РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
169
гр. Пловдив, 27 януари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурора Кичка Пеева-Казакова като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 929 по
описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 124, АЛ. 1 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по искова молба на Н.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Г.А. против Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” за изплащане
на обезщетение в размер на 4 940 лева, дължимо поради прекратяване на служебното
му правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което
не заема държавна служба, както и за законната лихва върху тази сума, считано
от 26.02.2020г. /датата на влизане в сила на Решението на ВАС/ до окончателното
й изплащане. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М. /с
оттеглени пълномощия по делото/, поддържа иска на основания, изложени в него. В
уточняваща искова молба сочи, че претендираната сума е в размер на 5 690
лв. За периода от 07.11.2018г. до 07.05.2019г. и за законната лихва върху тази
сума, считано от 26.02.2020г. /датата на влизане в сила на Решението на ВАС/ до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” редовно умедомен на изпраща представител. В писмена
молба оспорва иска.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения иск и
счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в законоустановения с чл. 149, ал. 2 от АПК срок, следователно е допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна по делото е
установено, че със Заповед № № ЛС-01-35 от 07.11.2018 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”, с която е било прекратено служебното
правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния
служител, е прекратено служебното правоотношение между Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” и ищеца Н.Г.Г. поради съкращаване на длъжността.
Заповедта е връчена на лицето на 07.11.2018 г.
Заповедта е оспорена по съдебен ред,
като с Решение № 744/02.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3780/2018 г. по
описа на Административен съд – Пловдив същата е отменена. По реда на
инстанционния контрол решението е оставено в сила с Решение № 3012/26.02.2020
г., постановено по адм.д. № 7588/2019 г. на ВАС.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Искът за присъждане на обезщетение
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим след влизане в сила на съдебното решение,
с което актът за прекратяване на служебното правоотношение е отменен, т.е. може
да бъде предявен при наличие на хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. В случая,
искът е предявен при изпълнение на това условие за допустимост, тъй като с
влязло в сила Решение № 744/02.04.2019 г., постановено по адм. д. № 3780/2018
г. по описа на Административен съд – Пловдив, Заповед № № ЛС-01-35 от
07.11.2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с
която е уволненен ищецът е отменена.
Нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл предвижда
възможност за държавния служител да оспори законността на прекратяването на
служебното правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез
органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил
на служба поради прекратяването. От своя страна чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя
материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато
незаконно уволнение, началния момент за възникване на задължението, периода, за
който е дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на
обезщетението. По аргумент от същата норма органът по назначението дължи
обезщетение за незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост
възниква след отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
Не се спори между страните, че за
периода от 07.11.2018 г. до 07.05.2019г. Н.Г. не е заемал служба в държавната
администрация и че това е именно предвидения в нормата на чл. 104, ал. 1
шестмесечен период, за който ищецът може да търси обезщетение. За времето от 07.11.2018
г. до 07.05.2019г. Г. е била безработен.
По отношение размера на определеното
обезщетение и по-точно относно основата, върху която същото е определено, в
предявената искова молба адв.М. сочи, че не разполага с достатъчно информация и
затова сочи, че след получаване на данни от ответника за точното възнаграждение
на длъжността към датата на влизане в сила на решението за отмяна на
уволнението ще направи увеличение или корекция на исковата си молба.
В предявената допълнителна искова
молба ищцът сочи, че че по данни на НАП и трудовата книжка на Г. сумата на
месечното възнаграждението за длъжността му е сумата в размер на 1 360 лева. и прови
изменение на иска, като е заявява, че претендира обезщетение в размер на 5 690
лева.
Ответникът, въпреки дадената му съдебно
заседание на 28.09.2020 г.от съда възможност не взема становище и не оспорва
обстоятелството, че заплатат на ищеца е била в размер на 1 360 лв. към
26.02.2020г.
В този смисъл, съдът намира, че
искът на Н.Г., предявен в окончателен размер от 5 690 лева за периода от 07.11.2018
г. до 07.05.2019 г. е основателен и доказан и следва да бъде уважен. В този иск
се включва обезщетението за оставане без работа за периода 07.11.2018 г. до 07.05.2019
г. в размер на 5 690 лева (определено на база основното месечно
възнаграждение в размера му към 26.02.2020г. от 1 360,00 лева).
С оглед изхода на делото на ищеца
следва да бъде присъдено надлежно претендирано адвокатско възнаграждение, в размер
на 700,00 лв.
Воден от горното, на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес *** обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в
размер на 5 690 лева (пет хиляди шестотин и деведесет лева) за периода от 07.11.2018
г. до 07.05.2019 г., ведно със законната лихва от 28.04.2020 г. (датата на
завеждането на исковата молба) до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 700,00 (седемстотин) лева, разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: