12.11.2018 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск - чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но неоснователен и моли съда да го отхвърли. На 28.11.2016 г. служители на Е.Ю. (Е.Ю.) извършили проверка на електромера, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищцата в -, ИТН -. Проверката била извършена от двама служители, които демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с цел изпращането му за метрологична експертиза. На мястото му бил монтиран нов електромер, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал с грешка в рамките на допустимата. За тези действия бил съставен констативен протокол № 294421/28.11.2016 г.. Въпреки положените усилия от служителите за открИ.е на клиента, за да присъствал на проверката, същият не бил открит. Процесният електромер впоследствие бил предаден на Б. за метрологична експертиза, което било сторено на 03.05.2018 г., като заключението й било, че бил осъществяван достъп до вътрешността му, където било монтирано допълнително устройство с дистанционно управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните му характеристики. Това било видно от изготвения от Б. констативен протокол № 310/03.05.2018 г. Били налице предпоставките по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството ел.енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително ел.енергия на клиента в размер на 656 kWh, за която се дължали 94.87 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 18 дни. Първата дата - 10.11.2016 г., била на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията. Последната дата била на извършената техническа проверка на 28.11.2016 г. (чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ). Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура № **********/12.11.2018 г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ), с която допълнително била начислена горепосочената сума вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия и с писмо с изх. № 6143451-1/12.11.2018 г. я изпратил на адреса на кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото било изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка, но се върнало като непотърсено. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, която била начислена вследствие на т.нар. „корекция на сметка за елек­трическа енергия" (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК), които спорове били изключи­телно добре познати на съда, но за съжаление, към момента, въпреки ясната и последователна прак­тика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. К. имала правомощието да приеме ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание К. приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 51, ал. 1, във вр с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като ставало дума за битов клиент и от извършената от Б. експертиза бил установен точния про­цент на грешка, а формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б. "а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Тези норми били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновно поведение на ищцата. Неоснователни били доводите й, че имало съществено значение, кой точно бил извършил това въздейс­твие, което не можело да й се вмени във вина, защото установяването на извършителя и вината му, било от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата доколкото имало данни за осъществяване на състава на чл. 234в НК. Било ирелевантно кой бил конкретният му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Било точно обратното. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия, правото на доставчика й да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайният снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В ОУ на ответника бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. В качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива за процесния период били ОУ одобрени с решение на ДК. № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на Е.Е.). Те представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на ел.енергия. В чл. 28, ал. 2 от тях изрично бил уреден реда, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г., което било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променели общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в чл. 24 от ОУ на договорите за продаж­ба на електрическа енергия на посочения в отговора друг доставчик, който също бил краен снабдител с ел.енергия, но за посочената в отговора територия, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на този в друг доставчик били одобрени с посоченото в отговора решение на К., преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословно чл. 24 от същите имал посоченото в отговора съдържание. При сравнение ясно се виждало, че тези разпоредби били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят ОУ. Следвало чл. 28 от ОУ на ответника да се прилага ведно с общия ред за съобщаване, предвиден в чл. 42. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като му се присъдели разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала възраженията си за недължимост на отричаното с иска й вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно основанието за възникването и съществуването му, и неговият размер.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо, фактура № **********/12.11.2018 г., констативен протокол № 294421/29.11.2016 г., справка и констативен протокол № 310/03.05.2018 г.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза от ответника в отговора му, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

         

          ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето М.Н.М., което да се призове за разпит за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, на посочения в отговора негов адрес по месторабота, след внасяне от ответника на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер на 20 лева за призоваване на този допуснат по негово искане свидетел и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.02.2019 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника. За същата дата да се призоват допуснатият свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените от съда депозити за призоваването им. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: