№ 164
гр. П., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101465 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно (пасивно) съединени искове по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Ищецът Ж. Т. Т., с адрес в гр. П., ул. „З. м.“ № 24, ЕГН **********, иска между
него и ответниците да бъде извършено разпределение на ползването на поземлен имот,
в който е построена жилищна сграда, съсобствениците на която са той и двамата
ответници.
Ответникът А. Т. Т. , с адрес в гр. П., ул. „З. м.“ № 24, ЕГН **********,
оспорва ищцовите претенции и настоява за тяхното отхвърляне, а в условията на
евентуалност желае разпределението на ползването на имота да стане по предложен от
него вариант.
Ответникът Ж. Т. Т. , с адрес в гр. П., ул. „З. м.“ № 24, ЕГН **********, смята,
че ищцовите претенции трябва да бъде уважени.
Съдът приема следното:
1. От фактическа страна:
С договор № I-54/17.01.1959 г., сключен между Общински народен съвет – гр. П.
(като учредител) и Т. А. Т. (като приобретател/суперфициар), на последния е било
учредено правото на строеж за жилищна сграда върху държавно дворно място,
съставляващо парцел XII, в кв. 168 по плана на гр. П., одобрен през 1958 г. Правото на
строеж е било отстъпено за изграждането на жилищна сграда на един етаж, състояща
1
се от две стаи и една кухня, с обща застроена площ от 56 кв. м.
Този парцел е идентичен с парцел XIII-2996, в кв. 168 по плана на гр. П.,
одобрен през 1988 г., както и с поземлен имот с идентификатор 56126.602.2996 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на същото населено място, одобрени по
ЗКИР.
В изпълнение на така учреденото право Т. А. Т. е построил сградата, до която то
се отнася, но между 1959 г. и 1975 г. е било направено значителното й дострояване – с
още един етаж и с една пристройка.
С нотариален акт № 87/05.03.1975 г. по нот. д. № 292/75 г. на Районен съд – гр.
П., Т. Т. е дарил на ищеца и на ответника А. Т., които са негови синове, по 1/2 идеална
част от втория етаж от сградата.
Т. Т. е починал на 03.05.1997 г. и е оставил за свои наследници по закон
съпругата си С. С. Т.а, както и трите си деца – С. Т. Р., ищеца и ответника А. Т., като
първата се е отказала от наследството му.
С нотариален акт № 34/30.01.2015 г. по нот. д. № 33/15 г. на нотариус с № 510 на
Нотариалната камара, С. Р. е дарила на ответника Ж. Т. 1/3 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.602.2996.1.2, представляващ
първия жилищен етаж от сградата, разположена в процесния поземлен имот.
С оглед извършените сделки и настъпилото наследствено правоприемство,
страните по делото са настоящите собственици на жилищната сграда, намираща се в
поземления имот с идентификатор 56126.602.2996, при права от по 1/2 идеална част за
ищеца и за ответника А. Т. – за втория жилищен етаж, както и по 1/3 идеална част за
ищеца и за всеки от ответниците – за първия жилищен етаж.
Семействата на ищеца и на ответника А. Т. постоянно обитават жилищната
сграда и ползват дворното място около нея. В сградата практически са обособени две
отделни самостоятелни жилища, с отделни входове, като едното се ползва от ищеца и
от семейството му, в което се включва и ответникът Ж. Т., който е негов внук, а
другото – от семейството на ответника А. Т.. Самото дворно място също е разделено
между ищеца и ответника А. Т. поне от около 30 – 40 години с ограда, която е трайно
материализирана на място. По този начин са оформени две половини, като ищецът
ползва площ от 155,20 кв. м. (разделена на две части – 21,08 кв. м. пред жилищната
сграда, както и 133,12 кв. м. зад тази сграда), а ответникът А. Т. – площ от 155,20 кв. м.
Площта, ползвана от ответника А. Т., както и частта, ползвана от ищеца пред
жилищната сграда, са напълно облагородени и поддържани. Площта, ползвана от
ищеца зад жилищната сграда, не се поддържа. Ответникът Ж. Т. на практика не ползва
самостоятелно части от двора, а преминава през площта, ползвана от ищеца пред
къщата.
От техническа гледна точка са възможни три варианта за обособяване на площи
от поземления имот, които да бъдат разпределени за ползване между страните по
2
делото, както следва:
- Вариант I, според който се обособява площ за общо ползване от 60,10 кв.
м., оформена като пътека около жилищната сграда, както и три индивидуални площи за
ползване от всяка от страните, включващи: 116,50 кв. м. – за ищеца, позиционирани
само в задната част от поземления имот, 116,50 кв. м. – за ответника А. Т., и 46,60 кв.
м. – за ответника Ж. Т., разделени на две части (в предната и в задната част на
поземления имот).
- Вариант II, съгласно който също се оформя пътека за общо ползване от
60,10 кв. м. около жилищната сграда, както и три индивидуални площи за ползване от
всяка от страните, включващи: 116,50 кв. м. – за ищеца, позиционирани в предната и в
задната част от поземления имот, 116,50 кв. м. – за ответника А. Т., и 46,60 кв. м. – за
ответника Ж. Т., разположени в задната част на поземления имот.
- Вариант III, съобразно който се създава пътека от 10,12 кв. м. около
задната част на къщата – за общо ползване от ищеца и от ответника Ж. Т., както и три
индивидуални площи за ползване от всяка от страните, включващи: 134,31 кв. м. – за
ищеца, позиционирани в предната и в задната част от поземления имот, 141,54 кв. м. –
за ответника А. Т., и 53,73 кв. м. – за ответника Ж. Т., разположени в задната част на
поземления имот.
2. По доказателствата:
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били
отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване признатите от
страните обстоятелствата, че те са съсобствениците на жилищната сграда, при
визираните по-горе права, както и че върху поземления имот, в който е направена
сградата, е било учредено споменатото право на строеж на техния общ праводател Т.
А. Т..
Тези фактически данни напълно се потвърждават от цитираните по-горе два
нотариални акта, както и от приетите като писмени доказателства удостоверение № I-
54/17.01.1959 г. на Общински народен съвет – гр. П. за учреденото право на строеж на
Т. А. Т., удостоверение за наследници на последния с изх. № 1222/20.08.2021 г. на
Общинска администрация – гр. П., както и удостоверение с № 337/19.06.1997 г. на
Районен съд – гр. П., според което съпругата на Т. Т. е направила отказ от неговото
наследство.
За актуалната индивидуализация на поземления имот допринася приложената
скица с № 15-975122-04.09.2021 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър –
гр. Благоевград.
Информацията за фактическото състояние на сградата и на поземления имот,
включително и за начина на реалното им ползване от страните по делото, се извлича от
показанията на разпитаните свидетели И. Щ. и Т. А., както и от заключението на
3
изслушаната съдебно-техническа експертиза, в частта му за осъществения от вещото
лице експертен оглед на място. Тези доказателствени източници подлежат на пълно
кредитиране в коментираната им част, защото съдържат сведения, почерпени от лични
впечатления, и не се оборват от останалите елементи на доказателствената маса.
Опциите за разпределението на поземления имот между страните по делото
също се верифицират от техническата експертиза.
3. От правна страна:
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, всеки от съсобствениците на една обща вещ може да
поиска съдебно разпределяне на ползването й, ако не може да се образува мнозинство
или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ. При разрешаване на спор
от такъв порядък съдът съобразява правата на съсобствениците, направените
подобрения, фактическото състояние на имота и предназначението му, без да има
правомощието да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи
преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване (вж. Решение №
71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/10 г., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 309/24.10.2012 г. по гр.
д. № 226/12 г., І г.о. на ВКС и Решение № 409/26.05.2009 г. по гр. д. № 224/09 г., І г.о. на
ВКС).
Следователно субектите, които са легитимирани от материалноправно гледище
да се ползват от обсъждания юридически механизъм, са именно съсобствениците на
общата вещ.
Както стана ясно, страните по делото са съсобственици само на жилищната
сграда, разположена в поземления имот, чието разпределение се иска, но спрямо него
не притежават никакви собственически права. Предвид учреденото в полза на общия
им праводател право на строеж, за същия, а след смъртта му и за неговите
правоприемници, се е породило правото на ползване на поземления имот, произтичащо
от § 39, ал. 2 от Правилника за държавните имоти (отм.). Това право обаче се изразява
само във възможността да се ползва земята, върху която е изградена дадена постройка,
въз основа на учредена суперфиция, доколкото такова ползване е нужно за използване
на постройката и то според нейното предназначение. Ето защо и тук не може да се
прави аналог с правото на съсобствениците да се ползват от общата (съсобствената)
вещ, което е част от съдържанието на правото на собственост, като вид сложно
субективно материално право.
От друга страна, важно е да се подчертае, че от около 40 години в процесния
поземлен имот има фактическо разделение, направено с трайни огради, както и са
извършени подобрения, касаещи облагородяването му. Извършването на ново
разпределение и по трите варианта, предложени от вещото лице, ще е свързано с
предписването на преустройства, което не е допустимо.
Така в обобщение се налага финалният извод, че ищцовите претенции подлежат
4
на отхвърляне, тъй като страните по делото не са носители на материално субективно
право на собственост върху поземления имот, което да им дава възможност за
разпределение на неговото ползване. Същевременно разпределението, което се иска,
касае преустройства, които не могат да бъдат предписани от съда.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ субективно (пасивно) съединените искове, предявени от Ж. Т.
Т., с адрес в гр. П., ул. „З. м.“ № 24, ЕГН **********, против А. Т. Т. , с адрес в гр. П.,
ул. „З. м.“ № 24, ЕГН ********** и Ж. Т. Т. , с адрес в гр. П., ул. „З. м.“ № 24, ЕГН
**********, с които се претендира между първия и последните двама да бъде
извършено разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор
56126.602.2996 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени
по реда на ЗКИР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5