РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Пазарджик, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220102454 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс,
предявен от И. М. Р. от с. К., общ. С., против С. Ю. Р. от с. К., за прекратяване на брака им,
сключен на 14.01.2020 г., от който имат две малолетни деца. В исковата молба се заявява, че
страните почти от началото на брака си са живели в Г. - гр. К., където през 2020 и 2023 г. се
родили децата им. С течение на времето отношенията им се влошавали прогресивно, докато
накрая, 11 месеца преди подаването на исковата молба, се разделили поради невъзможността
да съжителстват. Ответницата се преместила при родителите си на друг адрес в същия град,
а ищецът останал с децата в семейното жилище. Той твърди, че не е пречил на майката да се
вижда с децата си, но социалните служби преценили, че тя представлява опасност за тях и и
наложили ограничен режим за срещи - по 2 часа веднъж седмично. Според него майката има
здравословни проблеми и не може да се грижи за децата, но той може да го прави и е
отговорен и всеотдаен родител, подпомаган и от своите близки, в това число майка му.
Претендира упражняването на родителските права с определяне на режим на лични
отношения с майката. Не възразява ответницата да ползва семейното им жилище на ул. "А."
№ 35 в гр. К..
Постъпил е отговор от ответницата, която оспорва иска като неоснователен. Оспорва
изложеното в нея, като твърди, че и след раздялата всички са живеели на една и съща улица
и децата са прекарвали деня при нея, голямото дете е оставало с нея и през нощта, а само
малкото нощувало при баща си под грижите на баба си по бащина линия. В момента децата
1
били постоянно с майка си. Не оспорва, че от септември 2023 г. е настъпило влошаване на
съпружеските отношения, но твърди, че това е станало по причина дългосрочното
пребиваване на майката на ищеца, брат му и негов приятел в малкия апартамент, в който
семейството живеело, и така практически две стаи се обитавали от седем човека.
Ответницата била принудена не само да търпи това съжителство, но и да върши домакинска
работа за всички. След разговор със съпруга и, в който тя поискала роднините и приятелят
да си намерят квартира, за което имали възможност, проблемите между съпрузите се
засилили. В резултат на натоварването от домашните задължения и на постоянния
физически и психически тормоз, който бил осъществяван върху нея от нейния съпруг,
ответницата имала проблеми със съня, за което и били предписани капки. Освен това още от
началото на 2021 г. ищецът всеки месец вземал парите от майчинството и социалното
подпомагане, общо около 3000 евро, и ги давал на майка си, а при опитите на ответницата да
възрази, тъй като парите трябвали на тяхното семейство, я биел. През 2021 г. тя направила
спонтанен аборт - според нея в резултат на тези побоища. Пак без нейното съгласие, с
физическа принуда взел нейни златни накити, които заложил в заложна къща, а полученият
заем с лихвите все още се изплащал от нейните родители. Всичко това и нежеланието и
повече да търпи станали причина да напусне съпруга си, като искала сама с помощта на
родителите си да отглежда децата си в нормална среда. Ищецът обаче взел двете деца и
заедно с тях и със своята майка се прибрал в България. Ответницата останала в Г., за да
работи и да изплати задълженията, които той натрупал, но след като научила, че е подадена
молба за развод, също се прибрала. Взела при себе си и децата, след като ищецът и обяснил
по телефона, че не може да се грижи повече за тях, тъй като си има друга жена. Отрича
немските социални служби да са преценявали, че тя представлява опасност за децата и да са
и налагали ограничен режим на лични отношения.
В хода на делото страните, представлявани от упълномощени адвокати, поддържат
становищата си.
По повод производство, свързано с родителските права и отношения с децата, пред
германската служба за социална защита на младежта („Jugendamt”) е повдигнат въпросът
дали настоящото производство не следва да се спре на основание Реграмент 2019/1111 на ЕС
поради предходно образуван висящ процес. Съдът обаче е счел, че няма такова основание,
предвид, че не става дума за съдебно производство. Към момента на образуване на
настоящото дело самите деца пребивават в България.
По делото се установяват от писмените доказателства и не са спорни следните
обстоятелства:
Брачният живот на страните, които са родом от с. К., общ. С., е протичал в Г. – гр. К., където
са родени и децата им през 2020 и 2023 г. Двамата заедно с децата са живели в предоставено
им под наем жилище. Майката на съпруга и родителите на съпругата също в определени
периоди са пребивавали в Г.. Съпругата е живяла там от 16-годишна заедно с баща си, а след
завършване на средно образование е работела и продължава да работи в Г. като медицинска
сестра. Съпругът е имал непостоянна работа, търгувал е и с желязо.
2
През 2023 г. ответницата заедно с голямото дете на страните постъпила в болница, в
педиатрично отделение, във връзка с урологични проблеми на детето. Там лекарите се
усъмнили, че тя сама имитира симптоми на такова заболяване у детето (поведение,
определяно като израз на психическо разстройство - синдром на Мюнхаузен)а, като счели,
че е възможно да го наранява, за да попадне кръв в пробите му от урина. Причината за това
било впематлението, че пробите са чисти или само с микрохематурия (невиД. с просто око
минимално количество кръв), когато е взета в присъствието на лице от персонала на
болницата, и със значителен примес на кръв (макрохематурия), когато е взета от майката без
чужно присъствие. Открили в шкафа и в болничната стая и тампони с кръв и други вещи,
които пораждали съмнение, че може да са използвани за добавяне на кръв в пробите от
урина. Освен това по техни впечатления детето при вземането на пробите от майката
плачело, а тя се държала с лекарите конфликтно. По тази причина сигнализирали
германската служба за социална защита на младежта („Jugendamt”) и последната започнала
производство по установяване на поведението на майката, а в хода му предали децата на
бащата и лишили майката от право да се среща с тях извън определения режим от два часа
седмично.
По това време отношенията между страните вече били претърпели влошавания, като
съпругата се оплаквала от отношението на съпруга си и неговата майка към нея, считала, че
те ограничават нейната самостоятелност, ограничават финансите и, искат от нея да им
предава заплатата си и получаваните помощи и и я принуждават освен за двете деца и тях
двамата да извършва домакинска работа и за други техни близки, пребиваващи в жилището.
В период на такова влошаване на отношенията им между ражданията на двете деца тя
прекъснала друга начална бременност.
Ответницата била насочена към психиатрична диагностика и лечение, но окончателна
диагноза за синдром на Мюнхаузен (чрез делегиране, или чрез прокси, т.е. насочен не към
самия пациент, а към трето лице, зависимо от него) не била поставена. Вместо това и била
поставена диагноза „разстройство на адаптацията“, със забележка, че поради липса на
достатъчно данни диагнозата „синдром на Мюнхаузен“ не може да бъде нито потвърдена,
нито отречена.
По делото е изслушано вещо лице – лекар психиатър (В. К., директор на Държавната
психиатрична болница в Пазарджик), който дава заключение, че няма данни за синдром на
Мюнхаузен, но има данни за повишена тревожност, отговаряща на констатираното по-рано
разстройство на адаптацията и свързана с предходните отношения в семейството с нейния
съпруг. Според вещото лице дори да са точни впечатленията на лекарите от педиатричното
отделение, майката е коригирала поведението си и това отново ще означава, че няма
основание за поставяне на диагноза „синдром на Мюнхаузен“, тъй като за всяка подобна
диагноза се изисква поведение в продължение на определен период, а не единична проява.
По негово мнение също така ответницата има много добър родителски капацитет.
Известно време след вземането на мерките за закрила от германската служба за защита на
младежта ищецът заедно с майка си и двете деца се завърнал в България, заживявайки в с.
3
К. Семейството му е купило сградата на някогашно училище в селото „“малокто училище“ и
я използва за жилищни и търговски цели. Към момента той живее на съпружески начала,
след извършен религиозен мюсюлмански брак, с друга жена – Г. Х., като съдът в тази част
кредитира свидетелските показания на свидетелите, доведени от ответницата, считайки ги за
по-правдоподобни и подкрепени със сигнали на молителката до прокуратурата и извършени
проверки по тях по повод конфликт и агресия между бившия съпруг на Х. и ищеца и
влиянието на всичко това върху децата на страните, живеещи с баща си. Отричането на това
обстоятелство от страна на ищеца и свидетелите, близки до него, се обяснява лесно с
нежеланието им да признаят негово брачно провинение.
Съдът кредитира показанията на бащата на ответницата, според когото неговият зет е имал
интимна връзка с Г. Х. още около времето на раждането на първото дете на страните в Г.,
като в този момент връзката не е била постоянна, явна и интензивна до степен заживяване
заедно и е позволила възстановяване на отношенията в семейството на страните за известен
период.
Майката пребивава основно в Г., където наскоро е довършила квалификацията си като
хирургична сестра и е полагала изпити и където работи по трудово правоотношение. За
известни периоди се завръща в К. и в тези периоди осъществява лични отношения с децата
си. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които завявяват, че при разделите им
голямото дете плаче силно за майка си. В същото време съдът установява от данните по
делото, че децата имат изградени отношения и с баща си, който също посреща нуждите им
адекватно с помощта на близките си и притежава достатъчен родителски капацитет.
Бащата живее в с. К. в отделен имот и се издържа от търговия със стари автомобили,
внасяни от Г., и други подобни стоки. Твърди се също така и не е оспорено, че помага в
автосервиз, собственост на неговия вуйчо, и получава за това възнаграждение от около 150
лв. на ден.
Останалите обстоятелства по делото, като задълженията за битови сметки в общото жилище
или наложеното в Г. административно наказание на ищеца за кражба на железни предмети,
са без съществено значение за решението.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Той счита, че разстройството на брака на страните е доказано, отношенията им като съпрузи
са прекратени окончателно, и това разстройство се дължи основно на поведението на
ответника, изразяващо се във финансова принуда към ищцата (ограничаване на
разполагаемите средства), изневяра и невнимателно отношение към нейните чувства и
нужди, изразено в поставяне в условия на нежелан от нея живот със свекърва и трети лица и
изискване да изпълнява домакинска работа и за тях. Не се установяват съществени брачни
провинения на ищцата, като не е доказано със сигурност и нейно застрашаващо здравето и
психиката на децата поведение – имитиране на симптоми на заболявания дори с инвазивни
действия с цел преминаване на нови медицински процедури, което при доказване би могло
да се счете за брачно провинение, макар да засяга децата, а не пряко съпруга. В случая обаче
4
това твърдяно поведение следва да се счита за неустановено.
Присъждането на разноските по делото следва от вината за разстройството на брака.
Съдът счита, че с оглед възрастта на децата и привързаността на голямото дете към нея, за
което дават данни свидетелите, както и с оглед по-доброто и образование и социално
положение тя е по-подходящият родител за отглеждането им. не е без значение и съвсем
ниската възраст и женският пол на по-малкото дете и принципът децата по възможност да
не се разделят помежду си. Непотвърденото съмнение за злоупотреба с оплакванията на
едно от децата и нанасяне на физически вреди, които да се представят за прояви на
заболяване, не е основание да не и се предоставят родителските права с оглед именно
непотвърдеността си, от една страна, а от друга – данните за нейния добър родителски
капацитет. Отричането от страна на пълномощниците на майката с отговора на исковата
молба изобщо на наличие на акт на социалните служби в Г., ограничаващ по някакъв начин
родителските права на майката, какъвто акт се установи както че има, така и че тя отлично
знае за него, не следва да се преценява като обстоятелство, отразяващо се в крайна сметка на
родителския и капацитет. Ето защо счита, че упражняването на родителските права върху
децата следва да се предостави на нея, а на бащата да се определи режим на лични
отношения и издръжка в претендирания размер по 400 лв. - няма точни данни за дохода на
ищеца, но твърденията по делото са, че той и неговото семейство получават добри доходи, в
частност той може да получи от работа ориентировъчно 150 лв. дневно, или
възнаграждението му за 6 дни работа е достатъчно за получаване на размера на издръжката.
Началната и дата следва да бъде не – както е поискано - подаването на исковата молба, която
не е подадена от майката, нито подаването на отговора, а изпълнението на решението в
частта за упражняването на родителските права, ако то влезе в сила в този вид.
Режимът на лични отношения би било целесъобразно да се определи във времето, когато и
децата, и бащата се намират в една и съща държава, но тъй като не е възможно това време
да се определи предварително, а съгласие на страните по този въпрос няма, остава да се
определи обичайният режим, приблизително както е поискан в отговора на исковата молба.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Прекратява с развод брака, сключен на 14.01.2020 г., между ищеца И. М. Р., ЕГН
**********, с адрес: с. К., общ. С., ул. „******* № **, и С. Ю. Р., ЕГН **********, с адрес:
с. К., ,Л.**** № * като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца И. М. Р..
Постяновява след прекратяването на брака ответницата С. Ю. Р. да възстанови предбрачното
си фамилно име Д..
Предоставя на С. Ю. Р. упражняването на родителските права върху децата на страните М.
И. Р., ЕГН **********, и Ф. И. Р., ЕГН **********, и определя местоживеенето им при нея.
Определя на бащата И. М. Р. режим на лични отношения с децата М. И. Р. и Ф. И. Р., както
5
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя и
един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
Осъжда И. М. Р. да заплаща на децата М. И. Р. и Ф. И. Р. чрез тяхната майка и законна
представителка С. Ю. Р. издръжка в размер по 400 лв. месечно за всяко дете, считано от
датата на предаването на децата на майката за упражняване на родителските права.
Семейното жилище в гр. К., Г., ул. „А.№ **, ЕТ. *, да се ползва от С. Ю. Р..
Осъжда И. М. Р. да заплани на С. Ю. Р. сумата 3123,78 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6