РЕШЕНИЕ

      

Номер          3144                20.08.2018   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – Пловдив                                                             І брачен състав

На двадесети август две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                               Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Василена Стефанова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3976                                                   по описа за   2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правната квалификация  чл. 144  във вр. с чл.149 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Т.Д. против Д.Д.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като след н. н. п. той продължава обучението си. През 2017/2018г. бил у. в *** „*** ***“. Контактът между баща и с. бил прекъснат. Нужни били средства за храна, облекло, учебници, помагала, транспорт и други. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка от 300,00 лева месечно считано от подаване на исковата молба.

В постъпилия отговор от ответника се признава иска до размера от 127,50 лв. Сочи се поради претендираните до момента суми за издръжка ответникът бил ф. з.. Сериозен разход представлявал и поддръжката на а.. Не п. и.. Претендираната издръжка от 300лв. не била във възможностите му. Моли искът да бъде отхвърлен за разликата над 127,50 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от удостоверение за раждане е, че Т.Д. е с. на Д.Д., като ищецът е н. п. на ***г.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в средни или висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.

Не се спори от страните, че ищецът е п. и че продължава образованието си в учебно заведение. Това се установява и от приобщените по делото писмени доказателства – удостоверение от *** „*** ***“, видно от която през учебната 2016/2017г. Т. е у. в *** клас. Страните също така не спорят и относно размера на издръжката, заплащана от ответника на ищеца до п. му, а именно 270лв.

От показанията на разпитания по делото с. М. Д., *** на ищеца, се установява, че Т. е у. в *** клас. Ответникът не заплащал издръжка след навършването на пълнолетие. За м. били необходими средства за храна, облекло, транспорт, учебници. Джобните били 5 лв. на ден. За Т. се закупувала карта за транспорт. У. участвал в у. м.. Бащата не осигурявал средства или вещи от необходимост освен издръжката. Ответникът работел като *** ***.

Съдът кредитира показанията на с. Д. при условията на чл.172 от ГПК. Разказът е подробен и съответства на писмените доказателства по делото.

Видно от показанията на с. Т. е, че Д. и майка му чувствали притеснения и понякога били затруднени да изплатят всички задължения за издръжка. Близките на ответника му помагали и го подкрепяли. Д. бил постоянно на работа.

Съдът дава вяра на показанията на с.. Разказът е непосредствен и достоверен.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо образованието си в учебно заведение.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че бащата работи на д. ш. н. т. а. м. п.. Брутният му месечен доход е 520 лв. К., които получава са в размер малко над 1000лв. месечно средно. /л.67/. За ищеца не се установи да има доходи, да притежава имущество.  

Относно материалното състояние на ответника, съдът намира, че може да се включи в издръжката на п. ищец. За да стигне до този извод съдът взе предвид доходите му, събраните доказателства относно разходите му, наличието на н. с., к. д. и.. Ето защо и прие, че във възможностите на ответника е да заплаща в размер на  220,00 лева месечно на ищеца. Съдът намира присъдения размер за отговарящ на възможностите на родителя, макар и да не би могла да покрие нуждите на ищеца. Като взема предвид имущественото положение и упражняваната от ответника професия, Съдът не намира, че би бил особено затруднен да заплаща посочения размер издръжка на п. с. с.. Допълнителен аргумент в полза на възможността да заплаща издръжка е и обстоятелството, че такава бащата е заплащал до навършването на ***г. възраст на с. с. в размер на 270лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не притежава и. и не реализира доходи, от които да се издържа. Настоящият състав приема, че бащата може да осигури издръжка в  размер от 220,00лв., без особени затруднения. От така представените доказателства, съдът прави извод, че за издръжка на ищеца месечно са необходими около 450 лв. Това са средства необходими за храна, облекло, както и за закупуване на учебни пособия, за лекарства. На ищеца са необходими и средства за покриване на  нужди, свързани с потребностите на всеки един млад човек – развлечения и културни мероприятия. Доколкото родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на п. с. низходящ, то при преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна издръжка от 220,00 лева е във възможностите му, като размер над този би съставлявал затруднение за него, предвид необходимите средства за собствената му издръжка и тази на н. м. д.. С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът приема, че ответникът следва да заплаща издръжка на ищеца в размер на 220,00 лв. месечно считано от 09.03.2018г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 300лв.

Разноските по делото следва да бъдат присъдени съобразно изхода на производството. Ето защо и върху ответника следва да се възложат разноски в размер на 220,00 лв. съразмерно с уважената част на иска. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно в размер на 120 лв.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително  изпълнение на решението.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Д.Н.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на п. с., учащ в учебно заведение с. Т.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: *** издръжка в размер на 220,00 лева /двеста и двадесет лева/ месечно, считано от 09.03.2018г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 300 лева.

ОСЪЖДА Д.Н.Д. ЕГН ********** да заплати на Т.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 220,00 лева /двеста и двадесет лева/, представляваща направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на Д.Н.Д. ЕГН ********** сумата от 120,00 лева /сто и двадесет лева/, представляваща направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Д.Н.Д. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 316,80 лева /триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът постановява  предварително  изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред  Окръжен съд - Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Маслинкова

Вярно с оригинала.

С.А.