РЕШЕНИЕ
№ 698
Разград, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СВЕТЛА РОБЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20247190700168 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 КСО.
Постъпила е жалба от Е. И. В. от [населено място], [област], подадена чрез адв. К. К. от АК – Разград, против Решение № 1012-16-49/1 от 04.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-218 от 18.06.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни като постановени в противоречие с материалния закон, тъй като периодът на бременност, раждане и отглеждане на дете е следвало да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Иска се решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за неоснователна.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-51 от 18.01.2024 г. Е. И. В. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала навършени 67 години и осигурителен стаж от III категория труд - 15 години, 1 месец и 23 дни. В този стаж се включва и времето от 9 месеца и 11 дни (периода 01.06.1993 г. – 12.03.1994 г.), през което заявителката като неработеща майка е отглеждала детето си, родено на ********* г.
С Разпореждане № 2140-16-218 от 18.06.2024 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че заявителката има изискуемата възраст, но няма необходимия действителен осигурителен стаж. Пенсионният орган е счел, че времето за раждане и отглеждане на малко дете не е действителен стаж съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което тя не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да й отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Със същите мотиви разпореждането е било потвърдено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-49/1 от 04.07.2024 г.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Решението е издадено от оправомощен административен орган, в надлежната форма, има реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 1 АПК и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Материалният закон обаче е приложен неправилно.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаването на заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на това условие. При преценката на изискуемия осигурителен стаж от най-малко 15 години административният орган неправилно е приел, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не са действителен стаж.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Спорният стаж е придобит до 31.12.1999 г. и неговата действителност следва да се преценява съобразно правната уредба, действала до този момент.
Съгласно чл. 354, т. 6 от Кодексa на труда (обн. ДВ, бр. 27 от 1986 г., в редакцията към 01.01.1993 г.), приложим за спорния период, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждането на дете до навършване на 3-годишна възраст.
Жените майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, апр. 2 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, и при предходната, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В подкрепа на горния извод е и съдебната практика, изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.
Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване на закона.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера на 600 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-49/1 от 04.07.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-218 от 18.06.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Е. И. В. за разноски по делото сумата 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | /п/ |