Решение по дело №156/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 80
Дата: 26 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20244520100156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Русе, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20244520100156 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба с правно основание чл. 50 от СК от П. И. У. и Т. Й. У., които молят
съда да прекрати сключения от тях на 29.06.2017 год. граждански брак по взаимно съгласие,
като декларират, че същото е сериозно и непоколебимо. Твърдят, че от брака нямат родени
деца. Заявяват своето сериозно и непоколебимо съгласие да се разведат, като са постигнали
са споразумение по чл. 51 от СК. Представят текст на същото, подписано от тях.
След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и
становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 13.11.2023 год. от
Община Русе въз основа на акт за сключен граждански брак № 0285/29.06.2017 год.,
молителите са сключили граждански брак на 29.06.2017 год. в гр. Русе.
Вследствие извършената служебна проверка на постигнатото споразумение, съдът
констатира, че то е законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре
са защитени интересите на молителите. Със споразумението се уреждат всички въпроси,
свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК, поради
което следва да бъде утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да
се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51
от Семейния кодекс не противоречи на закона и морала, съдът следва с решението си да
допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от него, без да
1
издирва мотивите им за прекратяване на брака.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния
размер на таксата по допускане на развода да е 40.00 лева, платима от молителите в полза на
държавата, по сметката на Русенски районен съд, съгласно постигнатото споразумение.
На основание чл. 330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска разводът по взаимно
съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 29.06.2017 год. в гр. Русе граждански брак
между П. И. У. , ЕГН ********** и Т. Й. У. , ЕГН **********, за който е съставен акт за
граждански брак № 0285/29.06.2017 год. по описа на Община Русе, поради сериозното и
непоколебимо взаимно съгласие на молителите да се разведат.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между П. И. У., ЕГН ********** и Т. Й. У., ЕГН
********** споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
1. Семейното жилище в Република България, собственост на родителите на съпруга и
представляващо къща, находяща се в гр. б., обл. в., ул. о* № 4 е напуснато и от двамата
съпрузи и въпросът за ползването му не стои между страните по настоящото споразумение.
2. Страните се съгласяват и споразумяват, че нямат придобити по време на брака си
недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност.
3. Страните се съгласяват и споразумяват, че нямат придобити по време на брака си
МПС в режим на съпружеска имуществена общност.
4. Страните заявяват, че през време на брака си са придобили при условията на
съпружеска имуществена общност множество движими вещи, които са поделили
доброволно помежду си.
5. Страните заявяват, че през време на брака си не са направили общи влогове и
депозити.
6. Страните заявяват, че през време на брака си не са имали общи вземания и
задължения и всеки от съпрузите е взел при себе си личните си движими вещи.
7. Страните заявяват, че не си дължат един на друг издръжка след прекратяване на
брака им.
8. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име г*.
ОСЪЖДА П. И. У., ЕГН ********** и Т. Й. У., ЕГН ********** да заплатят по
сметка на РРС по 20.00 лева- държавна такса по допускане на развода.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3