Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 155 Година 2020, 16.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……..…….………… граждански състав ………………………….
На двадесет и четвърти юни ………………..….……
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни заседатели: ..………………………………….
Секретар ………………………… Жана Кметска ...……………………...……………………
Прокурор ……………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от ………...…… Р. Калиманова ….…………………………
търговско дело номер ……. 326 .………… по описа за …… 2019 ..….. година.
Производството по делото е
образувано по повод исковите претенции на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на управление кв. „Победа“, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез
процесуалния му пълномощник против „Аклади“ ООД,
ЕИК102864261, със седалище град Черноморец и адрес на управление ул. „Морска“
№2, представлявано от Владимир Боянов Иванов и при условията на евентуалност
против Община Созопол, БУЛСТАТ *********, с административен адрес град Созопол,
пл. „Хан Крум“ №2 за осъждането им да заплатят на ищеца общо сумата от 49144.03
лева, представляваща равностойността на доставена, отведена и пречистена вода,
определена по централен неразпределяем водомер, съгласно издадени фактури за
периода от 24.08.2016 година до 21.12.2016 година с отчетен период по фактури
от 15.07.2016 година до 09.12.2016 година, ведно със законната лихва върху
претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно и плащане, както и сумата от 12997.58 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главниците, считано от датата на изпадане в
забава по всяка една от тях, дължима за периода от 24.08.2016 година до
21.12.2016 година. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира
доказателства.
В исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, ищецът твърди, че „Аклади“ ООД било
собственик по силата на договор за доброволна делба от 21.01.2005 година на
следния недвижим имот, а именно: „Вилно селище - блок „А“ - секции 1, 2 и 3,
блок „С“ - секции 1, 2 и 3, с 2 броя басейни, бар, помещения за обслужване и
експлоатация, ажурна ограда и благоустрояване, с площадкови ел. и ВиК мрежи, с
бар, фитнес и сауна в партера на блок „А“, находящо се в УПИ XIII-8039, 8040, в
местността „Аклади“, град Черноморец. Като собственик на описания имот
дружеството се явявало абонат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД /ВиК/ и
било потребител на ВиК услуги по партида с абонатен № 204529.
Между страните бил сключен
предварителен договор от 11.07.2005 година за присъединяване на ответника към
ВиК мрежата, с предмет: включване към ВиК
мрежите на външни ВиК връзки за УПИ XIII-8039, 8040, в местността
„Аклади“, град Черноморец. Във връзка с посоченият договор ответникът изградил
водопровод, за което била открита партида № 204529, при наличието на изразено
изрично желание от ответното дружество. Водопроводът не бил предаден на ищеца
за стопанисване и експлоатация, нито бил сключен договор с ВиК оператора за
стопанисването, поддържането и експлоатацията му.
Дадени са от ищеца разяснения
относно механизма на определяне на стойността на изразходената вода по
централния неразпределяем водомер, която е предмет на претенцията му. Същият
претендирал само част от общата стойност на издадените за периода от 24.08.2016
година до 21.12.2016 година с отчетен период от 15.07.2016 година до 09.12.2016
година фактури. Тя представлявала сбор от стойностите на всички издадени за
процесния период фактури и се отнасяла само за централния водомер, а не и за
подотчетния водомер на обекта на ответника. Размерът на претенцията бил
определен като от общата сума на стойностите, посочени във всички фактури на
определените количества вода по централен неразпределяем водомер било
приспаднато фактурираното количество по всички подотчетни водомери, включително
по подотчетния водомер на „Аклади“ ООД. Във всяка фактура тази вода била
посочена „от разпределение“ като количество в куб. метри и като стойност на
това количество, като във фактурите била отразена като величина с минус отпред.
Направено е подробно описание на съдържанието и реквизитите на фактурите, като
е посочено как е изведена стойността на водата „от разпределение“, върху която
следвало да бъде начислено ДДС, като по този начин се определяла общата
стойност, която съответствала на размера на претендираната главница. Сочи се,
че във фактурите централният неразпределяем водомер бил отбелязан с номер
„********** 6055/90/ централен водомер СО „Червенка“ /ц. вод. СО „Червенка“/.
Изложени са от ищцовата страна
фактически твърдения относно начина на определяне на стойността на отчетената
вода по всички подотчетни водомери, на водата „от разпределение“. Показанията
на подотчетните водомери, които били на 9 броя потребители, присъединени към
този водопровод, отразявали общата консумация на вода за водоснабдените обекти.
Тези количества вода във представените фактури били отразени под реквизита „от
разпределение“, с изключение на партидата на „Добрев и синове 2009“ ЕООД, чийто
разход бил отразен като „служебно“, тъй като водомерът бил централен
неразпределяем за имота с два подотчетни измервателни уреда. Изтъква, че
определянето на изразходените количества вода било регламентирано в Наредба №
4/2004 година и стриктно изпълнено от оператора. Първо се отчитал централния
водомер, а след това всички подотчетни на него водомери посредством използване
на мобилно техническо средство от длъжностно лице на дружеството.
Посочени са от ищеца водомерите,
по които се отчитал и определял разходът на
вода за ответното дружество „Аклади“ ООД. Разходът на вода по партида №
204529 /партидата на ответника/ се определял от Централен неразпределяем
водомер - карнет 6055, стр.90, тип „Фланшов“ с фабричен № 7075538, който бил
разположен в шахта на повече от 2 км. от имота на дружеството. Водомерът се
намирал в началото на построения от ответника частен водопровод, който започвал
от деривация „Ясна поляна“ и завършвал до обекта на ответното дружество - вилни
селища „Свети Никола“. По този водомер се отчитало изразходеното от „Аклади“
ООД количество вода, след като се приспадал сборът на отчетите на подотчетните
на него водомери на останалите потребители, присъединени към този водопровод.
Описани са броя, вида, местоположението, номера на партидата и на кого
принадлежали подотчетните водомери към Централен неразпределяем водомер -
карнет 6055, стр.90, тип „Фланшов“ с фабричен № 7075538.
Ответникът бил потребител по
смисъла на Наредба № 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
поради което бил обвързан от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператора. Съгласно последните, всички потребители на ВиК
услуги били длъжни да заплащат задълженията си към дружеството в 30-дневен срок
от датата на издаване на фактурата. Ищецът твърди, че при системно неизпълнение
процесуалният закон му давал възможност да предяви вземанията си, без да е
длъжен да покани преди това длъжника. Въпреки това, последният бил канен
многократно, но изпълнение от негова страна не последвало. Поради неплащане в
срок на дължимите суми, ответникът дължал и мораторна лихва за забава в
претендирания размер.
По отношение на втория ответник
Община Созопол ищецът заявява, че описаната фактическа обстановка за първия
ответник била валидна и *** също притежавала качеството на потребител на ВиК
услуги, тъй като била собственик на водопровода, захранващ включените по
партидата на „Аклади“ ООД имоти. В тази връзка се изтъква наличието на сключени
между ищцовото дружество и този ответник договори, като се уточнява, че
партидата на първия ответник „Аклади“ ООД с № 204529 била открита за уличен водопровод,
собственост на Община Созопол. Отново се подчертава, че този водопровод не бил
предаден за експлоатация и стопанисване на ВиК оператора. Съгласно правната
уредба, именно общините били собственици на елементите на техническата
инфраструктура, а централният водомер по абонатен № 204529 бил разположен в
началото на водопровода, като обхващал цялата консумация по него. В този смисъл
бил и сключеният с общината договор, по силата на който тя се явявала страна в
облигационното правоотношение, но не заплащала ползваните ВиК услуги.
Ответниците, на които съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от
закона и съда срок са депозирали писмени отговори.
Ответникът „Аклади“ ООД оспорва
твърдението на ищеца, че е потребител на ВиК услуги по партида с абонатен №
204529. Заявява, че посочената партида била открита за уличен тръбопровод,
който бил собственост на община Созопол, която се явявала потребител по силата
на нормативен акт - Наредба № 4/2004 година за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Относно
правото на собственост на втория ответник върху тръбопровода се позовава на
посочените от ищеца договори и документи. Твърди, че посоченият в исковата
молба договор от 2005 година, сключен между община Созопол и „Аклади“ ООД бил
нищожен по направени от самия ищец и втория ответник твърдения в производството
по търг. дело № 282/2016 година по описа на Бургаския окръжен съд. Общината
следвало да заплаща предоставената и пречистена вода по целия тръбопровод, като
инкасира на всеки потребител разходваната вода.
Оспорва се и твърдението, че
централният водомер отчислявал само водоползването на описаните в исковата
молба 9 броя потребители, като се сочи, че имало множество други имоти и
потребители, които ползвали услугите по този уличен тръбопровод, без наличието
на открити партиди. В тази връзка са оспорени представените справки за
изразходвана вода от „Аклади“ ООД. Твърди се, че ответникът ползвал ВиК услуги
за захранване на собствените си имоти и притежавал два водомера с фабрични
номера № 000122 по карнет 6055, стр. 91 и № 90950 по карнет 6055, стр. 92. В
тази връзка се заявява, че дължимата сума следвало да се претендира от всички
потребители на ВиК услуги, захранващи се от този централен водомер, а не само
от него единствено поради това, че партидата била погрешно заведена на него,
без правно основание.
Ответникът Община Созопол е
оспорил така предявените против него искове. На първо място заявява, че нямал
качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорено е твърдението по искова молба,
че партида с абонатен № 204529 била открита за посочения от него тръбопровод,
като се акцентира, че партида се откривала не за тръбопровод или друго
съоръжение, а на потребител - физическо или юридическо лице. В тази връзка се
заявява, че на него никога не била откривана партида за имот, който е
водоснабдяван от процесния водопровод.
На следващо място се изтъква, че
изложената от ищеца фактическа обстановка касаела единствено отношенията между
него и ответника „Аклади“ ООД, но нямала отношение към него.
Съгласно нормативната уредба,
потребител на ВиК услуги можело да бъде физическо или юридическо лице,
притежаващо вещно право на собственост върху водоснабдяван недвижим имот, наемател
на такъв имот или предприятие, ползващо вода от водоснабдителните мрежи за
технологични нужди. В конкретния случай процесния водопровод се ползвал от
оператора, за да извършва чрез него доставка на ВиК услуги на потребители,
чийто обекти били изградени в УПИ XIII-8039, 8040 в местността „Аклади“, град
Черноморец. Именно собствениците, ползвателите или наемателите на изградените в
посочения поземлен имот сгради и самостоятелните обекти в тях били потребители
на доставяните услуги, а не ответната община.
Собствеността върху тръбопровода
не била основание за плащане на предоставени на други лица ВиК услуги.
Тръбопроводът бил собственост на общината, но сам по себе си той не
представлявал водоснабдителен обект. Счита, че именно общината предоставяла на
ищеца услуга, давайки му своята инфраструктура, за да може той да изпълнява
задълженията си към потребителите за доставка на вода.
Оспорено е и твърдението на
ищеца, че основание за ангажиране на отговорността му бил договора от
17.02.2012 година, който удостоверявал правото му на собственост върху
процесния водопровод. В тази връзка посочва, че за съставяне на посочения
документ неуместно бил използван шаблон за друг вид договор, а общината
неуместно била назована „абонат“ без действително да има такова качество.
Поради изложеното се твърди, че клаузата в този договор, задължаваща абоната да
заплаща изразходваната вода, отведените и пречистени отпадъчни води, била
нищожна. Оспорени са и писмените доказателства, касаещи техническата
документация, свързана с разрешаването, строежа на водопровода, изграждането и
въвеждането му в експлоатация, които документи били неотносими към правото на
собственост върху съоръжението или режима на ползването му.
Ответната община не дължала
претендираните от ищеца суми и поради това, че за тях не били издадени фактури
към нея; представените такива касаели получени услуги от „Аклади“ ООД. Съгласно
сключения между страните договор, заплащането на изразходваната вода,
отведените и пречистени отпадъчни води се дължало в двадесетдневен срок от
датата на издаване на фактурата, а в случая такива не били издавани. В
счетоводството на оператора на ВиК услуги процесните фактури били отразени като
вземания към първия ответник, което обстоятелство станало известно на
представляващия ответната община по повод на предходни съдебни спорове между
страните. От изложеното се прави извод, че при ищеца липсвало разбиране, че
общината е длъжник по процесните фактури. Освен това, в исковата претенция бил
включен и ДДС, което не можело да се претендира, ако не била издадена данъчна фактура със съответните
реквизити и с получател лицето, от което се претендирало плащането.
От сочената неоснователност на
главната предявена претенция е изведен извода за неоснователност и на
акцесорната за обезщетение за забава. Тъй като липсвали издадени фактури за
главното задължение по отношение на общината, тя не била поставена в забава и
не можела да бъде ангажирана отговорността й за претендираното обезщетение за
забава.
По нататък са изложени фактически
твърдения, свързани с изграждането на процесните ВиК връзки. Независимо, че
общината била собственик на тръбопровода, той бил изграден в изключителен
интерес на ответника „Аклади“ ООД. В тази връзка е посочено кога, от кого и
защо бил изграден тръбопровода. Изтъква се и наличието на предходни съдебни
спорове между страните в настоящия процес с предмет както процесното
съоръжение, така и облигационни задължения възникнали във връзка с ползването
му. Прави се извод, че ако претенциите по настоящото производство били основателни,
то сумите били дължими от „Аклади“ ООД, за което свидетелствало и
обстоятелството, че до определен момент той бил заплащал изразходената по
партида № 204529 вода.
Ищцовата по делото страна, на
която съдът е изпратил препис от отговорите на ответниците и доказателствата
към тях, в указания й срок е депозирала допълнителна искова молба по всеки един
от отговорите, като с нея са оспорени всички направени с тях възражения.
Във връзка с възраженията на
ответника „Аклади“ ООД се посочва, че последният, в качеството си на собственик
на водоснабден обект, се явявал потребител на „ВиК“ ЕАД на основание
разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004
година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Последният бил извършвал
регулярни плащания на задължения, отчитани от процесното измервателно средство.
Съгласно техническия проект за изграждане на тръбопровода, било предвидено
разходваното от ответника количество вода да се установява от 3 измервателни
устройства, едно от които било процесния неразпределяем водомер. Поради липса
на предаване на тръбопровода за стопанисване и управление на ВиК дружеството,
отговорността за неговото поддържане била на собственика му Община Созопол,
която следвало да извършва контрол за евентуални незаконни свързвания към него.
Счита, че с представеното от него
извлечение за електронно отчитане се доказвал факта на реално осъществени от
инкасатора отчети на процесния водомер, от които се установявала консумация на
вода и наличие на положителна разлика между последващо и предходно показание.
По отношение на възраженията на
Община Созопол се посочва, че по за количеството доставена, пречистена и
отведена вода в исковата молба били посочени стойности по всяка фактура, такса
и нейните количества, включително и периоди от време за предоставяните услуги.
Тези данни се установявали и от другите писмени доказателства. Нямало значение
кой фактически бил потребил предоставените услуги, тъй като съгласно сключените
между страните договори, ответната община се била задължила да заплаща
количествата потребена вода. Последната имала качеството на потребител, тъй
като била собственик на водопровода, в началото на който бил разположен
процесния неразпределяем водомер.
Преписи от така депозираната
допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответните страни с указания за
възможността в двуседмичен срок от получаването им да депозират допълнителни
отговори и упражнят правата си по чл. 373 от ГПК. В указания им от закона и
съда срок само ответникът „Аклади“ ООД е подал такъв, като от същия, въпреки,
че е именуван „Отговор на допълнителна искова молба“ не става ясно дали се
конкретизират и доразвиват възраженията и твърденията му в настоящото
производство или е изложено становището му по повод на други спорове с ищеца,
тъй като се коментират показания на
свидетели и вещи лица, каквито по настоящото производство все още не са
изслушвани. В посочения отговор не се навеждат нови възражения и фактически
твърдения, а се прави преглед на нормативната уредба и се уточняват понятията
относно видовете водомери, както и реда за отчитането им.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените доводи и
искания, представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
При съобразяване на изявленията на страните, изразените и
поддържани в хода на цялото производство техни становища и доводи съдът намира,
че по делото се установява, а и това не е спорно, че ответникът
„Аклади“ ООД е собственик на вилно селище „Свети Никола“, построено в УПИ XIII, с планоснимачен
номер 8039, 8040, в местността
„Аклади“, град Черноморец, което е придобито по договор за доброволна делба на
недвижими имоти от 21.01.2015 година. Не е спорно и обстоятелството, че за
процесния период, за посочения обект са предоставяни ВиК услуги. По делото е
представен договор, сключен между двамата ответника, по силата на който
„Аклади“ ООД е поело задължението да инвестира в проект за изграждането на
външни ВиК връзки, подобект - уличен водопровод от УПИ XIII до магистрален водопровод
„Ясна поляна“, с цел осигуряване водоснабдяването на вилно селище „Свети Никола“. За посоченото съоръжение е издадено разрешение за строеж от 14.07.2005
година, а на 09.08.2006 година, с разрешение за ползване обектът е въведен в
експлоатация. По делото е представен и предварителен договор от 11.07.2005 година
за присъединяване към водоснабдителната и канализационната мрежа, сключен между
ищеца и ответното дружество, с който страните са договорили сключването на
окончателен договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води, след въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване на обекта
на водоползвателя - „Външни ВиК връзки за УПИ XIII-8039, 8040 местност
„Аклади“, с. Черноморец, община Созопол“. Видно от договор от 17.02.2012 година,
ищецът и *** са се договорили за доставянето на вода и ВиК услуги за обект
външни ВиК връзки за УПИ XIII-8039, 8040, подобект уличен водопровод в
местността „Аклади“, град Черноморец. От така представените доказателства
следва извода, че ответникът „Аклади“ ООД е потребител на ВиК услуги. Този
извод следва от разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която „потребители“ са: юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти
в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи
на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители
след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 на Наредба № 4/14.09.2004 година
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От посочените
норми е видно, че сключването на писмен договор за присъединяване към ВиК
мрежата не е условие за
възникване на качеството на потребител. Фактът, че ответното дружество е
собственик на водоснабден имот и реално са му предоставяне ВиК услуги е
достатъчен за възникване на качеството му на потребител по смисъла на закона.
По делото е допусната
и извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че
изграденият от „Аклади“ ООД уличен водопровод е присъединен към
водоснабдителната система на ищцовото дружество, като същият е оразмерен както
за имота на ответното дружество, така също и за всички прилежащи парцели от т.
89 до т. 116 и за парцелите южно в посока къмпинг „Градина“. За остойностяване
на потреблението на вода, на уличния водопровод е монтиран централен неразпределяем
водомер, за който е открита и заведена партида в базата данни на ищеца, с
абонатен номер 204529 за уличен водопровод ПЕВП ф315 /250, 225, 200/L., водещ
се на „Аклади“ ООД. Експертът е пояснил, че за да се определи потреблението по
партида на ответното дружество, следва от отчетеното общо потребление по
централния водомер, да се приспадне сбора от отчетените количества вода от
подотчетните водомери на присъединените към този водопровод потребители, които
освен ответното дружество са още осем на брой /посочени конкретно в
заключението на експерта/. Записано е също така, че потреблението за партидата
на водопровода с абонатен № 204529 за процесния период е 47 640 м3. Отчитането
на процесните измервателните устройства за целия процесен период се е
извършвало чрез мобилно устройство и електронен карнет.
За установяване
начина на отчитането на измервателните устройства, по делото са допуснати до
разпит двама свидетели, от показанията на които се установява, че отчитането
става ежемесечно, по електронен начин, с мобилно устройство. Свидетелката И.,
която в процесния период е работила като отчетник в ищцовото дружество заявява,
че обектът е с един централен неразпределяем водомер и девет подотчетни
водомера, които се засичат ежемесечно и едновременно, като предварително се
обаждат на собствениците, за да присъстват при отчитането, ако имат възможност.
Представител на ответното дружество не е присъствал, тъй като не е имало лице
за контакт, на което да бъде съобщено за предстоящото отчитане. Свидетелката
сочи, че количеството вода на подотчетните водомери се изчислява автоматично,
като от централния водомер автоматично се приспадат отчетите на подотчетните
водомери. Заявява, че по време на отчитане на водата не са правени възражения
от потребителите, не й е известно към процесния уличен водопровод да са
включени и други обекти, освен отчитаните от нея, нито дали през процесния
период е имало аварии на водопровода. Свидетелят Д., който през процесния
период е работил като експерт продажби в ищцовото дружество заявява, че през
годините е извършвал няколко проверки на „Аклади“ ООД, част от които по искане
на дружеството. Сочи, че местността „Аклади“ е захранена от един централен
водомер, който е сложен на началната точка на частен водопровод и на точка по
деривация Ясна поляна. Уточнява, че под частен водопровод има предвид, че
същият не е изграден от „ВиК“ ЕАД, не е приет и не е актуван. Сочи още, че през
2016 година подотчетните абонати на водопровода са били девет, като не му е
известно към водопровода да са включени и други потребители, които не са
абонати на ищеца. Свидетелят твърди, че при извършване на проверките се
проверява дали уредите са изправни, дали отчитат преминаващото през тях
количество вода, като първо се отчита централния водомер, след което се отчитат
водомерите на всички подотчетни обекти, сбора от показанията на които се вади от
показанията на централния водомер, за да се установи каква е разликата. Заявява
още, че проверките се правят без определен график, а по заявление на някой от
абонатите по жалби или ако има някакъв проблем.
За установяване на
размера на претендираната от ищеца сума за главница по делото са представени общо 5 броя фактури, издадени за периода от 24.08.2016 година до 21.12.2016 година, с отчетен период по тях от 15.07.2016 година до
09.12.2016 година, които изцяло съответстват на данните за потребени количества
вода в приложените 5 броя електронни карнети за отчитане на показанията на
водомер. Дължимите суми за подадена питейна вода и отведени канални води на
ответника „Аклади“ ООД като абонат на ищеца за исковия период възлизат общо на
71329.27 лева. Не е спорно по делото, че всички фактури са
съставени при съобразяване с действащите цени към момента на изготвянето им. По
така съставените фактури, ответното дружество е извършило частично плащане по
фактура № **********/24.08.2016 година, след приспадането на което задължението
на ответното дружество възлиза в размер на 49144.03 лева.
По делото е допусната и извършена и съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която в депозираното от него заключение е посочило,
че през процесния период по фактурите, предмет на делото, счетоводството ищеца
е водено редовно и те са осчетоводени по сметка 411 /Клиенти/ по партидата на „Аклади“ ООД. Вещото лице е установило, че за процесния период ищецът е издал на
ответното дружество фактури на обща стойност 71329.27 лева, като по фактура №
**********/24.08.2016 година е направено частично плащане. Затова именно претендираната
сума по тази фактура е в размер на 11928.30 лева, поради което дължимата на
ищеца сума е в размер на 49144.03 лева. Вещото лице е посочило, че лихвата за
забава върху неизплатените суми по фактурите, изчислена от съответната дата на
падеж до 12.06.2019 година възлиза общо на 12983.16 лева. На експерта не е
предоставен достъп до счетоводството на ответника, нито данни от същото, поради
което не е установено дали процесните фактури са осчетоводени от ответното
дружество, нито какви задължения и към кои кредитори са отчетени от него и
показани в баланса му за 2016 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и 4
от Наредба № 4/14.09.2004 година, услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, данните от които се установяват чрез отбелязването им в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път. По делото се установи, че водомерът на „Аклади“ ООД, както и подотчетните
водомери на другите потребители на ВиК услуги са отчитани регулярно и
ежемесечно от представител на ищцовото дружество, като показанията са
отразявани в издаваните електронни карнети и напълно съответстват с данните за
потребена вода по съставените фактури. Тъй като водомерът е неразпределяем,
правилно ищецът е определил количеството потребена вода по партида с абонатен
номер 204529 като разлика, получена след приспадане на отчетеното количество
вода по централния неразпределяем водомер и отчетените водни количества по
подотчетните водомери, присъединени към водопровода. Фактът, че през процесния
период количеството потребена вода се е отчитало от неразпределяем водомер се
установява от изявленията на вещото лице в съдебното заседание от 29.01.2020 година,
поради което възражението на ответното дружество в тази насока, направено във
същото заседание е неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника, че
дължимата сума следва да се претендира от всички потребители на ВиК услуги,
захранващи се от централния водомер на водопроводното отклонение, включително и
от тези, които нямат открити партиди при ищцовото дружество, но реално са
включени към водопровода и имат качеството на потребители на ВиК услуги. По
делото не е установено към процесното водопроводно отклонение да са се присъединили
и други потребители, освен посочените от ищеца и установени от вещото лице, за
които има открити партиди и които заплащат към ищцовото дружество потребените от тях количества вода. Съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 година, при сгради - етажна
собственост и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки
потребител поставя индивидуални водомери. Това означава, че при потребление на вода от трети лица, които нямат
открити отделни партиди и изразходените от тях количества се отчитат от същия
водомер, ответникът - абонат следва да уведоми доставчика и да
поиска монтирането на индивидуални измервателни уреди – водомери, респективно в
такива случаи за евентуалния ответник-общината възниква задължение да прекъсне всяко неправомерно
включване във ВиК връзката съгласно чл. 7, ал. 7 от сключения между двамата ответници договор
за осигуряване на финансиране, изграждане и поддържане на ВиК връзки от
14.07.2005 година. По делото не се установи ответното дружество
да е уведомило доставчика и да е поискало монтирането на индивидуални
измервателни уреди за потребители, които нямат такива. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът не стопанисва процесния водопровод и
няма задължение да следи за неправомерно присъединяване. Процесният водопровод
е във владение на общината след изграждането му от инвеститора и
представлява публична общинска
собственост съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и б. „б“ от Закона за водите,
поради което за ищцовото дружество не е налице задължение да открива партиди на
присъединили се потребители, ако не е направено такова искане. По делото са
представени доказателства, от които е видно, че към настоящия момент
водопроводът е предоставен на „ВиК“ ЕАД чрез Асоциацията по ВиК, но това се е
случило след процесния период, поради което се явява ирелевантно за спора
обстоятелство.
При съобразяване на всичко така изложено по-горе съдът
намира, че предявената главна искова претенция спрямо
първия ответник „Аклади“ ООД е доказана по основание и размер, поради
което и като такава същата следва да бъде уважена.
Предявеният акцесорен иск срещу „Аклади“ ООД се явява частично
основателен. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия на ищеца, ответникът е длъжен да заплаща задълженията си в 30-дневен
срок от датата на издаване на фактурата, като съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
изпада в забава, считано от 31-вия ден след издаване на фактурата и дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване
на падежа. Видно от неоспореното заключение на вещото лице,
дължимата законна лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите в общ
размер на 49144.03 лева, изчислена от датата на падежа на всяка фактура до
12.06.2019 година възлиза на сума в общ размер на 12983.16 лева, до който
претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част до общо
претендирания размер от 12997.58 лева същата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Предвид уважаването
на исковете спрямо първия ответник, съдът не следва да пристъпва към
разглеждане на исковете спрямо евентуалния ответник Община Созопол, включително
и по отношение на акцесорния иск в неговата отхвърлителна част, тъй като по
горните доводи и съображения съдът е счел, че ищецът има вземане само и
единствено в този размер.
С оглед изхода на делото и направеното в тази насока
искане, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени и направените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК. Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
но от кориците на делото се установява, че направените от него такива в
производството са в размер на 3135.66 лева, от които 2485.66 лева за държавна
такса и 650 лева за експертизи. Тъй като ищцовото дружество е било
представлявано в процеса от юрисконсулт, на последния следва да бъде определено
от съда и юрисконсултско възнаграждение, което в съответствие с чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя в
размер на 450 лева. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 3584.76 лева, съобразно уважената част от исковете.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 , Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Аклади“ ООД, ЕИК102864261, със седалище град Черноморец и адрес на
управление ул. „Морска“ №2, представлявано от Владимир Боянов Иванов да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на управление кв. „Победа“,
ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез
процесуалния му пълномощник сумата общо от 49144.03
/четиридесет и девет хиляди сто четиридесет и четири лева и три стотинки/ лв.,
представляваща равностойността на доставена, отведена и пречистена вода,
определена по централен неразпределяем водомер, съгласно издадени фактури за
периода от 24.08.2016 година до 21.12.2016 година с отчетен период по фактури
от 15.07.2016 година до 09.12.2016 година, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница от датата на депозиране на исковата молба до окончателно и
плащане, както и сумата от 12983.16 /дванадесет
хиляди деветстотин осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки/ лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главниците, считано от датата на
изпадане в забава по всяка една от тях, дължима за периода от 24.08.2016 година
до 21.12.2016 година, като за разликата над така уважения размер до общо
претендирания такъв от 12997.58 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Аклади“ ООД, ЕИК102864261, със седалище град Черноморец и адрес на
управление ул. „Морска“ №2, представлявано от Владимир Боянов Иванов да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище град Бургас и адрес на управление кв. „Победа“,
ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев чрез
процесуалния му пълномощник сумата от 3584.76 /три хиляди петстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и шест
стотинки/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: