№ 32760
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110120842 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 141839/23.04.2025 г. (с пощенско клеймо от 17.04.2025 г.)
от ответника „К.“ ЕАД за изменение на решение № 5065/23.03.2025 г. по гр. д. № 20842/2024
г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските.
Излагат се съображения, че присъденото възнаграждение в полза на адвокат А. Д. е
прекомерно съгласно фактическа и правната сложност на делото и същото следва да бъде
намалено до 200 лв. Ответникът счита, че възнаграждението следва да бъде намалено, тъй
като е налице еднозначна съдебна практика по дела за нищожност на договори за
потребителски кредити, по делото не е било необходимо събирането на много на брой и
обемни по съдържание доказателства, а процесуалният представител на ищцата не е
присъствал лично в проведените открити съдебни заседания, с позоваване на Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Сочи, че претендирането на адвокатско
възнаграждение в по-висок размер представлява злоупотреба с право. На следващо място
ответникът счита, че върху определеното с решението адвокатско възнаграждение,
присъдено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., не следва да се
начислява ДДС. Твърди, че ДДС се начислява върху възмездни сделки, съответно
адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. следва да е без ДДС, тъй като безвъзмездните
стоки и услуги не се облагат с ДДС, за което са изложени съображения и цитирана съдебна
практика. Моли за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане на
възнаграждение за безплатна правна помощ без ДДС, както и за намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение на 200 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от адвокат А. Д., като процесуален
представител на ищцата М. В. П., с доводи за неоснователност на молбата и искане същата
да бъде оставена без уважение.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба и становището на
насрещната страна, съобразявайки събраните по делото доказателства, намира
следното:
Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради
което е допустимо. Доколкото ответникът е навел оплаквания за неправилност на решението
в частта относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищцата разноски, то
и допустимостта на искането не е обусловена от представянето на списък по чл. 80 ГПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
Съгласно решения на Съда на ЕС, в т. ч. и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
1
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед така дадените
разрешения, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимални размери. Възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и
действително извършената работа. Даденото от Съда на ЕС разрешение за неприложимост
на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба е относимо и към адвокатското
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ, съответно за оказано
безплатно процесуално представителство пред съд (в този смисъл определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., определение №
1183/14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. и др.).
В постановеното по делото решение съдът е съобразил посочената практика, като е
изложил подробни мотиви относно разпределението на отговорността за разноските и
размера на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., които не
намира за необходимо да преразглежда и препраща към тях. Не се констатират
обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката по отношение отговорността на
страните за съдебните разноски. Възнаграждението на адвоката съдът е определил по реда
на чл. 38, ал 2 ЗАдв. според защитавания материален интерес, фактическата и правната
сложност на спора, и процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени
от адвоката. Предявен е осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, с доводи за недействителност на две
съглашения и в този смисъл защитата обхваща и тази за обосноваване на тяхната
нищожност. Действително, процесуалният представител на ищцата не се е явил в открити
съдебни заседания, но е взел становище както по отговора на исковата молба, така и по хода
на делото, включително е депозирал молби в изпълнение на дадени указания. Противно на
изложеното в молбата по чл. 248 ГПК по делото е изслушано и прието и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, по което процесуалният представител на ищцата е взел
становище, за установяване на факта от кое дружество е усвоена заплатената от ищцата сума
над чистата стойност на договора за потребителски кредит. Съдът приема, че не се касае и за
злоупотреба с права – след справка в ЕИСС се установи, че освен по настоящото дело,
ищцата е страна само по още две дела с ответници „Фератум България“ ЕООД и „Би Енд
Джи Кредит“ ООД, т. е. не може да се приеме, че е нарушен принципът на чл. 3 ГПК. Ето
защо, съдът счита, че определеният и присъден размер на адвокатското възнаграждение от
400 лв. (480 лв. с ДДС) е справедлив такъв, при отчитане на положените усилия от
пълномощника на страната и времето, необходимо за подготовка на делото, поради което не
следва да бъде намаляван. Според настоящия съдебен състав определеното възнаграждение
удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, както и постановената
актуална съдебна практика на ВКС по дела с идентичен предмет (напр. определение №
2797/29.10.2024 г. по ч. т. д. № 2297/2024 г. по описа на ВКС, II т. о., определение №
3450/18.12.2024 г. по ч. т. д. № 2450/2024 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.).
По отношение на присъденото ДДС съдът счита, че молбата и в тази част е
неоснователна. По делото не се спори, че адвокат А. Д. е регистриран по ЗДДС.
Действително, съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху
дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е
противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
под № С-744/23, по което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен
състав споделя съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба №
2
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно върху
определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които
да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при
които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Трайна е
съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга –
обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на
безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не представлява безвъзмездна
услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС
доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (в този
смисъл решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.;
определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 44/28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2525/2021 г. по описа на ВКС, II т. о.,
определение № 50467/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/2022 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 4066/17.09.2024 г. по гр. д. № 3967/2023 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.,
определение № 50013/25.01.2023 г. по т. д. № 1836/2021 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 3180/21.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1873/2024 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 195/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 1921/2024 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 481/04.02.2025 г. по гр. д. № 4048/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). В
случая по делото е представено доказателство, че процесуалният представител на ищцата е
регистриран по ЗДДС, а освен това по отношение на представянето на доказателства за
регистрация по ДДС съдебната практика приема, че се касае за общодостъпен публичен
регистър, поради което към адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ се
дължи и ДДС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата на ответника по чл. 248, ал. 1
ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата и
присъждането му без ДДС, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 141839/23.04.2025 г., подадена от
ответника „К.“ ЕАД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 5065/23.03.2025 г. по гр. д.
№ 20842/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3