Р Е Ш Е Н И Е
Номер 536 10.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На
тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина П.
Секретар Илияна Гальова
като
разгледа докладваното от съдия Радостина П.
гражданско
дело номер 7495 по описа за 2019 година
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ №
4, Бизнес Парк София, сграда 6, с която е предявил срещу ответника М.И.С., ЕГН:
********** *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 120.77лв.
- главница за неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********
за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г., дължима по договор за
мобилни услуги от дата 20.04.2014г. и допълнителните споразумения към него от
18.07.2017г. и 24.07.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК –
04.07.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 134.84лв. - договорна неустойка за
неизпълнение на споразумението от 18.07.2017г. към договор за мобилни услуги от
20.04.2014г. за мобилен номер 0897/406526, и сумата в размер на 177.84лв - договорна неустойка за неизпълнение на споразумението
от 24.09.2017г. към договор за мобилни услуги от 20.04.2014г. за мобилен номер
0895/615765, с абонатен номер № *********, за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед № 2498 от 05.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5391/2019г. по описа на
БРС, както и искове за ОСЪЖДАНЕТО на
ответника да заплати на ищеца на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 230.89 лв. –
главница, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от м.09/2018г. до
м.06/2019г. по договор за лизинг от 18.07.2017г. за устройство HUAWEI модел Р10 Lite Gold, взето във връзка с
мобилен номер 0897/406526 с абонатен номер №*********, и сумата от
240.37лв. – главница, представляваща неплатени лизингови вноски за периода
от м.09/2018г. до м.08/2019г. по Договор за лизинг от 24.09.2017г.
за устройство HUAWEI модел Р10 Lite Black, взето във връзка с
мобилен номер 0895/615765 с абонатен номер №*********.Представени са писмени доказателства. Претендира
присъждане на направените в настоящото исково и в заповедното производство
разноски. Ищецът претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител, депозирал е писмена молба, в която
моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и в
заповедното производство.
В законовия
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът М.И.С., редовно уведомен не е депозирал писмен отговор, не е
взел становище по предявените искове и не е направил доказателствени искания. В
съдебно заседание, ответникът, редовно призован
не се явява и не изпраща представител.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Със
заповед № 2498 от 05.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по гр.д. № 5391/2019г. по описа
на БРС е разпоредено М.И.С. да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата 592,03 лв. – неизпълнени
задължения за мобилни услуги по договор от 20.03.2014г., ползвани през периода
01.05.2018г. – 31.08.2018г., сумата от 312,68
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, 44,23 лв. – мораторна лихва за периода
17.09.2018г. – 12.06.2019г.,и законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 04.07.2019г. до
изплащането на вземането, както и 205
лв. – направени по делото разноски,
включващи 25лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Видно от данните по изисканото и
приложено ч.гр.д. № 5391/2019г. по описа на БРС, длъжникът не е открит по
постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост и
наличието на стопанска дейност. Предвид това с оглед дадените указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящите
установителни искове за дължимост на ползвани далекосъобщителни услуги в
предявения с исковата молба по-нисък размер и за претендираните неустойки, като
е съединил с тях в обща искова молба и осъдителни искове за дължими лизингови
вноски.
По
делото страните не спорят, а и видно от представените писмени доказателства се
установява, че по силата на сключен помежду им договор за мобилни услуги от 20.04.2014г.
за фиксиран номер 0895/615765 по програма GLOBUL UNIVERSE
10.99 за срок от 24 месеца, между страните е възникнало твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение, по силата на което в тежест на ответника е
възникнало задължение да заплаща на ищеца в уговорените срокове дължимите
съгласно договора месечни такси от 10.99 лв. за предоставените от ищеца и
ползваните от нея далекосъобщителни услуги.
С
допълнително споразумение от 18.07.2017г. абонаметния план е променен, при
месечна цена в размер на 24.99 лв., като ищецът е предоставил на ответника
мобилно устройство, модел HUAWEI P 10 Lite Gold,като за същото страните са сключили договор за лизинг от същата дата
-18.07.2017г. за срок от 23 месеца, като след заплащане
на първата лизингова вноска от 20.99 лв., ответникът се е задължил да заплаща 23 месечни
вноски от по 20.99 лв. всяка за срок от 18.08.2017г. до 18.06.2019г. Към договора е изготвено и приложение –ценова листа,
подписана от ответника, като същият е подписал и декларация-съгласие с общите
условия на ищеца.
С последващо допълнително споразумение от 24.09.2017г. към горепосочения договор за
мобилни услуги за същия фиксиран номер е променен абонаментния план на Тотал
24.99 Промо 2000 МВ при месечна абонаментна
такса 24.99 лв. за срок от 24 месеца. При подписване на допълнителното
споразумение на ответника е предоставено мобилно устройство марка HUAWEI P 10 Lite
Black, индивидуализирано в споразумението, като за същото между страните е
сключен договор за лизинг от 24.09.2017г. за срок от 23
месеца, като след заплащане на първата лизингова вноска от 18.49 лв., ответникът се
е задължил да заплаща 23 месечни вноски от по 18.49 лв. всяка за срок от 24.10.2017г.
до 24.08.2019г.
Ищецът претендира установяване на
дължимостта на сумата от 120.77лв. - главница за неплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г., дължима по договор за
мобилни услуги от дата 20.04.2014г. и допълнителните споразумения към него,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 04.07.2019г. до окончателното й
изплащане, както и осъждането на ответника да му заплати сумата от 230.89 лв. – главница, представляваща
неплатени лизингови вноски за периода от м.09/2018г. до м.06/2019г. по
договор за лизинг от 18.07.2017г. за устройство HUAWEI модел Р10 Lite Gold, взето във връзка с
мобилен номер 0897/406526 с абонатен номер №*********, и сумата от
240.37лв. – главница, представляваща неплатени лизингови вноски за периода
от м.09/2018г. до м.08/2019г. по Договор за лизинг от 24.09.2017г.
за устройство HUAWEI модел Р10 Lite Black, взето във връзка с
мобилен номер 0895/615765 с абонатен номер №*********/
Горепосочените претендирани вземания за ползваните
далекосъобщителни услуги ищецът е фактурирал, като е издал четири фактури за
исковия период от 01.05.2018г. до 31.08.2018г. Въпреки доказателствената
тежест, която носи ответникът не е ангажирал доказателства, че е платил или
погасил по друг начин както дължимите за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г. абонаметни такси за абонаментен план „Тотал
24.99“, така и дължимите по двата лизингови договора- съответно за м.09/2018г.
до м.06/2019г. по договор за лизинг от 18.07.2017г. и за
периода от м.09/2018г. до м.08/2019г. по договор за лизинг от 24.09.2017г. лизингови вноски. Затова съдът счита, че
тези искови претенции се явяват основателни и следва да се уважат изцяло в
исковите размери.
Поради основателността на главния установителен
иск следва да се уважи и аксецорния иск за претендираната законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
По отношение на исковете
по чл. 92 от ЗЗД за претендираните неустойки, съдът намира следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечните клаузи и в двете
допълнителни споразумения към договора за мобилни услуги – съответно от
18.07.2017г. и от 24.09.2017г., съгласно които в случай на прекратяване на
договора през първоначалния уговорен
срок от 24 месеца, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти за всеки номер.
В случая ищецът твърди, че поради неизпълнение
на задълженията на ответника за заплащане на претендираната сума от 120.77 лв.
за ползвани далекосъобщителни услуги по процесния договор за горепосочения
период, ищецът е прекратил едностранно предсрочно договора с ответника и е
ангажирал отговорността й да заплати уговорената в двете допълнителни
споразумения към договора неустойки, чието присъждане претендира в размер на в размер на 134.84лв. - договорна неустойка за неизпълнение
на споразумението от 18.07.2017г. към договор за мобилни услуги от 20.04.2014г.
за мобилен номер 0897/406526, и сумата в
размер на 177.84лв - договорна неустойка за неизпълнение на споразумението от 24.09.2017г.
към договор за мобилни услуги от 20.04.2014г. за мобилен номер 0895/615765, с
абонатен номер № *********.
На
първо място следва да се отбележи, че независимо от липсата на възражения на
ответната страна за нищожност на неусточената клауза, съдът следи за валидността
на същата служебно.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
В случая съдът констатира, че всяка от процесните
неустойки е уговорена за период от датата на прекратяване на договора до оставащия края на договора, който е със
срок 24 месеца. Предвид това с оглед срокът на всяко от допълнителните
споразумения към процесния договор от 24 месеца, едностранно уговорената в
полза на ищеца неустойка в размер на месечна абонамента такса за услуга, която
не е предоставена и не е ползвана от потребителя, е необосновано висока и
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата. Тази клауза е едностранно уговорена по предварително
изготвени условия само в полза на ищеца, като за потребителят, каквото качество
има ответницата, не е предвидена реципрочна възможност също да прекрати
договора предсрочно при каквито и да е обстоятелства. Ето защо по гореизложените
съображения съдът намира, че всяка от процесните неустоечни клаузи и по двете
споразумения, на които ищецът основава вземането си срещу ответника за
претендираните суми, е нищожна на основание
чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като противоречи на закона съобразно нормата
на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Предвид това исковете за дължимост на търсените от
ищеца неустойки се явява неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Поради нищожността на процесните неусточни клаузи, безпредметно е изследване на
дължимостта на неустойката в намален размер съгласно споразумението между ищеца
и КЗП.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в настоящото производство и в заповедното производството разноски в
размер на 399.17 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.И.С.,
ЕГН: ********** *** че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД същият ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн
Шулстъд сумата в размер на 120.77лв. - главница за неплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер №********* за
периода от 01.05.2018г. до
31.08.2018г., дължима по договор за мобилни услуги от дата
20.04.2014г. и допълнителните споразумения към него от 18.07.2017г. и
24.07.2017г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК – 04.07.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед № 2498
от 05.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 5391/2019г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ в останалите искове за дължимост на сумата в размер на 134.84лв. - договорна неустойка за
неизпълнение на споразумението от 18.07.2017г. към договор за мобилни услуги от
20.04.2014г. за мобилен номер 0897/406526, и сумата в размер на 177.84лв - договорна неустойка за неизпълнение на споразумението
от 24.09.2017г. към договор за мобилни услуги от 20.04.2014г. за мобилен номер
0895/615765, с абонатен номер № *********, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 230.89 лв. –
главница, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от м.09/2018г. до
м.06/2019г. по договор за лизинг от 18.07.2017г. за устройство HUAWEI модел Р10 Lite Gold, взето във връзка с
мобилен номер 0897/406526 с абонатен номер №*********, и сумата от
240.37лв. – главница, представляваща неплатени лизингови вноски за периода
от м.09/2018г. до м.08/2019г. по Договор за лизинг от 24.09.2017г.
за устройство HUAWEI модел Р10 Lite Black, взето във връзка с
мобилен номер 0895/615765 с абонатен номер №*********.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд на основание чл.78,
ал. 1 от ГПК направените в настоящото дело и в производството по ч.гр.д. № 5391/2017г.
по описа на БРС разноски в размер на 399.17
лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Дължимите суми могат да се заплатят по
следната банкова сметка ***:
IBAN:
*** да се обжалва пред Бургаският окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.