№ 263
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000334 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез
адв.Н.Л. от САК, срещу решение №119/28.03.2025 година, постановено по т.дело №526/2023
година на ВОС, в осъдителната част, в която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева както и имуществени вреди в размер до
претендирания частично размер от 2 630.27 лева, които вреди са претърпени от ищеца Я. Д.
Н. - водач на мотоциклет Ямаха, модел R3, ДК №*****, в резултат на ПТП, настъпило на
28.07.2022г., в 8.50 часа в гр.Варна, бул.Княз Борис I, виновно причинено от М. Н. - водач на
товарен автомобил Ивеко с ДК №*****, застрахован при ответното дружество ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от уведомяването на застрахователя на 13.05.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.432 КЗ.
В отхвърлителната част, за разликата над 40 000 лева до претендирани 50 000 лева
решението на ВОС е влязло в законна сила.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение на първостепенния съд е неправилно,
тъй като съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и като
резултат не е определил справедливо и адекватно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди на ищеца. Счита, че нито правно, нито фактически последният има
право да претендира обезщетение по реда на чл.432 КЗ, но ако съдът приеме, че са налице
предпоставките за уважаване на иска, моли размерите на присъдените суми да бъдат
значително намалени, при отчитане съществено съпричиняване на вредите от пострадалия.
1
При обосноваване на направените с жалбата оплаквания въззивникът посочва, че
съдът не е изследвал задълбочено значението на пътното поведение на водача на
мотоциклета Я. Н., което е обусловило изключителната му вина за реализиране на пътния
инцидент. В условие на евентуалност страната счита, че съдът е определил неправилно
процент съпричиняване на вредите от пострадалия като е занижил същия. Твърди, че с
поведението си като водач на мотоциклета ищецът има съществен /дори изключителен/
принос за настъпването на ПТП, съответно и за вредите от него, като въззивникът счита, че
този принос е в размер от поне 70%. Твърди, че пострадалият е управлявал превозното
средство с превишена съобразно пътните условия скорост, като по този начин е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Отделно от това, въззивникът твърди, че съдът е
определил прекомерно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да
съобрази изискванията на чл.52 ЗЗД и постановената по приложението му практика на
съдилищата. Счита, че в конкретния случай съдът е следвало да вземе предвид както
търпените от пострадалия болки и страдания, така и икономическите условия в страната към
датата на деликта –доходите на пострадалия и конкретните нива на икономическите условия
към датата на увреждането. Твърди, че съдът не е извършил тази преценка. Обжалва
решението и в частта по акцесорните искове за законната лихва върху двете главници,
считано от уведомяване на застрахователя до изплащане на дълга, като обусловени от
произнасянето на жалбата срещу уважените искове. Претендира отмяната на решението, а в
условие на евентуалност – намаляване размера на присъдените обезщетения, ведно с
присъждане на въззивника на сторените разноски за адв./ю.к.възнаграждение. /приложено е
пълномощно за адв.Л. с жалбата/
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна Я. Н., чрез
адв.Т. П. от САК, за неоснователността й. Претендира отхвърлянето й ведно с
потвърждаване на съдебното решение и присъждане на адв.възнаграждение.
Счита, че въпреки оплакванията за неправилност на съдебното решение въззивникът
не е посочил наличие на принципно противоречие при прилагането на правен институт или
правна норма, нито отклонение на съда от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Счита
изложените в жалбата аргументи за неоснователни. Твърди, че вината на водача на товарния
камион не е била спорна и конкретно обстоятелството, че камионът е бил спрян на
неразрешено за това място, без поставяне на триъгълници и конуси, което не е позволило на
мотоциклетиста да го възприеме като паркирало превозно средство. Правилно счита, че
съдът не е кредитирал заключението на САТЕ, тъй като страната счита същото за непълно,
неточно и неотговарящо на доказателствата по делото. Категорично ЗДвП забранява
паркирането/спирането/ на територията на кръстовища. Поради това, страната счита, че
основна причина за ПТП на 28.07.2022г. е именно поведението на водача на товарния
автомобил. Срещу коректността на експертизата страната посочва и факта, че същата е била
изготвена въз основа на видеозапис с друга дата и час, а така също при заснемане от друг
ъгъл, различен от този на мотоциклетиста. Позовава се на събраните по делото
доказателства, които установяват настъпили сериозни увреждания, продължителен период
2
на възстановяване от поне 6 месеца, социалното отдръпване на пострадалия и нуждата от
ползване на чужда грижа. Твърди, че с оглед събраните свидетелски показания и медицинска
експертиза се обосновавал в достатъчна степен размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, определен от съда. Твърди, че страната е доказала главно и пълно и
претърпените психически вреди.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на застрахователя
адв.Т.Г., ведно с искане за присъждане на сторените разноски.
Насрещната въззиваема страна, не се явява в открито заседание, но с писмена молба,
докладвана в заседанието, поддържа депозирания отговор и оспорването на жалбата.
Претендира разноските за двете инстанции.
За да се произнесе по жалбата въззивният състав съобрази, че производството е
образувано по искова молба на Я. Д. Н. срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве”АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50
000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата
от 2 630,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 13.05.2023г. Твърди се, че вредите са резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 28.07.2022г. в гр.Варна, на бул.„Княз Борис I", виновно
причинено от М. Н. -водач на товарен автомобил, марка „Ивеко" с ДК № *****, застрахован
по риска Гражданска отговорност в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Произшествието е
настъпило рано сутринта, около 08:50 часа, на бул.Княз Борис I в гр.Варна, където било
реализирано ПТП при сблъсък между мотоциклет марка „Ямаха" модел „R3“ с ДК № *****,
управляван от ищеца Я. Д. Н. и товарен автомобил, марка „Ивеко" с ДК № ***** с водач М.
Н.. Управляваният от ищеца мотоциклет се движел по лявата лента на бул.„Княз Борис I“,
посока центъра на града като в същата лента на мястото на отбивка за Военноморско
училище бил спрял товарният автомобил, които бил без пуснати светлини за сигнализация и
без поставени сигнални конуси. Ищецът се опитал да го заобиколи отдясно, но не успял и
последвал удар на лявата част на кормилото на мотоциклета и левия крак на ищеца в десния
заден край на товарния автомобил. Твърди се съставен протокол за ПТП с пострадали лица и
образувано ДП № 331-ПП/2022 г. по описа на ОД на МВР Варна. При произшествието
ищецът твърди, че бил увреден. Бил закаран в МБАЛ „Св Анна“, където бил хоспитализиран
в ортопедичното отделение, след което преместен и лекуван във ВМА – гр.Варна, после
отново върнат в МБАЛ „Св Анна“. Твърди, че получил голяма разкъсно-контузна рана на
дисталната част на лявото бедро, множествени счупвания -фрактура на 2, 3, 4 и 5
метакарпални кости на лявата ръка. Във връзка с получените травми ищецът извършил
разходи за лечение в общ размер 5 260,55 лв., описани в исковата молба. Твърди се още, че
до момента болките и страданията не са отшумели. Ищецът изживял силен стрес, а поради
увреждането бил лишен за дълго време от обичайния си динамичен начин на живот. Твърди
се действаща към датата на ПТП за товарния автомобил застраховка „Гражданска
отговорност". Твърди се отправена застрахователна претенция и бездействие на
застрахователя. Претендира се обезщетение в размер на 100 000 лв., като предвид приноса
3
на ищеца за настъпване на процесното ПТП, искът се поддържа до размера от 50 000 лв.,
съответно искът за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, също се
поддържа частично до размера от 2 630,27 лв.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”АД
оспорва иска по основание и размер. Признава съществуването на застрахователно
правоотношение за товарния автомобил, но оспорва наличието на противоправно поведение
и вина на водача на същия и описания в исковата молба механизъм за настъпване на
произшествието. Твърди се, че вина за процесното ПТП има само и единствено ищецът.
Оспорва твърдението, че водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение
по пътищата, изразяващо се в необозначаване на спрелия автомобил като твърди, че същият
е обозначил спрелия плътно до бордюра автомобил чрез аварийни светлини. Счита, че
причина за произшествието е управлението на мотора от ищеца с превишена и несъобразена
с пътния участък скорост, несъобразяване с поведението на останалите участници в
движението и с техническите му възможности да управлява мотоциклета. Възразява се, че
Я. Н. не притежава необходимия опит и свидетелство за правоспособност да управлява
процесния мотоциклет, бил без предпазно облекло, с което е допринесъл за собственото си
увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата. Счита, че приносът на
пострадалия надхвърля 50%. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди
като вид и характер увреждания в сочения размер и интензитет, наличието на причинно-
следствена връзка с произшествието. Оспорва последиците и начина по който е протекъл
оздравителния процес и счита същият за приключил. Оспорва твърдението за психически
увреди на ищеца от процесното събитие. Оспорва претендираното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди като прекомерно завишено и несъответстващо на
практиката. Оспорва претърпените имуществени вреди. Оспорва акцесорния иск за лихва,
както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който се търсят.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, въз основа
на събраните доказателства, в предметните предели на въззивното производство, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Сезиращата въззивна жалба е редовна и допустима - подадена от легитимирана
страна, чрез процесуален представител с пълномощно по делото, срещу подлежащ на
обжалване акт, при интерес от обжалването. Жалбата е надлежно администрирана.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановено
определение №431/28.07.2025г. и в определение №554/29.09.2025г. по въззивното дело.
Първоинстанционното решение е изцяло предмет на обжалване в уважената част по
отношение претенциите за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди на
пострадалото от ПТП лице. В отхвърлителната част решението е влязло в законна сила.
Доколкото не е налице уважена част от съдебното решение, която да се ползва със сила на
4
пресъдено нещо относно релевантни по прекия иск факти и обстоятелства, въззивният съд е
длъжен да обсъди предпоставките по иска с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
Не се спори относно допустимостта на исковата претенция, предявена след сезиране
на ответното дружество със застрахователна претенция съгласно чл.380 вр.чл.498 и чл.496
КЗ, на 13.02.2023г.
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение
спрямо товарния автомобил Ивеко с ДК №*****, съответно покритие на гражданската
отговорност на водача на същото от страна на ответното дружество. Не се спори относно
настъпилото на 28.07.22г. ПТП между товарния автомобил и управлявания от ищеца
мотоциклет Ямаха, модел R3, съгласно описан в протокола за оглед механизъм /л.49 и сл./,
но се спори относно предпоставките за деликтната отговорност на водача, съответно –
функционално обусловената отговорност на застрахователя на ГО.
Въззивникът не поддържа възражението си за липса правоспособност на водача на
мотоциклета от категория „А“ съобразно кубатурата на мотора, отразена в Свидетелството
за регистрация Част I- L3e, но поддържа правоизключващо възражение за съпричиняване от
поне 70%, в условие на евентуалност, ако съдът не възприеме твърденията за
изключителната вина на пострадалия за ПТП и липса на деликт. Спорен е и размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно изслушаната по делото Автотехническа експертиза /л.272/ произшествието
е настъпило на 28.07.2022г., около 8.40 сутринта, на булевард Княз Борис I във Варна,
непосредствено преди отбивката за Военноморско училище /ул.В.Друмев/. Максимално
разрешената скорост на движение предвид липсата на означени ограничения, е 50 км/ч –
градска зона. Вещото лице описва следния механизъм на настъпилото ПТП: на посочената
дата, в платното за движение посока центъра на града, лява пътна лента, непосредствено
преди пресечката с ул.В.Друмев е възникнало ПТП между мотоциклет Ямаха R3 с рег.
№***** и водач Я. Д.Н. /на 19г./, който е управлявал автомобила със скорост не по-ниска от
60 км/ч и товарен автомобил Ивеко -бордови с рег.№*****, с водач М. Н., който автомобил
бил паркиран в лява лента, към ляв бордюр, за изпълнение на служебни задължения по
поддръжка на озеленяването в разделителната ивица на булеварда. Ударът е настъпил в лява
пътна лента, в дясната й част, или на 8 м. преди Ор.1 и на 5.4м. вляво от ДРПП – спрямо
Ор.1 и десен бордюр. Според заключението, мотоциклетистът е имал достатъчно разстояние
/при ширина от 0.73 на МПС/ да заобиколи товарния автомобил отдясно – остатъчна лява
пътна лента вдясно от паркираното камионче е била с широчина от 1.6 метра. От техническа
гледна точка водачът на мотоциклета е реагирал забавено на пътната ситуация, която е била
оценена от останалите попътно движещи се превозни средства, предприели престрояване в
дясно от десен борд на камиона. Посочено е, че същият е бил означен с аварийни светлини.
Според вещото лице, макар да е била леко превишена скоростта на мотоциклетиста от 60
км./ч. не е била решаваща за настъпилото ПТП, тъй като основният трафик се е успоредно с
него, със същата скорост. Товарният автомобил е бил неподвижен /паркиран/ към момента
на ПТП, като водачът му не е бил в него и не е могъл обективно да извърши преместване.
Автомобилът е бил паркиран на пътното платно при ляв бордюр, в лява пътна лента с
включени аварийни светлини и налични светлоотразителни табели. Опасната зона на
мотоциклета при движение с 50 км./ч. е била 29 метра, а съобразно избраната от него
скорост от 60 км/ч е била 37.86 метра, като мотористът е имал през цялото време на
придвижването си по пътната лента видимост към паркиралия автомобил: пряка видимост,
без предходно движещи се МПС-та, е получил при 50 метра преди точката на ПТП, а
частична видимост спрямо предходно разположен автомобил - при 116 метра преди
контакта. Камионът не е попадал в опасната зона за спиране на мотоциклетиста както при
разрешената, така и при избраната от него скорост на движение. Според заключението,
мотористът не е реагирал аварийно на препятствието, тъй като не са налице данни както за
5
спиране, така и за намаляване на скоростта му, а е изпълнил маневра на отклонение в дясно,
при разстояние от 5-7 метра преди настъпването на удара. Предотвратимостта на
произшествието е зависела пряко от своевременната реакция на водача на мотоциклета, а не
от избраната от него скорост, като ползваният видеоматериал от вещото лице, обосновава
извод за това, че останалите попътно движещи се МПС-та са се отклонили в дясна пътна
лента при възприемане на паркиралия вляво камион.
Съобразно изслушаните свидетелски показания на очевидци на настъпилото ПТП –
св.Б. и св.К. -П. /л.234 и сл./, камионът по озеленяването не е имал никаква сигнализация и
предупредителни знаци, като е затруднявал трафика в участъка. Категорично и двете
свидетелки сочат, че автомобилът не е имал поставени предупредителни конуси. Св.Б.
посочва обстоятелството, че „толкова силно светеше слънцето, че не знам дали това –
включените аварийни светлини – би било в помощ на който и да е водач“. Същата посочва,
че мотоциклетистът се е движел успоредно с трафика автомобили – нито по-бързо, нито по-
бавно, а същевременно предвид времето на ПТП, трафикът бил натоварен. Отчасти
съвпадащи са и показанията на лицата, които са управлявали автомобила на озеленителната
фирма – св.М.Н., който посочва, че не е поставял обозначителни конуси, а е спрял плътно
вляво, до зелената площ, но е включил аварийни светлини. Твърди, че отзад е имал бягащи
светлини и две светлоотразителни табели. Сочи, че пропуснал да постави конус и/или
триъгълник, тъй като бързали да полеят и да освободят движението по булеварда. „Само в
този случай не съм поставял конуси“, а обичайно свидетелят посочва, че връзвал конуса
отзад с въже и се придвижвал с него от една точка до друга. Идентични са показанията и на
втория свидетел - служител по озеленяването св.Ат.И. /л.236/ И двамата посочват, че дори
не са разбрали, че мотоциклетът се е ударил в камиона, видели са вече падналия
мотоциклетист.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и с оглед разчитането на
протоколирания оглед на съдържанието на компактдиск, приобщен като доказателство по
делото./л.286 по делото/ Независимо от констатираното разминаване в дата и час на
видеозаписа, съхраняващ се на компактдиска, спрямо конкретното ПТП на 28.07.22г.,
доказателството е приобщено по делото и не е оспорено относно неговата автентичност от
страна на процесуалните представители на ищеца. Не е бил налице и спор относно
онагледеното конкретно ПТП с участието именно на водача на мотоциклета Я. Н.. Записът
отразява гледна точка към произшествието от движещ се успоредно, но след мотоциклета, в
дясна пътна лента посока центъра, друг автомобил.
Според изслушаната автотехническа експертиза и устните обяснения на вещото лице
Й.М. /л.287 и сл./, светлоотразителните табели на камиона са изпълнени в два цвята,
монтирани на товарната задна част на камиона, като предназначението им е да направят
разпознаваем обекта, подобно на светлоотразителните жилетки при водачите, извършващи
обслужване на МПС. Съществено е да се отбележи, че тази сигнализация не се променя при
покой и при движение на автомобила, а единствено прави превозното средство видимо
/разпознаваемо/. Възприемането на светлоотразителните знаци от наблюдател зависи от
светлината, осветеността, следователно и от часа от денонощието. Категорично вещото лице
посочва, че в случая не е имало поставени конуси и триъгълници за предупреждение
престояването на камиона спрямо участниците в движението. Съдът кредитира становището
на вещото лице, доколкото същото е обосновано, ясно и точно, при отчитане на всички
обстоятелства, вкл. ъгълът на заснемане на произшествието от движещ се в дясната пътна
лента автомобил попътно на мотоциклета, незначителния наклон на пътя след точката на
удара /1.3 градуса/, трафика и габаритите на камиона. Вещото лице посочва, че мотористът е
имал ясен и непосредствен поглед към паркиралото превозно средство, тъй като се е движил
зад камиона /в заетата от него пътна лента/, а камерата е заснела събитието под ъгъл от
съседно дясно платно. Съдът не кредитира единствено мнението на вещото лице, че силната
слънчева светлина не е оказала влияние върху възприятията на мотоциклетиста, доколкото
6
слънцето греело откъм гърба му. Степента на осветеност през слънчев ден /времето било
слънчево/ намалява отразената от светлоотразителните табели светлина и възможността да
бъде видяна. Освен това, както по-горе бе посочено, тези табели не се отразяват на
динамиката на превозното средство – дали същото е в покой или в движение. Осветеността
от друга страна намалява възможността да бъдат видени включени аварийни светлини и
стоповете на камиона, особено ако същите са запрашени. Поради това, независимо от това,
че мотористът е имал ясен и непосредствен поглед към паркиралото превозно средство, тъй
като се е движил зад камиона /в заета от него пътна лента/, а камерата е заснела събитието
под ъгъл от съседно дясно платно, неговите възприятия са били безспорно повлияни от
осветеността. Доколкото становището на вещото лице не се характеризира с експертност в
тази си част и представлява предположение, и доколкото след преглеждане на видеозаписа
настоящият състав също не възприема, подобно на моториста, аварийните светлини на
товарния автомобил, то становището не се кредитира.
При съвкупен анализ на събраните доказателства настоящият състав достига до извод
за противоправно поведение от страна на водача на застрахованото МПС, тъй като с
паркиране на автомобила на пътното платно в лява пътна лента, до ляв бордюр, пряко са
нарушени разпоредбите на чл.94, ал.3 и ал.4 ЗДвП, чл.5, ал.1 и чл.97, ал.2, ал.5 и ал.7; чл.98
от ЗДвП. Съгласно чл.94 от закона, за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. На път с еднопосочно движение се допуска
престой и от лявата страна по посока на движението, но само ако това не пречи на
движението на пътните превозни средства. Не може да се приеме, че паркиране на камиона
в лявата пътна лента -посока център, в конкретния участък на ПТП, не създава пречки за
движението, тъй като същият заема лявата част на пътната лента /скоростна/, точно срещу
отбивката за ул.Васил Друмев в дясната страна на пътя, а от друга страна паркирането е
непосредствено преди отклонението вляво/обратен завой/, за включване на трафика,
излизащ от ул.Васил Друмев към к.к.Златни пясъци. Или, в мястото на паркиралото МПС, е
налице пътна схема като на кръстовище по смисъла на пар.6, т.8 от ДР на ЗДвП, тъй като е
налице пресичане на булеварда /бул.Княз Борис I/ от изходящия от ул.Васил Друмев трафик,
пресичащ булеварда и включващ се в срещуположното платно за движение към
к.к.Зл.пясъци. Камионът е бил паркиран непосредствено преди това отклонение /обратен
завой/ към изхода на гр.Варна, посока к.к.Зл.пясъци. Така ситуирано превозното средство е
създавало пречка както за движещите се в лява пътна лента - посока центъра, така и за тези,
които ще предприемат маневра обратен завой в отбивката след затревения остров.
Като се съобрази дейността, която е следвало да извършат служителите по
озеленяването, а именно поливане на тревната площ между двете пътни платна на бул.Княз
Борис I, очевидно не е било възможно паркиране на камиона от дясната страна на пътя нито
върху тревната площ. Поради това е било необходимо, с оглед обозначаване престоя на
превозното средство, водачът му да постави предупредителен светлоотразителен триъгълник
или конуси както и допълнително да включи аварийни светлини. /чл.97 ЗДвП/ Не се касае за
престой, а за паркиране на превозното средство върху пътното платно за движение по
смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП.
При преглеждане на видеозаписа, приобщен като видеофайл към доказателствата по
делото, не се установява обозначение на камиона като спрял, вкл. със светлини. Вероятно
това възприятие е резултат от силната слънчева светлина в момента на ПТП и към задната
част на камиона, а така и запрашеността на стоповете му. Установената и на видеозаписа
светлоотразителна линия на борда в задната част на автомобила, не влияе на възприемането
му като движещ се или статичен обект. Тя има за цел единствено да обозначи наличието му
на пътя, но без да може да индикира дали превозното средство е в движение или в покой.
Поради това, дори да се възприеме заключението, че камионът е бил с включени аварийни
светлини, макар това да не е видимо от видеозаписа и да не се установява безпротиворечиво
7
от свидетелските показания, налице са били предпоставки /слънчева светлина и
запрашеност/, които са създали затруднение за водача на мотоциклета да възприеме като
паркирал камиона. Такова заключение прави съдът и след непосредствено преглеждане на
приетия като доказателство по делото видеозапис, от който се установява именно
несвоевременната и закъсняла реакция на моториста /спасителна маневра по заобикаляне на
камиона отдясно/. От заключението на автотехническата експертиза се установява липсата
на спирачен път и намаляване скоростта на движение на двуколесното превозно средство.
Поведението на водача сочи на изненада от непредвидима пречка на пътя, налагаща
заобикаляне или престрояване в дясна пътна лента, заета в този момент от други
автомобили. Аналогични са фактическите изводи и на първата инстанция, като настоящият
състав не намира основание за промяна в произтичащите от това правни изводи. Съдът
намира, че и двамата участници в движението са допринесли за настъпване на ПТП – от
една страна водачът на камиона не е обозначил същия по подходящ начин, доколкото
създава препятствие на пътя за останалите МПС, движещи се в посока център, а от друга
страна водачът на мотоциклета не е проявил нужното внимание, не е съобразил скоростта си
на движение и поведението си /необходимостта от навременна маневра/ предвид ясното от
почти 80 м. препятствие на пътя – паркирания камион. Действително, мотоциклетистът не е
нарушил правилата за движение по пътищата, доколкото се е движил с близка до
разрешената скорост на движение, с обезопасителна каска на главата, но е подценил
изискванията на чл.20 ЗДвП за съобразяване скоростта си на движение и поведението си с
пътните условия и останалите участници. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП /в редакция към датата
на ПТП/, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Безспорно от
САТЕ се установява, че поведението на мотоциклета е в разрез с тази норма.
Въззивният състав кредитира данните, черпени от видеозаписа, доколкото същият
освен в досъдебното производство е приобщен като доказателство и в исковото
производство, на който запис е извършен оглед в открито заседание в присъствието на
страните. Данните за процесното ПТП от досъдебното производство са отразени в
изслушаната съдебна автотехническа експертиза, но се установяват и са видими и при
огледа на събраното от първата инстанция доказателство – видеозапис, представляващ файл
с наименование MOVI7556, съдържащ се в компактдиск, приложен в досъдебното
производство и пряко изгледан от страните в съдебно заседание видеозапис. Поради
изложеното, макар свидетелските показания на очевидците Б. и К.-П. да са от ракурс, който
не позволява да бъдат възприети стоповете на камиона, съотв. наличието на включени
аварийни светлини, съдебният състав след преглед на видеофайла също не установява
видима светлинна сигнализация на камиона в противовес на дадените показания от
свидетелите М.Н. и Ат.И., кредитирани съгласно чл.172 ГПК. Поради изложеното съдът
приема въз основа на събраните доказателства, че се установява механизъм, при който
верига от последвали действия и бездействия, е предпоставена от водача на товарния
автомобил поради неправомерното паркиране на пътното платно. Без създаване на тази
пречка на пътя не би се стигнало до процесното ПТП и получените от ищеца вреди.
Същевременно не може да не бъде отчетено като обективно допринасящо и
8
поведението на самия пострадал, който при ясна пряка видимост от разстояние поне 80 м.
към паркирания товарен автомобил, не е предприел никаква спасителна маневра -
намаляване на скоростта или спиране, или престрояване в дясна пътна лента. В тази насока
експертизата /и при устното изслушване на вещото лице/ установява, че ПТП е било
предотвратимо при намаляване скоростта на моториста, спирането му или най-после
заобикаляне на камиона отдясно. Налице е било достатъчно /почти два пъти широчината на
мотоциклета/ пространство от дясната страна на камиона, дори без необходимост
мотористът да навлиза в съседната пътна лента. Като основна причина за настъпилото ПТП
вещото лице изтъква закъснялата реакция на мотоциклетиста, не и скоростта му на
движение, която е леко завишена спрямо разрешената скорост от 50 км/ч, но идентична на
общия трафик.
В константната практика на ВКС последователно се поддържа, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, като основание за намаляване дължимото от
деликвента или неговия застраховател обезщетение, е необходимо пострадалият обективно
да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагане на чл.51, ал.2
от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението
за съпричиняване за доказано и основателно, доколкото именно поведението на ищеца е
благоприятствало настъпването на ПТП. Както от експертизата, така и от свидетелските
показания се установява, че останалите участници в движението са възприели своевременно
камиона като опасност на пътното платно и са извършили съответни маневри. Закъснялата
реакция на водача на мотоциклета е причина за настъпилото ПТП, действаща ведно с
нарушаване правилата за паркиране на пътното платно, допуснато от водача на камиона.
Въззивният съд приема че вината между двамата водачи следва да бъде определена по равно
- налице е съпричиняване от страна на мотоциклетиста в размер на 50%. Налице е поведение
на моториста, което не е съобразено с чл.20, ал.2 ЗДвП, т.е. в несъответствие с правната
норма, при неправилна преценка за безопасно заобикаляне на паркирало на пътя превозно
средство, което пряко и непосредствено е довело до настъпилите вреди, при адекватна и
своевременна реакция на останалите участници в движението. По-малкото опит на
мотоциклетиста /на 19г./ не е релевантен факт при съобразяване степента на съпричиняване,
а от значение е степента, в която всеки от участниците е допринесъл за произшествието. В
заключение, поради основателност на правоизключващото възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, е
налице основание за редуциране размера на обезщетението за неимуществени вреди с
приетия процент принос.
От изслушаната медицинска експертиза /л.221 и сл./ се установява, че при ПТП на
28.07.22г. ищецът е получил голяма разкъсно -контузна рана на лявото бедро с тотално
разкъсване на четириглавия бедрен мускул и костно-хрущялен дефект в дистална част на
лява бедрена кост, което е обусловило продължително затруднение в движението на
9
крайника за повече от месец; счупване на 2, 3, 4 и 5 метакарпални кости на лявата ръка,
обусловило трайно затруднение в движението на този крайник също повече от месец.
Заключението посочва, че поради обширното травматично увреждане на долния крайник, до
провеждане на операцията, а и след това поради проявилата се инфекция на раната на
бедрото, ищецът е изпитвал силни болки и страдания. Непосредствено след инцидента е
извършена хирургическа обработка на раната на бедрото и е възстановена целостта на
мускулите, наместени са счупените кости на лявата ръка – фиксирани с Киршнерови игли,
които са били отстранени след костното срастване. В следоперативния период се е развило
усложнение с инфекция на бедрото, въпреки проведената антибиотична терапия, като това е
наложило нова хирургична интервенция. На 15.08.22г. е проведена операция и на лявата
ръка поради миграцията на метала, фиксиращ костите. Металът е бил премахнат при нова
интервенция в Майчин дом -Варна на 27.10.22г. Проведена е била интензивна
рехабилитация. Вещото лице посочва, че обичайния период на възстановяване е около шест
месеца. Посочва, че е налице ограничение в движението на лява колянна става и към
момента /ограничение при свиване от 100 градуса при норма от 130 градуса/ Това води до
затрудняване клякането и бягането. Налице и увреждане на хрущяла на капачката на
бедрения кондил, което намалява нейната функционална годност и предразполага към ранно
развитие на артрозни промени. При проведения на 27.05.2024г. преглед на ищеца вещото
лице е констатирало, че същият се движи самостоятелно, с правилна походка и без помощни
средства. Налично е ограничение в движението на лява колянна става, посочено в писмената
част на заключението. Изпълнението на основните функции на двата пострадали крайника е
възстановено. Налични са оперативни белези, като освен на коляното, на ръката е налице
дефицит при свиване на четвърта метакарпална кост, която е зараснала скъсена – това прави
невъзможно пълното изправяне на пръста. Възстановени са върховия и юмручния захват.
При устно изслушване вещото лице се посочва, че е възможно пълно възстановяване в
движенията на колянната става, но не е сигурно дали това ще се случи. Получената при ПТП
изключително тежка колянна травма – разкъсване на мускулатурата, на ставната капсула,
увреждане на хрущяла, е много добре възстановена поради извършената навременна
рехабилитация.
С показанията на св.Д.Н., баща на Я., които съдът цени при условията на чл.172
ГПК, се установяват възложените в тежест на ищеца факти и обстоятелства относно
търпените вреди от получените травматични увреди. Поради наложилите се няколко
медицински интервенции, вкл. поради проявили се усложнения, ищецът е пропуснал
редовния си първи семестър в университет в чужбина, където бил приет в желаната от него
специалност. Започнал нормално обучението си вместо през м.септември 2022, през
февруари 2023г., а до този момент бил на индивидуален план на обучение. Свидетелят
излага, че лично придружавал сина си Я. в болничните заведения и дори оставал като
придружител, тъй като синът му имал нужда от чужда грижа. Непосредствено след
произшествието били извършени две оперативни интервенция в Окръжна болница – както
на лявото бедро и коляното на същия крайник, така и на лявата ръка, където имало
многофрагментно счупване на няколко метакарпални кости. Били поставени киршнерови
10
игли за фиксиране на костите; били присадени/имплантирани/ мускули на левия крак, тъй
като увреждането било засегнало и мускулатурата. Около 40 дена ищецът трябвало да бъде
неподвижен, на легло, което създало затруднения в спазването на личен хигиенен режим,
необходимост от непрекъсната чужда грижа. Тъй като в началото вдигал температура, се
наложило отново лечение във Военна болница, където бил проведен антибиотичен курс за
справяне с инфекцията на меките тъкани. През цялото време Я. се оплаквал от силни болки
в крака и в ръката. Свидетелят наел специално медицинско легло и инвалидна количка, за да
може да придвижва и обслужва сина си като го водел до болницата и по-късно за
физиотерапия. Дългия период на обездвижване наложил закупуването и ползването на
уринатор и подлога. Това изключително много притеснявало Я.; не искал никой да го вижда
в това състояние. Същевременно бил изнервен, тъй като не можел да се обръща, да става, не
можел да спи, сънувал кошмари, притеснявал се, че пропуска следването си. След махане на
гипса от крака отново не можел да стъпва, тъй като било нужно време за заздравяване на
присадения мускул вътре в капачката. Едва след още един месец започнал рехабилитация,
която в началото не давала резултати и Я. се отчаял. Тревожел се, че ще остане инвалид, че
няма да може да продължи образованието си в университета. Поради разместване на иглите
в лявата ръка се наложила втора операция на ръката за наместването им. През цялото време
се опитвал да раздвижва коляното, но не можел да постигне свиването му от поне 40-50
градуса. Месец и половина след инцидента започнал да ползва патерица, но отново трудно и
с болка, тъй като ръката му също била шинирана. Три месеца след катастрофата започнал да
прави опити да стъпва на крака си, а доста по-късно в Майчин дом му направили
интервенция за почистване на коляното, за да може да го сгъва оптимално. Според
свидетеля, към момента на заминаването си за университета в чужбина Я. не бил напълно
възстановен.
От съвкупния анализ на медицинската експертиза и събраните писмени
доказателства се установява, че пострадалият е претърпял няколко медицински интервенции
в различни болнични заведения, които са предпоставка за допълнителни търпени от него
остри болки и страдания не само с физическо проявление, но и с психологическа изява. На
28.07.22г., непосредствено след ПТП, е извършена операция за стабилизиране на
метакарпалните кости на лявата ръка както и за обработка на обширна рана на ляво коляно и
ляво бедро /с тотална лезия на четириглав бедрен мускул/. На 04.08.22г. е постъпил във ВМА
за лечение на настъпила инфекция на бедрена рана – извършени процедури на таза и долния
крайник със среден обем и сложност. Под местна упойка била извършена некректомия и
ексцизия на лезия на меката тъкан в мястото на раната. Изписан бил с две патерици и
препоръка за щадящ режим на двата крайника за около 40 дни. След това, на 14.08.22г.,
постъпил отново в МБАЛ Св.Анна -Варна ЕАД поради миграция на киршнерови игли.
/усложнение от механичен произход/ В случая му била поставена обща интубационна
анестезия и извършена първоначално екстракция, а след това репозиция на Киршнерови
игли; изписан с гипсова имоблизация. Последното хоспитализиране на ищеца е от 25.10.22г.,
когато е бил приет в МБАЛ Майчин дом -Варна поради силни болки в областта на лявото
11
коляно и мениска – извършена била артроскопия на коляното под спинална анестезия,
почистване на множество фиброзни образувания, за постигане на максимална флексия на
коляното до 90 градуса. През цялото време била извършвана физиотерапия, която според
вещото лице е довела до сравнително добро възстановяване състоянието на увредените
крайници.
Въз основа на тези констатации съдът, на основание чл.52 ЗЗД, намира че
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от Я. Н. поради
травматичните увреди, се явява сумата от 80 000 лева. За да определи този размер, съдът
изхожда от установените конкретни факти, свързани с вида увреждане, възрастта на
пострадалия /на 19 години към датата на ПТП/, продължителността и интензивността на
търпените болки и страдания, продължителният прием на аналгетици, антитромботици и
наложилата се антибиотична терапия; неколкократният прием в болнични заведения и
настъпилите усложнения в лечението, съотв. създадените от това неудобства в нормалния
ритъм на живот на пострадалия и отделно търпените във връзка с интервенциите болки и
неудобства. Съдът съобразява младата активна възраст на пострадалия и създадените
ограничения в движенията на крайника, които се отразяват неблагоприятно върху неговото
самочувствие и кондиция; провокираната промяна в планирано от ищеца обучение в
чужбина и притесненията във връзка с това. Травмите са обусловили за период от поне три
месеца пълна промяна в начина на живот на ищеца – първоначално с обездвижване и
необходимост от непрекъсната чужда грижа, което влече както физически, така и душевен
дискомфорт. Този период се характеризира и с по-интензивни болки и страдания, свързани
пряко с получените увреждания и с проведените медицински интервенции. Характеризира
се с напрежение, отчужденост и стрес от внезапна промяна в житейските нагласи. Следва
период на раздвижване, свикване с ползването на помощни средства /патерици/ за
придвижване; невъзможността за флексия на левия крак, остатъчните ограничения в
движенията на крака и на лявата ръка в областта на счупените метакарпални кости.
Възстановителният процес е бил съпроводен със страхове от инвалидизиране и вторични
инфекции, в намалено самочувствие и себеоценка, в тревожност и отбягване. От
изслушаната психологическа експертиза /л.226/ се установява, че и към настоящия момент
преживяното събитие се оценява като психотравма с отрицателен знак. Констатираните от
експертизата психологически блокажи не са преработени рационално и се проявяват като
психични симптоми – психотравмени преживявания, които нарушават континюитета на
личността, изблици на тревожност и емоционално напрежение. Констатираната
генерализирана тревожност – Ф-41.1, може да бъде отработена във времето с комплекс от
мерки, вкл. с помощта на семейство и приятели. Освен целият комплекс от негативни
промени, преживявания и състояния, съдът преценява като релевантен към размера на
обезщетението фактът, че ищецът не е напълно възстановен от травмите. Съгласно т.5 от
заключението на СМЕ /л.222/, налице е много голям белег в долна трета на лявото бедро и
колянната става. Налице са ограничения в движенията на лява ръка и ляв крак/и коляно/ с
непълен капацитет на флексията на колянна става. Това затруднява занапред бързото ходене,
бягане и клякане. Има увреждане на хрущяла на капачката на бедрения кондил, което
12
значително намалява функционалната годност на ставата и води до артрозни изменения. В
рамките на обичайните шест месеца не е налице пълното възстановяване на ищеца като
прогнозата за възвръщане движенията на крайниците не е сигурна величина. Според
последователната практика на ВКС, израз на която е ППВС №4/68 год., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, в основата на което е
както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и
духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в
страната, която съгласно постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ІІ т.о. на ВКС:
№ 66 от 03.07.2012 год., по т.д.№ 619/2011 год. и № 749/05. 12. 2008 год., по т.д.№ 387/2008
год., се явява база за непрекъснато актуализиране нивата на застрахователно покритие за
вредите, причинени от застрахования на трети лица.
Неоснователно съдът намира оплакването на въззивника, че съдът не е извършил
при определяне размера на обезщетението преценка на останалите обективни критерии,
каквито са обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП, чието
проявление пък са лимитите на застрахователна отговорност в чл.492 КЗ. Напротив, същите
са били съобразени като помощни критерии при определяне справедливия размер на
обезщетението, вкл. и постановяваната по сходни казуси съдебна практика. Размерът е
съобразен със средномесечния осигурителен доход за периода от 01.01.2022г. до
31.12.2022г., който е в размер на 1298,45 лв., а за месец 12.2022г. е вече 1445,64 лв.
Минималната работна заплата за периода /съотв. минимален осигурителен доход/ е 710 лева,
а лимитът на застрахователна отговорност към 2022г. за всяко събитие е 10 420 000 лева.
Цитираните в жалбата решения на ВКС не са относими към спорния казус -нито по
отношение на получените травми и претърпени от пострадалите лица вреди, нито относно
времето на същите и съответния икономически контекст. При съобразяване на относима
съдебна практика, съдът следва да държи сметка за конкретното проявление на вредите при
всеки пострадал, като персонализира обезщетението според вида, степента и
продължителността на засегнатите за ищеца блага. За да се възмезди справедливо
увреденото от деликта лице за понесените от него морални болки и страдания, е нужно да
бъдат отчетени и взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане,
интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и
страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането. Всичко това е съобразено при правилна съвкупна преценка на
събраните доказателства като определеният размер от 80 000 лева не е прекомерен и
отговаря на смисъла на чл.52 ЗЗД.
Поради основателността на възражението за съпричиняване на вредите, в полза на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение до редуциран размер от 40 000 лева, ведно със
законната лихва от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане на
задължението. По отношение на акцесорния иск за лихвите съгласно чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ,
въззивникът не релевира самостоятелни оплаквания, а единствено обусловеност от
13
произнасяне по главния иск.
По отношение на присъдените имуществени вреди в размер на 2630.27 лева, съдът
намира, че с жалбата не са въведени конкретни оплаквания. От изслушаната медицинска
експертиза /л.219 и сл./, изготвена на база приобщени писмени доказателства за сторените
от ищеца разходи, се установява, че всички описани разходни документи са в причинна
връзка с получените увреждания и проведеното лечение и рехабилитация. Същите са на
обща стойност дори по-голяма от посочената от страната в застрахователната претенция
/поне 5 260.55 лева/, но претендирани частично до размера от 2 630.27 лева, следва да бъдат
присъдени в пълен размер. Поради изложеното, искът за имуществени вреди като доказан и
основателен следва да бъде уважен ведно със законната последица относно законната лихва,
считано от 13.02.23г. до изплащане на дълга.
Поради достигане до идентични правни изводи, решението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната част.
В полза на въззиваемата страна се следват сторените във въззивното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Процесуалният представител на ищеца претендира
определяне на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38 от ЗАдв.
като представя договор за правна помощ и пълномощно от името на Я. Н.. Доколкото
предвидените в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа минимални размери не
следва да бъдат съобразявани от съда, освен като помощни и ориентировъчни, като взе
предвид, че въззивното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, не са
извършвани допълнителни процесуални действия и събиране на доказателства, съобразно
обжалваемия интерес, съдът намира, че на пълномощника на ищеца следва да се изплати от
страна на застрахователя възнаграждение в размер на 1 925 лева /половината от минимума
по цит.Наредба/, на основание чл.36, ал.2 вр.чл.38 ЗАдв.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №119/28.03.2025г., постановено по т.дело №526 по
описа за 2023г. на Окръжен съд -Варна в обжалваната част, с която в полза на ищеца Я. Д.
Н., ЕГН ********** е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат
на увреждане при ПТП на 28.07.2022г., около 8.50 часа, на бул.Княз Борис I в гр.Варна,
платимо от ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********,
застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на товарен автомобил
Ивеко с ДК №*****, до размера от 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
13.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта на присъдените
имуществени вреди до претендирания размер от 2 630.27 лева, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от 13.02.2023г. до изплащане на задължението, на осн.чл.432
КЗ.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в законна сила.
14
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, да
заплати на адв.Т. И. П., ЕГН **********, САК, сл.адрес в гр.София, ул.Банат №11-13, офис
5, в качеството й на процесуален представител на ищеца Я. Н., възнаграждение за оказана
във въззивното производство безплатна правна помощ, в размер на сумата 1 925 лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15