№ 14669
гр. София , 05.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110129417 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на /ЮЛ/ срещу Я. Д. Л. и Р. П. Я. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата 8352,42 лева,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2012г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 26.05.2021г., до окончателното плащане на сумата, сумата
697,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2020г. до
22.03.2021г., сумата 44,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
13.08.2020г.. до 22.03.2021г., сумата 120,65 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 23.03.2021г.- 13.05.2021г.,сумата 120лв., такса предсрочна
изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
1
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата предсрочна изискуемост не попада в приложното поле
на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта й
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това
вземане няма характер на такса, тъй като не се дължат заради извършени разходи, а по
същество служат като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не
може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят
по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната
лихва. Процесната клауза преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати
още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожни поради противоречието
им с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 6670/ 26.05.2021г., подадено от /ЮЛ/ срещу Я.
Д. Л. и Р. П. Я. в частта за сумата 120лв- представляваща такса предсрочна
изискуемост.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2