Решение по дело №474/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1719
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20192120100474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1719

04.07.2019 г., гр.Бургас

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито заседание, проведено на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

Председател: Красимир Сотиров

 

при секретаря: Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №474 по описа за 2019г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство е по ред на чл.344, ал.1, т.1- 3 от КТ.

Образувано е по повод на предявена искова молба от И.В.Ц., срещу работодателя „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов” №2, ет.2, представлявано от Д.М.С. - член на Съвета на директорите, с която са съединени кумулативно искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 и чл.128,т2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение при ответника по безсрочен трудов договор №39/21.06.2017г., на длъжност „***”, с месечно трудово възнаграждение от 1 795,01 лв., увеличено на 1 933,05 лв. с допълнително споразумение от 01.01.2018г. Посочено е, че на 26.11.2018г. на електронната си поща е получил писмо от колега във фирмата, с прикачено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение, от което разбрал, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 22.10.2018г. Твърди се, че като текстово съобщение ищецът е получил екземпляр от Заповед №40/17.10.2018г. за прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудово правоотношение, поради неспазване на законоизискуемата писмена форма за прекратяване на правоотношението и ненадлежно връчване на съответните документи на ищцовия работник. Оспорва се наличието на предвидените в чл.328, ал.1 от КТ предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаването на щат в предприятието. Предявени са иск за признаване незаконосъобразност и отмяна на горепосочената заповед, иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск за осъждане на ответния работодател да заплати сума от 11 598,30 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, считан от прекратяването на трудовото правоотношение, за период от 6 мес. С исковата молба се претендира осъждане на работодателя да заплати на ищеца дължимо трудово възнаграждение от 1933,05 лв. за м.10.2018г. Предявени са евентуално съединение осъдителни искове за заплащане на сума от 1 933,05 лв., представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, за сума от 1 933,05 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ и за сума от 2 899,57 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и за 2018г. Претендират се сторените съдебни разноски.

В законен срок не е постъпил отговор на искова молба от ответния работодател, уведомен на установения по делото адрес.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от процесуален представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован на основание чл.50, ал.2 от ГПК, не изпраща представител. Със съобщението и с разпореждането са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, включително и възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него.

В първото проведено открито съдебно заседание не е депозирана молба, с обективирано в нея искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.

По отношение на следващата изискуема предпоставка по чл.239 от ГПК, съдът намира предявения главен иск по чл.344, ал.1. т.1 от ГПК за вероятно основателен, с оглед на приетите по делото писмени доказателства и изслушаното и прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза.

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239, ал.2 от ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая съдът намира, че са налице горепосочените предпоставки. Видно от вписванията в Търговския регистър ответникът е уведомен на установения по делото адрес, както и по реда на чл.50, ал.2 от ГПК. Съгласно съдебната практика в разпоредбата на чл.50, ал.1 и ал.2 от ГПК е предвиден специфичен начин за връчване на съдебни книжа, приложим по отношение на адресатите- търговци и юридически лица. Съгласно чл.50, ал.1 от ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Връчването на съобщения и на книжа на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. За редовността на връчването е достатъчна констатацията на връчителя, че при посещението на адреса, не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или лице, което е съгласно да получи съобщението.

Съгласно нормата на чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателен. Съображенията за това са следните:

При предявен иск за признаване незаконност на извършено уволнение и неговата отмяна тежестта на доказване се носи от работодателя, който следва да установи законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Предизвестието представлява предварително известяване на другата страна по трудовото правоотношение за решението да бъде прекратен едностранно трудов договор. Същото следва да бъде връчено на работника. Не са налице доказателства по делото за надлежното връчване на приложеното по делото предизвестие на уволнения работник-ищец.

Видно от представената заповед трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, т.2, предл. II от КТ. Преценката на работодателя по чл.329, ал.1 от КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. По делото не са представени доказателства, от които да може да се направи извод за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на горното правно основание. С оглед на горното искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна се явява основателен.

В открито съдебно заседание ищецът е извършил отказ по претенцията с правно основание по чл.344, ал.1, т.2 от ГПК, поради което в тази му част производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Видно от ангажираните по делото доказателства дължимото обезщетение се равнява на 11 667,90 лв. В публично съдебно заседание от 01.07.2019г. е допуснато по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение на исковата претенция, като същата е увеличена до горепосочения размер. При предявяването на иск по чл.225 от КТ, съединен при условията на кумулативност с иска за незаконосъобразност на извършеното уволнение, тежестта на доказване лежи върху ищцовия работник. От ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за основателност на предявения осъдителен иск. Не е проведено пълно и главно доказване от ищеца на обстоятелствата, свързани със загубата на трудово възнаграждение за съответния период от ищеца, съобразно дадените с доклада по делото указания. От представените преписи на регистрационна карта и на касови бонове не може да се изведе категоричен извод в тази насока. С оглед на горното искът по чл.344, ал.1, т.З от КТ се явява неоснователен.

По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ тежестта за доказване за надлежното изплащане на трудово възнаграждение се носи от работодателя. Не са налице представени по делото доказателства за изплащане на трудово възнаграждение на ищеца за процесния период. Видно от изготвеното по делото заключение за м.10.2018г. трудовото възнаграждение на ищеца възлиза на 1 268,24 лв., за която сума следва да бъде уважена исковата претенция.

Уважаването на главните предявени искове представлява липса на предпоставки за разглеждането на предявените при условията на евентуалност искове. Извършването на отказ от заявена искова претенция няма отношение към вида на обективно съединяване на исковите претенции и реда за разглеждането им от съдебния състав.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Видно от представен списък на разноските се претендира от ищеца заплащането на сума от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Същото следва да бъде възложено в тежест на ответния работодател с оглед изхода на спора по иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. В тежест на работодателя следва да бъдат възложени дължимите разноски по делото в размер общо от 255,73 лв., включваща дължимата държавна такса по предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от 50 лв., сума от 50,73 лв.- държавна такса върху уважения размер на иска по чл.128, т.2 от КТ и депозит за допусната експертиза от 155 лв.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед №40/17.10.2018г. на „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов” №2, ет.2, представлявано от Д.М.С. - член на Съвета на директорите, с която считано от 17.10.2018г. е прекратено трудовото правоотношение на И.В.Ц., ЕГН:**********, длъжност „***” при ответника.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от И.В.Ц., ЕГН:**********, срещу „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов” №2, ет.2, представлявано от Д.М.С.- член на Съвета на директорите, иск за възстановяване на предишната работа, поради направен отказ от иск.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Ц., ЕГН:**********, срещу „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов” №2, ет.2, представлявано от Д.М.С.- член на Съвета на директорите, да заплати на И.В.Ц., ЕГН:**********, осъдителен иск за заплащане на сума от 11 667,90 /единадесет хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов” №2, ет.2, представлявано от Д.М.С. - член на Съвета на директорите, да заплати на И.В.Ц., ЕГН:**********, сума в размер на 1 268,24 /хиляда двеста шестдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща дължимо възнаграждение за м.10, 2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му над сумата от 1 268,24 /хиляда двеста шестдесет и осем лева двадесет и четири стотинки/ лв. до пълния размер на исковата претенция от 1933,05 /хиляда деветстотин тридесет и три лева и пет стотинки/ лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК-.203342349, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов” №2, ет.2, представлявано от Д.М.С. - член на Съвета на директорите, да заплати на И.В.Ц., ЕГН:**********, сума в размер на 800 /осемстотин/ лв., представляващи сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Юро тракинг” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов” №2, ет.2, представлявано от Д.М.С. - член на Съвета на директорите, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сума в размер общо на 255,73 /двеста петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ лв., представляваща дължими съдебно- деловодни разноски по делото.

Решението е окончателно в частта по иска с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като в останалата му част подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

/п/

 

 

Вярно с оригинала: НД

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Районен съдия: