Определение по дело №35524/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32897
Дата: 19 септември 2023 г. (в сила от 19 септември 2023 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20211110135524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32897
гр. С., 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110135524 по
описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19.09.2023 година град С.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 35524 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г.Т.И., с ЕГН **********, от гр. С.,
ул. „Я.З“ № 1, ет. 1, ап. 2, против Ц. Р. Н., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“,
*************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2 754,90 лв.,
от която: сумата от 2 459,71 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 225,28
лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2020 г., сумата от 58,94 лв. –
главница за дялово разпределение, дължима за периода от месец май 2016 г. до месец април
2019 г., сумата от 10,97 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г.,
1
както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумите представляващи дължими консумативи по
договор за наем от 27.01.2017 г., претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 27.01.2017 г. сключил с ответника договор за наем на
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „С.“, *************, който имот придобил
по наследство. Договорът продължил до 09.07.2019 г., на която дата ищецът продал на
ответника процесния имот. Също така твръди, че погасил всички задължения за имота към
„Т. С.“ ЕАД, за който имот бил открит абонатен № ******. На 29.01.2020 г. „Т. С.“ ЕАД
депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от общо 2 754,90 лв., от която:
сумата от 2 459,71 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 225,28 лв. – лихва
за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.01.2020 г., сумата от 58,94 лв. – главница за
дялово разпределение, дължима за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г.,
сумата от 10,97 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Сочи, че по образуваното гр.д. № 40078/2020 г. по
описа на СРС ответникът бил конституиран в качеството му на трето лице помагач. По
силата на постановено съдебно решение по посоченото дело на 01.11.2022 г. ищецът
заплатил сумата от 4 154,20 лв. С исковата молба са представени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Ц. Р. Н., с който оспорва исковите претенции. Прави възражение за
погасителна давност за претендираните главници за топлинна енергия и дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2016 г., както и за претендираните лихви
върху главниците. Оспорва дължимостта на претендираните лихви за забава с оглед липсата
на отправена покана за плащане. Излага подробни съображения относно погасяване на
вземанията по давност. Не спори наличието на договор за наем за процесния период, но
твърди, че ищецът не е плащал задълженията си към „Т. С.“ ЕАД. Твърди, че е заплащал
дължимите суми за доставена топлинна енергия, като е предоставял оригиналите от
касовите бележки на наемодателя, тъй като последният ги е изисквал като доказателство за
извършено плащане. Оспорва изложените от ищеца твърдения. Сочи, че при сключване на
договора за наем е заплатил на ищеца сумата от 400 лв. като депозит, който ищецът не му
възстановил. Три месеца след подписване на договора ищецът получил втори депозит в
размер на 400 лв. Твърди, че предоставените от ответника депозити в общ размер на 800 лв.
служат за покриване на неизплатени задължения. Прави възражение за прихващане за
сумата от 800 лв., представляваща размера на два платени депозита. Моли съда да отхвърли
исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
2
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от Г.Т.И. против Ц. Р. Н. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 2 754,90 лв., от която: сумата от 2 459,71 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016
г. до месец април 2019 г., сумата от 225,28 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г.
до 22.01.2020 г., сумата от 58,94 лв. – главница за дялово разпределение, дължима за
периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 10,97 лв. - лихва за забава за
периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, сумите
представляващи дължими консумативи по договор за наем от 27.01.2017 г., претендира
направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
твърденията си, а именно: наличие на валидно сключен договор за наем, а ответникът
следва да докаже фактите, на които основава възраженията си – извършено плащане, както
и направените възражения.
С оглед на изразените твърдения на страните, съдът намира, че същите следва да
бъдат напътени към спогодба, като им се даде възможност да се споразумеят по отношение
на повдигнатия пред съда спор, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към
медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване
на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. По отношение на направеното от
ищеца доказателствени искания за допускане на съдебно-техническа експертиза и за
събиране на гласни доказателства, на ищеца следва да бъдат дадени указания.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 35524/2021 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 17.10.2023 г., 12.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
3
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от Г.Т.И. против Ц. Р. Н. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 2 754,90 лв., от която: сумата от 2 459,71 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016
г. до месец април 2019 г., сумата от 225,28 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г.
до 22.01.2020 г., сумата от 58,94 лв. – главница за дялово разпределение, дължима за
периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 10,97 лв. - лихва за забава за
периода от 31.01.2017 г. до 22.01.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, сумите
представляващи дължими консумативи по договор за наем от 27.01.2017 г., претендира
направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Ц. Р. Н., с който оспорва исковите претенции, излага подрбони
съображения.
Съдът приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права: Сключен
договор за наем от 27.01.2017 г.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже твърденията си, а именно:
наличие на валидно сключен договор за наем, а ответникът следва да докаже фактите, на
които основава възраженията си – извършено плащане, както и направените възражения.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно крайния момент, до който
е действал договора между страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че следва да конкретизира въпросите към вещото лице по
исканата съдебно-техническа експертиза, както и да посочи дали и двамата поискани
свидетели ще установяват едни и същи факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
4
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5